РЕШЕНИЕ       168

 

гр. Троян,    23.06.2014 год.

           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Троянски районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и трети май, две хиляди и четиринадесета година състав:

 

Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

          При секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията – Иванова  гр. дело № 1270  по описа на ТРС за 2013год., за да се произнесе - съобрази:

 

Искът е с правно  основание чл. 422, ал.1 във  вр. чл. 415, ал.1 от ГПК във вр. чл.537  от ТЗ.

Предявена е искова молба от М.И.П. ***, против П.И.В. *** правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК.

В исковата молба ищцата твърди, че на 14.03.2012 година в гр. Т.***, ответникът П.И.В. безусловно и неотменяемо се е задължил да й изплати сумата 20 000 лева на 30.01.2013 година, като в нейна полза издава Запис на заповед от 14.03.2012 година.          Ищцата излага още, че с ответника по делото многократно е провеждала разговори за заплащане на сумата след датата на падежа – 30.01.2013 година. Той не веднъж я е уверявал, че сумата ще и бъде изплатена, но до момента не е извършвано плащане на никаква част от сумата, дължима по Записа на заповед, поради което и се е наложило да подаде  заявление в ТРС за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх.№ 3899/21.06.2013 година. В полза на ищцата  е издадена  Заповед  № 394 от 25.06.2013 г. на ТРС. Последвало е възражение от длъжника, по повод на което е инициирано и настоящото производство.              Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че  съществува вземане, описано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 394/25.06.2013 година, по ч.гр.д.№ 629/2013 година по описа на ТРС, с която съдът разпорежда на ответника П.И.В. да заплати на ищцата М.И.П. сумата 20 000 лева - главница, дължима по Запис на заповед, издаден на 14.03.2012 година от ответника П.И.В. в полза на ищцата М.И.П., с падеж 30.01.2013 година и място за плащане  гр. Троян, ул. «Генерал Карцов» № 227, предявен за плащане на падежа, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2013 година до окончателното й изплащане, сумата 400.00 лева разноски по делото за държавна такса и сумата 600.00 лева адвокатско възнаграждение. Моли да бъдат присъдени и разноските по настоящото дело.          По реда на чл.131 ал.1 от ГПК на ответника е изпратено копие от искова молба и доказателства. В предвидения едномесечен срок  ответникът е представил писмен отговор, в който е изразил становище, че искът е недопустим и неоснователен.                                                                                     Твърди, че  не е подписвал Запис на заповед, издаден на 14.03.2012 година,  за сумата 20 000.00 лева, не е полагал подписи след изразите «издател» и «подпис» /след предявяването/,  както и изписването на датата с думи след предявяването. Счита, че представеният запис на заповед е подправен като или ръкописният текст е положен от друго лице или е технически взет и пренесен от друг документ.

Ищцата,  редовно призована се явява лично в с.з. и с упълномощен защитник – адв. Стефка Спиридонова от АК-Ловеч, поддържа  заявената с исковата молба претенция, като  излага съображенията си  в хода на производството и по съществото на спора. В предвидения срок не е представена писмена защита.

Ответникът, редовно призован не се явява, представлява се от адв. Теодор Бороджиев и адв.А.Т. от САК, които поддържат становището си по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото  писмени и гласни доказателства и на разпоредбите на закона, Троянски районен съд намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 280/2012г. по описа на ТРС се установява издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в полза на М.И.П. ***, срещу  П.И.В. ***,  за сумата 20000- двадесет хиляди лева, срещу която в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение.                                                                                              По искане на ответната страна е допусната съдебно-почеркова експертиза, с вещо лице С.Ц.П. и допълнителната комплексна техническа експертиза- с вещи лица Ц.М.Ц. и Й.Н.Й.,  които са приети като доказателства по делото като обективни и компетентни. На основание чл. 193 от ГПК е открито производство по оспорване  истинността на процесния Запис на заповед, касаещ целия ръкописен текст под  подписа на издател под Запис на заповед, ръкописния текст под  подписа след предявяване на ЗЗ, касаещ само трите  имена на ответника – издател. Вещото лице П. е категоричен, че ръкописния буквен и цифров текст, подписите за „ИЗДАТЕЛ” и за „ПОДПИС” /след предявяването/  върху записа на заповед е  изписан от П.И. Василев.  Вещите лица Ц. и Й. в своето заключение са заявили, че „Двете части на записа на заповед по отношение на печатния текст…….. са изписани с един и същи  шрифт и са отпечатани на  един и същ принтер….”. Отделно от това, според експертите,  при извършеното изследване не са установили признаци за преминаване на листа през печатащото устройство повече от един път, което  според тях означава, че  първата и втората част на документа са отпечатани по едно и също време. Експертите са категорични, че на всички места в документа, в които има застъпване на  печатния и  ръкописния текст, ръкописния е положен върху печатния, както и че ръкописния текст  и подписите в документа са изписани  на ръка с пишещо средство, със синя  химикална паста.

Настоящия състав счита, с оглед заключението на двете експертизи, че оспорването по реда на чл.193 от ГПК не е доказано.                                                                 Въз основа на така установените факти, Троянски районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. В разглеждания случай, ищцата следва да докаже, че ответника е издал в нейна полза валиден запис на заповед, по силата на който едностранно и безусловно се е задължил да и заплати посочената сума и настъпването на падежа на задължението.

По своята същност записа на заповед има двоен характер – ценна книга и едностранна сделка. В качеството си на едностранна сделка записа на заповед е абстрактно едностранно волеизявление, по силата на което издателят обещава да плати на поемателя или на негова заповед определена парична сума. За редовността от външна страна на записът на заповед като ценна книга, значение имат неговата форма и съдържание, които са императивно уредени в чл. 535 ТЗ. От приложения по ч.гр.д.№280/2012г. на ТРС  оригинал на запис на заповед, настоящия съдебен състав намира, че представения документ е редовен от външна страна. Същия е изготвен в писмена форма, съдържа наименование "запис на заповед", както под формата на заглавие, така и в текста на документа на езика, на който е написан, формулирано е безусловно обещание да се плати определена сума пари, посочени са падеж, място на плащането, името на лицето, на което трябва да се плати, дата и място на издаването и е положен подпис на издателя. Налице е уговорен падеж на задължението по записа на заповед в съответствие с нормите на чл. 537 вр. чл. 486 ал. 1 ТЗ, чрез посочен като такъв в текста на заповедта определен ден – 30.01.2012г, в която хипотеза е приложим чл. 486 ал.1 т.4 ТЗ. Налице е и надлежно предявен запис на заповед, който по смисъла на чл. 417 т.9 от ГПК  е годен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, поради настъпилия падеж.    Тъй като предмет на установителния иск по член 422, ал. 1 от ГПК е оспорване вземането на кредитора по записа на заповед, то длъжникът трябва да изчерпи всичките си възражения срещу вземането. В това производство, съдът извършва проверка на съществуването на каузално отношение само ако длъжникът е направил възражение за наличието на такова правоотношение, за обезпечаване на изпълнението, на което е издаден записът на заповед, послужил като документ за издаване на заповедта за изпълнение. При направено такова възражение от длъжника, в тежест на ищеца е да посочи каузалното правоотношение при съществуване на такова, за обезпечаването на което е издаден записът на заповед и да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът - погасяването му. При липса на възражение от длъжника - издател на редовен от външна страна запис на заповед за съществуването на каузално отношение, кредиторът не е задължен да доказва съществуването на каузална сделка.

В настоящия казус, в отговора към ИМ, длъжникът излага възражения само и единствено досежно обстоятелството, че счита представения по делото запис на заповед за „подправен”, като твърди, че не е подписвал такъв за сумата от 20000 лева и подписа, положен  на документа за „издател” е преправен.

Липсата на възражение от ответника за наличие на каузално правоотношение между страните и от позицията на ищеца по делото следва, че приложими са единствено правилата за абстрактната сделка. Съобразно задължителната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК обективирана в решение № 103/24.06.2009г. по т.д. № 717/2008г., към което препраща и решение № 121/01.07.2009г. по т.д. № 55/2009г., с които Върховния съд е приел, че в тежест на длъжника по записа на заповед е да докаже личните си възражения срещу ценната книга, а именно: съществуването на каузално правоотношение между него и кредитора по записана заповед и връзката на това каузално правоотношение със записа на заповед, като при успешно проведено доказване в тази насока, в тежест на поемателя-кредитор по каузалното правоотношение ще бъда да докаже наличието и размера на своето изпълняемо вземане по него и липсата в случая на каквото и да било твърдение от ищеца за наличие на каузално правоотношение между страните или позоваване на него следва, че той е установил основателността на претенцията си съобразно разпределението на доказателствената тежест Противното становище изцяло би обезсмислило изрично уреденото в закона съществуване на записа на заповед като самостоятелна абстрактна правна сделка. Същевременно би нарушило принципа на чл. 154 ал.1 ГПК, чрез вменяване в тежест за доказване от ищеца или на отрицателен факт – липса на каузално правоотношение или на положителен  факт - наличие на такова, който обаче представлява възражение ползващо ответника, доколкото с него претенцията на ищеца вече ще бъде обусловена и от установяване дължимостта на сумата по записа на заповед и въз основа на каузално правоотношение.

С оглед на изложеното съдът намира, че  предявеният иск по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на вземането с основание чл.537 от ТЗ следва да бъде изцяло уважен. Съобразно изхода на делото, като дължими следва да се приемат и присъдените със заповедта разноски, за което настоящия съд не дължи произнасяне с изричен диспозитив, доколкото не са част от предмета на  иска по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.

На основание чл.78 ал.І от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски на стойност 1000.00 лева, представляващи разноски за ДТ в размер на 400.00 – четиристотин лева и  адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 – шестстотин лева..

 Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, че в полза на М.  И.П. ***, ЕГН- ********** съществува паричното вземане против П.И.В., ЕГН **********,*** за сумата 20 000/ двадесет хиляди  / лева , ведно със законната лихва , считано от 21.06.2013 година до изплащането на вземането, представляващо неизплатено задължение  по запис на заповед, издаден  14.03.2012година в гр. Троян, платим на падеж, в едно със сторените  по частното гражданско  дело разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК П.И.В., ЕГН **********,*** да заплати на М.  И.П. ***, ЕГН- ********** сумата от 1000.00 – хиляда лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

На страните да се връчат преписи от решението.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешки Окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му на страните.

     

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: