Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е        189

 

17.07.2014 година,  град Троян

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в проведеното на 20.06.2014 /двадесети юни две хиляди и  четиринадесета/ година  публично заседание  в   следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

Секретар Е.П., като разгледа докладваното от съдията  Иванова гражданско  дело № 179  по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл.56 ал.2 от ЗН, във връзка с ал.1 от ЗН.

Подадена е искова молба от И.Ц.Х. ***, чрез адв. Я., в която ищецът моли да бъде обявена за недействителна сделката по отношение на него, с която Ц.Д.Л. – ответник в настоящото производство се е отказал от наследство от 1/6 ид.ч. от собствен недвижим имот, който отказ е материализиран пред нотариус Димитър Кънчевски, с район на действие РС-гр. Троян и вписан под № 1 от 18.01.2012 година в Книга за отказ от наследство, въз основа на Определение № 33/2012 година  по ч.гр.д.№ 51/2012 година по описа на ТРС.      Ищецът твърди, че с Определение № 69 от 17.04.2006 година по гражданско дело № 228/2006 г. по описа на РС Троян, Ц.Д.Л., ЕГН ********** е осъден да му заплати сумата 16000 /шестнадесет хиляди/ лева, по Запис на заповед от 30.08.2004 г., за което  е издаден изпълнителен лист и образувано ИД № 116/2007 г. по описа на СИС при РС Троян.  Излага, че от края на 2013 година, изпълнителното дело е прехвърлено на Частен съдебен изпълнител Румен Димитров, рег. Номер 880 в КЧСИ и е под № 173/2013 г. по неговия опис. От извършеното проучване на длъжника, ЧСИ е установил /справката на Данъчна служба/, че длъжника притежава два имота в гр. Троян, по отношение на които ЧСИ изпратил до Службата по вписванията Троян искане за вписване на възбрана изх. № 229 от 09.01.2014 г. Последвал отговор от Л., входиран по описа на ЧСИ под № 842 от 05.02.2014 г. с приложено удостоверение от РС Троян, че е вписан отказ от наследство по реда на чл. 52 вр. с чл. 49 ал.1 от ЗН под № 1 от 18.01.2012 г. по ч.гр.д. № 51/2012 г. по описа на Троянски РС, по отношение на наследство, останало от покойната му майка Ц.Ц.Л., б.ж. на гр. Троян, починала на 22.08.2005 г. В тази връзка моли да не се налага възбрана на: 1/6 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в град Троян, обл.Ловеч, ул."Вежен"№23, който представлява поземлен имот с ИДЕНТИФИКАТОР № 73198.506.86, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Троян, одобрени със заповед РД 18-11/20.04.2007 г., на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Троян, п.к.5600, ул."Вежен"№23, с площ от 366 кв.м., предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, номер по преходен план: 2311, при съседи: имот с идентификатор № 73198.506.90, и идентификатор № 73198.506.65, имот с идентификатор № 73198.506.39, имот с идентификатар 73198.506.68, ведно с построените сгради, които попадат в имота: Сграда с идентификатор № 73198.506.86.1, застроена площ 91 кв.м. етажи 1, предназначение: Жилищна сграда еднофамилна, Сграда с идентификатор № 73198.506.86.2, застроена 43 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда. Сграда с идентификатор № 73198.506.86.3, застроена площ 45 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда, Сграда с идентификатор № 73198.506.86.3 със застроена площ 17 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда.По този начин счита, че Ц.Л., в качеството си на негов длъжник, извършва действия, които намаляват длъжниковото имущество и ограничават възможността за удовлетворяване на вземането на кредитора спрямо длъжника. На второ място, Ц.Л., в качеството си на наследник, не разполага с друго имущество, от което да бъде удовлетворена претенцията му. Моли съда да постанови решение, с което да унищожи направения отказ от наследство от Ц.Л. по отношение на 1/6 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в град Троян, обл.Ловеч, ул."Вежен"№23, който представлява поземлен имот с ИДЕНТИФИКАТОР № 73198.506.86, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Троян, одобрени със заповед РД 18-11/20.04.2007 г., на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Троян, п.к.5600, ул."Вежен"№23, с площ от 366 кв.м., предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, номер по преходен план: 2311, при съседи: имот с идентификатор № 73198.506.90, и идентификатор № 73198.506.65, имот с идентификатор № 73198.506.39, имот с идентификатор 73198.506.68, ведно с построените сгради, които попадат в имота: Сграда с идентификатор № 73198.506.86.1, застроена площ 91 кв.м. етажи 1, предназначение: Жилищна сграда еднофамилна, Сграда с идентификатор № 73198.506.86.2, застроена 43 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда. Сграда с идентификатор № 73198.506.86.3, застроена площ 45 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда, Сграда с идентификатор № 73198.506.86.3 със застроена площ 17 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда,  като счита, че същият е направен единствено с цел да се увреди интереса му и той да не може да насочи принудителното изпълнение към гореописания имот. Представя писмени доказателства.  

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, представлява се от адв.П.Я. ***, който от името на доверителя си поддържа предявената  искова претенция. Моли съда да съобрази, че в ИМ е допусната техническа грешка  при изписване на дата, месец и година на възникване на вземането на кредитора И.Ц. Христо, ЕГН **********, а именно- „14.03.2006 година”, а не както е посочено в исковата молба - 23.08.2007 година.  Съображенията си за основателност на исковата претенция излага по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК  е постъпил отговор от ответника чрез упълномощен защитник - адв.Стефанов, който изразява становище за недопустимост и неоснователност на ИМ.  Прави възражение за  изтекла в полза на доверителя му давност, като счита, че по отношение на исковата претенция на 29.04.2011 година е изтекъл петгодишния давностен срок, поради което и на основание чл. 433, ал.3 от ГПК, счита, че изпълнителния лист е обезсилен. В проведеното на 20.06.2014г. открито с.з. процесуалният представител на ответника – адв. Стефанов прави уточнение във връзка с претендирания краен срок за погасяване на задълженията по изпълнителния лист, като моли същия да се счита от 22.12.2012 година. По съществото на спора и в представената по делото писмена защита оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като неоснователен и недоказан.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Безспорно се установява от приетите по делото и не оспорени писмени доказателства, че по силата на  издаден в полза на ищеца И.Ц.Х. ***, ЕГН ********** изпълнителен лист,  ответника по настоящото дело Ц.Д.Л. ЕГН ********** е осъден да му заплати сумата от 16 000 лева, представляваща задължение по запис на заповед, заедно със законната лихва, считано от 14.03.2006г. до окончателното изплащане на задължението.

Въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.дело № 228/2006г. по описа на ТРС е образувано изп. дело №116/2007г. на ДСИ при ТРС. От приложеното  на л.7 ксерокопие на изпълнителен лист /гръб/ се установява, че ПДИ е получена лично от длъжника на 13.06.2007г., последните изп.действия по делото са извършени на 21.12.2007 година, както и че  по делото не са  постъпили суми, което обстоятелство е удостоверено от ДСИ при ТРС – Анета Йонкова.

С постановление на ДСИ при ТРС – Анета Йонкова от 04.12.2013г., изп.дело №116/2007г. по описа на СИС при ТРС  е прекратено /л.67/ на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.

По делото са приложени доказателства, от които се установява, че въз основа на цитирания по-горе изп.лист, по описа на частен съдебен изпълнител Румен Димитров рег. Номер 880 в КЧСИ, е образувано изп.дело № 173/2013 г. по описа на ЧСИ, с постановление за образуване на изп.дело /л.12/, като поканата за доброволно изпълнение /л.13/ е изпратена до длъжника  Ц.Л. на 18.12.2013 година.

На л.9 от делото е приложена молба – ксерокопие, вх.№842 от 05.02.2014г. по описа на ЧСИ Румен Димитров рег. Номер 880 в КЧСИ от Ц.Л., по изп.д. № 173/2013 г. по описа на ЧСИ, с която представя ксерокопие на удостоверение на ТРС, от което се установява, че със заявление,  нотариално заверено от нотариус Димитър Кънчевски, с район на действие РС-гр. Троян, лицето  Ц.Д.Л. е направил отказ от наследството, останало му от покойната  му майка Ц.Ц.Л., б.ж. на гр.Троян, починала на 22.08.2005г., който отказ е вписан  по реда на чл.52 във вр. чл.49 ал.1 от ЗН под № 1 от 18.01.2012 година в Книга за отказ от наследство, въз основа на Определение № 33/2012 година  по ч.гр.д.№ 51/2012 година по описа на ТРС /л.10/.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 56, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗН е процесуално допустим, като подаден в срока по чл. 56, ал.2 от ЗН. В тази връзка настоящия състав следва да изложи съображенията си за неоснователност на направените с отговора на ИМ възражения за изтекла в полза на ответника погасителна давност по отношение на имуществената претенция. Отделно от това са изложени твърдения, че няма прекъсване на давността, което обстоятелство не се споделя от настоящия състав, тъй като съгласно чл.116, б.“В“ ЗЗД: „Давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.“. В настоящия казус, действие по принудително изпълнение е предприето с образуване на изп.д.№ №116/2007г. по описа на СИС при ТРС, образувано на 30.05.2007г., перемирано на  04.12.2013г. От данните по настоящото дело се установява, че последните изп.действия са извършени на 21.12.2007г. видно от протокол за опис на дв.имущество /л.70/. Съдебната практика /Решение №31/ 09.09.2010, ВКС, ТК, II о. по т.д. №400/2009г./ е категорична, че с настъпване на основанията предвидени в  чл. 433, ал. 1 ГПК,  прекратяването на правоотношението, разбирано като изпълнително правоотношение настъпва по силата на закона. Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпване на някое от визираните в закона основания. Т.е. то има само декларативно действие, не и конститутивно. Изпълнителният процес при тук разглежданите основания се прекратява ex lege (по силата на закона) с факта на настъпването на основанието за прекратяване на делото- в настоящия казус 21.12.2009година. От този момент започва да тече и нова погасителна давност (за самото вземане) , в този смисъл е Решение №31/ 09.09.2010, ВКС, ТК, II о. по т.д. №400/2009г.,  с което е прието, че новата давност започва да тече от последното изпълнително действие.

Отделно от това, следва да се има предвид, че прекратяването на изпълнителното производство на това основание /перемиране, ако в двугодишен срок  взискателя не поиска извършване на изп.действия/ не погасява самото вземане, което ще продължи да съществува като дълг, макар този изпълнителен процес да е прекратен и няма пречка за образуването на нов,  доколкото не е изтекла давността за самото вземане, която съгласно задължителната съдебна практика е 3 години за периодично вземане и обща – 5 години. Ако този давностен срок за съответното вземане не е изтекъл, материалното право на взискателя не е погасено, което обстоятелство е налице в случая, тъй като, макар и да липсват данни кога е образувано изпълнително дело №173 по описа на ЧСИ Румен Димитров, то от съдържанието на  приложената на л.13 от делото покана за доброволно изпълнение изх.№492/18.12.2013г. се установява, че същата е изпратена на 18.12.2013г., т.е. към този момент е било образувано изпълнителното производство.

По съществото си искът е доказан и основателен, по следните съображения:  Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал.1 от ЗН, кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника. Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа – чл. 56, ал.2 от ЗН.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за безспорно установено, че в конкретния случай са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 56, ал.1 от ЗН. Несъмнено се доказа, че ищецът е кредитор на ответника. Доказа се и това, че ответникът-длъжник се е отказала от наследството, оставено от покойната му майка. По образуваното изпълнително дело по описа на ДСИ, ищецът не е получил  никакви суми.

Конститутивния иск по чл. 56 от ЗН е развитие на идеята на чл. 133 от ЗЗД, че цялото имущество на длъжника, включително и това, което би получил по наследство, следва да служи за удовлетворение на кредитора. Този иск, представлява частен случай на общия Павлов иск по чл. 135 от ЗЗД, допускащ възможността да се обявят за относително недействителни по отношение на кредитора сделките, с които длъжникът го уврежда, но за разлика от Павловия  иск, в чл. 56 от ЗН субективния елемент – знание за увреждането не се изисква.

От друга страна следва да се има в предвид, че унищожаването на отказа е относително, само по отношение на кредитора, който го е поискал и само доколкото е необходимо за удовлетворяване на визираното в иска вземане. След удовлетворяване на кредитора по посоченото вземане, отказът остава действителен за останалото в наследството имущество и по отношение на не предявилите този иск кредитори и всички трети лица. Тъй като в интерес на длъжника е да установи, че кредиторът може да се удовлетвори от имуществото му, за да не бъде унищожен по отношение на него отказът му от наследство, съгласно чл. 154 от ГПК в негова тежест е да докаже наличие на имущество за удовлетворяване на вземането на кредитора, въпреки отказа, което не е сторено в настоящия казус.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск по чл. 56, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗН ще следва да бъде уважен, като се унищожи в полза на ищеца направения от ответника отказ от наследството, оставено от покойния му наследодател Ц.Ц.Л..

С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото в размер общо на 280.00 лева, съгласно приложените разходни документи /по делото не е представен Списък на разноските по чл. 80 от ГПК/

По изложените съображения, Троянски  районен съд

 

Р Е Ш И:

 

По иска на И.Ц.Х., ЕГН ********** ***, против Ц.Д.Л.,***, ********** с правно основание чл. 56, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗН: УНИЩОЖАВА в полза на ищеца и кредитор И.Ц.Х., ЕГН ********** *** направения със заявление отказ от наследство, с нотариална заверка  на нотариус Димитър Кънчевски, с район на действие РС-гр. Троян, от ответника Ц.Д.Л. ***,**********  отказ от наследството, останало му от покойната  му майка Ц.Ц.Л., б.ж. на гр.Троян, починала на 22.08.2005г., който отказ е вписан  по реда на чл.52 във вр. чл.49 ал.1 от ЗН под № 1 от 18.01.2012 година в Книга за отказ от наследство, въз основа на Определение № 33/2012 година  по ч.гр.д.№ 51/2012 година по описа на Троянски районен съд.

ОСЪЖДА Ц.Д.Л. ***,********** да заплати на И.Ц.Х., ЕГН ********** ***  разноски по делото в размер общо на 280,00 –двеста и осемдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните  пред Окръжен съд гр.Ловеч.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: