Р Е Ш Е Н И Е      164

 

19.06.2014 година, гр.Троян

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски Районен съд, граждански състав, в публично заседание на 19.05.2014 /деветнадесети май, две хиляди и четиринадесета/ година в състав

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова

 

при секретаря Ценка Банчева., като разгледа докладваното от съдията Иванова гр.дело №1429/2013г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

           

И.Й.Г., понастоящем в ЗО „Атлант” от гр. Троян, обл. Ловешка е предявил искова молба против Г.Н.  М. – зъболекар в ЗО „Анлант” гр. Троян, с която   претендира заплащане от ответника на сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в следствие наложено му дисциплинарно наказание,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на непозволеното увреждане – 05.09.2013 година, до окончателното й изплащане. Твърди, че ответникът по делото е стоматолог, който упражнява професията си в З.О. „Атлант” – гр. Троян и към месец септември 2013 година, когато ищецът  изтърпявал наказанието „лишаване от свобода” в З.О. „Атлант” – гр. Троян, ответника му  изработил зъбна протеза, която според ищеца му причинявала  неудобство и дискомфорт, поради което не можел да  я ползва. Ищецът излага, че  при среща между двамата, състояла се на 05.09.2013 година в З.О. „Атлант” – гр. Троян, помолил ответника да му върне заплатеното за изготвената от него протеза, тъй като не можел да си служи с нея, което провокирало М. да  подаде докладна до Началника на З.О. „Атлант” – гр. Троян, в която изложил, че ищецът го  заплашвал и обиждал. Г. категорично отрича подобно поведение, като твърди, че д-р М. съзнателно го е оклеветил, от което е претърпял сериозни негативи – от една страна психически тормоз, а от друга - налагане на дисциплинарно наказание, което от своя страна  възпрепятствало промяната на определеният му режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” в по-лек.

Претенцията на ищецът по делото е за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лева, както и обезщетение в такъв размер. Претендира и законна лихва за забава върху тази сума, считано от момента на непозволеното увреждане – 05.09.2013 година, до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован се явява лично и с адвокат А.Ч., определен от съвета на АК-Ловеч за осъществяване на правна помощ – процесуално представителство, който поддържа исковата претенция по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

Препис от исковата молба и доказателствата са изпратени на ответната страна  и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Заявява, че няма никаква причинна връзка между последиците от дисциплинарното наказание и поведението на ответника. Твърди, че е отправил докладна записка срещу ищеца поради неправомерното му поведение, изразяващо се в отправяне на заплахи и други действия, като счита, че основната цел на ищеца е да се облагодетелства имуществено за негова сметка, използвайки  въпросната протеза, за която е водено между тях и друго дело.

            В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен защитник-мл.адв.Цветомир Ангелов от ЛАК, който  поддържа  становището си по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

 Троянски  районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните намира, че искът е неоснователен, по следните съображения:

Не се оспорва обстоятелството, че са настоящото производство е образувано по подадени докладни записки пред Директора на ЗО „Атлант" гр. Троян срещу ищеца за това, че последният, видно от Заповед № 1092 от 16.09.2013 год. на ЕД „Изпълнение на наказанията" Затвор гр. Ловеч, „се е държал заканително и неуважително спрямо служител на администрацията /д-р М. в присъствието на други л.св. и служител на НОС/." За определяне на наказанието е взето предвид „отношението на лишения от свобода към него, поведението му в затвора, както и цялата образувана дисциплинарна преписка.

В Заповед № 1092 от 16.09.2013 год. на ЕД „Изпълнение на наказанията" Затвор гр. Ловеч е посочено, че тя може да бъде обжалвана в 3-дневен срок от обявяването й пред РС - гр. Ловеч, което не е сторено от ищеца.

По делото бяха събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели Н.Д. М.,  М.Д.М.,  Д. Х.Д. и Д.Р.Д.. От показанията на всички свидетели се установи, че действително отношенията между ищеца и ответника са влошени, по повод  изработена от ответника- Д-р М. протеза, за която  ищеца си иска парите. От показанията на  свидетеля  Д. -  служители към ЗО ”Атлант” гр.Троян,  Затвора Ловеч се установи,  че през 2012г., „....В края на лятото беше по време на работа,  бях изпратен  да извършва вътрешно конвоиране на лишения от свобода И.Й.Г. за преглед при д-р М..  По време на прегледа,  пререкания,  обиди и заплахи не е имало от страна на И.Й.. Лишения от свобода отказа да получи предоставената му зъбна протеза от д-р М. и заяви,  че му я подарява......”. От показанията на св. Д.Д. – старши надзирател  в ЗО „Атлант” гр. Троян към затвора Ловеч,  се установи, че той е подал едната докладна  записка, послужила  за налагане на наказание на  ищеца,  със Заповед №1092 от 16.09.2013 година. ”......Тогава бях на пост  № 10, който се намира на втория етаж. Д-р М. дойде при мен и започнахме някакъв разговор. ....  През това време се появи И.Й. на решетката,  която е непосредствено да кабинета на д-р М. и ...... започна да вика на доктора,  че трябва да му върне парите. Аз не знаех за какво става въпрос. Той започна да вика и каза,  че си иска парите от д-р М. и за случилото се написах докладна.....” като свидетеля е категоричен, че  „..... Докладната записка я написах, защото Г. не изпълни моите разпореждания....”, а именно да се прибере в килията си. Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и непротиворечиви, макар, че с показанията си свидетелите Н.Д.М.,  М.Д.М.  и Д. Х.Д. не успяха да допринесат за изясняване на  обстоятелствата по делото, тъй като се установи, че последния не е присъствал, а първите двама са чули само, че ищеца пита ответника „….кога ще ми върнеш парите…..”, като и двамата са категорични, че не са чули  М. да му е отговарял.

В проведеното на 19.05.2014г. открито с.з. ищецът категорично заяви:”….. Беше ми наложено наказание 10 дни в наказателна килия,  което аз не изтърпях, тъй като умишлено забавих престоя си в болницата в гр. София. Понеже съм запознат,  че като минат три месеца и това наказание не се изтърпява. Но бях наказан и  получих диабет в следствие на тези лъжи…..”.

Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД гласи, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В този смисъл е тълкуването на закона, дадено в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС.

За да е основателен предявеният иск следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск. С изключение на вината, която се предполага, в тежест на ищеца по делото беше да докаже при условията на пълно и главно доказване останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, които да са противоправни, вреди и причинна връзка  между противоправното поведение на ответника и претърпените от ищеца вреди.

 Поведението е противоправно, когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила. По делото не се доказа противоправно поведение на ответника,  от което ищеца да е претърпял неимуществени вреди. По делото се установи, че Заповед №1092 от 16.09.2013г.  Началника на ЗО ”Атлант” – Троян, с която на ищеца, в качеството му на „лишен от свобода” е наложено Дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия” за срок от 10/десет/ денонощия е издадена по подадени от  Д-р М. и от Д.Д. докладни записки.  И в двете е отразено, че Г. заявил на ответника, че след като излезе на свобода, ще го намери и  ще си върне парите с лихви, поради което в цитираната по-горе Заповед, Началника на ЗО ”Атлант” е квалифицирал поведението му като „неуважително и  заканително”, поради което му е наложил и съответното наказание. 

Установи се от показанията на всички свидетели, че ответника не е провокирал и не е репликирал по никакъв начин ищеца, поради което съдът счита, че не е доказано твърдяното противоправно поведение на ответника.  Не се установяват и останалите кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на предявения иск- претърпени вреди. По делото липсват доказателства, а и в проведеното на  19.05.2014г. открито съдебно заседание ищецът лично заяви, че не е изтърпял наложеното със Заповед № 1092 от 16.09.2013г. наказание „Изолиране в наказателна килия” за срок от 10/десет/ денонощия, поради което няма как  твърдяното от ищеца състояние - необоснован психически тормоз, да бъде в причинно-следствена връзка от противоправни действия на ответника по делото.

 Отделно от това, липсват каквито и да било доказателства,  за настъпили каквито и да било здравословни проблеми, вследствие на психическия тормоз.

Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.

С оглед изхода на главния иск, като неоснователна  се явява и акцесорната претенция за заплащане на лихва, считано от 05.09.2013г. до окончателното изплащане на задължението.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи възстановяване на понесените от ответника за защита по производството разноски, което задължение подлежи на изпълнение чрез плащане на сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лева адвокатско възнаграждение.

Тъй като Г. е освободен от заплащане на ДТ, съобрази нормата на чл.83,ал.3 във вр. с ал.2 от ГПК, изплатеното на адв.А.Ч. от ЛАК възнаграждение за проц.представителство по предоставената на ищеца правна помощ  дължимо от бюджета на съда  и заплатеното от ответника възнаграждение за един адвокат, следва да остане в тежест на РС-Троян, с оглед изхода на  делото.

Предвид горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Й.Г., ЕГН **********, понастоящем в ЗО „Атлант” гр. Троян срещу Г.Н.М. *** иск, имащ за предмет претендирано право на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 1000-хиляда лева, в резултат на противоправното  поведение на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на непозволеното увреждане – 05.09.2013 година, до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

Да се изплати от бюджета на ТРС, сумата от 100.00 лева, определена на  адв.А.Ч. за проц.представителство на ищеца, а на ответника – Г.Н.М. сторените по делото разноски в размер на 150.00-сто и петдесет лева.

Решението може да се обжалва пред ЛОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия: