РЕШЕНИЕ

 

                                                           № 194

 

гр. Троян,04.08.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ТРОЯНСКИ   РАЙОНЕН  СЪД  , ТРЕТИ  състав,

в  открито  заседание на единадесети юли

през две хиляди и  четиринадесета    година в състав:

                                                         Председател: П.  ГАТЕВА

.............................

Секретар  В.М.

Прокурор 

като разгледа докладваното от съдията   Гатева

 АНД №  73 по описа  на ТРС за  2014год., за да се произнесе – съобрази:

             Производство с правно основание чл.59  от ЗЗД.

Производството по делото е образувано  по искова молба, подадена от К.М.М. *** против П.К.И. от с.гр.   за сумата 3 600лева, представляваща  обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на недвижим имот. Ищецът твърди, че  на 26.01.2012г. е станал собственик  с Постановление за възлагане № 50, т.І, рег. 97, изд. от СВ при ТРС на недвижим имот с идентификатор *******, находящ се в с. *****.Твърди, че имотът се ползва без правно основание от ответницата П.К.И., която се опитвала да построи незаконна сграда. Ищецът М.  излага, че многократно е търсил ответницата и я канил да закупи имота, или да му заплаща наем за ползването, но  не е получавал удовлетворителен отговор.Сочи, че на 16.09.2013 г. е изпратил нотариална покана, чрез нотариус Борис Кожухаров за уреждане на некоректното отношение на ответницата, с която я е поканил в едноседмичен срок от получаването да отговори и евентуално да даде съгласие да закупи имота, предмет на исковата претенция, а при отказ да освободи и предаде владението, като му заплати съответния наем от 26.01.2012 г. Ищецът твърди, че не е получил отговор на нотариалната покана и ответницата е продължила да ползва имота без правно основание, като го е лишила от възможността да ползва имота си. Заявява, че за периода от 26.01.2012 г. до 13.01.2014 г. ответницата П.И. неоснователно се е обогатила за негова сметка в размер на наемната цена, която, с оглед категорията и местонахождението на имота, е в размер на 150 лева месечно, или дължи на ищеца 3 600 лева обезщетение за ползите, от които го е лишила, а тя неоснователно се е обогатила в размер на същата сума. По делото са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

Впоследствие, след направени указания от съда  е подадена нова искова молба, подадена от ищеца К.М.М. и  неговата съпруга Д.В.  М.,тъй като процесният имот е придобит по време на брака и с ищеца К.М.М. и същата се  явява съсобственик на  имота.М.  поддържа иска по изложените в него съображения.

По реда на чл.131 от ГПК на ответницата П.И. е изпратено копие от искова молба и доказателства и в предвидения месечен срок същата е депозирала писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. В отговора се твърди, че ответницата П.И. е собственик на сграда с пр. идентификатор № ***** по КК и КР на  *********, построена в имота на ищеца с идентификатор № ****** и КР на с. ***** и има право да ползва този имот по силата на чл. 64 от ЗС, както и че ищеца е длъжен да се съобразява с това специално право. Твърди се, че правото на собственост на ответницата върху посочената сграда е установено със сила на присъдено нещо с влязло в сила Решение по гр. д. № 957/2013 година на ТРС. В отговора се сочи, че размерът на иска е посочен произволно и че той не намира опора  в доказателствата и за установяването му не се иска от съда да събере доказателства. Във връзка с твърденията си ответницата е представила  писмени и гласни доказателства.  По същество развива доводите си в писмена защита чрез процесуалния си представител- адв. Б.Д..

По делото са  приложени и приети като доказателства: Постановление за възлагане на недвижим имот от 03.01.2011 г. на ДСИ при ТРС Троян, нотариална покана рег. № 4159, том І , акт 177  от 16.09.2013 г. на нотариус Б.Кожухаров, **********.Разпитани са като свидетели  ******* И. и М.Х. И..

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобразно  разпоредбата на  чл. 235 от ГПК приема  за установено следното:

Ищците К. М.М. и Д.В.М. са съсобственици на недвижим имот с идентификатор ***** по КК и КР на ****, Ловешка област по силата на постановление за възлагане на недвижим имот  от 02.01.2011г. на ДСИ при РС Троян,след публична продан на процесния недвижим имот ,принадлежащ  на М.Х. И.. Ответницата П.К.И. е собственик на  двуетажна сграда с пр. идентификатор № ***** по КК и КР на с. ****** Община Априлци, построена в имота на ищеца, която  сграда е построена по силата на отстъпено право на строеж.Строежът е започнал с разрешение за строителство, издадено на 05.03.2008г. от Главния архитект на Община Априлци, като  след това са започнали да се  извършват   действията по строителството на сградата,което е продължило до 16.01.2013г., когато е съставен Акт обр.№14.По делото са приложени множество документи, издадени във връзка с изграждането на процесната сграда.

Правото на собственост на ответницата П.К.И.  върху процесната сграда  е оспорено от ответниците, които са предявили искове против нея с правни основание чл.108 и чл.109 от ЗС,по повод на които в РС Троян е образувано гр.д.№957/2013г.Съдът с Решение №101810.05.2013г., влязло в законна сила на 05.06.2013г. е отхвърлил предявените срещу ответницата искове,като неоснователни и недоказани, по съображения, подробно изложени в мотивите на посоченото решение,което е приложено по делото.

Ищците предявили отново иск с правно основание чл.109 от ЗС пред РС Троян с искане да бъде разрушена построената в имота им сграда,по повод на който е образувано гр.д.№979/2013г.Посоченото дело е било прекратено на основание чл.299 от ГПК поради забрана за пререшаване на спора.

Ищецът К.М.М. отправил нотариална покана до ответницата  на 16.09.2013 г., чрез нотариус Борис Кожухаров, с която я е поканил в едноседмичен срок от получаването да отговори и евентуално да даде съгласие да закупи имота, предмет на исковата претенция, а при отказ да освободи и предаде владението, като му заплати съответния наем от 26.01.2012 г. Ищецът твърди, че не е получил отговор на нотариалната покана и ответницата е продължила да ползва имота без правно основание, като го е лишила от възможността да ползват имота си.

            При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира исковата претенция за неоснователна по следните съображения:

 Предявеният иск   за неоснователно обогатяване на ответницата с правно основание чл. 59 от ЗЗД е неоснователен и  недоказан. За да бъде уважен един такъв иск, е необходимо по делото да бъде установено, че е налице обедняване на ищците и обогатяване на ответницата, които състояния да са свързани, т. е. да произтичат от един общ факт или от обща група факти. В случая не е установено нито  обедняване на ищците, нито реално настъпване на обогатяване на ответницата за сметка на ищците. Самото съществуване на двуетажната сграда в имота на ищците не може да поради обогатяване на ответницата и тяхното обедняване по смисъла на цитираната разпоредба, за периода от време, за който претендират обезщетението.Установено е по делото, че  ищците са придобили процесния недвижим имот по силата на постановление за възлагане на недвижим имот  от 02.01.2011г. на ДСИ при РС Троян,след публична продан на този имот.Установено е също, че преди участието на ищците в публичната продан , те са били наясно,че в имота е започнало изграждането на жилищната сграда.Всъщност строежът е започнал още през 2008г., въз основа на издадено Разрешение за строеж №4/05.03.2008г.Както и по-горе е посочено, в  многобройните дела, които страните са водили за процесния недвижим имот, с различни правни основания, неизменно е приемано ,че  ответницата  П.И.  е добросъвестен приобретател на правото на строеж, а към настоящия момент  и на сградата.Съдът споделя изложеното от адв.Д., че И.  има право да ползва недвижимия имот, собственост на ищците, по силата на чл.64 от Закона за собствеността, съгласно която разпоредба, собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго.

Предвид изложеното съдът приема искът за неоснователен и недоказан.

            С оглед изхода на спора  и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК  ищците следва да заплатят на ответницата направените в производството по делото разноски  в размер на  сумата  1080 лева за  адвокатско възнаграждение.

 Водим от горното, съдът

 

                                                             Р Е Ш И:

 

            Отхвърля предявения от К.М.М. ***, ЕГН ********** и  Д.В.  М. със същия адрес, ЕГН ********** иск против П.К.И. ***,ЕГН **********,  за сумата 3 600 лева, представляваща претендирано обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59 ал. 1 ЗЗД за периода от 26.01.2012 г. до 13.01.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска,  като неоснователен и недоказан.

 Осъжда К.М.М. ***, ЕГН ********** и  Д.В.  М. със същия адрес, ЕГН ********** да заплатят на П.К.И.  сумата 1 080/хиляда и осемдесет /лева  разноски по делото.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       Районен съдия: