Р Е Ш Е Н И Е

  87

Гр.Троян, 10.04.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд, втори състав, в проведеното на 10.03.2014г. /десети март, две хиляди и четиринадесета година/, открито съдебно заседание, в състав: 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: Светла Иванова

 

при участието на секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1208  по описа на ТРС за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и чл.537 ал.2 от ГПК.

Ищците излагат в исковата си молба, че са съсобственици  на поземлен имот с идентификатор 35290.161.369, с площ от 578 кв.м кв.м, находящ се в с. Калейца, ул. „Васил Ватев" № 39, община Троян, област Ловеч, по КККР на с. Калейца, одобрени със Заповед № РД-18-30/01.04.2009г. на Изп. диретор на АГКК, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: не застроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор - няма, номер по предходен план 369, кв. 41, парцел 6, при граници и съседи: имоти с идентификатори 35290.161.359, 35290.161.370, 35290.161.769, 35290, 161.368 и 35290.161.358.

            Твърдят, че съсобствеността са придобили на основание давностно владение и наследство, което е осъществявано от първата ищца - Г.Т.М., заедно с покойния й съпруг - Т. М. М. - от 1942г. до 1982г., а след смъртта на Т. М. М. на 09.09.1982г., в периода от 1982г. до настоящия момент заедно с тримата ищци - Г.Т.М., М.Т.М. и М.Т.К. - явно, непрекъснато и необезпокоявано. Твърдят, че през всичките тези години са владели описания имот,  като още преди 1940г., бащата на Т. М. М. – М. М. е посадил овощни дръвчета в имота и ежегодно са събирали плодовете от овощните дръвчета, за които се грижат и понастоящем, като до настоящия момент никой не им е оспорвал собствеността върху имота.

            Излагат, че случайно са установили, че ответниците са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 21, том IV, рег. № 4511, дело № 470/2013г. на нотариус Борис Кожухаров, с район на действие - Районен съд – Троян, като твърдят, че  те никога не са били във владение и не са осъществявали дори държане върху описания поземлен имот, от което следва, че не са го придобили по давност, тъй като не са осъществявали владението, сочено като придобивно основание в нотариален акт №.21, том IV, рег. № 4511, дело № 470/2013г. на нотариус Борис Кожухаров.

            Това е обусловило правния интерес у ищците, да предявят настоящия иск. Претендират за разноски.

В съдебно  заседание ищците, редовно призовани не се явяват, представляват се от адв.С. *** и адв. Вл.Пенев  от САК, които поддържат предявените искове на посоченото в исковата молба основание. Аргументите си за основателност и доказаност, излагат по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

В предвидения по реда на чл.131 от ГПК срок ответниците представят писмен отговор, в който излагат становището си по допустимостта и основателността на предявените искове.

            Ответницата Р.  Л., редовно призована не се явява, представлява се от адв.К.Д. *** – упълномощен защитник, а ответниците  Т.К. и Х.К., редовно призовани не се явяват, представляват се от адв.Д.П. ***. Двамата процесуални представители молят съда да постанови решение, с което отхвърли предявените искове, като неоснователни.

Доказателствата са писмени и гласни.

За установяване на обстоятелствата по делото е допусната и назначена СТЕ с вещо лице  инж.В.П., по която е изготвено основно и  допълнително  заключение, а по реда на чл.204 от ГПК е извършен оглед на място.

С оглед заключението на вещото лице по основното и допълнително заключение, второто съобразено със събраните  гласни доказателства, по реда на чл.214 от ГПК е  допуснато изменение на петитума на предявения иск,  подробно описан в молба, депозирана в проведеното на 07.03.2014г. открито с.з.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение и съобразявайки правилото на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Представена е скица на ПИ №33480 от 04.11.2013г. на СГКК – Ловеч  /л.16/.

            Представен е Нотариален акт № 21, том IV, рег. № 4511, дело № 470/2013г. на нотариус Борис Кожухаров, с район на действие -Районен съд – Троян, за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение.

На л.69 е приложен Договор  от 09.09.1947г.  за продажба на недвижим имот.

Представено е удостоверение за наследници на Т. Митев М. *** , починал на 09.09.1982 година на л.70.

            На л.71 е приложено писмо изх.№0638-42 от 09.04.2013г. на Община Троян, заедно с приложени към него извадка от кадастрален и регулационен план /л.72 / и извадка от разписен лист /л.73/ към кадастрален и регулационен план  на с.Калейца, одобрен със Заповед №42 /12.02.1929г.

            Приложено е копие от нотариално дело 470 , том 4 , акт 21, рег.№4511/2013г. на Нотариус Б.Кожухаров, с р-н на действие РС-Троян /л.60-67/.

 Представено е удостоверение за съпруга и родствени връзки изх.№ 0003/16.01.2014 година на Кметство с. Калейца. на лицето М.М. Н., от което е видно, че Н. М. Н. е негов брат.

По реда на чл.204 от ГПК е извършен оглед на място на  процесния имот, където са  разпитани свидетелите: Л.П.Д., Р.Т.В. и  П.К.П. на ищцовата страна и  П.Х.В., Т.Н.В. и Д.Л.К. на ответната страна.

На извършения на място оглед на процесния имот се установи, че  в него има посадени  овощни дръвчета - круши, череши, декоративни дръвчета, орех, беше видно, че имота е изоран, че  в него е засаждан  боб, коловете на който още стояха, а по време на огледа беше покарал посаден лук.  В имота се намира  вътрешна материализирана граница от камъни, кято стига до сградата, построена в съседния имот № 35290.161.368 на север от процесния имот и оградата, изградена на уличната регулация.       От показанията на свидетеля  Л.П.Д. се установява, че същия  живее в къща, съседна на имота, че познава ищците от 1957г. и че оттогава „....само Г.М. и Т.М. съм виждал да го работят...” /л.92/. Свидетелят посочва  границите, в които е осъществявано владението от ищците „.....Южната граница е от каменния зид до ореха, като Г. и Т. работеха мястото, която съвпада с ъгъла на съседната постройка. От същата южна граница върви до средата на тоалетната /съседна/ и оттам на север до стената на същата.....На юг границата е имота на дядо ми, .....На запад е дъното на имота, където е ореха, но под него не става нищо, затова си сееха насам. Виждал да сеят картофи, боб, лук. Овошките бяха малки, имаше ябълка, две круши, дюля също, но я отсякоха....” и частта от поземлен имот с идентификатор 35290.161.368, която са обработвали и владяли ответниците  „.....Това парченце /свидетелят показва от камъните/, на изток стига до крайната ограда и портата, през която влизат в самия имот от улицата.....”.

От показанията на свидетелката Р.Т.В. се установява, че от 1958г. живее в къщата срещу процесния имот и има непосредствени впечатления коя част от имота, от коя от страните по делото се ползва „......От камъните до оградата на имота към улицата, мястото си го ползваше Р., баба им, дядо им и баща им, а другата част нататък се ползваше от М.М., баща му, баба Г. и дядо Т.. След като Т. почина, баба Г. сама си идваше да работи мястото. Тя сееше картофи, боб – виждате има и бобовини, лехи с лук до къщата горе. Овощни дървета  има, две круши съм сварила. Сеела е други дръвчета в дъното, но се караха, че са близко посадени. Дюля имаше, но остаря и я отряза М.М.. Тези круши до последно си ги беряха....” Свидетелката е  категорична, че „....До сега не е имало спор за мястото между Т. Г. К., М. Г., И. Г.  и  ищците  - Т. М. М., Г.Т.М., М.Т.М. и М.Т.К....., Т. Г. К. го познавам, но той почина. Той е на Р. дядо. Той с жена си и баща им, работеха ето това парче /свидетелката посочва мястото от камъните до оградата, до зида/стената на къщата.....”.

От показанията на свидетеля П.К.П. се установява, че  е родом от с.Калейца, живее през един имот от процесния, че е роден през 1930 година, че„... Познавам ищците – Г.М., М.М. и М.К.. Познавам още на М. дядо му от 1937-8 година. ....” Свидетеля твърди, че „...Не е имало до сега спор за имота......Портата всичките си я ползват и К. и  М.. .......Тук картоф, боб, лук се е сяло и обработвано. Бабата си го сееше. На М. майка му – Г.М., като падна до есента си идваше тука, а след това М. и дъщеря й.......Тази ивица място от оградата е купено за пътека от Г. К., за да минават М......”. И този свидетел посочва границите на обработваните от страните по делото части от процесния имот.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Л. Д., Р. В. и П. К. като непротеворечиви, последователни, логични, обективни и незаинтересовани, подкрепящи се  от останалия по делото събран доказателствен материал.

Не така стоят нещата с показанията на свидетелката П. В..  Свидетелката твърди, че познава страните, че до „....1977-78 година съм живяла в старата къща на запад от имота. Къщата е на майка ми и баща ми. Идвала съм тука и сега идвам също. От малка знам имота. Виждам процесния имот от къщата си като погледна. От малка съм виждала тука Т. Г. и жена му, бащата на Р. – М. и И. К.....”, като по-нататък в показанията си свидетлката твърди, че „....Не съм стояла тука, от години съм на друго място и не съм се интересувала от тук. От 1977 година съм на друго място, за да гледам какво правят тука........ Този лук не знам кой го е садил. Мотиките не знам на кого са... „Много работи се сееха, не знам точно какво...". Нещо повече, свидетелката твърди, че не е виждала Г.М. да сади зеленчуци, като излага аргумент в подкрепа на твърдението си липсата на вода за поливане, а в същото време е категорична, че ответниците до плевнята имали ягоди и боб, до ореха сеели всичко, което им трябва, като за тях явно липсата на вода не е  представлява проблем. Настоящия състав счита, че показанията на свидетелката са противоречиви, взаимно изключващи се и непоследователни, което мотивира съда да приеме, че същите обслужват тезата на страната, призовала я да свидетелства, освен в частта, в която посочва място на осъществяваното  от ответниците владение - „от плевнята до тука - пътя си работеха имота...”, като в тази си част показанията и се подкрепят от показанията на останалите свидетели, които  очертават същата граница на осъществяваното владение, е очертана на скицата - приложение съм допълнителното заключение по съдебно-техническата експертиза.

От показанията на свидетеля Т.Н.В. се установява, само, че познава страните:„....Комшии сме с Р.. На главния път през моста имам къща.....”. В останалата си част показанията му са противоречиви и неясни. Свидетелят заяви, че „....орехът скоро е сеян”, а при огледа на място се установи, че дървото е на повече от 30 години. От показанията му не става ясно кой е обработвал процесния имот, с какви стопански култури го е садил и в кои периоди „......помня на Р. майка и, баща и, дядо и, баба и, че сееха картофи и съм виждал да работят мястото. Това е било, аз съм бил на 10-15 години, а сега съм на 71 години, докато бяха живи бабата и дядото са го работили.......За хората на М. не мога да кажа дали са идвали тука......оградата не мога да кажа кога е правена", „не мога да кажа кога последно са идвали /ответниците/, има 10 години", ......минавал съм по улицата, но дали е било цялото засеяно.....сега на мога да кажа кой работи мястото в момента...”.

От показанията на свидетеля Д.Л.К. се установява, че  Г.М. е работила процесната част,  сеела зелен лук, слагала колове в мястото, посадила декоративни храсти в неговото място. Според Д. К. „Г. си позволи да работи като собственица", „аз съм водил война с на М. *** е чувало да се караме с нея", но  свидетеля заяви, че и е давал маркуч да полива.  В частта, в която свидетеля удостоверява  периоди и години, показанията му не следва да се кредитират, тъй като се установи, че няма ясна представа за времето. „.....През 1932 година съм роден и съм тука отзад в тази къща....”, като малко след това обяснява,  „.....Ние от 8 години сме тука. Мога да ви заведа да видите къде ми е синора и го оставих за Р. мястото....”.  В показанията си свидетелят твърди, че „...Аз не съм виждал Р. да им кажа какво става" които показания не са в подкрепа на твърдяното от  ответниците, че владеят имота.

В хода на съдебното производство бяха изслушани основно и допълнително заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, които бяха приети като доказателство по делото като компетентни и обективни и от които се установи, че е налице частична идентичност на имоти пл. № 478 и пл. № 479 в кв. 13, парцел Х, по кадастралния и регулационен план на с.Калейца от 1929г., одобрен със Заповед № 42/12.02.1929г., записан на М. М. и Н. М. в разписния лист към същия план, с процесния имот с идентификатор 35290.161.360 по КККР на с. Калейца, одобрени със Заповед № РД-18-30/01.04.2009г. на ИД на АГКК, като имот с пл. № 478 е разположен с цялата си площ от 74 кв.м в процесния имот, целият с площ от 578 кв.м по КККР, а 107 кв.м от площта на имот с п № 479 са разположени в границите на процесния имот. Експерта посочва, че  само една малка част от този имот от 7,5 кв.м попада на север извън границите на процесния имот.

От представеното по делото Удостоверение за родствени връзки и съпруга № 3/16.01.2014г., издадено от кметство с. Калейца, на М.М. Н.., на когото е записан имот с пл. № 478 по плана от 1929г.,  се установява, че М. М. е баща на Т. М. М., за когото със събраните по делото гласни доказателства се установи,, че е осъществявал владение върху процесната част от имота, заедно със своята преживяла съпруга Г.Т.М., която след смъртта му през 1982г. е продължила владението. От това удостоверение е видно, че имот пл. № 479 в разписния лист към плана на селото от 1929г. е записан на Н. М. Н., който е брат на М.Н. М., а от  приложената към заключението скица, се установява, че имоти с пл. № 478 и 479 по плана на с. Калейца от 1929г. представляват една голяма част процесния имот, владяна от ищците.

От допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че източната част на имот пл. № 480 в кв. 13 по кад. план на с. Калейца от 1929г. е отчуждена за улица и попада в уличната регулация, като улицата е реализирана на място, поради което частта от имот № 480 в кв. 13 по плана на селото от 1929г., разположена на изток от червената улична регулационна линия, попада в нея.

От показанията на свидетелите се установи частта от  имот с пл. № 480, която се владее от ответниците и която според  заключението на вещото лице е с площ от 75,5 кв.м, които попадат  в процесния имот с идентификатор 35290.161.369 по КККР на с. Калейца.

От изложеното по-горе се установява, че събраните  по делото писмени и гласни доказателства водят до категоричния извод, че  ищците са осъществявали владение върху процесната част от кадастрален имот № 35290.161.368 по КККР на с. Калейца, с площ от 315 кв.м, заключен между букви А,Б,В,Г,Д,Е съгласно скица-приложение към съдебно-техническа експертиза на инж. В.П. от 27.02.2014г.

 

По отношение на направеното  от адв.Д., в качеството и на проц.представител на ответницата Р.Л. възражение за недопустимост  за придобиване  по давност на процесната част от имота поради ограниченията на чл.200 и чл. 19 от ЗУТ, съдът счита същото за неоснователно,  тъй като  ограниченията за придобиване на реални и идеални части се отнасят само до урегулирани поземлени имоти, в какъвто смисъл е становището на  проц.представители на ищците,  изразено в представена по делото писмена защита, което изцяло се споделя от настоящия състав. Ищците са предявили претенцията си за придобиване на част с площ от 315 кв.м от поземлен имот, а не от урегулиран поземлен имот, като процесният имот с идентификатор 35290.161.369 по КККР на с.Калейца, община Троян, няма характер на УПИ, поради което към него не може да се приложи забраната на чл. 59, ал. 1 от ЗТСУ. Така обособеният имот е поземлен имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Калейца, община Троян, а не УПИ по плана на с. Калейца, тъй като видно от приложенията към основното и допълнителното заключение,  по делото липсват данни регулационните сметки за  поземлен имот №35290.161.369 да са уредени. Разпоредбите на чл. 59, ал. 2 от ЗТСУ и на чл. 200 от ЗУТ препращат именно към разпоредбите на законите, уреждащи минималните изискуеми площи и лице за урегулирани поземлени имоти - чл. 28 от ППЗТСУ и чл. 19 от ЗУТ, каквито изисквания не съществуват за поземлените имоти, заснети в кадастралната основа, които нямат характер на УПИ.

От събраните  в хода на производството гласни доказателства  беше установено по безспорен и категоричен начин, че от 1957-1958 г. Г.М. и нейният съпруг Т.М., починал 1982г., са осъществявали давностно владение върху процесната част, поради което изискуемата от закона 10-годишната придобивка давност е изтекла по отношение на ищците доста преди 1973г. и дори да  се приеме, че е налице осъществявано владение върху част от парцел, то е породило правните последици на придобивно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗС, в който смисъл е и твърдението на проц.представители на ищците.

Тук следва да се отбележи, че с нот. акт № 21, нот. дело № 470, рег. № 4511/201Зг. на нотариус Борис Кожухаров, ищците са признати за собственици на поземлен имот, като никъде в акта не е отразено, че същият е урегулиран.

В тази връзка съдът намира за състоятелни изложените от проц.представители на ищците възражения във връзка с липсата на  подпис в Постановлението на нотариуса Борис Кожухаров за признаване правото на собственост на ответниците върху целия ПИ с идентификатор 35290.161.369 по КККР на с. Калейца в протокол от 02.10.2013г. Действително, по аргумент на чл. 587, ал. З от ГПК актът, от който би могло да се изведе признато право на собственост не е нотариалният акт, а постановлението за признаване правото на собственост на молителите по обстоятелствена проверка и в случая  липсва правно основание за издаване  на молителя на нотариален акт за собственост върху недв.имот, тъй като на практика  правото на собственост не е признато с мотивираното постановление.

            Съдът не споделя аргументите на проц.представители на ищците, че не подписване на постановлението за признаване правото на собственост на молителите по обстоятелствената проверка, води до липса на  основание за издаване на нот.акт, поради което нот.акт може да бъде обезсилен  на самостоятелно основание, тъй като  трайната съдебна практика на ВКС се придържа към становището, че искът по чл.537,ал.2 ГПК може да бъде предявен само при условията на обективно съединяване с иск за собственост и никога самостоятелно, тъй като в последната хипотеза се приема, че би липсвал правен интерес от предявяването му.

Следователно, с оглед доказателствата по делото, касае се за един по същество акцесорен иск, чието уважаване или отхвърляне в конкретния случай е изцяло обусловено от изхода на делото по отношение на главния иск.

           По горните съображения съдът намира предявеният установителен иск по реда на чл.124 от ГПК за основателен и доказан, поради което същият следва да бъде уважен, като с оглед изхода на главния иск и при наличие на акт, с който се засягат правата на ищците в процеса, следва да се произнесе и по чл.537,ал.2 от ГПК, като  го отмени.

В настоящият случай предявеният установителен иск, който е главен, обуславящ иск е уважен като основателен, което логично води до същия правен резултат и по отношение на обусловения от него акцесорен иск по чл.537,ал.2 ГПК – за отмяна на Нотариален акт № 21, том IV, рег. № 4511, дело № 470/2013г. на нотариус Борис Кожухаров, с район на действие -Районен съд - Троян за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение, в частта му относно поземлен имот, заключен между букви А,Б,В,Г,Д,Е съгласно скица-приложение към съдебно-техническа експертиза на инж. В.П. от 27.02.2014г.

При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищците сумата от 990.00 /деветстотин и деветдесет лева/ разноски по делото съобразно приложения списък по реда на чл.80 от ГПК.

 Воден от гореизложените мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 от ГПК по отношение на Р.М.Л.,***, Т.М.К., ЕГН ********** *** и Х.М.К.,***, ЕГН *********, че Г.Т.М., ЕГН ********** ***, М.Т.М., ЕГН ********** *** и М.Т.К., ЕГН ********** *** СА СОБСТВЕНИЦИ на основание давностно владение, осъществено в периода от 1942г. до настоящия момент, и наследство върху част от поземлен имот с идентификатор 35290.161.369 /три пет две девет нула точка едно шест едно точка три шест девет/ по КККР на с. Кадейца, одобрени със заповед № РД-18-30/01.04.2009г. на Изп. диретор на АГКК, с площ от 315 /триста и петнадесет/ квадратни метра, находящ се в с. Калейца, ул. „Васил Ватев" № 39, община Троян, област Ловеч, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор - няма, номер по предходен план 369, кв. 41, парцел 6, с буквено означение на частта от имота А,Б,В,Г,Д,Е, съгласно скица-приложение към съдебно-техническа експертиза от 27.02.2014г., която представлява неразделна част от настоящото решение.

ОТМЕНЯВА на основание чл.537,ал.2 от ГПК Нотариален акт № 21, том IV, рег. № 4511, дело № 470/2013г. на нотариус Борис Кожухаров, с район на действие -Районен съд - Троян за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение, в частта му относно поземлен имот, заключен между букви А,Б,В,Г,Д,Е, съгласно скица-приложение към съдебно-техническа експертиза от 27.02.2014г., с който  ответниците са признати за собственици  по давностно владение и  наследство, при извършена от нотариуса обстоятелствена проверка.

ОСЪЖДА Р.М.Л.,***, Т.М.К., ЕГН ********** *** и Х.М.К.,***, , да заплатят солидарно на Г.Т.М., ЕГН ********** ***, М.Т.М., ЕГН ********** *** и М.Т.К., ЕГН ********** ***, сумата 990.00 /деветстотин и деветдесет лева/ разноски по делото съобразно приложения списък по реда на чл.80 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Ловеч.

 

                                                                

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: