Р Е Ш Е Н И Е

  187

гр. Троян, 16.07.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в публичното заседание на 19.06.2014 /деветнадесети юни две хиляди и четиринадесета/ година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светла Иванова

 

при секретаря Ц.Б., при участието на прокурор Николай Семов, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 239/2014год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от Л.П.Р. *** против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 7000/седем хиляди/ лева и имуществени вреди в размер на 150.00 лв. в резултата на незаконно повдигнато и поддържано обвинение.

Навеждат се твърдения, че с постановление от 04.07.2012 година ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № 56/2012 година по описа на РУ „Полиция” гр. Троян за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК,  по което досъдебно производство е изготвен и внесен в РС-Троян обвинителен акт, по повод на който е образувано НОХД № 622/2012 година по описа на Троянски районен съд.

             По НОХД № 622/2012 година по описа на Троянски районен съд е постановена Присъда № 15/13.05.2013 година, с която Л.П.Р. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 183, ал.І във връзка с чл. 54 от НК и е осъден на 3 месеца „лишаване от свобода”, като по повдигнатото му обвинение по чл. 183 ал.2 във връзка с ал.1 от НК съдът го е оправдал. Така определеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл.66 ал.1 от НК. Присъдата е била обжалвана от Р. и с Решение № 68/26.06.2013 година, постановено по ВНОХД № 244/2013 година по описа на Ловешки окръжен съд е отменена, като същия е бил оправдан по повдигнатото му обвинение.

При изложените фактически твърдения е отправено искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 150,00 лв., както и 7 000,00 лв. обезщетения за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в едно със законната лихва от деня на  влизане в сила на оправдателната присъда – 10.12.2013г., както и сторените разноски в производството.

По делото в срок е постъпил отговор, в който се излагат възражения по основателността на заявения иск. Ответникът не оспорва, че срещу ищецът е изготвен обвинителен акт, внесен в РС Троян в едно с досъдебно производство № 56/2012г.  по описа на РУП Троян. Излагат се аргументи за наличие на визираните в чл.5 ал.1 от ЗОДОВ предпоставки за недължимост от ответника на  претендираното обезщетение, поради изключителната вина на ищеца, изразяваща се в неплащане на  дължима от него издръжка на свой низходящ в продължителен период от време, с което е дал повод за иницииране на  наказателното му преследване. Навеждат се доводи за неоснователност на претенцията по отношение на причинени  вреди на трети лица, а по отношение на претендираните  неимуществени вреди свързани с полицейската регистрация на ищеца счита, че ответника не е пасивно легитимиран да отговаря, тъй като  това касае действията на  друг държавен орган.                                                                      По отношение на искането за присъждане на имуществени вреди, съставляващи сторени разноски в наказателното производството, ответникът твърди, че същите не могат да бъдат обект на присъждане в рамките на настоящото производството.

В съдебно заседание,  ищецът редовно призован се явява лично и поддържа становището си за основателност на предявената претенция.

Ответникът – Прокуратурата на Република България, се представлява в производството от прокурор Николай Семов, който по същество излага становище за доказаност на претенцията,  касаеща имуществените вреди в пълен размер – 150.00 лева, а по отношение на претенцията за неимуществени вреди, счита същата за основателна до размер от 1000.00 лева, като излага доводите си в тази насока.

След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Досъдебно производство №56/2012г. по описа на РУП Троян е образувано на 09.02.2012г. срещу Л.П.Р., за това, че след като е осъден по Гражданско дело № 156/2009 г. с Решение № III-82-91/03.05.2010 г. на Районен съд гр. София, влязло в сила на  07.10.2010 г., да издържа свой низходящ - малолетния си син Т.Л.Р., ЕГН: **********, като заплаща на М.С.Р., ЕГН: **********, като  майка  и  законен  представител  на  детето по 100.00 лв. /сто лева/ месечна издръжка, считано от 27.09.2008 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, като в периода месец октомври 2010 г. до месец юни 2012 г., включително, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на  повече от две месечни вноски – за 16 месечни вноски за периода  м.октомври 2010г. до  м.февруари 2012г. включително за сумата 1700 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 04.07.2012г. в качеството му на обвиняем е привлечен Л.П.Р. за  престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, взета му е мярка за неотклонение „подписка”, разпитан е и са му предявени материалите по разследването. Изложеното се установява от постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 04.07.2012г., протокол за разпит на обвиняем от 27.07.2012г. и протокол за предявяване на разследване от 01.08.2012г.

С постановление  от 09.08.2012г. на Прокурор при РП-Троян е оставено без разглеждане докладваното искане  за прекратяване на  наказателното производство, с указание, препис от постановлението, заедно с ДП№56/2012г. да се изпрати на ст.разследващ полицай за сведение и приключване в срока на ДП. На същата дата 09.08.2012г. е  постановено да се изпрати на РП Троян с мнение за предаване на съда на обвиняемия Л.П.Р. за престъпление по чл. чл. 183, ал. 1 от НК. Изложеното се установява от мнение, изготвено от ст.разследващ полицай Стела Христова-Иванова.

С обвинителен акт по ДП№56/2012г. по описа на РУ”Полиция- Троян, по  преписка  вх.№4/2012г. по описа на РП-Троян е повдигнато обвинение на Л.П.Р. за това, че след като е осъден по Гражданско дело № 156/2009 г. с Решение № III-82-91/03.05.2010 г. на Районен съд гр. София, влязло в сила на  07.10.2010 г., да издържа свой низходящ - малолетния си син Т.Л.Р., ЕГН: **********, като заплаща на М.С.Р., ЕГН: **********, като  майка  и  законен  представител  на  детето, по 100.00 лв. /Сто лева/ месечна издръжка, считано от 27.09.2008 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на  повече от две месечни вноски –  неплатени  12.50 лева за месец октомври 2010г. и 20 месечни вноски  за периода месец ноември 2010г.до месец юни 2012г. включително, в размер на 2000.00 лева, всичко общо в размер на  2012.50 лева– престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

По искане на наблюдаващия прокурор- Вл.Зъзрев, съдът е допуснал изменение на обвинението на основание чл. 287, ал. 1 от НПК както в диспозитива, така и в правната квалификация, а именно: След като е осъден по гражданско дело № 156/2009г. с Решение № ІІІ-82-91/03.05.2010г. на Районен съд гр. София, влязло в законна сила на 07.10.2010г., да издържа свой низходящ – малолетния си син Т.Л.Р., ЕГН **********, като заплаща на М.С.Р., ЕГН **********, като майка и законен представител на детето по 100.00 лева месечна издръжка, считано от 27.09.2008г. до  настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,  в периода месец октомври 2010г. до месец юни 2012. включително, нарочно се поставил за това време в невъзможност да плаща присъдената издръжка, като не направил необходимото, за да може да осъществи легално правото си на труд и възнаграждение за него, основно чрез умишлено и целенасочено бездействие по регистрация и искане на съдействие за намиране и предлагане на работни места чрез държавните структури на създадените с тази цел дирекции „Бюро по труда”, като структурни поделения към Главна дирекция „Услуги по заетостта”, „Агенция по заетостта”, съзнателно не изпълнил задължението си общо по 21 вноски, в размер на 1419.50 лева – престъпление по чл. 183, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК.

В последното съдебно заседание по НОХ дело №622/2012г. на ТРС, прокурор Николай Семов поддържа повдигнатото на подсъдимия ново обвинение и в хода на съдебните прения излага подробни аргументи за доказаност на същото. Моли съдът да признае подсъдимия за виновен да е извършил престъпление по чл. 183, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, като му наложи наказание четири месеца лишаване от свобода,  чието изпълнение отложи за изпитателен срок от три години.

В настоящото производство страните не спорят, че с присъда №15 от 13.05.2013г., постановена по  НОХ№622/2012г. на ТРС, Л. Р. е признат за виновен в това,  че след като е осъден по Гражданско дело №156/2009 г. с Решение № III-82-91/03.05.2010 г. на Районен съд гр. София, влязло в сила на  07.10.2010 г., да издържа свой низходящ - малолетния си син Т.Л.Р., ЕГН: **********, като заплаща на М.С.Р., ЕГН: **********, като  майка  и  законен  представител  на  детето, по 100.00 лв. /сто лева/ месечна издръжка, считано от 27.09.2008 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, в периода месец октомври 2010 г. до месец юни 2012 г., включително, съзнателно не изпълнил задължението си за заплащане общо на 21 месечни вноски в общ размер на 1 419.50 лв., поради което и на основание чл. 183, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на  3-три месеца лишаване от свобода, като го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 183, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

Не се оспорва и обстоятелството, че с Решение №68/26.06.2013г., постановено по ВНОХ дело№244/2013г. е отменена присъда №15 от 13.05.2013г., постановена по  НОХ№622/2012г. на ТРС, като Л.П.Р. е признат за невиновен и  оправдан по  повдигнатото му обвинение по чл.183 ал.1 от НК, което е потвърдено с Решение №576 от 10.12.2013г.  по нак.дело№1852/2013г. на ВКС.

От пълномощно, приложено на лист 238 от ДП 56/2012г. по описа на РУП-Троян се установява, че Л.Р. е овластил адв. Кремена Добрева от ЛАК с правата да го представлява по досъдебното производство, като в договора за правна помощ и съдействие е договорено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 150,00 лв. и отбелязано, че същото е заплатено. В рамките на производството по НОХД № 622/2012 г. по описа на РС Троян, Р. е защитаван от адв.Добрева, за което е уговорено възнаграждение в размер на 300,00 лв., което се установява от договор за правна защита и съдействие, приложена л.19 от НОХД № 622/2012г. по описа на РС Ловеч, като в същия не е отбелязано, че е заплатено възнаграждение в договорения размер, нито част от него.

По делото са разпитани поисканите от ищеца  свидетели - Н.В.Х., Г.З.Г. и К.Н.Д.. С показанията си свидетелите Х. и Г. установиха, че познават ищеца почти от едно и също време / края на 2009 и 2010 година/, че той винаги е имал финансови затруднения, установи се че и двамата са  го подпомагали финансово, като са му предоставяли паричен заем. Свидетелят Г.: „….. Давал съм му пари да си покрие лични разходи,  за дела, за  гориво.  Последния път той искаше да се откаже от делата,  защото нямаше възможности. Аз тогава му помогнах с каквото можах,   само и само да отиде на делото….. Той най- много се промени от  факта, тъй като беше потресен от  това, че  в полицията са му взимали отпечатъци….”. Свидетелят Х.: „……Тези дела,  които се водиха срещу него и  по време на делото той изглеждаше направо размазан психически.  Много трудно беше за него. До преди това явно е бил по спокоен,  но след като започнаха тези проблеми, той много се натоварваше……”. Свидетелят не знае дали ищеца е имал притеснения от своя работодател, но е категоричен, че същия „…. Не е провеждал някакво лечение…..”.От показанията на св. Д. се установява, че се е запознала с ищеца в хода на  воденото срещу него досъдебно производство, като  преди това не  го е познавала. Свидетеля изразява непосредствените си впечатления от ищеца, като  го характеризира като  притеснителен, най вече когато „….щеше да му бъде повдигнато обвинение…..”. По данни на св.Д., в хода на  производството „……той се разболя и не се лекува,  поради липса на средства. Разболя се от херпес „зостер”,  имаше сериозни обриви по цялото тяло и се отказа да се лекува,  за да има пари за ежедневните си нужди…..”, но и  според този свидетел, „…..Основния проблем при него беше безпаричието….”. Установява се, че ищеца е бил „……потресен да го снимат и да  му снемат отпечатъци…”, при извършената полицейска регистрация. Установи се, че свидетеля, в качеството си на адвокат по досъдебното производство на Р. е получавал обаждания от негови близки –баба му , майка му, жената,  с която Р. живее на семейна начала и неговия работодател. Свидетелят няма представа дали ищеца се е лекувал, но изказва своите предположения, че най-вероятно не го е правил, поради липса на финансови средства, тъй като „…. имаше моменти,  когато нямаше пари за храна.  Предполагам , че е предпочел да  има пари за храна…”. В заключение, св.Д. е категорична, че сравнявайки ищеца с останалите си клиенти, „…..Спрямо тях той прекомерно  много изживяваше тези неща….”.      

Фактическата обстановка, описана до тук, съдът очертава на база приетите по делото писмени доказателства, обсъдени по – горе, които не са оспорени от страните и се подкрепят взаимно. Част от фактите основани на тях не са спорни и в отношенията между страните, а и те се подкрепят от останалите доказателства /събраните в хода на делото гласни доказателства/. Не се ползват всички доказателства, приложени по приобщеното наказателно дело и тези по досъдебното производство, тъй като основната част от тях няма отношение към предмета на настоящото производство. Показанията на свидетелите на ищеца в по – голямата си част се кредитират от съда, тъй като са последователни и непротиворечиви и се подкрепят взаимно от останалия доказателствен материал. Друг е въпроса, доколко със същите ищеца успя да установи факти и обстоятелства, подлежащи на доказване от негова стара, а именно: причинените му вреди от незаконното обвинение и намират ли се те причинна връзка със същото. Анализирайки  свидетелските показания съдът съобрази заявеното от св.Добрева обстоятелство, че познава ищеца едва след като  срещу него е било инициирано  наказателно производство, т.е. този свидетел няма поглед върху ищеца преди образуваното срещу него досъдебно производство. Останалите двама свидетели, за които се установи, че познават ищеца преди  образуваното срещу него  нак.производство удостоверяват с показанията си предимно факта на безпаричие на ищеца от момента на тяхното запознанство /  края на 2009г. и началото на 2010г./, като за останалите обстоятелства, свързани с емоционалните изживявания на ищеца, свидетелите изказаха само предположения с изключение на въпроса свързан с лечението, а именно, че такова не е провеждано, но и  в исковата молба липсват такива твърдения.

            С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иска за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди последица от незаконно повдигнато обвинение с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 – во ЗОДОВ.

В разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата за вреди от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинение са незаконни, ако лицето, посочено като техен извършител, бъде оправдано. Обезщетението в тези случаи обхваща претърпените имуществени и неимуществени вреди.

В случая, по отношение на ищеца е било предявено, повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК. Предвид обстоятелството, че по така повдигнатото и поддържано обвинение съдът е постановил оправдателна присъда, действията по повдигане и поддържане на обвинението се явяват незаконни.

Ищецът претендира повдигнатото му обвинение, по което той е оправдан да е рефлектирало неблагоприятно върху неговата имуществена сфера, като той е сторил разноски във връзка с участието си в досъдебната и съдебната фаза на процеса и в неимуществената сфера – негативни психични изживявания.

По отношение на имуществените вреди се търси обезщетение за сторените разноски в досъдебното производство в размер на 150.00 лева, за които са налични доказателства, че са сторени видно от приложения на л.238 от ДП договор за правна защита и съдействие, поради което следва да бъде възстановена, тъй като е налице причинно следствена връзка между вредата и незаконно повдигнатото обвинение, за което ищецът е оправдан. Ако последното не бе повдигнато, то тези разноски нямаше да бъдат сторени. Неоснователни са възраженията на ответника, че имуществените вреди, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение, направени от ищеца в наказателното производство, с оглед защитата му като обвиняем и подсъдим, не следва да се присъждат в производството по иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, тъй като същите е следвало да се присъдят при приключване на наказателното производство.

В действащия НПК не съществува разпоредба, с изключение на чл. 187- 190, вр. чл. 301, т. 12 НПК, която да  урежда  въпроса за отговорността за разноските направени от обвиняемия в ДП или от подсъдимия в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда и пораждащи право за оправдания да претендира присъждането им. Единствената възможност за подсъдимия, признат за невинен по повдигнато срещу него обвинение за престъпление от общ характер, да бъде обезщетен за претърпените от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение, направени в наказателното производство, е чрез предявяване на иск с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ.

По изложените съображения съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан до  претендирания размер от 150.00 лева.

По отношение на неимуществените вреди:

По силата на разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ - обезщетението се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди , които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице.

За да попаднат в приложното поле на тази правна норма, съдът следва да съобрази, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално, на принципа на “справедливостта “  залегнал в чл. 52 от ЗЗД , като се отчитат всички обстоятелства по делото -т. 11 от ТР № 3/ 2005г. на ОСГК на ВКС. Съдебната практика приема, че понятието “справедливост” не е абстрактно понятие, като е свързано с преценката на редица обективно съществуващи факти и обстоятелства по делото, като - срокът на задържането и негативните последици в психически и физически план за лицето ; продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания ;-болките и страданията , които страната ще търпи за в бъдеще ; Отделно от това,  вредите следва да са „пряка и непосредствена последица“ на увреждането, т.е. да съществува причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди.

            В настоящия казус, съдът намира, че искането е частично основателно .

Фактическият състав на гаранционно – обезпечителната отговорност на държавата по чл.2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ е безспорно установен по делото. С Решение №68/26.06.2013г. , постановено по  ВНОХдело№244/2013г. е отменена присъда №15 от 13.05.2013г., постановена по  НОХ№622/2012г. на ТРС, като Л. П. Р. е признат за невиновен и  оправдан по  повдигнатото му обвинение по чл.183 ал.1 от НК, което е потвърдено с Решение №576 от 10.12.2013г.  по нак.дело№1852/2013г. на ВКС.

            Както бе отбелязано по-горе, спорен по делото е  въпроса: Незаконното обвинение причинило ли е на ищеца неимуществени вреди и тези вреди намират ли се в причинна връзка с незаконното обвинение?

 Безспорен е факта, че едно наказателно производство с повдигнато обвинение, което макар и да  не е тежко по смисъла на чл. 93 т.7 от НК /според представителя на Прокуратурата/,  но което се наказва с лишаване от свобода, дава негативно отражение върху емоционалния живот, психиката и душевния мир на всяко едно лице.

Ето защо са основателни твърденията в исковата молба за това, че по време на продължилото наказателното производство от датата на образуването му 09.02.2012г. до датата на постановяване на Решението на ВКС от  10.12.2013г., с което е  потвърдена оправдателната присъда на Окръжен съд Ловеч следва да се приеме, че е налице период от 1 година, девет месеца и  единадесет дни, в който ищеца е живял в непрекъснат страх и стрес от една несправедлива осъдителна присъда , която би му отнела свободата . Основателни са твърденията в исковата молба за това , че продължителното наказателно преследване, явяването в качеството на обвиняем пред разследващите органи и на подсъдим в заседанията пред съда е създало редица неудобства на ищеца в чисто емоционален ,човешки и морален план, по начините, описани в исковата молба. Съдът счита, че психичното състояние на ищеца, описано по – горе, представляват факти, които дори не подлежат на доказване, според нормата на чл. 155 от ГПК ,тъй като са „общоизвестни факти„. Психичното състояние на едно лице, което е привлечено в качеството на обвиняем, а по – късно и на подсъдим представлява нормална човешка реакция на упражнената спрямо него наказателна репресия, като обективни проявления на тази реакция са нравствените страдания на лицето. Въпреки това обаче, от събраните по делото гласни доказателства не беше установено ищеца да е претърпял вреди, които да подлежат на обезщетение в претендирания размер от 7 000 лева. От показанията на свидетелите се установи, че по време на наказателното преследване ищеца се е притеснявал от това, че може да бъде осъден и да влезе в затвора, споделял е неудобството и притеснението  при явяването му пред разследващите органи и пред съда и обясненията на свидетелите относно тези факти не могат да бъдат игнорирани. Те са в подкрепа на извода, че изцяло е осъществен фактическия състав на чл. 2 ал.1т. 3от ЗОДОВ. Налице е незаконно повдигнато обвинение от органите на прокуратурат, за което лицето е оправдано от съда . Незаконното обвинение е причинило на ищеца неимуществените вреди, които според нормата на чл. 52 от ЗЗД следва да се определят от съда „ по справедливост” . Съдържанието на това понятие означава ,че съдът е длъжен да вземе предвид болките и страданията (продължителността и техния интензитет ), които ищеца е претърпял и които ще търпи и за в бъдеще от увреждането. Съдът е длъжен да отчете също така и всички други конкретни и обективно съществуващи обстоятелства , които имат отношение към размера на обезщетението (виж т. ІІ на ППВС № 4/ 23. 12. 1968г. ) .

Съобразявайки тези обстоятелства съдът счита, че исковата претенция е основателна и доказана до размера на 1500.00 лв. Съдът счита, че ищеца следва да бъде възмезден само за тези морални страдания, които наказателната репресия му е причинила в личен план( вътрешните емоционални страдания ), но не и за обществените неудобства на повдигнатото обвинение, нито за тези на неговите близки.  Доказателства за вреди от такъв вид по делото не бяха събрани . Личните преживявания на ищеца не могат да се възмездят със сума по – голяма от посочената по – горе. В останалия размер иска се явява недоказан. Обезщетението се дължи ведно с лихвата за забава, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното изплащане(виж т.4на ТР №3/2005г.) .

Ищецът е заявил искане за присъждане на сторените в настоящото производство разноски, като представя списък по реда на чл.80 от ГПК за  сторени такива общо в размер на 10,00 лв. – държавна такса, от които следва да му бъдат присъдени 2.33 лева, съобразно уважената част от искането.

 Ответникът не е заявил искане за разноски, на което съдът да дължи произнасяне.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1-во ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2 да заплати на Л.П.Р. ***, ЕГН ********** сумата от 1500,00 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 150.00 лв. /сто и петдесет лева/ - обезщетение за причинени имуществени вреди /платено адвокатско възнаграждение по досъдебно производство № 56/2012 г. по описа на РУП Троян / от незаконно повдигнато му обвинение за престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, за което е оправдан с Решение №68/26.06.2013г. , постановено по  ВНОХ дело№244/2013г., с което е отменен присъда №15 от 13.05.2013г., постановена по  НОХ№622/2012г. на ТРС, потвърдено с Решение №576 от 10.12.2013г.  по нак.дело№1852/2013г. на ВКС,  като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди над размера от 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева до претендирания размер от 7000,00 лв. /седем хиляди лева/.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2 да заплати на Л.П.Р. ***, ЕГН ********** сумата от 2.33 /два лева и тридесет и три стотинки/ лева  разноски в производството, съобразно уважената част от искането.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Ловеч.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: