РЕШЕНИЕ № 245

 

Гр.Троян 10.10.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     Троянски районен съд, втори състав, в публичното заседание на  26.09.2014г. /двадесет и шести септември, две хиляди и четиринадесета/ година в състав:

 

Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

Секретар Е.П.,  като разгледа докладваното от съдията – Иванова гр.дело № 262 по описа на ТРС за 2014 год., за да се произнесе - съобрази:

     Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 150 от СК.

            Предявен е иск от  Й.А.Ш. ***, като майка и законна представителка на малолетния си син И.С.И. против С.И.И. ***, с правно основание чл.150 от СК – изменение на присъдената издръжка.  Моли съдът да постанови решение, с което да измени постановената с Решение по гр.д.№451/2005г. по описа на РС-Троян месечна издръжка в размер на 60.00 лева, като осъди ответника занапред да заплаща  по 150.00 лева месечно. В исковата молба ищцата излага, че обстоятелствата, при които е бил определен размера на издръжката са драстично променени. Твърди, че с ответника са съжителствали на семейни начала и имат родено дете малолетния И.С.И., роден на *** година. Твърди се също, че от определяне на  издръжката са изминали девет години, период в който  многократно  са се увеличили нуждите от  парични средства за задоволяване на нуждите  на детето, нараснали са многократно разходите за храна, облекло, отопление и учебни пособия поради което счита, че са налице предпоставките на чл.150 от СК и размера на издръжката следва да бъде увеличен от 60.00 лева на 150.00 лева месечно. Претендира за заплащане на сторените по делото разноски.

            В законоустановения срок по чл.131 ал.1  от ГПК, ответникът, чрез особения си представител адв.Х.В. ***, представя писмен отговор, в който изразява становище  за допустимост и частична основателност на предявения иск. Твърди, че не са налице доказателства, представлявания от него ответник какви доходи получава и изобщо дали получава такива и дали притежава някакво имущество.

         В съдебно заседание ищцата Й.А.Ш. *** –се явява лично и с адв.Светла Станчева. Пледира за уважаване на иска изцяло и излага аргументи за това. Ответникът С.И.И., редовно призован не се явява лично в съдебно заседание, представлява се в процеса от  адв.Х.В. от ЛАК, назначен от съда за особен представител. Не оспорва иска, но моли съда да постави решение, с  което да определи издръжка в размер до 100 лева.                                                                                   

            За Дирекция "Социално подпомагане" – гр.Троян-  в  съдебно заседание не се явява представител.  По делото е изготвен и  приложен социален доклад  от Радка Табакова – Социален работник „ЗД” при Д”СП” гр.Троян. Докладвано е писмо от АСП гр.Попово.                                                                                         

            След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Троянски районен съд  намира за установено следното:

            От представените по делото писмени доказателства: удостоверение за раждане, решение № 726/30.12.2005 година по гр.д.№ 451/2005г. по описа на ТРС, служебна бележка изх.№ 58 от 03.04.2014 година на „Велде България” АД гр. Троян, социален доклад вх.№ 5417/02.09.2014 година, изготвен от Радка Табакова – социален работник „ЗД” при Д”СП” – Троян, справка изх.№ от 11.06.2014 година на МФ, НАП, ТД  гр.Велико Търново - офис Ловеч, писмо от АСП гр.Попово се установява следното: Й.А.Ш. и С.И.И. са родители на малолетният И.С.И., видно от представеното по делото у-ние за раждане/л.2/,  определената издръжка е в размер на 60.00 лева, установено е месечното трудово възнаграждение на майката и бащата.  От приложеното у-ние за раждане,  се установява, че към настоящия момент детето е на 12 години.                                                                     

            В  изготвения и приложен по делото социален доклад от Д”СП” гр.Троян е отразено, че малолетния И. И. живее с майка си и тя е човека, който полага необходимите грижи за детето и задоволяване на основните му потребности. Отразено е, че малолетният И. не контактува с баща си, тъй като той не желае да го вижда и реално двамата не се познават. Ответникът по делото не взема участие по никакъв начин в отглеждането на детето, не се интересува от него и не поддържа никакви контакти. Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, изменение на определен размер издръжка може да се постанови при настъпване на промяна на обстоятелствата, при които е била присъдена. Размерът на издръжката следва да се определи според правилото на  142 ал.І от СК , според нуждите на лицето , което има право на издръжка и възможностите на лицето , което дължи издръжка . Следва да се отбележи ,че  икономическите условия на живот в страната,  определени от висок  жизнен   и социален  стандарт, продиктуван от  ценови, социални и демографски фактори, безспорно определят по –големи средства за издръжката на едно дете. С повишаване на възрастта и  образователното ниво, нуждите на децата от средства за издръжка, развитие и обучение   обективно се повишават . Размерът на издръжката обаче не може да бъде определен  само въз основа на нуждите на детето. Те трябва да се съпоставят с възможностите, на лицето, което дължи издръжка и при съотношението  на двете величини да се определи размера на издръжката .          Родителите са от един ред  на лицата, които дължат издръжка ( чл. 140 ал. І т. 3 от   СК ). При това положение задължението за издръжка се разпределя между тях според възможностите им (  чл.140  ал. ІІІ от СК ) . Принципът за определяне на издръжката според  възможностите  и материалното състояние на лицето , което дължи издръжка е основен принцип в СК( виж чл. 140 ал. ІІІ от СК , чл. 142ал. І от СК ,чл. 143ал. І от СК ) . Според т. 5  на ППВС № 5/ 16.11.1970г. „възможностите „ на лицето ,което дължи издръжка следва да се определят от  неговите доходи, имотно състояние, възраст, образование, професионална квалификация, трудоспособност. Следва да се отчетат и „непосредствените грижи” ( грижите и издръжката,  доставяни в натура ) от родителя , който упражнява родителските права .

            Според т. 9 на ППВС № 5/ 16.11.1970г.  не се освобождават от задължение  за издръжка лицата ,които  макар и трудоспособни неоправдано не работят . В този случай възможностите им да заплащат издръжка се определят от  тяхната професионална квалификация  и другите обстоятелства, които са от значение за случая .  

            Според т. 12 на ППВС № 5/ 16.11.1970г.  не се освобождава от задължение  за издръжка на децата си, трудоспособен родител, когато самия той се издържа от други доходи, като пенсия, стипендия, издръжка от родители.  

            По делото се представени писмени доказателства,  за това че ищцата  работи на пълен работен ден и получава трудово възнаграждение в размер на около 400,00 лева.  Доходите на майката не са достатъчни, за да покрият изцяло нуждите на детето, при което  другият родител също дължи издръжка, съобразно възможностите и материалното си състояние. Установено е по делото, че доходите на бащата са в размер на около 380 лв., а също така притежава ид.ч. от недвижим имот. Според утвърдената съдебна практика  лицето, което дължи издръжка може да бъде освободено от това задължение само при „пълна(нулева ), обективна  и абсолютна    невъзможност „ да дава издръжка. Такава невъзможност ще е налице ,когато:

            - родителят не работи по независещи от него причини ,въпреки полаганите усилия да си намери работа ;

            - родителят няма имущество и други доходи, от  които да поеме издръжката на детето ;

            - професионалната квалификация и образованието на родителя не му позволяват да формира доходи по трудово или гражданско правоотношение.

            От доказателствата по делото не може да се направи извода ,че ответника се намира в абсолютна невъзможност да поеме   задължението да изплаща за сина си по-висок размер на месечната издръжка, за да бъде освободен от нейното заплащане. Няма представени по делото доказателства, че ответника има задължение за издръжка други непълнолетни деца. Неговата трудоспособна възраст обуславя възможността да реализира доходи, чрез които да поеме, както собствената си издръжка, така и частта, необходима за издръжка на децата.  

            Преценявайки горните обстоятелства, съдът намира, че малолетния И. е 12  годишен и се нуждае от средства за храна, облекло, ученически пособия и помагала, предвид възрастта му, от повече средства за препитание и ежедневни потребности. Нуждата от по-висока по размер месечна издръжка на малолетното дете несъмнено е нараснала и с нарастването на възрастта му. През настоящата учебна година И.С.И. е записан за редовен ученик в 6 клас на СОУ „Васил Левски” гр.Троян От определяне на първоначалната месечната издръжка в размер на 60.00 лева са изминали девет години. Следователно, с изменението на икономическата обстановка в страна, нарастването на възрастта и потребностите на детето и обстоятелството, че същият е ученик, нуждата му от по-голяма по размер месечна издръжка от определената, трайно и съществено се е изменила.           Съгласно разпоредбите на Конвенцията за правата на детето - чл. 27, т. 2, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното право, родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условия за живот, необходими за развитието на детето. В този смисъл са и разпоредбите в СК, според който, издръжката се определя съобразно нуждите на детето и възможностите на родителите да я дават. Настоящият съдебен състав споделя становището,  залегнало в константната съдебна практика, че размерът на издръжката не бива да насочва издържания към обществено не полезен начин на живот, към лукс, т.е. да стимулира използването на издръжката за цели, неприсъщи на предназначението й. Съдът, анализирайки приложените по делото доказателства, счита, че определената сума следва да бъде приета като необходим размер на месечна издръжка, с оглед възрастта на детето.

            Ето защо, с оглед на описаните нужди на малолетния И. от издръжка и очертаното фактическо материално състояние на родителите, съдът намира, че месечно са необходими и възможни 200.00 лева, като при разпределяне на дължимата издръжка бащата следва да поеме  съответно 100.00 лева, а майката остатъка от 100.00 лева.

            Съобразно горните изводи, съдът намира иска по чл. 150 от СК, предявен от Й.А.Ш. ***, като майка и законна представителка на малолетния си син И.С.И. за допустим, а разгледан по същество и основателен до размера от 100.00 лева, считано от 03.04.2014г. за в бъдеще, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване като за разликата до пълния претендиран размер от 150.00 лева ОТХВЪРЛЯ.

            На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът допуска предварително изпълнение на решението.

            При този изход на процеса, дължимата държавна такса в полза на Троянски районен съд, представляваща 4% ДТ съобразно увеличеният размер на иска възлиза  на  57.60 /петдесет и седем лева и шестдесет стотинки/ лева,  която следва да бъде заплатена от ответника, който съобразно уважената част от иска следва да заплати на ищцата и сторените от нея разноски за един адвокат, в размер на 133.33 лева, а на Районен съд гр.Троян сумата от 300.00 – триста лева, представляваща изплатено възнаграждение на  адв.Х.В. ***, назначен за  особен представител на ответника С.И.И..

            Водим от горното, съдът

 

                                                Р Е Ш И:


            ИЗМЕНЯ размера на  постановената с Решение по гр.д.№451/2005г. по описа на РС-Троян издръжка  като я завишава от 60.00 /шестдесет/ лева на 100.00 /сто/ лева, поради което,

            ОСЪЖДА С.И. И.***, ЕГН-**********  да заплаща на Й.А.Ш. ***, ЕГН-********** като майка и законна представителка на малолетния си син И.С.И., ЕГН-********** ежемесечна издръжка в размер на 100.00 /сто/ лева, считано от 03.04.2014г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, налагащи прекратяване на плащанията или промяна на размера, като за разликата до пълния претендиран размер от 150.00 /сто/ лева – ОТХВЪРЛЯ.

            ОСЪЖДА С.И.И.***, ЕГН-**********  да заплати на Държавата по сметка на ТРС за  иска по чл.150 от СК сумата от 57.60 /петдесет и седем лева и шестдесет стотинки/ лева,   представляваща 4% Държавна такса върху размера на увеличението на издръжката за три години, съобразно уважената част от иска, сумата от 300.00 – триста лева, представляваща изплатено възнаграждение на  назначения му от съда особен представител - адв.Х.В. ***, а на ищеца Й.А.Ш. ***, направените по делото разноски в размер на 133.33 /сто тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.

            Решението подлежи на предварително изпълнение и може да се обжалва пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: