РЕШЕНИЕ  

  19

гр.  Троян,  14.02.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Троянски районен съд,  втори  състав, в публичното  заседание на 16.01.2014г. /шестнадесети януари две хиляди и четиринадесета/ година в състав:

 

                                                        Председател:СВЕТЛА ИВАНОВА

 

при секретаря Е.П., в присъствието на прокурора………………., като разгледа докладваното от съдията – Иванова   гр. дело № 1076 по описа на ТРС за 2013 год., за да се произнесе - съобрази:

        

Производството е по реда  на чл. 19, ал. 1 ЗГР.

И.Й.Г.  е депозирал молба по реда на чл.19 от ЗГР, с която моли трите му имена - собствено, бащино и фамилно да бъдат променени.  Излага, че собственото му име „И.” е осмиващо за него,  бащиното име го обвързва с неговия баща, който го е малтретирал в детските му години, а фамилията - с неговия дядо, който се е самоубил. Счита, че тези имена „И.Й.Г.” влияят на неговата карма в отрицателен аспект, поради което изразява желание да бъдат променени на  „Н.Л.С.”, защото в превод означавали  „победа, победител, щастие, късмет и здраве”.

Заинтересованата страна Община Л. по същество е изразила становище  за неоснователност на  молбата.

Според заинтересованата страна РАЙОННА ПРОКУРАТУРА Плевен молбата е неоснователна, тъй като в случая не са налице важни обстоятелства по смисъла на закона, които да обусловят промяна на имената – собствено, бащино и фамилно и в този смисъл молбата на Й. като неоснователна, би следвало да се отхвърли.

Доказателствата са писмени.

В съдебно заседание, молителят редовно призован се явява лично и поддържа становището си, което доразвива по съществото на спора.

СЪДЪТ, като прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК), съобразявайки и разпоредбите на чл.235, ал. 2 и ал. 3 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

Молбата е допустима, но по същество е неоснователна по следните съображения:                                                                              Видно от Акт за раждане №** от Община Л. се установява, че молителя е роден на ***г. в гр.Л., като при раждането си е записан с имената „И.Й.Г.”. В акта са отразени и имената на родителите: майка – М.И.С. и баща: Й. Г.Й..                 Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.)  от ЗГР  „Името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане.” Съгласно ЗГР: „Собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане.” - чл. 12. ал.1 от ЗГР, „Бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите” - чл. 13. ал.1 от ЗГР, а  Фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.”- чл. 14. ал.1 от ЗГР.                                             Според чл. 19, ал. 1 ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.                                                              В  Решение № 200 от 14.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 25/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров е прието, че  „Нормата на чл. 9, ал. 1 ЗГР е императивна и тя рефлектира върху останалите норми на закона. Действията на съда в производство по глава ХV ГПК са изцяло обвързани от нея. Това означава, че съдът не може да допусне промяна в името на едно лице contra legem, т.е. съдът не може да се отклони при постановяване на решението си от императива на посочената правна норма. Следователно искането, свързано с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР следва да бъде в рамките на фактическия състав на чл. 9, ал. 1 от същия закон.”.                               Настоящия съдебен състав не споделя становището на молителя, че собственото му име - И. е осмиващо, обществено неприемливо и неудобно в страната ни, а напротив:  счита, че то съответства на именните традиции в Република България. От друга страна изложеното от Г. обстоятелството, че собственото му име не се произнася правилно от англо-говорящите  не може да се приеме като важно обстоятелство, обуславящо промяната му.                                             Единствено вярно е в твърденията на молителя, че родителите са тези, които „дават” на децата си  собствените им имена. В тази връзка,  макар и субективно, правото на име юридически е уредено с императивни правни норми и промяната му е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в закона ред. В този смисъл волеизявлението на майката на молителя, отразено в  представената  по делото нотариално заверена декларация с рег. № 702 от 15.03.2012 година на нотариус Пламенка Халачева Трашлиева с район на действие  РС гр. Плевен, с която дава съгласие за промяна на имената на сина си на „Н.Л.С.” е неотносима към предмета на спора, тъй като по силата на цитираните по-горе разпоредби в ЗГР - бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка „ов” или ”ев”, които са особено съществен структурно определящ белег на бащиното и на фамилното име на лицата-български граждани. Този белег освен като обозначение на връзката с бащата, съответно с рода на лицето е от формална гледна точка белег и за неговата етническа, а оттук и за националната му идентификация. Трайната практика на Върховния касационен съд приема, че формирането на бащиното име на лице, което е български граждани се подчинява на императивни правила, установени в чл. 13 ЗГР. Цитираната правна норма изчерпателно урежда и някои изключения - в случаите, когато собственото име на бащата не позволява поставянето  на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. Евентуален довод, че основанията по чл. 19, ал. 1 ЗГР дерогират (изключват) приложението на принципа, установен в чл. 13 ЗГР би бил несъстоятелен, тъй като е извън всякакво съмнение, че желанието на молителя Й. за промяна на трите му имена – собствено бащино и фамилно, не може да бъде в разрез с българското законодателство. В този смисъл промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а само от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно.                                                         От друга страна  името е един от основните и трайни индивидуализиращи белези на всяко едно физическо лице и всяка една негова промяна би довела до известна де стабилизация на обществените отношения и да създаде предпоставки за злоупотреба с права, чието упражняване е свързано с проверка самоличността на субекта.

Не на последно място, макар и да не са посочени точно и конкретно в ЗГР какви обстоятелства трябва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна на името, изхождайки от основните принципи на гражданското право и обществения морал,  важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 ЗГР ще са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо за ищеца носеното на името в частта, в която се иска промяна- в конкретния казус – трите имена.           От гореизложеното следва извод, че в случая не съществува фактическо и правно основание да се направи обоснован и законосъобразен извод да са налице “важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР.  Извън всякакво съмнение по делото, че нито едно от имената молителя не е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, което иначе по принцип би могло да послужи като основание за промяна по реда на чл. 19, ал. 1 ЗГР.

При горните съображения съдът намира, че молбата за допускане промяна на собственото,  бащиното и фамилното име на молителя,  като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Настоящето съдебно производство без съмнение е охранително, а оттук следва, че в случая са приложими съответно общите правила за охранителните производства, уредени в глава 49 (чл. 530 – 541) от ГПК. В тази връзка всички съдебни решения в охранителните производства, независимо от това дали с тях охранителният акт е издаден или отказан, не се ползват със сила на присъдено нещо. Производството е безспорно и едностранно по характер. За него силата на присъдено нещо е неприсъща, тъй като в охранителното производство не се разрешават правни спорове. Съдът е призован да даде поисканото от него съдействие във връзка с правомерно упражняване на гражданските права ( Определение № 623 от 5.07.2002г. Н. ВКС по гр. д. № 306/2002г., II г. о. ).

Ето защо в случаите когато молбата се уважава, решението на съда не подлежи на обжалване – чл. 537, ал. 1 от ГПК.

Съдебното решение, с което молбата се отхвърля е обжалваемо съгласно чл. 538, ал. 1 от действащия ГПК, като жалбата може да се основана на нови факти и доказателства (чл. 538, ал. 2 ГПК).

Мотивиран от гореизложеното СЪДЪТ

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата, подадена от И.Й.Г., ЕГН **********, понастоящем в З.***  за допускане при условията и по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация промяна на собственото, бащиното и фамилното му име .

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД- Ловеч в едноседмичен срок от датата на връчването му – чл. 538 ал. 1 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: