Р Е Ш Е Н И Е   № 238

 

Гр.Троян, 06.10.2014 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, втори състав, в публично заседание на осми септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                                       Председател: Светла Иванова

 

При секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията гр.дело 1419 по описа за 2013 г. на Троянски районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

            Предявени обективно и субективно съединени искове по чл. 34 от ЗС във връзка с чл. 69 от ЗН, чл. 30 от ЗН, чл. 42 б.”в” във вр. чл. 25 от ЗН, чл.124 от ГПК вр.чл.79 от ЗС и чл.537 ал.2 от ГПК, като производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК.                                                                                                                          

            Дело е образувано по искова молба на М.И.А. и М.И.Т. *** против Р.П.С. ***.           Ищците М.И.А. и М.И.Т. твърдят, че са наследници по закон на своя баща И.Н.Т., ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 25.09.2013 година. Излагат, че на 30.09.2013 година Нотариус Димитър Кънчевски, вписан в нотариалната камара под №525 с район на действие РС-Троян, е обявил саморъчно завещание от 06.01.2013г., с което И.Н.Т. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на ответницата Р.П.С.. Нотариуса е изготвил Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 30.09.2013 година. Ищците твърдят, че саморъчното завещание с дата 06.01.2013 година е нищожно, като противоречащо на закона и по този начин попада в хипотезата на чл.42, буква в” от Закона за наследството, тъй като съдържа текст, според който Р.П.С. се задължава да го гледа и да се грижи за него до края на живота му, което условие прави завещанието изцяло нищожно. С оглед изложените твърдения за нищожност на завещанието считат, че делбата на описания в ИМ недвижим имот следва да бъде допусната само между двамата ищци, при равни права и дялове за двамата. При условията на евентуалност молят съда, ако признае завещанието за действително, то завещателното разпореждане да бъде намалено до размера на запазената им част- по 1/3 ид.ч за всеки един от тях, като делбата на процесния имот бъде допусната между тях двамата ищци и ответницата при квоти – по 1/3 ид.ч. за всеки един от тях.

            В срока по чл. 131 ГПК ответницата Р.С. е представила писмен отговор с който заявява, че завещанието не е нищожно, а е действително, автентично, написано и подписано от завещателя, както и че то е с тежест, допустима от закона, тъй като с нея не се променя правната същност на завещанието като едностранна и безвъзмездна сделка. По отношение на искането за намаляване на завещателното разпореждане счита, че в случая завещанието е общо /универсално/ по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗН и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. Излага, че при този вид завещания намаляването им, за да се възстанови запазената част, следва да стане като завещанието се намали направо в дробната част, съобразно разпоредбата на чл. 29 от ЗН, т.е. по 1/3 една трета идеална част за всеки от ищите, но от цялото движимо и недвижимо имущество, а не само от един имот с идентификатор 35290.161.262, подробно описан в ИМ. Намаляването се свежда до дроб, равна на запазената част от наследството.                                                                     По отношение на втората хипотеза - ако саморъчното завещание бъде намерено от съда за нищожно счита, че такъв иск по чл. 30 от ЗН би бил недопустим, защото ищците не биха имали правен интерес от предявяването му.                                                            

            При условията на евентуалност, прави възражение за придобивна давност върху процесния имот, като твърди, че заживявайки с И.Н.Т. на семейни начала през 1997г., е започнала да упражнява фактическа власт на владелец върху 1/2-една втора идеална част от недвижимия имот като върху свой имот, съгласно изискванията на чл.68, ал.1 от Закон за собствеността. Излага, че е изпълнила и трите елемента от фактическия състав на придобИето по давност, а именно: упражнявала е пълно владение върху половината имот, като върху свой собствен имот; като недобросъвестен владелец упражнявала владението си непрекъснато, в продължение на повече от 16 години, до смъртта на И.Т., и продължава да владее имота като собствен имот и до този момент и твърди, че е владяла имота като свой собствен, като владението и е било явно, а не скрито, което поведение е манефистирала и пред трети лица. Не претендира за разноски и счита, че същите следва да останат за страните така както са направени.                                 

            В съдебно заседание, ищцата М.И.А. – р.пр. се явява лично и с адв. Георги Илиев от ЛАК –упълномощен защитник, който от името на доверителката си поддържа исковата претенцията по съществото на спора, като подробни аргументи ищцата излага в представена по делото писмена защита.             Ищецът М.И.Т. – р.пр. не се явява, представлява се от М.М.С. - пълномощник с нотариално заверено пълномощно с рег.№ 4524 от 17.10.2013 година на нотариус Маргарита Гладкова с район на действие РС гр. Троян, като в представена по делото писмена защита излага аргументите си за основателност на исковата претенция.    

            Ответницата Р.П.С. – р.пр. се явява лично и с адв. Снежина Гурлевска от ЛАК и адв.Радост Георгиева от ЛАК. Поддържат изложените в отговора на исковата молба становища по съществото на спора, които доразвиват в представена по делото писмена защита.                              

            В проведеното на 13.03.2014г. открито съдебно заседание, на основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение в петитума на ИМ, както в доклада на съда по реда на чл.146 от ГПК е отразено, че правната квалификация на правата претендирани от ищците с първоначалната ИМ и след направеното изменение по реда на чл. 214, ал.1, пр. второ от ГПК не се променя, а именно: обективно и субективно съединени искове по чл. 34 от ЗС във връзка с чл. 69 от ЗН, чл. 30 от ЗН, и направено възражение за нищожност на саморъчното завещание по смисъла на чл. 42, б.в във вр. чл. 25 от ЗН.                                                     

            Процесуалната легитимация на ищците като наследници на И.Н.Т.,***, починал на 25.09.2013 година, се установява от приложеното по делото удостоверение за наследници изх.№ 0119/30.09.2013 година на Кметство с. Калейца.                                   

            От писмените доказателства по делото, показанията на разпитаните свидетели Б.П.А., П.Х.С., Н.Т.М., Й.Х.Х., М.Т.Д., Г.Х.Г., Н.И.И. И Р.Г.П. , от заключението на съдебно-графическата експертиза, изготвена и защитена от вещото лице инж.С.П., съдът приема за установено и обосновава следните правни изводи:                                                                                         

            С нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 101, т.ІІІ, рег.№ 3877, н.дело № 395/2013 година на нотариус Димитър Кънчевски с район на действие РС гр. Троян и скица на ПИ № 32587/22.10.2013 година на СГКК-Ловеч, И.Н.Т. е признат за собственик на процесния имот.                                                                                                 

            Със саморъчно завещание датирано от 06.01.2013 година, И.Н.Т. е завещал в полза на ответницата Р.С. цялото си движимо и недвижимо имущество.                От представения по делото протокол от 30.09.2013г. на Нотариус Димитър Кънчевски с район на действие РС-Троян се установява, че завещанието от 06.01.2013 година, с което И.Н.Т. е завещал в полза на ответницата Р.С. цялото си движимо и недвижимо имущество е обявено.

            Представен е препис –извлечение от Акт за смърт на И.Н.Т., от който е видно, че е починал на 25.09.2013г. в с.Калейца, община Троян, обл.Ловеч, за което обстоятелство е издаден акт за смърт №8 от 26.09.2013г. на Кметство с.Калейца, община Троян.

            Представено е у-ние за наследници на И.Н.Т., от което е видно, че същият е разведен и е оставил свои низходящи – М.И.А. и М.И.Т. – ищците по настоящото производство.

            От представеното по делото удостоверение изх.№1375 от 05.11.2013г. се установява, че ищците М.И.Т. и М.И.А., като наследници на И.Н.Т., б.ж. на с.Калейца, са приели наследството по опис.

            Представено е копие от документи по нотариално дело № 395/2013 година на нотариус Димитър Кънчевски, в което се съдържат: молба – декларация от И.Н.Т., у-ние за дан.оценка на проц.имот, скица на проц.имот, Протокол на Нотариус Кънчевски от 25.09.2013г. по н.д.№395/2013г. на същия Нотариус, за извършване на обстоятелствена проверка за констатиране право на собственост на И.Н.Т., на проц.имот, за който не притежава нотариален акт, Постановление от 25.09.2013г. на Нотариус Кънчевски, с район на действие РС – Троян, с което е признат И.Н.Т. за собственик по давностно владение върху подробно описан в постановлението имот /който се явява спорния в настоящото производство/ и Нотариален акт за собственост на недв.имот, придобит по давностно владение №101, т.3, рег.№3877, н.д.№395/2013г. на Нотариус Д.Кънчевски, с р-н на действие – РС-Троян, с който И.Т. се легитимира като собственик на процесния имот.

            Представено е копие от нотариално дело № 536/2013 година на нотариус Димитър Кънчевски, в което се съдържат следните документи: молба от Р.П.С., за издаване в нейна полза на констативен нотариален акт, препис извлечение от акт за смърт и у-ние за наследници на И.Н.Т., Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 30.09.2013г. на нотариус Димитър Кънчевски, препис от саморъчно завещание от 06.01.2013г., у-ние за дан.оценка и препис от Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 61, том 4, рег.№ 4683, н.д.№ 536/2013 година, с който е призната Р.С. за собственик по наследство по завещание.

            Представено е уведомление от Община Троян /л.117/, от което се установява, че на 14.10.2013г. Р.С. е подала дан.декларация по чл.14 от ЗМДТ за проц.имот.

            С цитирания по-горе нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 101, т.ІІІ, рег.№ 3877, н.дело № 395/2013 година на нотариус Димитър Кънчевски с район на действие РС гр. Троян и скица на ПИ № 32587/22.10.2013 година на СГКК-Ловеч, се установява, че И.Н.Т. е признат за собственик на процесния имот. След смъртта му, съобразно разпоредбите в ЗН, имота се наследява от наследниците му по закон-низходящите М.Т. и М.А..

            Съгласно чл.13 и следв. от ЗН, наследодателят може да измени реда на наследяването по закон /чл.5-10 от ЗН, /като внесе изменение в наследствените части на наследниците или да се разпореди с имуществото си в полза на лица, които не са наследници по закон, като това той може да направи със завещание.

            В настоящия казус ответницата Р.С. се позовава именно на представено саморъчно завещание, в което наследодателят на ищците се е разпоредил в нейна полза с цялото си движимо и недвижимо имущество.

            Ищците възразяват срещу действителността на завещателните разпореждания /саморъчното завещание/ на наследодателя си, като твърдят, че същото е недействително-нищожно, поради неспазване на изискванията на чл.25,ал.1 от ЗН при неговото съставяне. При условията на евентуалност е направено искане за намаляване на завещателните разпореждания до размера на тяхната запазена част от наследството-чл.30,ал.1 от ЗН.

            Съгласно константата съдебна практика/б.ж. Решение №164/73г, І г.о. на ВС,Решение №209/00г І г.о. на ВКС и др./ и правната доктрина, нищожното завещание не произвежда действие и няма нужда да се прогласява неговата недействителност от съда в отделен исков процес. Когато по делото се представи нищожно завещание, съдът може да се произнесе по неговата нищожност в рамките на образувания процес, което може да стане и служебно, без особено искане на някоя от страните /Българско наследствено право/.

            Искането за намаляване на завещателни или дарствени разпореждания е самостоятелно субективно преобразуващо право, което може да се предяви самостоятелно с отделен иск, както и чрез възражение по висящ делбен процес.

            В настоящия казус, съдът следва да прецени действителността на представеното саморъчно завещание и при положение, че приеме същото за действително да се произнесе по искането за намаляване на завещателните разпореждания, т.е. за възстановяване на запазената част от наследството на низходящите на завещателя И.Т..

            От съдържанието на завещанието се установява, че И.Н.Т. е завещал в полза на ответницата Р.С. „....цялото си движимо и недвижимо имущество, включително влога в ДСК...”. В същото завещателят е заявил, че „...тя се задължава да ме гледа и се грижи до края на живота ми, в противен случай – завещанието отпада....”.

            Във връзка с оспорване автентичността на саморъчното завещание от ищците, по делото бе назначена съдебно-почеркова експертиза. Видно от заключението /л. 132 от делото/ саморъчното завещание от 06.01.2013 г. е изписано собственоръчно и е подписано от завещателя И.Н.Т..

            Съдът възприема заключението на съдебно-почерковата експертиза като добросъвестно и компетентно изготвено и въз основа на него приема, че саморъчното завещание от 06.01.2013г г. е автентично, тъй като е спазена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН относно формата му. То обаче не е породило своето правно действие, тъй като е в противоречие със закона, а именно: обвързано е с поемане от бенефициера на материални задължения, което противоречи на безвъзмездния характер на завещанието и води до неговата нищожност. В този смисъл е и константната практика на ВКС /Виж решение № 597 от 15.06.2009г. на ВКС по гр.д.№487/2008г., І г.о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова се приема, че завещание, с което на наследника по завещание се възлага в тежест задължения за „доглеждане” на завещателя е нищожно по силата на чл.42 б.”в” от ЗН. Такова завещание е противно на закона, тъй като не представлява едностранен безвъзмезден акт, в този смисъл са и решения № 1194-1984-I, 438-1999-I, 156-1995-I, 116-1993-Iг.о на ВС, според които, разпорежданията, , които са обвързани с поемане от бенефициера на материални задължения - например да издържа завещателя докато е жив са нищожни, тъй като противоречат на безвъзмездния характер на завещанието./

            Противоречието със закона или неговото заобикаляне са основание за нищожност относимо както към завещателните разпореждания, така и към мотива, поради който са направени. Тъй като при завещателните разпореждания правното основание се покрива с мотива, неговото противоречие със закона и добрите нрави е изведено като самостоятелно основание за нищожност в текста на чл. 42, б. “в” ЗН, разбира се, ако се касае за т.нар. “решаващ” мотив. Конкретен пример за нищожно завещание поради противоречие със закона е това, с което завещателят задължава бенефициера да запази имуществото и да го завещае на трето лице (решения № 1068-1985-IV, 67-1980-I, 308-1991-I г.о. на ВС). В случая не е съобразена забраната на чл. 21, ал. 2 ЗН.
Саморъчното завещание ще бъде нищожно и когато завещателят е бил принуден чрез физическо насилие да го състави (по аналогия от ЗЗД).

            Не би могло да се приеме, че само „морално и благодарствено” е завещателното разпореждане на И.Н., тъй като самия той е отразил действителната си воля„...тя се задължава да ме гледа и се грижи до края на живота ми, в противен случай – завещанието отпада....”. /В Решение № 1154 от 11.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5025/2007 г., II г. о., докладчик съдията Ташева, се приема, че завещателно разпореждане, съдържащо клауза за гледане и издръжка приживе на завещателя, е нищожно, тъй като то противоречи на правната му природа на едностранен и безвъзмезден акт с действие след смъртта на завещателя. Такова задължение може да се вмени чрез двустранна сделка по нотариален ред, но не и чрез завещание. С оглед на всичко изложено, може да се заключи, че практиката на съда по прилагането на чл. 42, б. „в“ от ЗН що се отнася до клаузи, нарушаващи безвъзмездността на завещанието като акт, правят същото нищожно, поради противоречие със закона.

            По изложените по–горе съображения и съгласно константната практика на ВКС настоящия състав не споделя становището на процесуалните представители на ответницата, че „....поставената тежест в завещателното разпореждане на И.Н. не е противно нито на закона, нито на обществения ред, нито на добрите нрави, т.е. „...само морално и благодарствено е завещателното разпореждане на И.Н. за Р.С..” /л.2,3 и 4 от писмените бележки с вх.№5876 от 29.09.2014г./

            С оглед констатираната от съда недействителност – в смисъл на нищожност на саморъчното завещание, то предявения по чл. 30 от ЗН иск за намаляване на извършените със саморъчното завещание завещателни разпореждания до размера, необходим за попълване на запазената им част и за възстановяване на запазената им част от наследството на наследодателя им се явява недопустим, тъй като за ищците липсва интерес от предявяването му.

            В отговора на исковата молба е направено при условията на евентуалност искане по чл.124 от ГПК, вр.чл.79 от ЗС - собственост върху ½ ид.ч. на процесния имот, позовавайки се на изтекла в полза на ответницата придобивна давност, която претенция се приема от съда за неоснователна, поради следните съображения: Съгласно теорията, „....Придобивната давност е юридически факт от категорията на юридическите събития, представляващ определен в закона период от време, през който едно лице фактически упражнява владението на една чужда вещ или на друго вещно право върху тази вещ и след изтичане на който владелецът придобива собствеността или правото върху тази вещ. Владението трябва да е продължило 5 години за придобИето на движими вещи, а за недвижими имоти - 5 години (ако владелецът е добросъвестен) или 10 години (ако е недобросъвестен).....”. В настоящия казус, за да приеме съда, че ответницата С. е придобила собственост върху ½ ид.ч. от процесния имот по давност, следва да докаже трайно установяване на владението върху имота (т.е. фактическото господство върху ½ ид.ч. от имота с намерение да се свои) и това владение да е продължило необезпокоявано 10 години, като се манифестира такова поведение, което да не оставя никакво съмнение, че лицето упражнява фактическата власт за себе си. В конкретния случай такива доказателства липсват, тъй като фактическият състав на придобивната давност включва три елемента – владение, срок и позоваване на първите два, които са се осъществявали трайно и непрекъснато. По делото липсват доказателства за тях. Анализа на свидетелските показания установяват единствено ползване, но не и владение на ½ ид.ч. от имота, още по малко, то да е било с намерение, да го свои и съответно да е демонстрирала това си намерение пред собственика И.Н.. Този извод се потвърждава от приложеното по делото писмено доказателство /л.47/ представляващо молба-декларация от И.Н.Т., който към дата 12.09.2013г., моли нотариуса да бъде признат за собственик по давност на процесния имот, на основание упражнено от него непрекъснато владение съобразно разпоредбата на чл.79 от ЗС. В подкрепа на това твърдение, пред нотариуса са разпитани свидетелите П.Х.С., Л.Т.Л. и Н.Т.М. / първия и третия са свидетели и в настоящото производство/, които категорично са заявили, че И.Н.Т. „владее имота спокойно и без някой да му пречи много повече от 10 години”, за което обстоятелство е съставен протокол от Нотариус Д.Кънчевски, р-н на действие РС-Троян /л.51/. В подкрепа на изложените аргументи се явява и факта, че именно Р.С., която претендира придобИе на ½ ид.ч от имота на оригинерно основание – давност е присъствала при нотариуса на дата 25.09.2013г. при разпита на свидетелите, които безспорно установяват владение върху целия имот от И.Н. и по никакъв начин не се е противопоставила на заявеното от тях. Това се установява от показанията на св. П.Х.С.: „....Р. беше на разпита при нотариуса, когато ни разпитваха. Р. не е възразила срещу моите думи...”. В този смисъл са и показанията на св. Н.Т.М.: „.... Аз съм бил свидетел при нотариуса, но И го нямаше. Р. ни докара до гр. Троян при нотариуса. Р. беше на разпита при нотариуса. Р. ми се обади, за да стана свидетел за издаване на нотариалния акт. Спомням си, че дадох показания за И. пред нотариуса, че той е владял имота....”. Последвало е издаване на нот.акт за собственост на недв.имот, придобит по давностно владение №101, т.3, рег.№3877, н.д.№395/2013г. на Нотариус Д.Кънчевски, с р-н на действие – РС-Троян, с който И.Т. е признат за собственик на процесния имот, който нотариален акт се оспорва от ответницата Р.С. в настоящото производство и по отношение на който е открито производство по реда на чл.193 от ГПК, но се установява, че именно С. е използва този нотариален акт / с който И.Н. е признат за собственик на процесния имот/, за да се снабди с нот.акт за собственост на недв.имот № 61, том 4, рег.№ 4683, д. № 536/2013 година на нотариус Димитър Кънчевски, с оглед завещателното разпореждане от 06.01.2013г. в саморъчното завещание от И.Н..

            Допълнителен аргумент към изложените по-горе факти се явява и обстоятелството, че едва на 14.10.2013г. Р.С. е подала данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ за проц.имот, което е видно от приложеното на /л.117/ уведомление от Община Троян.

            Наведените от събраните гласни доказателства твърдения за извършвани ремонти и подобрения в имота на И.Т., заедно с ответницата Р.С., не са демонстрация на намерение да владее.

            В конкретния случай безспорно от събраните и обсъдени по-горе писмени доказателства се установява, че към 25.09.2013г. датата на издаване на Нот.акт за собственост на недв.имот, придобит по давностно владение №101, т.3, рег.№3877, н.д.№395/2013г. на Нотариус Д.Кънчевски, с р-н на действие – РС-Троян, с който И.Т. е признат за собственик на процесния имот, ответницата Р.С. не е манифестирал подобно поведение, а именно- да владее ½ ид.ч от описания в нот.акт недвижим имот за себе си.

            По отношение на събраните гласни доказателства:

            Същите бяха внимателно анализирани от съда, както с оглед на евентуална заинтересованост, така по отношение на тяхната относимост към установяване на фактите и обстоятелствата, имащи значение за спора. Съдът не намери основание да не кредитира същите като достоверни, а напротив, намира ги за обективни, с оглед личните възприятия на всеки един от свидетелите. В контекста на изложеното от тях по категоричен начин се установява, че собственик на процесния имот е И.Т., който го е придобил по наследство и давност от своите родители. Свидетеля Н.Т.М. е категоричен, че : „......Това е имот, наследен от бащата и майката на И., които починаха и той е пряк наследник на родителите си. Няма други наследници И, няма братя и сестри, сам е. Много повече от 10 години владя имота И. Помня родителите на И., познавах ги. Родителите му много повече от 10 години са владели имота си, там са се родили....”. От показанията на свидетелката П. С. се установява, че И.Т. е собственик на имота, а с Р.С. са се грижили за него: „.....Собственик на този имот беше И и с Р., заедно се грижеха за имота. И е придобил този имот от майка си и от баща си, от родителите си....” . Свид.Н.И.И.: „....Той И е единствен и никой не му е спорил за имота, няма брат и сестра....”. От показанията на свидетеля Г.Х.Г. удостоверява с показанията си, че И и Р. заедно са поддържали имота, като същия е категоричен, че е ходил „...да прави там ремонт, а не да строи”. От показанията на останалите свидетели се установява, че Р.С. е полагала грижи за И.Н., за дома, в който са живеели и т.н. Съдебната практика приема, че за да може да бъде придобита по давност съответна идеална част от недвижим имот, то в случая Р.С. не просто трябва да е владяла сама и необезпокоявана имота, а следва да е демонстрирала своя анимус, като по този начин е манифестирала пред останалите наследници своята фактическа власт, което обстоятелство категорично беше опровергано от анализа на цитираните по-горе писмени доказателства.

            В подкрепа на тези изводи са показанията на свидетелката П. Хр.С. /свидетел и в нотариалното производство/ която в с.з. потвърди заявеното пред нотариуса, а именно : „....И владееше този имот докато беше жив И, а Р. се грижеше за И и за имота...”.

Изложените аргументи мотивират съда да приеме, че иска по чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗС, с който Р.С. претендира собственост върху ½ ид.ч от недвижимия имот въз основа на давностно владение е неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на спора по главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция по реда на чл. чл. 537, ал.2 от ГПК за обезсилване на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение с № 101, т.3, рег.№ 3877, н.д.№ 395/2013 година на нотариус Димитър Кънчевски до ½ ид.част.

            Гореизложените аргументи отнесени към оспореният от ищците по реда на чл.193 от ГПК Нотариален акт № 61, том 4, рег.№ 4683, д. № 536/2013 година на нотариус Димитър Кънчевски досежно истинността на съдържанието му установяват по безспорен начин, че оспорването е доказано, тъй като беше установено по делото, че ответницата не е собственик на имота, но не се следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 194 ал. ІІІ от ГПК- да бъде изпратен заедно с препис от настоящето решение на Прокуратура, тъй като не е налице умисъл.

            Предвид доказаната в настоящото производство нищожност на завещанието от 06.01.2013г., а от там недопустимост на предявения при условията на евентуалност иск по чл.30, ал. 1 ЗН - за намаляване завещателното разпореждане на И.Н.Т., неоснователността на иска по чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗС за собственост на ½ ид.ч от процесния имот, придобита от нея на основание давностно владение, недоказаността на оспорването на нот.акт. № 101, т.3, рег.№ 3877, н.д.№ 395/2013 година на нотариус Димитър Кънчевски и успешно провеждане от страна на ищците на оспорването досежно нот.акт № 61, том 4, рег.№ 4683, д. № 536/2013 година, с който ответницата се легитимира като собственик, настоящия състав приема, че делбата на недв.имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор35290.161.262 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Калейца, общ. Троян, обл. Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-30/01.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Калейца, п.к. 5667, с площ на имота: 341 кв.м, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до ), с номер по предходен план: 262,квартал: 31, парцел: 10, при граници и съседи: поземлен имот с идентификатор 35290.161.750, поземлен имот с идентификатор 35290.161.756, поземлен имот с идентификатор 35290.161.261 и поземлен имот с идентификатор 35290.161.263, заедно с построените в имота: СГРАДА с идентификатор 35290.161.262.1 със застроена площ 85 кв.м., с брой етажи 1, с предназначение: Жилищна сграда -- еднофамилна, и СГРАДА с идентификатор 35290.161.262.2 със застроена площ 43 кв.м., с брой етажи 1, с предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна следва да бъде допусната между М.И.А. и М.И.Т., при равни права, а именно: по ½ ид.ч за всеки от тях.

            По отношение на разноските:

            Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК – делба на недвижим имот, в едно с предявени при  условията на обективно и субективно съединяване  искове по чл.34 от ЗС във връзка с чл. 69 от ЗН, чл. 30 от ЗН, чл. 42 б.”в” във вр. чл. 25 от ЗН, чл.124 от ГПК вр.чл.79 от ЗС и чл.537 ал.2 от ГПК.

            По делото е внесена ДТ за иска по чл.34 от ЗС във връзка с чл. 69 от ЗН в размер на 50.00 лева от ищцовата страна, която следва да довнесе и ДТ за иска по чл. 30 от ЗН, в която част производството по делото е прекратено.

            Ответницата Р.С. следва да внесе държавна такса за предявения иск по чл. чл.124 от ГПК вр.чл.79 от ЗС, който изчислен въз основа на ½ от данъчната оценка на недвижимия имот възлиза на 50.00 лева. Отделно от това, същата следва да внесе и 50.00 лева, представляваща  ДТ за иска по чл.537 ал.2 от ГПК.

Настоящия състав намира, че сторените до момента разноски от страните следва да останат така както са направени, тъй като в производството по реда на чл.341 и сл. от ГПК – делба на недвижим имот страните- съделители са ищци и ответници.

            Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                                       Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че оспорване неистинността на частен диспозитивен документ - саморъчно завещание от 06.01.2013г. на И.Н.Т., ЕГН **********,***, е доказано, като го прогласява за нищожно на основание чл.42 б.”в” от ЗН, поради противоречие със закона.

            ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по делото в частта, в  която на основание чл.З0, ал.1 от ЗН, във връзка с чл.29, ал.1 от ЗН е направено искане за намаляване на завещателното разпореждане, съдържащо се в саморъчното завещание от 06.01.2013г. на И.Н.Т. с ЕГН **********, починал на 25.09.2013 год., обявено на 30.09.2013 година с Протокол за обявяване на саморъчно завещание на Нотариус Димитър Кънчевски, вписан в нотариалната камара под №525 с район на действие РС-Троян с 2/3 ид.ч.  и искане за възстановяване на запазените части /по 1/3 ид.ч за всеки от ищците/ от наследството, оставено от И.Н.Т., поради липса на правен интерес у ищците от предявяването му.

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният при условията на евентуалност иск по чл.124 от ГПК, вр.чл.79 от ЗС, с който Р.С. моли да бъде призната за собственик върху ½ ид.ч. от ИМОТ с идентификатор 35290.161.262 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Калейца, общ. Троян, обл. Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-30/01.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Калейца, п.к. 5667, с площ на имота: 341 кв.м, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване, с номер по предходен план: 262,квартал: 31, парцел: 10, при граници и съседи: поземлен имот с идентификатор 35290.161.750, поземлен имот с идентификатор 35290.161.756, поземлен имот с идентификатор 35290.161.261 и поземлен имот с идентификатор 35290.161.263, заедно с построените в имота: СГРАДА с идентификатор 35290.161.262.1 със застроена площ 85 кв.м., с брой етажи 1, с предназначение: Жилищна сграда -- еднофамилна, и СГРАДА с идентификатор 35290.161.262.2 със застроена площ 43 кв.м., с брой етажи 1, с предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, позовавайки се на изтекла в нейна полза придобивна давност.

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана и акцесорната претенция по реда на чл.537 ал.2 от ГПК за обезсилване на нот.акт №101, т.3, рег.№ 3877, н.д.№ 395/2013 година на нотариус Димитър Кънчевски до ½ ид.ч.

            На основание чл.194 ал.3 във вр. с ал.2 във вр. с чл.193 ГПК признава за недоказано оспорването истинността на нот.акт №101, т.3, рег.№ 3877, н.д.№ 395/2013 година на нотариус Димитър Кънчевски до ½ ид.ч.

            На основание чл.194 ал.3 във вр. с ал.2 във вр. с чл.193 ГПК признава за доказано оспорване истинността на съдържанието на Нотариален акт № 61, том 4, рег.№ 4683, д.№ 536/2013 година на нотариус Димитър Кънчевски.

            ДОПУСКА до делба между М.И.А., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, и М.И.Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** на  следният недвижим имот :

            ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор35290.161.262 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Калейца, общ. Троян, обл. Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-30/01.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Калейца, п.к. 5667, с площ на имота: 341 кв.м, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до ), с номер по предходен план: 262,квартал: 31, парцел: 10, при граници и съседи: поземлен имот с идентификатор 35290.161.750, поземлен имот с идентификатор 35290.161.756, поземлен имот с идентификатор 35290.161.261 и поземлен имот с идентификатор 35290.161.263, заедно с построените в имота: СГРАДА с идентификатор 35290.161.262.1 със застроена площ 85 кв.м., с брой етажи 1, с предназначение: Жилищна сграда -- еднофамилна, и СГРАДА с идентификатор 35290.161.262.2 със застроена площ 43 кв.м., с брой етажи 1, с предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна ПРИ КВОТИ: по ½ ид.ч. за всеки един от тях.

             ОСЪЖДА М.И.А., ЕГН ********** с постоянен адрес ***,  и М.И.Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***  да заплатят на Държавата, по сметка на ТРС сумата от  50.00 /петдесет/ лева, представляваща ДТ за иска по чл. 30 от ЗН, в която част производството по делото е прекратено като недопустимо.

            ОСЪЖДА Р.П.С., ЕГН ********** *** да заплати на  Държавата, по сметка на ТРС сумата от 100.00 - сто лева, представляваща дължима ДТ за исковете по  чл.124 от ГПК вр.чл.79 от ЗС и чл.537 ал.2 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок  от връчването му на страните.

                       

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: