РЕШЕНИЕ

 

  17

 

Гр.Троян 13.02.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Троянски районен съд, втори състав, в публичното заседание на  30.01.2014г. /тридесети януари, две хиляди и четиринадесета/ година в състав:

 

Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

Секретар Е.П.,  като разгледа докладваното от съдията – Иванова гр.дело № 1383 по описа на ТРС за 2013 год., за да се произнесе - съобрази:

            Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 150 от СК.

            Ищецът  Н.Р.К. с постоянен адрес с.Х.Д., обл.Пловдив, като непълнолетен, действащ със съгласието на своя баща и законен представител Р.Р.К. ***, чрез пълномощника си адв.К.Д. е предявил срещу Ц.Л.В.  иск с правно основание чл.150 от СК – изменение на присъдена издръжка.  Моли съдът да постанови решение, с което да измени постановената с Протоколно-определение №527/28.11.2011г. по гр.д. №1012/2011г. на РС-Троян месечна издръжка в размер на 70.00 лева, като осъди ответницата да заплаща  по 100.00 лева месечно. В исковата молба ищецът излага, че обстоятелствата, при които е бил определен размера на издръжката са драстично променени. Твърди, че разходите за храна, облекло, отопление, пътуване и учебни пособия са нараснали многократно, както и че определена издръжка в размер на 70.00 лева не се заплаща редовно. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатска защита. Навежда доводи, представя писмени  и ангажира гласни доказателства в подкрепа на искането си.        В законоустановения срок по чл.131 ал.1  от ГПК е представен  писмен отговор от ответницата, чрез адвокат Д.Ч. ***, в който са изложени съображения досежно основателността и обосноваността на предявения иск.  Ангажирани са доказателства.     В съдебно заседание ищецът Н.Р.К. - непълнолетен, действащ със съгласието на своя баща и законен представител Р.Р.К. ***, не се явява, представлява се от пълномощника си адв.К.Д.. Пледира за уважаване на иска изцяло и излага аргументи за това. Ответницата Ц.Л.В., редовно призована не се явява в съдебно заседание, представлява се в процеса от упълномощен защитник – адв.А. Ч. от ЛАК. Не оспорва иска, но моли съда да постави решение, с  което да определи издръжка в размер на 85.00лева.                                                                                        За Дирекция "Социално подпомагане" – гр.Троян, редовно уведомени,  в  съдебно заседание не се явява представител.                                                                 

            За Дирекция "Социално подпомагане" – гр.Карлово, редовно уведомени  в  съдебно заседание не се явява представител.  По делото е изготвен и  приложен социален доклад  от А.И. – Социален работник „ЗД” при Д”СП” гр.Троян. От Дирекция „СП” гр.Карлово е представен и приложен по делото социален доклад .                     След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Троянски районен съд  намира за установено следното:                                                                        От представените по делото писмени доказателства се установява следното: Видно от приложеното копие от Протоколно-определение №527/28.11.2011г. по гр.д. №1012/2011г. на ТРС,  определената издръжка е в размер на 70.00 лева, считано от 2011г..           Установено е по делото, че Ц.Л.В. и Р.Р.К. са родители на непълнолетният Н.Р.К., видно от представеното по делото у-ние за раждане /л.3/.         От приложеното у-ние за раждане се установява, че към настоящия момент ищецът Н.К. е на 17 години. По отношение нуждите на детето, видно от представеното на л.7 у-ние №703 от 02.12.2013г.  от СОУ”Х. П.” гр.К. се установява, че за учебната 2013/2014г. ищецът Н.К. е ученик  в 11 в клас  – дневна форма на обучение, т. е. намира се в една съвършено нова фаза от развитието си. В подкрепа на твърдението, че са увеличени разходите за пътуване във връзка с обучението на непълнолетния Н.К. е представено копие от  абонаментна карта за транспорт. Размера на брутното трудово възнаграждение на бащата е под минималното за страната месечно възнаграждение, видно от представеното удостоверение №5/10.12.2013г. за брутното трудово възнаграждение на Р.К.. От представения по делото трудов договор №6/03.12.2013г. се установява трудовото възнаграждение на майката Ц.В., което е в размер на 193.00 лева. В хода на делото не са ангажирани гласни доказателства.   В  изготвения и приложен по делото социален доклад от Д”СП” гр.Троян е отразено, че отношенията между майката и сина й са лоши, като непълнолетния Н. не желае да контактува с майка си. Единствена грижа за него полага баща му и неговата баба по бащина линия, при която живее Н. в с.Х. Д.. Ответницата по делото- неговата майка не взема участие по никакъв начин при отглеждането му, не се интересува от него и не поддържа никакви контакти.

            В приложения по делото социален доклад от Д”СП” гр.Карлово е отразено, че непълнолетния Н.К. е ученик в ХІ клас в СОУ „Х. П.” гр.К. в паралелка с разширено изучаване на английски език и математика. Според класния ръководител, Н. поддържа много добър успех, интересува се от спорт и тренира футбол. Описан е подробно бита и условията при които живее непълнолетния Н.К..

          Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, изменение на определен размер издръжка може да се постанови при настъпване на промяна на обстоятелствата, при които е била присъдена. Размерът на издръжката следва да се определи според правилото на  142 ал.І от СК , според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което дължи издръжка . Следва да се отбележи ,че  икономическите условия на живот в страната,  определени от висок  жизнен   и социален  стандарт, продиктуван от  ценови, социални и демографски фактори, безспорно определят по –големи средства за издръжката на едно дете. С повишаване на възрастта и  образователното ниво, нуждите на децата от средства за издръжка,развитие и обучение   обективно се повишават .

Ето защо поисканото  с исковата молба увеличение на издръжката  в размер на   100 лв.,  при сегашния икономически стандарт на живот,   дори е под   размера   на средствата ,  които са  необходими за   покриване на   обикновените   им условия на живот  ( виж  т.4 на ППВС № 5/ 16.11.1970г.).    

Размерът на издръжката обаче не може да бъде определен  само въз основа на нуждите на детето. Те трябва да се съпоставят с възможностите на лицето, което дължи издръжка и при съотношението  на двете величини да се определи размера на издръжката .

Родителите са от един ред  на лицата, които дължат издръжка ( чл. 140 ал. І т. 3 от   СК ). При това положение задължението за издръжка се разпределя между тях според възможностите им (  чл.140  ал. ІІІ от СК ) . Принципът за определяне на издръжката според  възможностите  и материалното състояние на лицето, което дължи издръжка е основен принцип в СК( виж чл. 140 ал. ІІІ от СК , чл. 142ал. І от СК ,чл. 143ал. І от СК ) .                    Според т.5  на ППВС № 5/ 16.11.1970г. „възможностите „ на лицето, което дължи издръжка следва да се определят от  неговите доходи, имотно състояние, възраст, образование, професионална квалификация, трудоспособност. Следва да се отчетат и „непосредствените грижи” ( грижите и издръжката,  доставяни в натура ) от родителя , който упражнява родителските права .

Според т. 9 на ППВС № 5/ 16.11.1970г.  не се освобождават от задължение  за издръжка лицата, които  макар и трудоспособни неоправдано не работят. В този случай възможностите им да заплащат издръжка се определят от  тяхната професионална квалификация   и другите обстоятелства, които са от значение за случая .  

Според т. 12 на ППВС № 5/ 16.11.1970г.  не се освобождава от задължение  за издръжка на децата си, трудоспособен родител, когато самия той се издържа от други доходи, като пенсия, стипендия, издръжка от родители.  

      Установено е по делото ,че доходите на бащата са в размер на около 150 лв.  Доходите на бащата не са достатъчни, за да покрият нуждите на детето, при което  другият родител също дължи издръжка, съобразно възможностите и материалното си състояние. По делото се представени писмени доказателства ,  за това че ответицата работи на четиричасов работен ден и получава минимално трудово възнаграждение в размер на 193,00 лева . Това обстоятелство  обаче  не я освобождава от задължението й за издръжка. Според утвърдената съдебна практика  лицето, което дължи издръжка може да бъде освободено от това задължение само при „пълна (нулева ) обективна  и абсолютна    невъзможност„ да дава издръжка. Такава невъзможност ще е налице ,когато:

-          родителят не работи по независещи от него причини, въпреки полаганите усилия да си намери работа ;

-          родителят няма имущество и други доходи, от  които да поеме издръжката на детето ;

-          професионалната квалификация и образованието на родителя не му позволяват да формира доходи по трудово или гражданско правоотношение ;

От доказателствата по делото не може да се направи извода, че ответника се намира в абсолютна невъзможност да поеме   претендирания размер на увеличената издръжка  от 100 лв., за да бъде освободен от нейното заплащане. Установено е по делото, че  ответницата няма задължение за издръжка други непълнолетни  деца .

Приемайки твърденията на ответницата, че е омъжена и има ново семейство, че трудовото й възнаграждение е около минималното за страната, съдът счита, че, това обстоятелство не я освобождава от задължението за издръжка при положение, че лицето е трудоспособно и неоправдано не работи. Трудоспособната възраст на ответницата обуславя възможността  на родителя да реализира доходи, чрез които да поеме, както собствената си издръжка, така и частта, необходима за издръжка на децата . 

            Преценявайки горните обстоятелства, съдът намира, че непълнолетният Н. е 17  годишен и се нуждае от средства за облекло, ученически пособия и помагала, за транспорт и предвид възрастта му, от повече средства за препитание и ежедневни потребности. Нуждата от по-висока по размер месечна издръжка на непълнолетният ищец несъмнено е нараснала и с нарастването на възрастта му. През учебната 2013/2014 г. същият е записан за редовен ученик в 11 „в” клас на СОУ „Х. П.” гр.К., тренира футбол и играе във футболен клуб гр.Карлово, за което също са необходими парични средства за учебни помагала и спорт. Следователно, с изменението на икономическата обстановка в страна, нарастването на възрастта и потребностите на ищеца и обстоятелството, че същият е ученик, пътува с транспорт до училище, за което месечно се заплаща абонаментна карта в размер на 60.00 лева, нуждата му от по-голяма по размер месечна издръжка от определената, трайно и съществено се е изменила.      
            Съгласно разпоредбите на Конвенцията за правата на детето - чл. 27, т. 2, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното право, родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условия за живот, необходими за развитието на детето. В този смисъл са и разпоредбите в СК, според който, издръжката се определя съобразно нуждите на детето и възможностите на родителите да я дават.                                                                      Настоящият съдебен състав споделя становището,  залегнало в константната съдебна практика, че размерът на издръжката не бива да насочва издържания към обществено не полезен начин на живот, към лукс, т.е. да стимулира използването на издръжката за цели, неприсъщи на предназначението й. Съдът, анализирайки приложените по делото доказателства, счита, че определената сума следва да бъде приета като необходим размер на месечна издръжка, с оглед възрастта на детето.

При тези установени по делото обстоятелства съдът намери, че за задоволяване на нуждите на непълнолетният ищец от издръжка, с оглед възрастта му, правилното му отглеждане, развитие и възпитание, е необходима и достатъчна общо сумата от 190 лева месечно. От нея ответницата, въпреки неоснователите и доводи за противното, може с оглед възможностите си и получаваните доходи, да поеме изплащането на ежемесечна издръжка за това си дете в искания размер от 100 лева, а останалата част от сумата, до необходимите за това дете общо за месеца 190 лева, следва да се поемат от неговия баща.  При това положение предявеният иск за увеличение размера на присъдената издръжка на непълнолетният ищец следва да бъде уважен като основателен така, както е предявен, като увеличението на издръжката му на сумата от 100 лева месечно, следва да се постанови от датата на подаване в съда на исковата му молба, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска (така р. VIII от мотивите на ППВС № 5/1970 г.; чл. 150 и 146, ал. 1 от СК). Тъй като с настоящото решение съдът присъжда издръжка, следва съгласно императивната норма на чл. 242, ал. 1 от ГПК да постанови и предварителното му изпълнение.

Тъй като ищецът не дължи заплащането на държавна такса за производството (чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК), дължимата се такава в размер на 43.20 лева върху увеличения размер на издръжката, следва да бъде възложена в тежест на ответника с настоящото решение (чл. 78, ал. 6 от ГПК). При този изход на делото, сторените от ищеца разноски по повод същото представляващи заплатено от него възнаграждение на представляващият го адвокат, следва да се възложат в тежест на ответника или сумата от 100 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК). В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си на 13.02.2014 г., от която дата тече и срокът за обжалването му (чл. 315, ал. 2 от ГПК).

 

            Водим от горното, съдът

 

                                                Р Е Ш И:


            ИЗМЕНЯ размера на  постановената с Протоколно-определение №527/28.11.2011г. по гр.д. №1012/2011г. на ТРС издръжка  като я завишава от 70.00 /седемдесет/ лева на 100.00 /сто/ лева, поради което:
            ОСЪЖДА Ц.Л.В. ***, ЕГН-**********  да заплаща на Н.Р.К. с постоянен адрес с.Х. Д., обл.П., общ.К., ***, ЕГН-**********, като непълнолетен, действащ със съгласието на своя баща и законен представител  Р.Р.К. ***, ЕГН-********** ежемесечна издръжка в размер на 100.00 /сто/ лева, считано от 10.12.2013г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, налагащи прекратяване на плащанията или промяна на размера.

            ОСЪЖДА Ц.Л.В. ***, ЕГН-**********  да заплати на Държавата по сметка на ТРС за  иска по чл.150 от СК сумата от  43.20 – четиридесет и три лева и двадесет стотинки, представляваща 4% Държавна такса върху размера на увеличението на издръжката за три години, съобразно уважената част от иска,  а на ищеца Н.Р.К. с постоянен адрес с.Х.Д., обл.П., общ.К.,***, ЕГН-**********, като непълнолетен, действащ със съгласието на своя баща и законен представител  Р.Р.К. ***, ЕГН-********** направените по делото разноски в размер на 100.00 – сто лева, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.

            Решението подлежи на предварително изпълнение и може да се обжалва пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от 13.02.2014г.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: