РЕШЕНИЕ     6

гр. Троян, 10.01.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Троянски районен съд, втори състав, в публичното заседание на  12.12.2013 /дванадесети декември две хиляди и тринадесета  година в състав:

Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията – Иванова гр.д.№1027/2013 год. по описа на ТРС, за да се произнесе - съобрази:

         

В Троянски районен съд е образувано горното дело по молба  на „Хенди” ЕООД, ЕИК 817076544, със седалище и адрес на управление гр.Габрово,  представлявано от Христо Х., чрез мл.адв.Д.Н. от Адвокатско  Дружество „Николов-Марков и съдружници” гр.Габрово срещу „М+Н”, ЕИК 110037222 със седалище и адрес на управление гр.Троян, представлявано от Ангел Таслаков  за сумата от  1246.39 лева  главница, дължима по сключен между страните договор за  търговска покупко-продажба на стоки и 327.81 лева  мораторна лихва за забава, представляваща акцесорна претенция.

За дължимите суми са издадени фактури и коригиращи кредитни известия №2000026399 от 09.09.2010 година за сумата от 43.79 лева и № 2000027891 от 10.11.2010 година за сумата от 26.96 лева, след които дължимата сума по фактурите е в размер на 1 246.39 лева, която представлява и цената на предявения иск. Ответникът не е издължил изискуемото парично задължение по посочените фактури, което е наложило иницииране на настоящото производство.

Въз основа на  изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата 1 246.39 лева с ДДС – главница, дължима по горепосочените фактури, сумата от 327.81 лева мораторна лихва, съответно  за периода считано от деня следващ датата на издаване на всяка една от фактурите до 11.03.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата по иска от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по делото и заплатено адвокатско възнаграждение. Ангажирани са писмени доказателства.

При предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. І от ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск, оспорва  искането за допускане на съдебно-икономическа експертиза, не ангажира доказателства.

В съдебно заседание за ищецът, редовно призован се явява мл.адв.Д.Н. – упълномощен защитник, който поддържа становището си за основателност на  исковата претенция в хода на поизводството и по съществото на спора. Претендират се разноски съобразно приложения по делото списък по реда на чл.80 от ГПК. За ответното дружество, редовно призовани не се явява представител в с.з., не се представляват по пълномощие.

  От приложените по делото писмени доказателства преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

В резултат на търговски взаимоотношения между „ХЕНДИ” ЕООД и „М + Н” ООД,  ищцовото дружество е доставило на ответното  стоки, които подробно е описал в издадените фактури с номера: № 2000026375 от 08.09.2010 година за сумата от 95.89 лева, № 2000026400 от 09.09.2010 година за сумата от 39.41 лева, № 2000026431 от 10.09.2010 година за сумата от 61.14 лева, № 2000026537 от 15.09.2010 година за сумата от 126.24 лева, № 2000026619 от 17.09.2010 година за сумата от 22.14 лева, № 2000026646 от 20.09.2010 година за сумата 404.90 лева, № 2000026953 от 01.10.2010 година за сумата от 68.01 лева, № 2000026996 от 05.10.2010 година за сумата от 53.44 лева, № 2000027003 от 05.10. 2010 година за сумата от 13.95 лева, № 2000027036 от 06.10.2010 година за сумата от 47.28 лева, № 2000027830 от 09.11.2010 година за сумата от 122.03 лева, № 2000027834 от 09.11.2010 година за сумата от 22.98 лева, № 2000027844 от 09.11.2010 година за сумата от 3.79 лева, № 2000028508 от 07.12.2010 година за сумата от 75.77 лева, № 2000028501 от 07.12.2010 година за сумата от 79.53 лева, № 2000028567 от 09.12.2010 година за сумата от 6.25 лева, № 2000028605 от 11.12.2010 година за сумата от 11.64 лева и № 2000029178 от 18.01.2011 година за сумата от 62.75 лева, като общата стойност на задължението на ответника е в размер на 1 317.14 лева. След издаване на фактурите са издадени и коригиращи кредитни известия №2000026399 от 09.09.2010 година за сумата от 43.79 лева и № 2000027891 от 10.11.2010 година за сумата от 26.96 лева, след които дължимата сума по фактурите е в размер на 1 246.39 лева.                                                 Ответникът не е изпълнил задължените си за заплащане на  дължимата сума. По искане на ищеца е допусната съдебно-икономическа експертиза. В заключението си вещото лице е отразило, че  процесните фактури /№ 2000026375 от 08.09.2010 година за сумата от 95.89 лева, № 2000026400 от 09.09.2010 година за сумата от 39.41 лева, № 2000026431 от 10.09.2010 година за сумата от 61.14 лева, № 2000026537 от 15.09.2010 година за сумата от 126.24 лева, № 2000026619 от 17.09.2010 година за сумата от 22.14 лева, № 2000026646 от 20.09.2010 година за сумата 404.90 лева, № 2000026953 от 01.10.2010 година за сумата от 68.01 лева, № 2000026996 от 05.10.2010 година за сумата от 53.44 лева, № 2000027003 от 05.10. 2010 година за сумата от 13.95 лева, № 2000027036 от 06.10.2010 година за сумата от 47.28 лева, № 2000027830 от 09.11.2010 година за сумата от 122.03 лева, № 2000027834 от 09.11.2010 година за сумата от 22.98 лева, № 2000027844 от 09.11.2010 година за сумата от 3.79 лева, № 2000028508 от 07.12.2010 година за сумата от 75.77 лева, № 2000028501 от 07.12.2010 година за сумата от 79.53 лева, № 2000028567 от 09.12.2010 година за сумата от 6.25 лева, № 2000028605 от 11.12.2010 година за сумата от 11.64 лева и № 2000029178 от 18.01.2011 година за сумата от 62.75 лева, и коригиращи кредитни известия №2000026399 от 09.09.2010 година за сумата от 43.79 лева и № 2000027891 от 10.11.2010 година за сумата от 26.96 лева/ са осчетоводени в счетоводството и на двете дружества, че същите са включени в дневниците  за продажби и е  ползван данъчен кредит. Експерта е категоричен, че плащане по фактурите не е извършвано и  размера на дължимите суми по тях е 1246.39 лева.                                                     Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:

Възникналият спор е търговски по смисъла на чл.318 от ТЗ, тъй като търговското качество на страните е безспорно-те са търговци по смисъла на чл.1 от ТЗ и сключената между тях сделка е във връзка с упражняваната от тях дейност.                                                             От доказателствата по делото се установява, че между ищеца и ответника са възникнали търговски отношения, по силата на които ищеца е следвало в качеството си на продавач да достави стоки, а от своя страна ответника да заплати цените на доставените стоки,  за които са издадени  фактурите.                                                                                                                  От страна на ответника не се представиха доказателства, че сумата по цитираните по-горе  фактури са платени.  В подкрепа на този извод е и заключението на вещото лице, което  е категорично, че ответникът е включил процесните фактури в дневника за продажби и е ползвал  данъчен кредит. Изложените обстоятелства  по безспорен и категоричен начин  обуславят дължимостта на пртендираната по фактурата сума, която се дължи в едно със законната лихва, считано от 11.03.2013г. – датата на депозирана на ИМ в съда, до окончателното изплащане.

Основателността на главния иск води до основателност и на акцесорното вземане за лихви за забава по смисъла на чл.86 ал.І от ЗЗД. Неизпълнението е на договорно , срочно и парично задължение , което дава право на кредитора да претендира  заплащане  на  обезщетение за забава в размера установен от  правната норма (законната лихва от датата на забавата ),  без да е нужно  да е уговаряно   от страните заплащането на обезщетение  и неговия размер. Обезщетението  се дължи по  силата на закона , при  наличието на предпоставките посочени в него.

При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.І от ГПК  ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените по делото разноски в размер на 882.97 лева, съобразно представения списък  по реда на чл.80 от ГПК.

  Предвид горното съдът 

 

                       Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „М+Н”ООД, със седалище и адрес на управление гр.Троян, представлявано от управителя Ангел Таслаков да заплати на „Хенди” ЕООД, ЕИК 817076544, със седалище и адрес на управление гр.Габрово,  представлявано от Христо Х. сумата от 1246.39 /хиляда двеста четиридесет и шест лева и тридесет и девет стотинки/ лева, представляваща неизплатена главница по фактури с номера: /№ 2000026375 от 08.09.2010 година, № 2000026400 от 09.09.2010 година, № 2000026431 от 10.09.2010 година , № 2000026537 от 15.09.2010 година , № 2000026619 от 17.09.2010 година , № 2000026646 от 20.09.2010 година , № 2000026953 от 01.10.2010 година , № 2000026996 от 05.10.2010 година, № 2000027003 от 05.10. 2010 година , № 2000027036 от 06.10.2010 година , № 2000027830 от 09.11.2010 година , № 2000027834 от 09.11.2010 година , № 2000027844 от 09.11.2010 година , № 2000028508 от 07.12.2010 година , № 2000028501 от 07.12.2010 година , № 2000028567 от 09.12.2010 година , № 2000028605 от 11.12.2010 година и № 2000029178 от 18.01.2011 година  и коригиращи кредитни известия №2000026399 от 09.09.2010 година и № 2000027891 от 10.11.2010 година,  едно със законната лихва върху главницата считано от 11.03.2013г.- датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, както и сумата 327.81 /триста двадесет и седем лева и осемдесет и една стотинки/ лева представляваща мораторна лихва за забава в плащането, считано от деня следващ датата на издаване на  всяка една фактура до 11.03.2013година.

ОСЪЖДА „М+Н”ООД, със седалище и адрес на управление гр.Троян, представлявано от управителя Ангел Таслаков да заплати на „Хенди” ЕООД, ЕИК 817076544, със седалище и адрес на управление гр.Габрово,  представлявано от Христо Х. на основание чл.78 ал.І от ГПК сумата от 882.97- осемстотин осемдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските.

 РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване  пред ЛОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: