РЕШЕНИЕ

 

  222

 

гр. Троян, 12.09.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд, втори състав, в публично заседание на дванадесети август, две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

при секретаря Е.П. и в присъствието на прокурора ...……………...........................…..…….. като разгледа докладваното от съдията – Иванова гр. дело № 318 по описа на ТРС за 2014 год., за да се произнесе - съобрази:

         

Ищецът „Ко Трейд” ЕООД гр. Русе, представлявано от управителя Ивайло Любомиров Петров, е предявил иск срещу  „М + Н” ООД гр.Троян,  представлявано от  Ангел Минков Таслаков с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК

 Ищецът твърди, че с ответното дружество са в търговски отношения от около пет години, ищцовото дружество е доставяло лагери, които са били поръчвани от  „М + Н” ООД гр. Троян. Последните поръчани лагери, които са били доставени на ответното дружество, съгласно представените фактури не са били заплатени. Поради тази причина на 10.05.2013 година управителят на ищцовото дружество е подписал споразумение с Ангел Минков Таслаков, в качеството му на  управител  на „М + Н” ООД гр. Троян. В посоченото споразумение страните са се уговорили  задълженията възлизащи на стойност 2524.37 лева, да бъдат заплатени на пет равни вноски в пет поредни месеца за периода 07.06.-07.10.2013 година, като след подписване на споразумението „М + Н” ООД гр. Троян е внесло частично изплащане в размер на  300.00 лева  на 26.08.2013 година. След това плащане ищцовото дружество не е получавало плащане, съгласно постигнатото  споразумение.

            По изложените причини ищецът е предприел предвидените процесуални действия, като е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, за което е било образувано ч.гр.д.№17/2014 година по описа на ТРС.

            Съдът е уважил искането и е била издадена Заповед за изпълнение, но тъй като длъжникът е подал възражение на основание чл. 414 от ГПК срещу заповедта в законовия срок, за ищецът е възникнал правния интерес от предявяването на настоящия иск по реда на чл. 422, ал.І от ГПК. Ищцовото дружество е изпълнило своите задължения и е доставило поръчаните стоки на ответното дружество, като счита, че е безспорно  установено вземането по основание и размер.

            Ищецът моли съда да постанови решение, с което да  признае за установено паричното задължение на ответника, за което е издадена Заповед № 10 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 10.01.2014 година, а именно: сумата 2224.37 лева представляваща главница, мораторна лихва общо в размер на 96.36  лева, изчислена до 07.01.2014 година, датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, спрямо датата на падеж на всяка вноска, съгласно Споразумението между страните от 10.05.2013 година, ведно с дължимата законна лихва от 09.01.2014 година до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор, съобразно изискванията на чл.131 ал.2 от ГПК. Същия депозира молба, с която моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие и да се допусне  изготвяне на ССЕ, поискана от ищеца. Не ангажира доказателства.

Приложените към исковата молба писмени доказателства са приети по делото, а именно: справка за задължения на клиент, фактури – 10 броя, справка за натрупани законни лихви от 07.01.2014 година, писмо за потвърждение на салда изх.№ 021/30.01.2013 година, справка за дължими суми по фактури към 02.03.2012 година, копие от споразумение от 10.05.2013 година, ч.гр.д.№ 17/2014 година по описа на ТРС и платежно нареждане от 26.08.2013 година, писмено заключение вх.№ 4484/14.07.2014 година, изготвено от в.л. Н.Р. по допусната съдебно-счетоводна експертиза и 9 броя писма с изх.№ от 2989 до 2998 от 20.06.2014 година на фирма „Еконт Експрес” ООД гр. Русе.

 В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от В. П. от АК - гр. Стара Загора, която поддържа  предявената искова претенция.

За ответното дружество, редовно призовани не се явява представител.

От фактическа страна се установява следното:

Със заповед № 10 от 10.01.2014г.  за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 17/2014г. на ТРС, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 2224.37 /две хиляди двеста двадесет и четири лева и тридесет и седем стотинки/ лева – главница, представляваща неизплатено задължение по Споразумение от 10.05.2013 година, ведно със законната лихва, считано от 09.01.2014г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 96.36 /деветдесет и шест лева и тридесет и шест  стотинки/ лева – лихва за периода от 10.05.2013г. до 07.01.2014г., сумата 46.41 /четиридесет и шест лева и четиридесет и една стотинки/ лева - разноски за държавна такса и сумата 300.00 /сто/ лева  - адвокатско възнаграждение.

В точка 12 от Заявлението: „Обстоятелства, от които произтича вземането” ищецът е посочил Споразумение от 10.05.2013 година,  потвърждение на салдата от „М+Н”ООД от 02.03.2012г. и фактури за периода 03.05.2011г.

Същите фактически твърдения ищецът е възпроизвел и в депозираната пред ТРС искова молба, ангажира доказателства и прави искане за допускане на ССЕ, която да установи размера на законната лихва върху вноските, съгласно  Споразумение от 10.05.2013 година, считано от  датата на падежа на всяка една от тях, до датата на подаване  на заявлението по ч.гр.д.№17/2014г. по описа на ТРС.

Установява се, че между страните са съществували дългогодишни търговски взаимоотношения, по силата на които  ищеца е доставял на ответното дружество лагери. Ответника оспорва   доставката, за която се претендира плащане по десет фактури в размер на 2524.37 лева, която сума като задължение е обективирана в Споразумението от 10.05.2013г., подписано от двете страни.

За установяване на спорните обстятелства, по искане на ищеца е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е изготвило заключение след извършени справки в счетоводството и на двете дружества,  от която се установява, че към датата на проверката задължението на ответника към ищеца е в размер на 2224.37. Експерта е констатирал, че  след подписване на споразумението /10.05.2013г./ между страните по делото за размера на задължението – 2524.37 лева,  на 26.08.2013г. ответното дружество е извършило превод на сумата 300.00 лева.

В проведеното на 12.08.2014г. открито с.з. вещо лице Р. е категорична, че: «….различия в задължението и съответно вземането и в двете страни - няма. Задължението на ответника е 2224.37 лева и е образувано от 9 броя неплатени фактури…”. Съобразно поставената задача, експерта е  изчислил и размера на  дължимата законна лихва върху вноските, съгласно споразумението от 10.05.2013г., която е в размер на 96.30 лева. Заключението като обективно, компетентно и обосновано  е прието като доказателство по делото.

Отделно от изготвеното заключение, от ищцовата страна, чрез проц.представител са представени като доказателства 9 броя писма с изх.№ от 2989 до 2998 от 20.06.2014 година на фирма „Еконт Експрес” ООД гр. Русе, която е осъществила доставката, за която са издадени процесните фактури.

Настоящия съдебен състав счита, че предявения положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415 за доказване съществуване на вземане, което произтича от производствдото по чл. 410 от ГПК е основателен и доказан до претендирания размер – 2224.37 лева, представляващ задължение по  девет броя фактури, за погасяване на което е изготвено между страните Споразумение  от 10.05.2013г. Основателна и доказана се явява и акцесорната претенция за заплащане на лихва върху неплатените вноски по цитираното по-горе споразумение, изчислена от вещото лице в размер на 96.30 лева.

С оглед изхода на делото, съдът счита, че претендираните  от ищеца по ч.гр.д.№17/2014г. на ТРС разноски следва да бъдат уважени в претендирания размер.

Съобразно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца сторените в настоящото производство разноски в размер на 612.56 лева, представляващи разноски за ДТ, адвокатско възнаграждение и за експертиза.

Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.422. ал.1 от ГПК искът се счита, че е предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Водим от изложеното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 ал.1 от ГПК по отношение на „М+Н" ООД с ЕИК 110037222, със седалище и адрес на управление: град Троян, ул. "Асен и Петър" № 1, представлявано от управителите Ангел Минков Таслаков и Минко Ангелов Таслаков, ЧЕ ДЪЛЖИ на ”КО ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК 117675989, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Зайчар” № 9,  представлявано от Ивайло Любомиров Петров сумата 2224.37 /две хиляди двеста двадесет и четири лева и тридесет и седем стотинки/ лева представляваща задължение по  девет броя фактури, за погасяване на което е изготвено между страните и подписано от тях Споразумение  от 10.05.2013г., ведно със законната лихва, считано от 09.01.2014г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 96.36 /деветдесет и шест лева и тридесет и шест  стотинки/ лева – лихва за периода от 10.05.2013г. до 07.01.2014г., както и сторените  по ч.гр.д.№17/2014г. на ТРС разноски.

ОСЪЖДА „М+Н" ООД с ЕИК 110037222, със седалище и адрес на управление: град Троян, ул. "Асен и Петър" № 1, представлявано от управителите Ангел Минков Таслаков и Минко Ангелов Таслаков, ДА ЗАПЛАТИ на ”КО ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК 117675989, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Зайчар” № 9,  представлявано от Ивайло Любомиров Петров сумата от 612.56  /шестстотин и дванадесет лева и петдесет и шест стотинки/ лева сторени  по делото разноски на ОСНОВАНИЕ  чл.78 ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

На страните да се връчат преписи от решението.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешки Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: