РЕШЕНИЕ       167

 

гр. Троян,    23.06.2014 год.

            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Троянски районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и трети май, две хиляди и четиринадесета година състав:

 

                                                                Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

          При секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията – Иванова  гр. дело № 1048  по описа на ТРС за 2013год., за да се произнесе - съобрази:

 

Предявена е претенция с правно основание чл.308 от ТЗ,  във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 348, ал.1 от ТЗ: за заплащане на сумата от 1700.00 лева, представляваща дадена отметнина по сключен между страните комисионен договор за доставка на автомобил.

 

Ищецът В.Г.Б. *** е предявил срещу „Илко”ЕООД гр.Троян, представлявано от  Ю.Д.  иск за заплащане на сумата от 1700 лева. В исковата молба твърди, че през месец януари 2012 година се е запознал с публикувана  в сайт в интернет информация, че ответника внася  коли и части от САЩ на ниски цени. Заявява, че  с Ю.Д. многократно е провеждал разговори по интернет във връзка с автомобилите които внася, чрез неговата фирма. Твърди, че с  ответното дружество е сключил договор за покупко-продажба на МПС, марка „LINCOLN”, като е привел на  лицето Ю.Г.Д. сумата  от 1700 лева, но до момента  ответника не му е закупил уговорения автомобил. Счита, че с това си действие, ответника се е обогатил за негова сметка до размера на сумата от 1700 лева, с колкото  е намалено  имуществото на ищеца.

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК на ответникът е изпратено копие от исковата молба и доказателствата към нея.

В законовия едномесечен срок ответникът, чрез пълномощника си адв. К.Д. *** изразява становище за допустимост, но неоснователност  на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че представителя на ответника – Ю.Д. е получил сумата от 1700 лева, което е видно и от приложеното по делото бордеро, но твърди, че същата представлява отметнина, по сключен между страните комисионен договор, тъй като дружеството извършва услуги  по внос на автомобили, избрани от клиентите предварително.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание, за ищцовото дружество не се явява представител, представлява се в процеса от упълномощен защитник, който поддържа становището си за неоснователност на исковата претенцията в хода на производството и по съществото на спора.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното: Страните не оспорват обстоятелството, че  са постигнали  устна договорка  за сключен комисионен договор за доставка на лек автомобил марка „LINCOLN”. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е внесъл сумата от 1700 лева, представляваща отметнина.

 Съобразно задълженията на съда по реда на чл.146 от ГПК е изготвен доклад по делото, по който страните не са направили възражения досежно правната квалификация и разпределената доказателствена тежест. Въз основа на приложените от ответника доказателства се установява, че автомобил с поръчаната модификация и с исканите характеристики е бил спечелен на търг от  ответника, за което същия е уведомен на 12.01.2012г. От приложените по делото доказателства - ксеро-копие на платежно нареждане за сумата от 1700 лева и фактура № 1000000114/16.01.2012 година– неоспорени от ищцовата страна се установява, че ищецът е внесъл  уговорената сума, представляваща отметнина, за което ответното дружество е издало  описаната по-горе фактура, с което е поело задължение да достави  на ищеца-възложител посочения от него автомобил „LINCOLN” за сумата от 5500 щатски долара. По делото липсват данни за основни  параметри свързани с предмета на договора - срок на доставка и размер на възнаграждението, липсват данни за договорените между страните задължения на  комисионера и комитента, начина, по който следва да се отчете изпълнението, размера на комисионната и срока, в който  възнаграждението ще бъде изплатено, поради което настоящия състав няма как да прецени каква е била действителната воля на страните при  поръчката.

От  приложената на л. 43 от делото разпечатка на водената по ел.поща кореспонденция между страните се установява, че комитента се е отказал от финализиране на сделката, тъй като е счел, че сумата от 5500 щатски долара, представляваща крайна цена за автомобила е завишена. От  цитирания като доказателство писмен документ се установява, че цитираната сума включва „ ….мито, ДДС, такси във Варна,  разтоварване, застраховки и др. …”.

 Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена, с оглед представената кореспонденция от ответника, от която се установява, че ищеца едностранно е развалил договора.

            В случая правното естество на претенцията е чл.308 от ТЗ, като се претендира връщане на дадена по договора отметнина. Съгласно чл.308 ТЗ ако при сключване на договор една от страните е дала или обещала нещо, в случай че се отметне, тя може да се откаже от договора, ако не е започнало изпълнението му. Отметналата се страна е длъжна да заплати отметнината, а ако я е дала при сключване на договора, тя я губи.  

Съгласно разпределената доказателствената тежест, задължение на съда е да обяви за не настъпила тази правна последица, чиито юридически факт не е доказан. Ищцовата страна не представя доказателства за фактите и обстоятелствата, от които иска да извлече благоприятни за себе си правни последици. Дори и да се приеме, че е налице валидно договорно правоотношение, ищецът не представи доказателства, че е изпълнил задълженията си по този договор, нито ангажира доказателства за неизпълнение на  договора от страна на ответника.

Предвид изложеното, съдът намира, че претенцията за връщане на отметнината се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

На основание чл.78,ал.3 ГПК следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 142.00 – сто четиридесет и два лева внесено възнаграждение за един адвокат.

Водим от горните мотиви, съдът

 

                         Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ претенцията на В.Г.Б. ***, ЕГН ********** против „Илко”ЕООД , ЕИК 110547047 със седалище и адрес на управление  гр.Троян, ул.Радецки №3, представлявано от управителя Ю.Д. за заплащане на сумата от 1700.00 – хиляда и седемстотин лева, представляваща заплатена отметнина по сключен между страните комисионен договор за поръчка на автомобил „LINCOLN”, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА В.Г.Б. ***, ЕГН **********  ДА ЗАПЛАТИ на „Илко”ЕООД , ЕИК 110547047 със седалище и адрес на управление  гр.Троян, ул.Радецки №3, представлявано от управителя Ю.Д., сумата от 142.00 – сто четиридесет и два лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: