РЕШЕНИЕ

 

 191

 

гр. Троян, 18.07.2014 год.

            В ИМЕТО НА НАРОДА

    

            Троянски районен съд,  граждански състав, в публично заседание на 26.06.2014г. /двадесет и шести юни две хиляди и четиринадесета/ година в състав:

 

                                                                            Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията – Иванова  гр. дело № 254  по описа на ТРС за 2014 год., за да се произнесе - съобрази:

   

Производството е по реда на чл.422 ал.1 от ГПК.

Ищецът „БЪЛНЕД” ООД, ЕИК: 102897788, със седалище и адрес на управление гр.Българово,  обл. Бургас, ул. „Опълченска” № 8, представлявано от управителя Неделчо Танев Милчев, чрез пълномощник адв. Маргарит Драгомиров Иванов от АК гр. Бургас, е предявил иск срещу  „М и Н” ООД гр.Троян,  представлявано от  Ангел Минков  Таслаков с правно основание чл.422 от ГПК.

Твърди се, че по повод на подадено от ищеца Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред Троянския районен съд е  образувано ч.гр.д.№ 22/2014 година, по което срещу ответника-длъжник е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. След връчването на препис от заповедта на длъжника, същия е упражнил правото си по чл. 414 от ГПК и е подал до съда писмено възражение срещу нея, с което е инициирал настоящото производство.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовани не се явява представител. С депозирани по делото молби изразяват становището си по хода на делото и направените доказателствени искания.

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. І от ГПК, ответникът не е представил писмен отговор, съобразно изискванията на чл.131 ал.2 от ГПК. По делото е депозирана молба, с която ответникът моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие и да се допусне  изготвяне на ССЕ, поискана от ищеца. Не ангажира доказателства.

            По искане на страните, по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза за установяване размера на задължението.

             От становището на ищеца, процесуалното поведение на ответника и приложените по делото писмени доказателства преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

  На 22.05.2012 година ищцовото дружество е сключило с ответното дружество договор за транспортна услуга по Заявка-договор № 1571/22.052012 година за транспорт на 22 000 кг. пясък от гр. Сеново от /”Каолин” АД/ до гр.Пловдив /завод „Метал”/. Ищцовото дружество е изпълнило коректно и в срок транспортната услуга, като превоза на заявената стока е бил извършен с товарен автомобил марка „ДАФ” с рег. № А1830КК, а товара е бил приет и разтоварен без забележки и възражения в базата на завод „Метал” в гр. Пловдив, бул.”Асеновградско шосе”. Във връзка с изпълнение на договора са били издадени товарителница и пътен лист, както  и фактура с № 1000001086/22.05.2012 година. Посочената фактура е била изпратена на ответното дружество с препоръчана пощенска пратка № ИД PS81100004OZI и получена от управителя на дружеството – ответник на 06.06.2012 година, което е било удостоверено с известие за доставяне. Тъй като плащане не е последвало, то ищцовото дружество е депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред Троянския районен съд, по повод на което  е  образувано ч.гр.д.№ 22/2014 година, по което срещу ответника-длъжник е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата 564.00 /петстотин шестдесет и четири/ лева, представляваща неизплатено парично задължение по сключен между страните договор  за транспорт, за който е издадена данъчна фактура № 1000001086 от 22.05.2012 година, ведно със законната лихва, считано от 07.01.2014 година до окончателното й изплащане, сумата 93.75 /деветдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща  лихва за периода от 23.05.2012 година до 06.01.2014 година и сторените по ч.гр. дело разноски.

След връчването на препис от заповедта на длъжника, същия е упражнил правото си по чл. 414 от ГПК и е подал до съда писмено възражение срещу нея, с което е инициирал настоящото производство.

За установяване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца е допусната съдебно-техническа експертиза с вещо лице Н.Р.. От заключението на експерта, което е прието като доказателство по делото като обективно и компетентно се установява, че фактура № 1000001086 от 22.05.2012г. за извършена  транспортна услуга в размер на 564.00 /петстотин шестдесет и четири/ лева, е осчетоводена при ответника  месец май 2012г.  в сметка 401 „Доставчици”, същата е включена в дневник на покупките на фирмата и за отразения в нея ДДС е ползван данъчен кредит. Вещото лице е категорично, че плащания по тази фактура не са правени. От заключението се установява, че законната лихва върху дължимата по цитираната по-горе фактура сума, за периода 23.05.2012г. до 06.01.2014г. е в размер на 93.75 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на вземане на ищеца  против ответника, произтичащо от договор за транспортна услуга по Заявка-договор № 1571/22.052012 година за транспорт.

Съдът намира предявеният иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл. 415 ГПК от надлежна страна заявител в заповедното производство вследствие на депозирано по чл. 414 ГПК възражение от длъжника по издадената заповед. Разгледан по същество съдът намира искът за изцяло основателен по следните съображения:

За установяване на вземането си от ответникът, ищецът е представил като доказателство Заявка-договор № 1571/22.052012г.,  товарителница и пътен лист, както  и фактура с № 1000001086/22.05.2012 година, която е изпратена на ответното дружество с препоръчана пощенска пратка № ИД PS81100004OZI и получена от управителя на дружеството – ответник на 06.06.2012 година, удостоверено с известие за доставяне, но по която не е последвало плащане. Това обстоятелство безспорно е установено  и от вещото лице, по допуснатата СТЕ. Поради спецификата на сключения между страните търговски договор, по който ищецът е изправна страна, ответникът е в забава по главното си задължение от деня  следващ датата на издаване на данъчната фактура, поради което освен главница дължи на основание чл. 86 от ЗЗД и мораторна лихва  в размер на 93.75 лева  за периода 23.05.2012 година до 06.01.2014 година.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че предявената искова  претенция като основателна и доказана следва да бъде уважена.

При това положение, ответникът следва да бъде осъден  да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на 77.54 лева ДТ, 142.34 лева за експертиза и 500.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание изложеното, съдът

 

                                                    РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „М+Н” ООД, ЕИК:110037222, със седалище и адрес на управление гр.Троян, ул.”Асен и Петър” №1, представлявано от управителя Ангел Минков Таслаков, че дължи на „БЪЛНЕД” ООД, ЕИК 102897788, със седалище и адрес на управление гр.Българово, ПК 8110, обл. Бургас, ул. „Опълченска” №8,  представлявано от управителя  Неделчо Танев Милчев сумата 564.00 /петстотин шестдесет и четири/ лева, представляваща неизплатено парично задължение по договор  за транспорт от гр. Сеново до гр. Пловдив, за който договор е издадена данъчна фактура № 1000001086 от 22.05.2012 година, ведно със законната лихва, считано от 07.01.2014 година до окончателното й изплащане, сумата 93.75 /деветдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща  лихва за периода от 23.05.2012 година до 06.01.2014 година, сумата 25.00  /двадесет и пет/ лева, представляваща разноски по делото за платена държавна такса, както и сумата 500.00 /петстотин/ лева – адвокатско възнаграждение, направените в заповедното производство, за което е издадена заповед № 15 от 13.01.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 22/2014 г. по описа на ТРС.

ОСЪЖДА „М и Н” ООД гр.Троян, ЕИК 110037222  представлявано от  Ангел Таслаков ДА ЗАПЛАТИ на „БЪЛНЕД” ООД, ЕИК 102897788, представлявано от управителя  Неделчо Танев Милчев, на основание чл. 78 ал.1 ГПК направените по настоящото делото разноски в общ размер на 719.88 – седемстотин и деветнадесет лева и осемдесет и осем стотинки.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред Окръжен съд  гр.Ловеч.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: