Р Е Ш Е Н И Е     № 184

 

14.07.2014 година, гр.Троян

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски Районен съд, граждански състав, в публично заседание на 20.06.2014 /двадесети юни две хиляди и четиринадесета/ година в състав

                                                            

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова

 

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията Иванова гр.дело №314/2014г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство с правно основание чл. 127а от Семейния кодекс /СК/ във връзка с чл. 76 т. 9 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/.

  

Постъпила е молба от И.М.Г. ***, като майка и законна представителка на малолетната  В.Б.Д., родена на ***г. срещу  Б.Б.Д. ***, на основание чл. 127а ал. 2 от СК, за разрешаване на спор, свързан с пътуване на детето на страните в чужбина и издаване на паспорт.

В молбата се твърди, че страните са съжителствали на семейни начала, от което съжителство имат родено едно дете – малолетната В.. Излага, че от  около две години с ответника са разделени, като последната една година бащата не е поддържал никакви контакти с дъщеря си. Твърди, че с ответника имат разногласия  относно издаването на  разрешение детето да пътува в чужбина, като излага, че  ответника се е съгласявал да подпише необходимата декларация пред нотариус, но никога не се е явявал да я подпише, с което е осуетявал тази възможност. Моли, да се постанови решение, с което да се замести необходимото съгласие на бащата на детето Б.Д. и да се разреши на детето да напуска територията на Република България и да пътува извън страната за неограничен период многократно и неограничено без конкретен повод и случай, до навършване на пълнолетие, без да е необходимо съгласието на бащата  както и да се постанови да му бъде издаван паспорт без съгласието на баща му.

Моли, да се присъдят и направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощника си адвокат Снежина Гурлевска от АК-Ловеч. Поддържа молбата и моли да бъде уважена. Моли, да се допусне предварително изпълнение на решението.

Ответникът по реда на чл.131 от ГПК представя писмен отговор, в който излага становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди, че никога не се е противопоставял да даде съгласие на детето да пътува в чужбина, не ангажира доказателства и доказателствени искания.

   В проведеното на 20.06.2014г. открито с.з. същия редовно призован не се явява и не се представлява.

   За Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Троян се явява Таня Гроицова - социален работник в Отдел „Закрила на детето”, в съдебно заседание изразява становище,  че искът е в интерес на непълнолетното дете.

   От приложените по делото писмени доказателства, от изслушването на детето по реда на чл. 15 ал. 1 от ЗЗДт, от показанията на разпитаните свидетели - А.Т.Г.  и Г.Г.Г., всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

От представеното по делото удостоверение за раждане – ксерокопие се установява, че детето В.Б.Д. е на 11 години, родена на ***г. в гр. Троян и нейни родители са страните по делото – И.М.Г. и Б.Б.Д.. Родителите са съжителствали на семейни начала, но от повече от две години са във фактическа раздяла.  От изготвения по делото социален доклад вх.№ 3907/19.06.2014 година, изготвен от Таня Гроицова – социален работник „ЗД” при ДСП-гр.Троян се установява, че малолетната В. живее със своята майка в самостоятелно жилище, което представлява къща на един етаж, че майката изцяло е поела грижите и издръжката по отглеждането на дъщеря си, че бащата  се е дезинтересирал от детето, като в доклада е посочено, че от страна на бащата липсва каквато и да била информация, тъй като същия не се е явил на събеседване. В съдебно заседание,  социалния работник потвърди, че  бащата не се е отзовал на поканата за събеседване, която е получил лично.

При проведеното изслушване, на основание чл. 15 ал. 1 от ЗЗДт, В. сподели, че от „….една година баща ми изобщо не ме е търсил. От момента, в който баща ми не живее с нас, нямам спомен някога да ме е взимал при себе си….” В.  заяви, че много иска да отиде на екскурзия в чужбина, че обича да пътува, но не може да напусне пределите на страната, защото трябва да има съгласието на баща си, а той не и го дава,  като уточни, че „… Аз съм молила баща ми да  даде съгласие,  но той каза, че ще се съгласи, само ако мама даде някакви пари и тогава той ще се съгласи….Аз ходя на уроци по английски език и госпожата през миналата година  организира екскурзия до Турция, на която много исках да отида, но не успях, защото баща ми не поиска да подпише декларация….”.

 От показанията на свидетелите също се установи, че майката е искала многократно от ответника да даде съгласие за пътуване на детето в чужбина, той обещавал, но не предоставял съответния документ. От показанията на св. А.Т.Г., която е племенница на ищцата и първа братовчедка на  малолетната В. се установява, че „….Непосредствено след раздялата, бащата на В. знам, че я беше търсил няколко пъти, като лично аз знам за два.  Последната една година знам, че категорично не я е търсил и не я е чувал. Той не знае кога има рожден ден В., камо ли кога е завършила. Тя беше с дълга коса до кръста, а сега е с къса коса. Тя носи очила, а той не знае, не се интересува и няма как да знае. Изобщо не се интересува от В..........Знам, че  много пъти им е обещавал да даде съгласието си, но не го е правил, като последния път отново й беше обещал. В. беше много щастлива, но след това се оказа, че отново я е излъгал. В. целия ден плака, след като разбра, че баща й отново няма да даде съгласието си. В. споделя с мен всичко. Знам как й се отразяват всички тези лъжи и поведението на баща им…..”. От показанията на свидетелката Г.Г.Г. се установява, че В. „….. няма възможност да пътува в чужбина, защото няма съгласието и на двамата си родители. Тя е много чувствителна, любознателно дете, отличничка е, учи английски език. Знам, че баща й не им позволява да пътува, т.е. беше я излъгал, че ще й разреши, като даде съгласието си. Знам, че И. отиде при нотариус, защото си бяха уговорили среща, но след това разбрах, че Б. не се е явил и я е излъгал. В. беше много разстроена от това…….”. Свидетелката разказва, че е наясно „….. в рамките на тази година за два случая, в които В. не можеше да пътува до Англия и до Турция. Тя учи английски език и учителката й е организирала екскурзия, на която другите учащи се в курса са посетили, но само В. не е отишла, по причина, че баща й не е разрешил да пътува….”. От показанията и на двете свидетелките се установява, че същите имат непосредствените впечатления и ежедневни контакти с малолетната В. и нейната майка, тъй като живеят  в „…. един двор, но в различни къщи…”. И двете свидетелки  в показанията си пред съда заявяват,  че ответника е съгласен да  даде разрешение на дъщеря си да пътува в чужбина, ако ищцата изкупи срещу „….15000 -16 000 лева едни постройки, които са негови  и се намират в същия двор, където ние живеем….”, като свидетелката Г. Г. е категорична, че „…. На мен лично Б. ми е предлагал да ми ги продаде за сумата от 12 000 лева, за да може да се освободи от нас. Да няма повече контакти с нас и с бившата си жена, а оттам и с дъщеря си….”.  

Съдът съобрази показанията на свидетелите като обективни и непротиворечиви, преценявайки ги с оглед на евентуална заинтересованост, отчитайки обстоятелството, че свидетелите са съответно леля и първа братовчедка на непълнолетното дете, но намира, че същите съответстват на останалия по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :                                                                                                          Съгласно чл.127а от СК в случаите, когато родителите не могат да постигнат съгласие относно пътувания на детето в чужбина съдът разрешава спора. Производството пред съда се развива, тъй като независимо на кого от родителите е предоставено упражняването на родителските права въпросът за задгранични пътувания следва да бъде разрешение със съгласието на двамата родители, респективно съдът преценява при липса на съгласие дали са налице предпоставки да бъде дадено разрешение за пътуване на дете при съобразяване интересите на детето. Преценката за наличието на основание за предоставяне на разрешение съдът извършва за всеки конкретен случай като основно значение имат интересите на детето и създаването на гаранции за правилното му физическо и психическо развитие.                                                         Съдът счита, че подадената молба за предоставяне разрешение за неограничен брой пътувания до различни държави до навършване на пълнолетие за детето В. се явява основателна и следва да бъде уважена. От събраните по делото доказателства се установява, че майката, на която са предоставени родителските права живее в България, че единствено тя се грижи за отглеждането и възпитанието на детето, че е отговорен родител и притежава необходимия родителски капацитет, че липсват данни  същата да има намерение да напусне пределите на страната, което от своя страна би попречило на бащата в пълна степен да може да упражнява режима на лични отношения с дъщеря си.                      Вярно е, че съобразно съдебна практика, с оглед защита интересите на детето, разрешения следва да бъдат давани само за конкретни пътувания или за определен период от пътувания в определен период от време, респективно за определен брой пътувания за конкретна държава, доколкото само достатъчно конкретизирано искане може да бъде преценено от гледна точка защита интересите на детето, но в настоящия случай предвид формулираното искане, съдът намира молбата за основателна, тъй като съобрази  обстоятелството, че за последната една година бащата не само не е виждал дъщеря си,  но дори не е правил опити да осъществи комуникация с нея дори и по телефон,  т.е. същия е дезинтересиран от родителските си задължения. От друга страна съдът отчита обстоятелството, че по делото бяха събрани доказателства, че искането за задгранични пътувания на  малолетната В. са породени в голяма степен от желанието детето да има възможност да посещава организирани учебни мероприятия, заедно със свои съученици, в зависимост от избраната дистинация, а не толкова за семейни почивки и екскурзии. При това положение и съобразявайки обстоятелството, че правото на свободно предвижване е регламентирано и в Конституцията на Република България, настоящия състав счита, че уважаването на такова искане ще бъде гаранция за правилното физическо и психическо развитие на В.. При тези данни, съдът намира молбата с правно основание чл. 127а от СК във връзка с чл. 76 т. 9 от ЗБЛД за основателна. Безспорно се установи, че ответникът, веднага след фактическата раздяла е поддържа контакт с детето и майката по телефон, като през последната  една година се е  обадил еднократно на дъщеря си, обещавал е да даде съгласие за пътуване на детето в чужбина, но не е предоставял необходимия документ. От събраните по делото доказателства съдът приема, че ще е в интерес на детето да може да напуска територията на Република България, за да може безпроблемно да пътува със своите съученици на организираните от училището, в което учи екскурзии,  а така също и със своите близки не само на  екскурзии, но и на почивки.                                                      С оглед на изложеното, молбата следва да бъде уважена, като съдебното решение ще замести съгласието на бащата.                                               На основание чл. 127а, ал. 4 от СК, следва да се уважи молбата и за допускане на предварително изпълнение на решението.                                        На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по делото разноски в размер на 325.00 лева.         Водим от горното и на основание чл. 127а от СК във връзка с чл. 76 т. 9 от ЗБЛД, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ по искането на И.М.Г. *** , ЕГН **********, малолетната и дъщеря В.Б.Д., ЕГН **********, да напуска територията на Република България и да пътува извън страната за неограничен период, многократно и неограничено без конкретен повод и случай, до навършване на пълнолетие, както и да и бъде издаван необходимия личен документ за пътуване в чужбина, което разрешение замества съгласието на бащата на детето Б.Б.Д. ***, ЕГН **********.

ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, на основание чл. 127а, ал. 4 от СК.                                                                                

ОСЪЖДА Б.Б.Д. ***, ЕГН ********** да заплати на И.М.Г. *** , ЕГН **********  сторените по делото разноски в размер на 325.00 /триста двадесет и пет/ лева, представляващи разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: