РЕШЕНИЕ   №292

 

гр. Троян,  27.11.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Троянски районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и четиринадесета  година състав:

 

                                                     Председател: С. ИВАНОВА

 

          При секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията – Иванова  гр. дело № 333  по описа на ТРС за 2014год., за да се произнесе - съобрази:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена  от В.С.Н. против Г.С.Б., с правно основание чл.240 и сл. от ЗЗД.

Ищецът твърди, че с ответницата е сключил договор за заем, по силата на който и е дал сумата 15000 лв., а Б. е издала на 23.06.2009г. в негова полза запис на заповед. Тъй като сумата не е върната в срок, ищецът е предявил  иск за осъждане на заемателката да му заплати сумата 15 000 лв., мораторна лихва в размер на 3907,06лв. за периода от 23.08.2009 г. до 16.02.2012 г., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и съдебно-деловодните разноски.

В представена по делото писмена защита входирана в деловодството на ТРС под №3353 от 27.05.2014г., Г.Б. оспорва размера на претендираната от ищеца сума -15000 /петнадесет хиляди/ лева като  твърди, че е подписала в полза на ищеца запис на заповед за 1500 /хиляда и петстотин/ лева, от която е върнала сумата от 600 /шестстотин/лева, но не разполага с доказателства свързани с плащането. Съдът е дал възможност на Б. да конкретизира в останалата част твърденията си, тъй като същите са неясни и противоречиви, което е сторила с  „Уточнение”, входирано под № 3628/09.06.2014г.на ТРС, в което признава за задължение към ищеца в размер на 1500.00 лева, признава че е подписала запис на заповед за 15000 лева, но уточнява, че е сторила това под натиск и заплахи от страна на ищеца Н..

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, представлява се от адв.С.Д. от ЛАК с пълномощно приложено по делото. Адвокат Д. поддържа съображенията си за основателност и доказаност на исковата претенция в хода на производството и в представена по делото писмена защита.

Ответницата, редовно призована не се явява и не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните са сключили неформален договор за заем за сумата от 15000 лева, като за обезпечение на договора за заем Г.Б. е подписала запис на заповед. След настъпване на падежа, Б. не е върнала сумата, поради което ищецът инициирал настоящото производство, като моли съдът да осъди ответницата да  му върне дадената в заем сума, както  и дължимата лихва за забава в плащането.                                                                                                Ответницата излага противоречиви възражения досежно размера на задължението. В приложена по делото „писмена защита” от 27.05.2014г. по описа на ТРС, Б. признава получаването на сумата в размер на 1500 лева, като твърди, че от тях е върнала на ищеца 600.00 лева, но не ангажира доказателства. Излага, че сумата от „15000.00 лева е подписана под натиск”. Прилага като доказателства справка-удостоверение на нотариус Найда Тодорова с Р-н на действие РС-Ловеч, както и у-ние на Окръжна прокуратура-Ловеч №2599/20.06.2012г., от което се установява, че на производство в РУП-Троян е ДП№123/2009г. по описа на ОД-МВР Ловеч, по което  Н. е привлечен като обвиняем, за това, че без съответно разрешение от БНБ  е извършвал по занятие банкови сделки – предоставяне на кредити на различни физически лица, срещу задължение да му върнат  заетата сума, в едно с определена от него лихва, като  е посочена конкретно сумата, която е предоставена на всяко едно от лицата, в т.ч. и на Г.С.Б., а именно- сума в размер на 8000.00 лева.

От приложения по делото като доказателство протокол за разпит на свидетел от 13.12.2010г. /л.29, 30/ се установява, че пред разследващ полицай Р. П., ответницата по настоящото дело Г.Б.  признава за взета в заем от Н. сума в размер на 8000.00 лева, като на л.30 от протокола са обективирани признания на Б. за сума в размер на 10000.00 лева, а именно:”…Аз му казах, че нищо няма да подписвам и ще му приведа по банков път сумата, която съм взела от него. Реално имах намерение да му приведа 10 000 лева и повече да не се занимавам с него…”. От приложения по делото протокол от ЛОС от проведеното на 26.09.2012г. открито съдебно заседание  по НОХ дело №292/2012г. на ЛОС, по което В.Н. е подсъдим се установява, че Г.Б. е разпитана в качеството на свидетел и същата  заявява, че „три пъти е взимала от Н. пари в заем, като според нея сумата, която му дължи е 5000.00 лева…”.

По реда на чл. 176 от ГПК ответницата е следвало да се яви в с.з. и да отговори на конкретно поставени въпроси, като е уведомена и предупредена за последиците от неявяването и съобразно разпоредбата на чл. 176, ал.3 от ГПК, въпреки което същата не се явява.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката М.Н.,  показанията на която съдът внимателно анализира с оглед евентуалната заинтересованост, съобразявайки обстоятелството, че същата е съпруга на ищеца, но счита, че същите са обективни, последователни и непротиворечиви и на практика се подкрепят от останалия приложен по делото доказателствен материал.  Свидетелката  заяви пред съда, че е присъствала лично при предаването и приемането на последната дадена  на ответницата в брой сума  от 5000лв., както и на разговор между Н. и Б., в които преди подписване на записа на заповед от 23.06.2009г. е бил уточнен окончателния размер на дължимата сума по получения заем, а именно - 15000лв., за които ответницата е подписала представения по делото запис на заповед.           Записът на заповед е едностранна и формална правна сделка, с която издателят й безусловно се задължава да плати на едно лице или на негова заповед определена сума. Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. Абстрактният характер на менителничният ефект обаче не е абсолютен, тъй като същият се издава заради конкретни отношения между издателя и бенефициента. Това следва от разпоредбата на чл. 465 от ТЗ, уреждаща правото на длъжника по ефекта да противопостави на приносителя възраженията, произтичащи от каузалната сделка при условие, че последният е бил недобросъвестен при придобиването му. В този случай, на ценната книга е придадена гаранционна функция по отношение на каузалното задължение, поради което между тях е налице връзка на обусловеност, изразяваща се в това, че съществуването на обезпеченото задължение по каузалното правоотношение обуславя дължимостта и на менителничното задължение. Приносителят на менителничният ефект може по своя преценка да претендира сумата, за която издателят се задължил, на две основания: въз основа на самия ефект като самостоятелен източник на вземането или въз основа на развилото се между страните каузално правоотношение, което обстоятелство е налице в настоящия казус. За договорът за заем не се изисква спазване на определена форма за действителност на сделката, съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД, същият е: неформален, двустранен, консенсуален, възмезден, реален. За да възникне заемно правоотношение по силата на процесния договор, е необходимо да се установи, че в случая паричните средства реално са предадени от заемодателя на заемателя. Предаването като действие се обективира в даване на парите от заемодателя и в получаването им от заемателя, като даването и получаването са в корелативна връзка, което в настоящия казус е установено от направените от ответницата признания, от показанията на разпитания по делото свидетел и от приетите за доказани по реда на чл.176 ал.3 от ГПК факти и обстоятелства, за които страната не се яви  да отговори без основателна причина.

Изложеното  по-горе мотивира съдът да приеме за безспорно доказано, че между страните валидно е възникнало облигационно отношение, по силата на което, в изпълнение на задълженията си, ищецът е дал сума в общ размер от 15000 лева в заем на ответницата Г.Б.. С това, задълженията на ищеца по договора са били изпълнени, но след  настъпване на датата, уговорена за връщане на заема, обективирана в подписана от ответницата запис на заповед – 23.06.2009г., изпълнение на задълженията на ответника не е последвало.

            Поради изложеното съдът счита за безспорно доказано, че страните са сключили договор за заем за потребление за сумата от 15000 лева, ищецът е изпълнил задължението си като е предал сумата, а ответника- заемател по договора, се е задължил да ги върне в срок до 23.06.2009г год. Изпълнение не е настъпило в уговорения срок и ответника е изпаднал в забава след изтичането му, съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД. Поради това ответницата дължи връщане на сумата, ведно с обезщетение за забавата, съгласно чл. 86 от ЗЗД, в размер на законната лихва, от деня на забавата, до датата на подаване на исковата молба 16.02.2012г. Такава е поискана в размер на 3907.06лв от датата, следваща датата на падежа 23.08.2009г. до  16.02.2012г, поради което и искът е основателен за така претендирания период.

Не са представени доказателства за размера на иска, но с оглед задължението на съда по чл. 162 от ГПК, ползвайки достъпен интернет калкулатор http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html определя размера на обезщетението за забава на 3907.07 лева. Поискано е в размер 3907.06 лева, в който следва да бъде уважена претенцията, както и да бъде присъдено заплащане на обезщетението в размер на законната лихва и от датата на подаване на исковата молба – 16.02.2012г год., до окончателното изпълнение на задължението.

            Поради изложеното съдът намира, че искът следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан. Следва на ищеца да бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно приложения списък по реда на чл.80 от ГПК, а именно сумата от 2216.28 /две хиляди двеста и шестнадесет лева и двадесет и осем стотинки/ лева, направени по делото съдебно-деловодни разноски.

            Водим от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Г.С. Б., ЕГН ********** *** 5 да заплати на В.С.Н. *** ЕГН ********** по сключен договор за заем,  на основание чл. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 15 000,00 лв. (петнадесет хиляди) лева, за който размер на задължението е издаден на 23.06.2009г. Запис на заповед, сумата от 3907.06 лева /три хиляди деветстотин и седем лева и шест стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.08.2009г. до  16.02.2012 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2012г. до окончателното погасяване на задължението, на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, както и сумата от 2216.28 /две хиляди двеста и шестнадесет лева и двадесет и осем стотинки/ лева, направени по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно приложения списък.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Ловеч, в двуседмичен срок от връчването му от страните.

 

                                                                                              Районен съдия: