Р Е Ш Е Н И Е

 № 197

Гр.Троян, 13.08.2014 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, втори състав, в публично заседание на шестнадесети юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

 Председател: Светла Иванова

 

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 264 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на предявени в обективно съединяване искове по чл.327 ал.1 вр.с чл.318 и сл. от глава 22 на ТЗ вр.с чл.79 ал.1 от ЗЗД и по чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът – „ТРОЯНЕФТ” ООД,  ЕИК №110042059, със седалище и адрес на управление: гр.Троян, обл. Ловеч, ул. „Стара планина” №22, ет.2, със законен представител ИВАН СИМЕОНОВ МЕЦОВ - управител, с адрес за кореспонденция гр. Троян, ул. „Ангел Кънчев” №3 – адв. П.П., в исковата си молба против ”ЕВРОМЕКС” ООД, ЕИК 110538190, със седалище и адрес на управление гр. Троян обл. Ловешка ул. „Миревска” № 1, представлявано от Мирослав Стойчев Христов твърди, че страните са били в търговски взаимоотношения, по силата на сключен между тях договор за продажба на горива от 28.11.2011 г., по който ищецът в качеството си на продавач е продал на ответника съобразно приложените 11- единадесет фактури горива, масла и консумативи на обща стойност от 10366.96 лева.

С определение от 04.03.2014 година, по молба на “Троянефт” ООД гр. Троян, представлявано от Иван Мецов, въз основа на която е образувано ч.гр.д.№169/2014г. по описа на ТРС  е  допуснато обезпечение  на бъдещ иск против “Евромекс” ООД гр. Троян, представлявано от Мирослав Христов, чрез налагане на запор на сметките на ответника. Последвало е плащане на сумата от  2000 – две хиляди лева, послужила за погасяване на част от задължението.

Стоките – предмет на договора са били предадени при сключването на отделните покупко-продажби и преди оформянето и подписването на цитираните фактури. Ищецът твърди в исковата си молба, че към депозирането й в съда, ответникът дължи сума в размер на 8366.96 лева главница, като претендира и законна лихва за забава, по смисъла на чл.86 от ЗЗД.

Поради тези си съображения, ищецът предявява настоящите си искове, с които желае съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати: - процесната сума представляваща главница и дължимата лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски. Към исковата си молба ищецът е приложил писмени доказателства и е направил доказателствени искания.

В съдебно заседание за ищцовото длужество, редовно призовано се явява пълномощникът му – адв.П.П. ***, който от името на доверителя си заявява, че поддържа предявените искове на същите основания и със същите искания.

В хода на устните състезания, процесуалният представител изтъква аргументи за основателност и доказаност на претенцията с оглед на представените писмени доказателства и съобразно изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Ответникът депозира в предоставения срок писмен отговор, с който признава задължението, но твърди, че не е заплащал дължимите суми по настояване на ищеца, тъй като сметките на последния били запорирани.

За ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител и пълномощник.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, а и събраните доказателства убедително потвърждават, че между страните са съществували търговски отношения /покупко-продажби/ по сключен между страните договор за доставка на горива, по силата на които ответникът е закупувал от ищцовото дружество родово определени стоки от следния вид – горива, масла и консумативи, за нуждите на  „Евромекс”ООД, като сключваните между страните търговски сделки - покупко-продажби, са били документирани, с издадените от доставчика-ищец фактури, по които е начислявано и ДДС.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Н.Р., която не бе оспорена от страните по делото и се възприема от съда за компетентно и обективно изготвена. От заключението на вещото лице, приложено на л.35-36 от делото, в отговор на възложената от ищцовата страна задача, въз основа на приложените по делото документи, извършените справки в счетоводните книги и дневниците на ищеца и на ответника и действащата нормативна уредба е констатирано, че по партида на  ответника „Еврокомерс”ООД гр.Троян по сч.сметка 411 „Клиенти” на 01.01.2014г. е имало дебитен остатък  в размер на 10366.96 лева, образуван от 11 бр. неплатени фактури  за доставка на горива от 2012г. Експерта е констатирал, че на 18.03.2014г. е постъпило плащане в размер на 2000-две хиляди лева, което е покрило задължението по първите две фактури по поредността им и частично от третата фактура. Според вещото лице, към 26.06.2014г. задължението на ответнка към ищеца е в размер на 8366.96 лева и е образувано от дължими суми по  девет фактури за доставка. Към датата на проверката 26.06.2014г. по счетоводна сметка 401 „Доставчици” по партида на ищеца  е налице кредитен остатък в размер на 8366.96 лева. При определяне на дължимата лихва за забава, представляваща акцесорна претенция, експерта е съобразил  чл.6 от сключения между страните договор, т.е. че „фактурите се заплащат в 30-дневен срок от датата на фактурирането”. Вещото лице е изчислило законната лихва за забава на всяка една от фактурите, считано от деня на забавата до датата на исковата  молба и е посочило общия размер на задължението, а именно- 1834.40 лева.

Съдът възприема заключението на в.л. Р., тъй като същото въвежда в процеса с необходимата пълнота релевантните факти и обстоятелства, нужни за правилното решаване на настоящия гражданскоправен спор. В това си експертно становище, вещото лице е проследило счетоводните отразявания на страните по делото и след извършена съпоставка на счетоводните записвания в регистрите им по съответния хронологичен ред е направило обоснован извод, че „сумите подлежащи за плащане от ответника  на ищеца и при двете страни /т.е. и в двете дружества/ са еднакви ”.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът преценява, че предявените в обективно съединяване искове са процесуално допустими като предявени от надлежно легитимиран правен субект, имащ интерес от воденето на настоящия правен спор и при липсата на отрицателни предпоставки за осъществяване правото му на иск.

Разгледани по същество:

По исковете с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД:

Сделките по покупко-продажба на стоки, извършени между търговци, каквито са страните по спора, са търговски по обективен критерии /чл.286 вр.с чл.1 ал.1 от ТЗ/, като отношенията се уреждат от разпоредбите на чл.318 и следв.от ТЗ, касаещи търговската продажба.

По безспорен начин е установено, че страните по делото са се намирали в търговски взаимоотношения по силата на сключен Договор за доставка на горива от 28.11.2011г.

 Договорът за търговска продажба, какъвто е процесният, е двустранен, възмезден, консенсуален, който се счита сключен между страните в момента, в който стоката премине в собственост от продавача на купувача. От този момент за купувача възниква задължението да плати договорената продажна цена. Договорът за търговска продажба е неформален вид договор, поради което съставянето на всякакви счетоводни или други документи /фактури, разписки и др./, не е изискване за валидност на сделката, а касаят установяването на факти относно цената на стоката, предаването й от продавача на купувача и др. Фактурата като счетоводен документ сама по себе си не е основание за плащане на цената на една стока, доколкото договорът за търговска продажба е неформален. Основанието за плащане е договорът за продажба и доставката на стоката, при която купувачът съгласно чл.327 ал.1 ТЗ дължи заплащане на цената при предаване на стоката или на документите, удостоверяващи право да се получи. Законодателят е предал на фактурата материална доказателствена стойност в случай, че по аналогия на чл.55 ал.1 от ТЗ и чл.182 от ГПК се установи, че е редовно издаден и надлежно вписан в счетоводните регистри документ, което обстоятелство е налице в настоящия казус.

Между страните не се оспорва обстоятелството, че  ищецът е доставил на ответника горива, масла и консумативи, не се оспорва от ответника, че претендираната с исковата молба сума е дължима. Това обстоятелство се потвърждава и от представеното по делото Писмо за потвърждение на задълженията и вземанията към 31.12.2012г., подписано от страните на 15.01.2013г. /л.20/. Единствените възражения направени от ответната страна в приложения по делото на л.27 отговор с вх.№2873 от 07.05.2014г. по описа на ТРС касаят причините, довели до не погасяване на задълженията, които обстоятелства са ирелевантни за казуса.

Предвид гореизложените си съображения съдът счита, че предявените в обективно съединяване искове с правно основание чл.327 ал.1 вр.с чл.318 и сл. от глава 22 на ТЗ вр.с чл.79 ал.1 от ЗЗД - за заплащане на сумата от 8366.96 лева с вкл.ДДС, представляща дължима и неизплатена сума по девет фактури, издадени въз основа на  доставени горива, масла и консумативи, в изпълнение на сключен между страните Договор за доставка на горива от 28.11.2011г. са основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени.

По исковете с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД:

С оглед дължимостта на вземанията от главници по процесните девет фактури, следва да бъде уважена и претенцията по акцесорните искове за обезщетение за забава на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД. Плащането на цената при договора за покупко-продажба следва да стане едновременно с предаването на стоката, съгласно чл.327 ал.1 от ТЗ. В конкретния случай съобразно чл.6 от сключения между страните договор, сумата по фактурите е следвало  да се заплати в 30-дневен срок от датата на фактурирането. От този момент задължението на купувача е станало изискуемо и при неплащане на договорената дата, последният е изпаднал в забава. Неизпълнението е правопораждащ за отговорността на длъжника факт. На основание чл.86 от ЗЗД същият дължи мораторни лихви за просрочените парични задължения от главници по процесните фактури, като претенциите по тези искове би следвало да са за периодите  -  от деня на забавата до датата на исковата  молба, който е  изчислен от вещото лице в общ размер на 1834.40 лева.

При този изход на делото и като се съобрази с разпоредбите на чл.78 ал.1 от ГПК, с оглед заявените от ищеца  претенции за присъждане на разноски по настоящото гражданско производство, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съобразно на уважената част от исковите претенции, в размер на 1515- хиляда петстотин и петнадесет  лева, съобразно представения списък по реда на чл.80 от ГПК.

Воден от горното, Троянснки районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ”ЕВРОМЕКС” ООД, ЕИК 110538190, със седалище и адрес на управление гр. Троян обл. Ловешка ул. „Миревска” № 1, представлявано от Мирослав Стойчев Христов  да заплати на „ТРОЯНЕФТ” ООД,  ЕИК №110042059, със седалище и адрес на управление: гр.Троян, обл. Ловеч, ул. „Стара планина” №22, ет.2, със законен представител ИВАН СИМЕОНОВ МЕЦОВ - управител, по предявените в обективно съединяване искове с правно основание: по исковете по чл.327 ал.1 вр.с чл.318 и сл. от глава 22 на ТЗ вр.с чл.79 ал.1 от ЗЗД - сумата от  8366.96 – осем хиляди триста шестдесет и шест лева и деветдесет и шест  стотинки, дължима по Договор за доставка на горива от 28.11.2011г., за която сума са издадени  данъчни фактури, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда  до окончателното изплащане, както и сумата от  1834.40- хиляда осемстотин тридесет и четири лева и четиридесет стотинки, представляваща акцесорна претенция по чл.86 ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ”ЕВРОМЕКС” ООД, ЕИК 110538190, със седалище и адрес на управление гр. Троян обл. Ловешка ул. „Миревска” № 1, представлявано от Мирослав Стойчев Христов  да заплати на „ТРОЯНЕФТ” ООД,  ЕИК №110042059, със седалище и адрес на управление: гр.Троян, обл. Ловеч, ул. „Стара планина” №22, ет.2,  представлявано от ИВАН СИМЕОНОВ МЕЦОВ в качеството му на управител сумата от 1515.00- хиляда петстотин и петнадесет  лева, направени по делото разноски, съобразно представения списък по реда на чл.80 от ГПК.                                                              

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд чрез Троянски районен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните, чрез връчването му.

ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: