Р Е Ш Е Н И Е    № 236

Гр.Троян, 06.10.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд, втори състав, в проведеното на 08.09.2014г. публично съдебно заседание в състав:

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ИВАНОВА

при участието на секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията гр.дело №208 по описа за 2014 година, за да се произнесе съобрази:

            Производство с правно основание чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК.

            Ищецът „ВЕРА-94“ ЕООД, със седалище гр.София чрез пълномощника си- адвокат Е.Х.С. от Пловдивска адвокатска колегия твърди в исковата молба, че във връзка с основната си дейност/ внос, изработка, търговия, ремонт и поддръжка на професионално кухненско оборудване/, е извършил  сервизни услуги на ответното дружество ЕТ „АВИЯ - СНЕЖАНА МИЧЕВА", със седалище гр. Троян, представлявано от Снежана Стоянова Мичева, състоящи се в диагностика на конвектомат с фабричен номер Е615Е04052004020, модел 5СС 61, находящ се в парк хотел Троян. За приемане на извършената диагностика между страните е подписан Сервизен протокол № 4296 от 20.01.2009 г. , в който са описани като количество и цена работните часове и транспортните разходи, които са фактурирани с Фактура № 0000004698/22.01.2009 г. на стойност 264,60 лв. (двеста шестдесет и четири лева и 60 ст.) с ДДС и подлежат на заплащане.

            Извършената ремонтна услуга, състояща се в диагностика, смяна на мотор, релейна платка, уплътнение на врата и заключваща пружина, смяна на софтуер с версия 04.01.03, калибрация и проба, е приета от страните, който факт се удостоверява от двустранно подписан Сервизен протокол № 4288 от 04.02.2009 г. , в който са описани вида и броя на вложените резервни части, работните часове като количество и цена и транспортните разходи, които подлежат на фактуриране и заплащане. За извършената ремонтна услуга на конвектомат с фабричен номер Е615Е04052004020, модел RACIONAL SСС 61, находящ се в парк хотел Троян е издадена фактура №0000004801/05.02.2009 г. на обща стойност 2765,66 лв. (две хиляди седемстотин шестдесет и пет лева и 66 ст.) с ДДС.

            На всеки от падежите /датите на фактурите/ ответникът не изпълнил задължението си да заплати възнаграждение за услугите, поради което изпаднал в забава, поради което кредиторът – ищец подал заявление пред Районен съд Троян и на основание чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, вследствие на което по ч. гр. д. № 57/2014г. на ТРС в негова полза е издадена заповед за изпълнение, вменяваща в задължение на ответника да заплати горепосочената сума, както и сумата от 853.22 лева и сумата 81.63 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 20.01.2011г. до 20.01.2014г. два дни преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Срещу издадената заповед длъжникът- ответник е подал възражение.

            Предвид изложеното по-горе, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответното дружество, че съществува вземане, в размера, претендиран по издадената Заповед №34 за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 21.01.2014г. до окончателното и изплащане, както и да осъди ответника до му заплати направените по исковото производство разноски.

            В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си поддържа предявения установителен иск с доводи, изложени по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

            Ответника, чрез пълномощника си – адвокат Л.П. *** оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан с присъждане на направените по исковото производство разноски.

            От подадения по реда на чл.131 от ГПК отговор, се установява, че ответника оспорва наличието на облигационна връзка, по повод сключен между страните договор за предоставени сервизни услуги и диагностика на конвектомат с описания в исковата молба фабричен номер и модел. Твърди, че приложените от ищеца Приемо-предавателни протоколи, не са подписани от лице, оправомощено да представлява ответника, че от тях не може да се установи каква е цената на извършените услуги, тъй като не са посочени каквито и да било парични стойности. Твърди също, че не са му връчвани покани за доброволно изпълнение, счита за неотносими представените два броя фактури и два броя сервизни протоколи, тъй като не са подписани от представляващ ответника.

            В съдебно заседание от 28.05.2014г. се уточняват направените в писмения отговор оспорвания, като проц.представител на ответния ЕТ твърди, че оспорването на цитираните протоколи и фактури е досежно  тяхната материална доказателствена сила, а същите не се оспорват по отношение на тяхната автентичността и в тази връзка не следва да се открива производство по реда на чл. 193 от ГПК.

            Съдът след като изслуша и обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства- писмени и гласни, изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице Н.Р., приема за установено и обосновава следните правни изводи:

            По реда на чл. 415, ал.1 от ГПК е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК, имащ за предмет претендирано право за заплащане на възнаграждение за престиран резултат по търговски сделки за услуги, чл.79, ал.1, пр.1-во от ЗЗД, както и претендирано аксесорно право за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва – със законова правна квалификация – чл.86 от ЗЗД.

            Настъпването на твърдяните в исковата молба и описани по-горе юридически факти на извършени от служители на търговското дружество- ищец в обекти на дружеството- ответник видове ремонтни услуги, на които се основават претендираните вземания се доказва от представените от ищеца и приети като доказателства писмени документи - сервизни протоколи, които по своята същност представляват частни документи, както и от показанията на свидетелите Й.Б.Б. и К.Г.А. и двамата бивши служители в ищцовото дружество, чието съавторство на двата сервизни протоколи е очевидно и безспорно. Възражението на ответната страна, че въпросните сервизни протоколи не са годно писмено доказателство за установяване на твърдяните по вид, обект и времеизвършване ремонтни услуги, тъй-като не носели подпис на лице, оправомощено да представлява ответника е неоснователно, поради следните съображения:

            Съставените сервизни протоколи, които се оспорват от ответната страна, че са подписани от лица, за които се твърди, че нямат представителна власт, са отразени във фактури с № 0000004698 от 22.01.2009г. и № 0000004801 от 05.02.2009г. Тези фактури са надлежно осчетоводени при ищеца на 22.01.2009г. и 05.02.2009г., което обстоятелство се установява от приетото като доказателство по делото заключение на вещото лице Р., по допусната и назначена СТЕ. В своето заключение експерта е отразил, че поради невъзможност да се запознае със счетоводните документи на ответника за 2009г. не може да отговори на въпроса дали тези фактури са осчетоводени при ответника, включени ли са в Дневниците за покупки и ползван ли е за тях данъчен кредит. Този въпрос е изяснен от приложената по делото справка от НАП-ТД София, офис Център /л.59-61/, от която се установява, че процесните фактури са включени в Дневника за покупки на ответника за периода месец февруари 2009г. и за тях е ползван данъчен кредит. В тази връзка е и категоричното становище на вещото лице, заявено в проведеното на 08.09.2014г. открито с.з., в което е категорично, че „ ....Аз прегледах извлечението - документа от НАП и в тази справка е приложен за м.02.2009 г. дневника и двете фактури са влезнали за месец февруари и за тях е ползван данъчен кредит. Аз като счетоводител ви казах, че факт е, че фактурите са включени в дневника по продажбите, това значи че те са и осчетоводени....”.

            Съставените сервизни протоколи удостоверяват факта на извършени и приети по вид, време, място ремонтни услуги на кухненско оборудване /труд и вложени части за подмяна на негодните / и транспортни разноски за тях, каквито са описани. Настоящия състав не би могъл да приеме, че въпросните услуги са извършени от страна на ищцовото дружество, без на същото да е била възложена за изпълнение поръчката, която впоследствие е отразена във въпросните документи.

            По отношение на твърдението, че лицата, подписали протоколите за ответника, в качеството на клиент, което съдът намира за противоречиво и донякъде за взаимно изключващо се, тъй като от една страна се твърди, че в ответното дружество не са работили лица, с посочените в протоколите имена, а от друга се твърди, че лицата – подписали протоколите за ответника, не са били оправомощени да представляват последния/ настоящия състав намира същото за неоснователно, поради следните съображения: От една страна, според свидетеля К.Г.А. „....Протоколът се попълва след извършването на ремонта от човека, който е извършил ремонта и се подписва от човека, който приема машината. Тогава се попълват всички графи, преди да се подпишат....”. На поставения от проц.представител на ответника въпрос към свидетеля -Как разбрахте, че лицето подписало протокола е представител на фирмата? Свидетеля Г. е категоричен, че макар и да няма право да изисква документи на представителя на обекта, „...в кухненския блок не се допускат външни лица.....Предположих, че е представител на фирмата. ..”. От показанията на св. Й. Б. се установява: „ ....Работил съм от 2008 година до началото на 2013 година като сервизен техник във фирма „Вера – 94” ЕООД. Извършване на диагностика и сервиз на професионално кухненско оборудване, което се предлага от фирмата. Извършвали сме диагностика на обект в Парк Хотел Троян в началото на 2009 година на конвекторна фурма марка „Рационал”. Тогава се извърши само диагностика на машината. Имаше проблем с компютъра на машината – главния, който управлява машината и мотора, който върти въздуха в самата камера, но за по-сложна диагностика трябваше да се смени ПСБ на компютъра, платката......на място се извиква управителя или заместника му, който има пълномощие да подписва документа, за да подпише протокола..... готвачите ни насочват към лицето, което е най- главен....”. Безспорно е, че тези лица са били работници или служители в ответното дружество. Този факт може да се изведе от съдържанието на въпросните протоколи, в които подробно е посочено: Името на обекта, адрес, фирма, седалище и адрес на фирмата, адрес за получаване на фактурата, модел на уреда, фабричен №, разстояние до обекта, начало на ремонта, времетраене, както и: описание на повредата, вложените резервни части, описание на извършената работа и заключение, от което безспорно се установява, че клиент на ищеца по отписаните извършени ремонтни услуги е ответното търговско дружество. В тази връзка следва да отбележи, че лицето подписало въпросния протокол /дори и на същия да не са посочени имената/, е някой негов работник или служител, а щом е такъв, е натоварено да действа в интерес на дружеството, който интерес произтича от анализа на визираните в КТ разпоредби, според които: „.... поведението на работника или служителя /според обстоятелствата/, следва да бъде такова, че да се съхрани имуществото с цел да продължи изпълнението на работата, в случая да съдейства на трето лице да отстрани повредата и съответно да подпише необходимия за това удостоверителен документ. Действително, ако едно лице няма право да удостоверява с подписа си факт с правно значение от името и за сметка на работодателя си, то за проявеното от него „своеволие” би понесло съответната дисциплинарна отговорност, поради което се явява риторичен въпроса- Би ли положил подпис, ако няма право за това? И отговора е единствено логичния: Да, ако лицето /работник или служител/ е свързано с пряка употреба на въпросното оборудване или със съответния надзор върху употребата му. Само и единствено в тази ситуация, би се явило „овластено да получи изпълнението” по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗЗД, поради което и като последица се явява и подписването на сервизния протокол от него.

            Тези сервизни протоколи са обективирани в издадените от ищеца фактури, които не са подписани от ответника, поради което притежават само формална доказателствена сила, но, факта на възникване и изпълнение на доставките се удостоверява от обстоятелството, че двете фактури са влезнали в дневника на ответника за месец февруари 2009г. и за тях е ползван данъчен кредит.

            Воден от горното съда намира, че иска за установяване на дължимостта от ответника на ищеца, на процесната сума в размер на 3030.26 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от от 21.01.2014 г. до окончателното й изплащане е основателен и следва да бъде уважен.

            По аксесорния иск  с правно основание чл.86 от ЗЗД.

            Мораторната лихва върху всяко парично задължение, което е изискуемо и ликвидно, се дължи на основание чл.86ал.І от ЗЗД и тя има обезщетителен характер. Дължи се от деня на забавата, който в разглеждания случай според приетото по делото заключение на вещото лице Н.Р. възлиза на 81.63 лева по фактура № 4698 от 22.01.2009г. и 853.23 лева по фактура №4801 от 05.02.2009г., т.е. в общ размер на 934.86 лева.

            При положение, че главният установителен иск е изцяло основателен и доказан, съдът намира, че аксесорният осъдителен иск също е основателен  и доказан в посочения размер и период.

            Предвид изхода на спора и съобразно уважената част на ищцовите претенции и направеното от ищеца искане за присъждане на разноски, върху ответната страна следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца такива в общ размер на 742.39 лева, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските, които включват и разноските по ч.гр.д.№.

            Водим от горното, съдът

 

                                                                       Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ЕТ „АВИЯ - СНЕЖАНА МИЧЕВА", ЕИК 130557312, седалище и адрес на управление: гр. Троян 5600, парк Капинчо, парк хотел „Троян", представлявано от Снежана Стоянова Мичева съществуването на вземането на ищеца „ВЕРА-94" ЕООД, ЕИК 831242162, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Триадица, ж.к. Стрелбище, ул. „Червена роза", бл. 36, вх.А, ет.1, ап.98, представлявано от Управителя Костадин Христов Томов по Заповед №34 от 23.01.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№57/2014г. по описа на ТРС за сумата 3030.26/три хиляди и тридесет лева и двадесет и шест стотинки/ лева главница, дължима по фактура с № 0000004698 от 22.01.2009г. и фактура с № 0000004801 от 05.02.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.01.2014 г. до окончателното й изплащане, сумата 81.63 /осемдесет и един лев и шестдесет и три стотинки/ лева представляваща лихва за забава по фактура № 4698 от 22.01.2009г. и сумата 853.23 /осемстотин петдесет и три лева и двадесет и три стотинки/ лева по фактура №4801 от 05.02.2009г., както и сторените по ч.гр.д.№57/2014г. по описа на ТРС разноски.

            ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ЕТ „АВИЯ - СНЕЖАНА МИЧЕВА", ЕИК 130557312, седалище и адрес на управление: гр. Троян 5600, парк Капинчо, парк хотел „Троян", представлявано от Снежана Стоянова Мичева да заплати на „ВЕРА-94“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Триадица, ж.к. Стрелбище, ул. „Червена роза“, бл. 36, вх. А, ет. 1, ап. 98, вписано в търговския регистър с ЕИК 831242162, сумата от 656.78 /шестстотин петдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща направени по исковото производство разноски , съразмерно с уважената част от иска.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Ловешки окръжен съд.

            След влизане в сила на решението, препис от същото, да се приложи по ч.гр.д. № 57/2014г. на ТРС, да се докладва на съответния съдия-докладчик, за предприемане на съответните съдопроизводствени действия по издадената заповед за изпълнение.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: