Р Е Ш Е Н И Е  № 49

 

гр. Троян, 10.03.2014 година

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

   Троянски районен съд, втори състав в публичното заседание на десети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ИВАНОВА

При секретар Е.П., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1265 по описа за 2013год., за да се произнесе съобрази:

Иск с правно основание чл. 415, ал. 1 и чл.422 от ГПК с цена 733.00 лева:

Постъпила е искова молба от Ц.И.Л. *** против ЕТ”Мартино-Иванка Дулева” със седалище и адрес на управление гр.Троян, ул.”34-ти Троянски полк” №14А, с правно основание чл. 422 и чл.415 от ГПК и цена 733.00 лева, по която ищецът излага, че срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1021/2013г. на ТРС, който в срок е направил възражение, поради което за него се явява правен интерес от предявяване на настоящия иск.

В проведеното на 15.01.2014г. открито с.з. по реда на чл.214 от ГПК ищецът е изменил размера на  предявения иск, като моли същия да се счита предявен за сумата от 713. лева.

Твърди в приложена по делото уточняваща молба вх.№7966 от 20.12.2013г. на ТРС /съобразно указанията на съда/, че договорения между страните наем е в размер на 150.00 лева, който е заплащан от ответника за първото тримесечие на 2013г., като от месец април 2013г. ответника не е заплащал дължимия наем, който се претендира до 15.08.2013г., на която дата е освободено помещението. Твърдението на ответника, че са заплатени всички наеми за периода, в който е ползвал имота, както и консумативи за ток, според ищеца било голословно, тъй като не представял никакви доказателства в тази насока.

 Поради гореизложеното и на посоченото основание моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати горните суми, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението, както и разноските по делото.

Съдът  е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който изразява становище за допустимост на иска, но изцяло неоснователен и недоказан и моли да се отхвърли като се присъдят и разноските по делото. Ответникът заявява, че не дължи процесните суми от наем и за ел.енергия. В подкрепа на твърдението си за заплатен наем за второто тримесечие представя платежно нареждане от 23.07.2013 година от „Инвестбанк”Троян /л.17/, с което удостоверя внасяне  на сумата от 40.50 лева, представляваща „данък наем за второ тримесечие”. Отделно от това, преди първото по делото с.з, със заявление вх.№7687 от 11.12.2013г. ответния ЕТ представя „Сметка за изплатени суми №2 от 04.04.2013г.”, за която по реда на чл.193 от ГПК в проведеното на 15.01.2014г. открито с.з. е открито производство по оспорването и тъй като проц.представител на ищеца адв.Варчев изразява становище, че подписа положен  срещу „лице, на което е предоставен формуляра” не е на доверителя му.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован се явява лично и с адв.Христо Варчев от АК-Ловеч, който от името на доверителя си поддържа предявената претенция.

За ответника ЕТ”Мартино-Иванка Дулева” представляван от Иванка Дулева, редовно призован, не се явява представител. Представлява се в процеса от упълномощен защитник – адв.Георги И. ***, който поддържа становището изразено в отговора на ИМ, не признава иска нито по основание нито по размер и моли да се отхвърли като недоказан, като сочи доводи в такъв смисъл.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори по делото, а това се установява и от приложеното към настоящото частно гр. дело, че по отношение на ответникът, въз основа на заявление от 20.09.2012г. от заявителя Ц.Л., е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, които са предмет на настоящото производство, видно от ч.гр.дело № 1021/2013г. на ТРС. Ответникът е подал възражение по реда на чл.415 ГПК и съдът е указал на ищеца, че може да предяви установителен иск за доказване на вземането си, поради което е инициирано настоящото производство.                                      По делото не се оспорва обстоятелството, че между страните  са съществували облигационни отношения, породени от сключен договор за наем, не се оспорва размера на месечния наем. Спорно е дали са заплатени за периода от 01.04.2013г. до 15.08.2013г.  месечните наемни вноски и изразходените суми за ел.енергия и от коя дата договора за наем да се счита прекратен.                            Преди да изложи мотивите си съдът сочи, че иска по чл.415 от ГПК се подава във връзка със заповедното производство, което като част от изпълнителното производство се превръща в част от исковия процес.             Нормата на чл.422 е процесуална норма, относима към заповедното производство, установяваща специфичен фактически състав за предявяване на разглеждания иск и той включва: издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, надлежно осъществено възражение на длъжника в преклузивен срок по чл.415, ал.1 от ГПК , Разпореждане на съда с указание по чл.415, ал.1 от ГПК и предявяване на иск по чл.422 в законоустановения преклузивен срок.          Първото възражение на ответника е свързано с момента на прекратяване на сключения между страните Договор за наем     на недвижим имот от 01.01.2013г., т.е. момента, от който е прекратено наемното правоотношение между страните. В тази връзка съдът съобрази, че наемния договор е бил срочен, а освен това страните са уговорили в раздел 6 т.2 възможност: „В случай, че Наемателят изяви желание да освободи  магазинското помещение и да прекрати дейността си, той е длъжен да предизвести Наемодателя един месец преди това/. Въпреки някои схващания в доктрината относно нищожността на клауза за прекратяване на срочен наемен договор с предизвестие /проф. Ангел Калайджиев/, то настоящия състав споделя съдебната практика, ориентираща се към приемане за действителна такава клауза. В случая обаче, с уговорката за възможно прекратяване на срочния наемен договор с 1-месечно предизвестие страните не са посочили изрично как следва да стане това – писмено или устно. Тъй като предизвестието е едностранно неформално изявление на едната страна, отправено до другата, че иска да сложи край на наемното отношение, съдът намира, че не е необходимо то да бъде прието от другата страна, а е необходимо  само да бъде узнато. Видно от изложеното, в контекста на разглеждания казус наемателят има право да прекрати предсрочно договора с предизвестие. Това право е изрично предвидено в сключения договор и отправеното предизвестие следва да породи всички правни последици, с които го свързват нормата на чл. 238 ЗЗД и договорът за наем. Наемодателят не може да се противопостави на прекратяването на договора, но от своя страна има право да получи дължимата неустойка и по реда на чл. 92, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД да поиска наемателят да му заплати освен нея и обезщетение до размера на реално претърпените, поради прекратяването на наемното правоотношение вреди. Тъй като в тази насока липсва претенция, настоящия състав следва да обсъжда само и единствено обстоятелството, на коя дата  договора за наем да се счита прекратен.            От събраните в хода на  съдебното производство гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите И.С.Л. и Ц.Н.М. се установи по безспорен начин, че наемателя е освободил помещението на 15.08.2013г. В тази връзка съдът внимателно анализира  гласните  доказателства на  двете групи свидетели, отчитайки обстоятелството, че с показанията си обслужват тезата на страната призовала ги да свидетелстват, още повече, когато са налице и обстоятелства, квалифицирани като  „заинтересованост”  на свидетелите, тъй като:свидетелката на ищеца е негова съпруга, а свидетелката на ответната страна е снаха на собственика и управител на ЕТ.                          Съдът кредитира с доверие показанията на св. И. Л., от които се установява, че до 15.08.2013г. наемателя не е предал ключа от наетия обект: „....на 15.08.2013г. се махна СОТА и ни дадоха ключа....”, което обстоятелство се подкрепя от показанията на  св. Ц. М., които макар и противоречиви в едната си част, установяват момента на напускане на помещението: „В началото на месец 06.2013г., около 10 като дата говорих с г-н Л. да намалим наема на помещението........той каза, че това няма как да се случи, но с доста груб тон и каза, че имаме срок до 15.07.2013г. да напуснем помещението. На 15.07.2013г. по обяд, тогава си изнесохме абсолютно всичко и дадохме ключа на г-н Л.”, като веднага след това свидетелката посочва, че ключа е останал у тях, докато намерят майстор, който да демонтира климатика от  наетия обект „.....Понеже всичко изнесохме, съответно стока и шкафовете, а нямаше как да изнесем климатика и остана един ключ от помещението......Не знам точната дата, когато намерихме майстор, може би в началото на  месец август 2013г......” По нататък в показанията си свидетелката е категорична, че „.....След 15.07.2013г. не е ползвано помещението по никакъв начин от ЕТ, само остана ключа в нас, за да свалим климатика.....”.  В тази връзка, настоящия състав следва да отбележи, че едно от основните задължения на наемателя, след прекратяване на наемното правоотношение е да върне вещта – чл.233, изр.1 от ЗЗД. Изпълнението на това задължение изисква наемателят не просто да опразни наетото помещение, а да го предаде на наемодателя. По правната си същност връщането на наетата вещ е двустранен акт на наемателя и наемодателя, предприето по инициатива на наемателя /в този смисъл е решение № 233 от 30.04.1995 г. по гр.д.№ 630/94 г., 5-чл. състав, ВС/. В разглеждания случай от събраните по делото доказателства следва да се приеме, че наемното правоотношение между страните е прекратено на 15.08.2013година.                                                                                                                       По отношение на възражението за не дължимост, поради плащане на наема за периода 01.04.2013г. до 15.08.2013г. Ответника би следвало да докаже в хода на производството твърдяните от него положителни факти, че е изпълнявал задълженията си по наемното правоотношение в срок, в съответния размер, като представи и съответните доказателства. Настоящия състав счита, че по делото не бяха ангажирани годни доказателства да удостоверят тезата на ответника за недължимост на претендираната сума. Единствения  представен от ответника документ /освен платежно нареждане от 23.07.2013 година от „Инвестбанк”Троян /л.17/, с което удостоверя внасяне  на сумата от 40.50 лева, представляваща „данък наем за второ тримесечие”/ е представената със заявление вх.№7687 от 11.12.2013г. сметка за изплатени суми №2 от 04.04.2013г., за която по реда на чл.193 от ГПК в проведеното на 15.01.2014г. с.з. е открито производство по оспорването и. Този писмен документ обаче е оттеглен от ответника със заявление вх.№22.01.2014 година, поради което с протоколно определение от 10.02.2014г. съдът е отменил определението си от 15.01.2014г., с което го е приел като доказателство. Със същото заявление вх.№7687 от 11.12.2013г. ответника е направил доказателствено искане за приемане като доказателства по делото на два други оригинални екземпляра от сметка №2 от 04.04.2013г., което е оставено без уважение поради настъпила преклузия.                                                                Съдът не кредитира показанията на св.Ц. М., в частта, в която установява плащане на наема за периода 01.04.2013г. до 15.07.2013г., „...Аз му дадох парите лично, той ги преброи,......А самата разписка беше оставена в магазина, за да я подпише.....”, тъй като от показанията и се установи, че е в  родствените връзки с управителя и собственик на ЕТ, че не само работи в ЕТ”Мартино-Иванка Дулева”, но понеже свекърва и е трудно подвижна, тя „....се занимава с тези неща, с дистрибутори, със стоки...”, т.е. в тази си част, показанията на свидетелката  представляват твърдения на изгодни за нея факти и като такива не могат да бъдат кредитирани, с оглед обстоятелството, че не са подкрепени с никакви доказателства.                                                                                                                       По отношение претенцията на ищеца за заплащане от страна на ответното дружество на сумата за употребена ел.енергия съдът счита за  недоказана. Действително, видно от сключения между страните договор, ответника е следвало да понася и т.нар. консумативни разноски (съпровождащи наема престации), т.е. освен наемната цена, да заплаща: ток, вода и други разходи, свързани с ползването на имота, но в процеса на беше доказано  по безспорен и категоричен начин  размера на претенцията, макар и същата да се приеме за основателна съгласно договора.                                                                                                                   Настоящия състав намира, че претенцията на ищеца е основателна и доказана за сумата от 675.00 лева, като за разликата до пълния предявен размер като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.          При този изход на процеса ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските му по делото по съразмерност, съобразно уважения размер на иска или сумата 234.60  /двеста тридесет и четири лева и шестдесет стотинки/лева, а ищеца да заплати на ответника сумата 18.40 /осемнадесет лева и четиридесет стотинки/  лева съобразно отхвърления размер на иска.                                                                          

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ”Мартино-Иванка Дулева”, ЕИК 202385753, със седалище и адрес на управление гр.Троян, ул.”34-ти Троянски полк” №14А, представляван от Иванка Колева Дулева, че дължи на Ц.И.Л. *** ЕГН **********, на осн. чл.228 от ЗЗД сумата от 675.00 /шестстотин седемдесет и пет/ лева, представляваща неизпълнено задължение за заплащане наем на недвижим имот за периода 01.04.2013г. до 15.08.2013г.  ведно със законната лихва, считано от 20.09.2013година до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски, като иска до пълния претендиран размер като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА ЕТ”Мартино-Иванка Дулева”, ЕИК 202385753, със седалище и адрес на управление гр.Троян, ул.”34-ти Троянски полк” №14А, представляван от Иванка Колева Дулева,  да заплати на Ц.И.Л. *** ЕГН **********  сумата 234.60  /двеста тридесет и четири лева и шестдесет стотинки/лева представляващи съдебно – деловодни разноски пред настоящата инстанция, изчислени по съразмерност, съобразно уважения размер на иска.                  

 ОСЪЖДА Ц.И.Л. *** ЕГН **********   да заплати на ЕТ”Мартино-Иванка Дулева”, ЕИК 202385753, със седалище и адрес на управление гр.Троян, ул.”34-ти Троянски полк” №14А, представляван от Иванка Колева Дулева,  18.40 /осемнадесет лева и четиридесет стотинки/  лева съдебно – деловодни разноски пред настоящата инстанция, изчислени по съразмерност, съобразно отхвърления размер на иска.                               Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                         

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч. гр. дело № 1021/2013 г. на ТРС, за съобразяване.

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: