РЕШЕНИЕ

 

№139

Гр.Троян  30.05.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, втори състав, в публичното заседание на двадесет и първи май, две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА  ИВАНОВА

 

Секретар Е.П., като разгледа докладваното от

съдията – Иванова гр.дело №210  по описа на ТРС за 2014 год., за да се произнесе – съобрази:

 

             Производството е по реда на чл.143 ал.2 във вр. чл.149 от СК.

 

            П.Б.С. ***, в качеството си на майка и законен представител на малолетните си синове Р. С. и Б. С., е предявила  срещу Г.В.С. ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 143 ал.2 от СК – дължима от родителите издръжка на дете и по  чл.149 от СК – издръжка за една година минало време.

Ищцата твърди, че с ответника са имали сключен граждански брак на 16.08.2003г. в с.Ставерци, община Долна Митрополия, обл.Плевен. От брака си има родени две деца – малолетните Р., роден на ***г. и Б., роден на ***г. Твърди, че с ответника от 2008г. живеят разделени, като от тогава до  настоящия момент тя единствена полага грижи за отглеждането и възпитанието на децата.

Прави се искане за заплащане на месечна издръжка в размер на по 130.00 лева месечно, за всяко едно от децата, считано от 21.03.2014г., както и издръжка за  една година минало време, считано за периода от 20.03.2013г. до 20.03.2014г. в размер на 120.00 лева за всяко едно от децата или в общ размер на 2880.00 лева.

В представения по делото отговор на ИМ, ответника признава иска по основание, но го оспорва по размер. Твърди, че няма възможност да изплаща издръжка в претендирания размер, тъй като съжителства на семейни начала с друга жена, от която има малолетна дъщеря – Ф., родена на ***г. Ангажира доказателства.

За установяване на обстоятелствата по исковата молба са ангажирани писмени  и гласни доказателства.

            За Дирекция „Социално подпомагане” гр.Троян редовно призовани не се явява представител в съдебно заседание,  депозиран е социален доклад от който е видно, че грижите по отглеждането и възпитанието на децата са поети изцяло от майката. Твърди се, че са налице обстоятелства, доказващи необходимостта  ответникът да  заплаща издръжка за малолетните  си деца.

            За Дирекция „Социално подпомагане” гр.Долна Митрополия, редовно призовани не се явява представител в съдебно заседание,  депозиран е социален доклад от който се установява, че  ответника  не поддържа контакт със синовете си от август 2013 година,  че съжителства на семейни начала с друга жена, от която има родена дъщеря.

            В проведеното на 21.05.2014г. открито с.з., на основание чл.15 ал.1 от Закона за закрила на детето е изслушано  малолетното дете Р., в присъствие на главен социален работник отдел „Закрила на детето” Марияна Василева.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от  приложените на л.2 и л.3 от делото  Удостоверения за раждане–дубликат се установява, че ответникът е баща на малолетните Р. С., роден на ***г. и Б. С., роден на ***година .

От приложения и приет като доказателство по делото социален доклад от Д”СП” гр.Троян с вх.№2997 от 13.05.2014г. на ТРС се установява, че малолетните деца живеят със своята майка на квартира в гр.Троян. Жилището представлява апартамент,  чийто месечен наем е в размер на 120.00 лева,  като отделно от това заплаща и консумативите за ток и вода, които месечно възлизат на около 60.00-65.00 лева. Ищцата работи във фирма  „ИСИ Троян”ЕООД и получава месечно възнаграждение в размер на 350.00 лева, считано от 13.03.2014 година. В социалния доклад е отразено, че малолетния Б.  посещава училищна детска градина в СОУ ”Св.Климент Охридски”гр.Троян, като месечната такса е в размер на 30.00 лева, а  малолетния Р. е в  четвърти клас, храни се в училищния стол,  като месечната такса, която майката заплаща е 8.00 лева, а  дневни те джобни пари са по 1-един лев. В социалния доклад е отразено, че майката е със здравословни проблеми, като в съдебно заседание, социалния работник от отдел закрила на детето, който е изготвил доклада – Марияна Василева  заяви, че „…е изписана от болницата в гр. Троян с много тежка диагноза”.

От  изготвения по делото социален доклад от Д”СП” гр.Долна Митрополия се установява, че с бащата Г.В.С.- ответник по делото е осъществена  среща-разговор, на която  същият е потвърдил, че от  месец септември 2013г.  „…не поддържа връзка и контакти с двамата си сина... и на практика от м.09.2013г.  и към настоящия момент не осигурява месечна издръжка и финансова подкрепа на  малолетните деца и тяхната майка, поради липса на финансова възможност….”.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаната по делото свидетелка – М.Й., които съдът намира за обективни и непротиворечиви с останалия доказателствен материал. Съдът дава вяра на показанията на този свидетел и ги възприема при достигане на фактическите си изводи, тъй като съдържат релевантни за делото факти, а именно: конкретни възприятия свързани с ежедневните грижи и  необходимите средства за издръжката на  малолетните деца.                                      

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

По делото са установени всички кумулативно изискуеми  се елементи от визирания в чл. 143 ал.ІІ от СК, във вр. с чл. 149 от СК,  фактически състав за възникване на задължение за ответникът да заплаща издръжка за малолетните си синове, както за в бъдеще, считано от датата на завеждане на делото, така и за една година назад преди предявяване на исковите претенции.                          Ответникът е родител - вписан в акта за раждане като баща,  видно от представеното удостоверение за раждане. По делото беше установено по безспорен и категоричен начин, че родителите са във фактическа раздяла повече от една година преди предявяване на исковите претенции за присъждане на издръжка, като майката се грижи и издържа малолетните си синове, нуждите на които съдът преценява, като има предвид възрастта, необходимите средства за храна, облекло, с оглед сегашните условия и изисквания на живот, необходимите разходи за дете на почти 6 годишна възраст и дете на 10 годишна възраст.

Издръжката представлява основано на закона задължение за определени членове към други членове от семейния кръг. Семейно правният характер на издръжката е съпътствана от имуществен елемент, защото задължението за даване на издръжка е парично, а чрез иска за присъждане на издръжка се постига удовлетворяване на имуществени права на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на ответника. 

Съгласно разпоредбите на Конвенцията за правата на детето - чл. 27, т. 2, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното право, родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условия за живот, необходими за развитието на детето. В този смисъл са и разпоредбите в СК, според който, издръжката се определя съобразно нуждите на детето и възможностите на родителите да я дават.         

               Децата са на почти шест и съответно десет години, средномесечния доход на ищцата е в размер на 340.00 лева, от които повече от половината /185.00 лева/ представляват разход за наем на жилището, ток и вода. Към останалата сума от месечния доход на ищцата, след като се прибавят и детските надбавки, които тя получава  по реда на чл.7 ал.1 от ЗСПД от Д”СП” гр.Троян, в размер на  85.00 лева се установява, че тричленното семейство разполага месечно с 240 лева. 
               Трайно  е  прието в съдебната практика, че средната сума, необходима за издръжка на  един  човек  за  съответната  година  е  общоизвестна  и съдът е длъжен да я съобрази  служебно.  Съгласно  данните  на  НСИ /www.nsi.bg/,  общият разход на домакинствата  по  групи  за първото тримесечие на 2014 г. е 1 030 лв.,средно на лице, което с оглед доказателствата по делото е неизпълнимо  за настоящия случай.
               Издръжката на не навършилите пълнолетие  деца  е  алиментно  задължение  на родителите  им  независимо  от  работоспособността  и доходите им – арг. чл.143, ал.1 и ал.2 СК. Родителите  дължат  издръжка  на  своите  не навършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни или дали могат да се издържат от имуществото си. Установи се, че майката е със сериозни здравословни проблеми, което я поставя в невъзможност да реализира допълнителни доходи за издръжка на децата си. От друга страна се установи, че ответника има и друг низходящ, за който следва да се грижи, но от представени от него доказателства е видно, че същия не разполага с доходи, а се издържа от пенсията за инвалидност и  социалната пенсия, която  получава жената, с която живее на семейни начала. От изложеното в социалния доклад, изготвен от Д”СП” гр.Долна Митрополия се установя, че на 12.05.2014г. е проведена среща разговор с  ответника-С., при която същият е заявил, че „ има желание да  упражнява трудова заетост, но не е мотивиран да търси подходяща работа, а се занимава със зеленчуковата градина в жилището и отглежда пет прасета”. Това, както и  заявеното от него и отразено в социалния доклад, че жилището, в което живеят в момента със жената, с която съжителства на семейни начала- С.Б.Р. е закупено  „със събрани  от него и нея /*/ общи средства, като поради неуредения семеен статус със съпругата П., при покупка имотът е снабден с  документ за собственост на името на С.Р.”, мотивира съда да приеме, че ответника умишлено се поставя в невъзможност да изплаща  издръжка на своите малолетни синове.
               От необходимите средства за издръжката на децата, предвид  възрастта им, доходите на родителите и нормата на чл.142, ал.2 СК съдът приема,  че  ответникът  следва  да заплаща месечна издръжка на малолетните си деца  Б. в размер на 110.00  лева месечно, считано от 21.03.2014г., а на Р.  100.00 лева месечно, като останалите средства, ведно с грижите, следва да осигури ищцата.   
               Съобразявайки  тези  обстоятелства  съдът намира исковата молба за основателна и доказана  до размер от 110 лева по отношение на Р. и 100.00 лева – за Б., като за разликата до предявения размер от 130.00 лева за двамата, като неоснователен и недоказан отхвърля. 

С оглед тези обстоятелства и при установеното приложно поле на чл. 143 ал.ІІ от СК, дължимата държавна такса в полза на Троянски районен съд, представляваща 4% ДТ върху така определения размер на издръжката възлиза  на 302.40 /триста и два лева и четиридесет стотинки/ лева, платими от ответника.

             Досежно въведената претенция за присъждане на дължимата издръжка за една година назад съдът прави следните изводи:

 Поначало издръжка се дължи за бъдеще време, защото тя е средство за задоволяване на текущи жизнени нужди. Издръжката за минало време е безпредметна, тъй като нуждите са вече задоволени. Но от това правило е предвидено изключение, като е допуснато търсене на издръжка и за известен период преди завеждане на иска - тук надделява съображението, че нуждата вероятно е била налице, нуждаещият се е правил опити за доброволно получаване на издръжка, необходимо е било време да се организира съдебната претенция, която хипотеза очевидно кореспондира и с настоящия казус. Съдът намира, че в случая е налице приложното поле на чл. 149 от СК, съгласно разпоредбата на който, издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска.

От установените по делото обстоятелства съдът прави извод, че за ответникът е възникнало задължение да заплаща издръжка за децата дванадесет месеца преди предявяване на исковите претенции.

Предвид тези констатации, съдът счита, че искът с правно основание по чл.149 от СК, с който се иска издръжка за дванадесет месеца минало време, е основателен и доказан за сумата от 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева, считано за периода 20.03.2013г. до 20.03.2014г., като за разликата до претендирания размер от 2880.00 /две хиляди осемстотин и осемдесет/ лева, като неоснователен и недоказан отхвърля.

При този изход на процеса, дължимата държавна такса в полза на Троянски районен съд, представляваща 4% ДТ за иска по  чл.149 от СК възлиза  на 96.00-деветдесет и шест лева, платими от ответника, като същият следва да заплати на ищцата  и сторените от нея разноски за един адвокат, в размер на  200.00 /двеста/ лева.

 

            Водим от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА Г.В.С. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на П.Б.С., ЕГН ********** ***, като майка и законна представителка на малолетните си  деца месечна издръжка за малолетния Р. Г. С., роден на ***г. в размер на 110.00/сто и десет/ лева, а за Б. Г. С., роден на ***г., месечна издръжка в размер на 100.00 – сто лева, считано от 20.03.2014 година за в бъдеще, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване на основание чл.143 ал.2 от СК, като за разликата до претендирания размер от 130.00 – сто и тридесет лева, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Г.В.С. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на П.Б.С., ЕГН ********** *** сумата от 2400 /две хиляди и четиристотин/, считано за периода 20.03.2013г. до 20.03.2014г., представляваща  издръжка за една година минало време, съгласно чл.149 от СК, като за разликата до претендирания размер от 2880- две хиляди осемстотин и осемдесет лева, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

            На основание чл.242, ал. 1 от ГПК, съдът допуска предварително изпълнение на решението.

 ОСЪЖДА Г.В.С. ***, ЕГН ********** да заплати на  Държавата по бюджета на съдебната власт, дължимата ДТ за искове по  чл.143 ал.ІІ  и чл.149 от СК в общ размер на 398.40 – триста деветдесет и осем лева и четиридесет стотинки, а на ищцата П.Б.С., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски за един адвокат, в размер на 200.00 – двеста лева.

            Решението подлежи на предварително изпълнение и може да се обжалва пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването  му на страните.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: