Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 268

 

03.11.2014, гр.Троян

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

            Троянски  районен съд, втори състав, в публично заседание на 03.10.2014г. /трети октомври две хиляди и четиринадесета/ година в състав:

 

                                                         Председател: Светла Иванова

 

При секретаря Цека Банчева, като разгледа докладваното гр.д.№359/2014 година по описа на ТРС, за да се произнесе съобрази:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, срещу Я.Д.В. *** с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК.

В исковата молба се излага, че на 16.07.20107 година „Банка ДСК” ЕАД в качеството си на кредитор и Я.Д.В. в качеството на кредитополучател са сключили Договор за текущо потребление, по силата на който Банката е отпуснала на В. сумата в размер на 24 000 лева, при условия, подробно уговорени с договора за кредит. На същата дата и за обезпечение на вземането по сключения договор за кредит е сключен договор за поръчителство между Банката и поръчителите Т.П.В. и В.И.Ц.. Твърди се, че Банката е изпълнила задължението си по договора и е предоставила сумата по разплащателна сметка на кредитополучателя в съответствие с уговореното по чл.1 и чл.З от Договора за кредит, като В. е следвало да внася до петнадесето число на всеки месец, считано от 15.08.2007г. определената погасителна вноска. Заявяват, че по молба на кредитополучателя, на 15.10.2009г. е сключено Допълнително споразумение към Договора за кредит, обезпечено с поръчителството на Т.П.В. и В.И.Ц., за остатъка по дълга.

            Поради неплащане на паричното задължение, ищецът е депозирал в деловодството на ТРС заявление, с което  по реда на чл.417 от ГПК се е снабдил със Заповед  №431 от 14.06.2011г. на ТРС. Последвало е възражение от длъжниците Я.В., Т.В. и В.Ц., по повод на което е инициирано и настоящото производство.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа.

Ответникът, редовно призован в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал писмен отговор и не е направил искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

В съдебно заседание, редовно призован се явява лично и с проц.представител – адв.Дончо Чонов от АК-Ловеч,  който от името на доверителя си оспорва размера на предявения иск.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема следната фактическа обстановка:

Страните са сключили на 16.07.20107 година Договор за кредит за текущо потребление в размер на 24 000 лева, при условия, подробно уговорени с договора. За обезпечение на вземането по сключения договор за кредит е сключен договор за поръчителство между Банката и поръчителите Т.П.В. и В.И.Ц..

  В съответствие с уговореното по чл.1 и чл.З от Договора за кредит банката е изпълнила задълженията си като е предоставила на кредитополучателя сумата от 24000 лева по разплащателна сметка №12599680. Кредитът е следвало да бъде изплатен на 120 месечни вноски, дължими при падежа -  петнадесето число на всеки месец, считано от 15.08.2007г. По молба на кредитополучателя Я.Д.В. от ******** по описа на Банката е сключено на ******. Допълнително споразумение към Договора за кредит, обезпечено с поръчителството на Т.П.В. с ЕГН ********** и В.И.Ц. с ЕГН **********.

Допълнителното споразумение е сключено за остатъка по дълга в размер на 21 066,37 лева / двадесет и една хиляди шестдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/ към деня на неговото подписване- 15.10.2009г. Съгласно Допълнителното споразумение към договора за кредит, срокът за издължаване на кредита се удължава от 120 месеца на нови 120 месеца, като крайна падежна дата за окончателното издължаване е определена на 15.10.2019г. В съответствие с индивидуалният месечен план месечните вноски са  119 на брой, дължими към петнадесето число на месеца,  в размер на 286,63лева/ двеста осемдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/ и една последна изравнителна в размер на 287,05лева /двеста осемдесет и седем лева и пет стотинки/.

В Раздел V от Общите условия на договора за кредит за текущо потребление и в Допълнителнителното споразумение към договора - чл.13 т. 1 е посочено, че кредитополучателят се задължава „да осигурява по разплащателната си сметка най-късно на падежна дата сума най- малко в размер на дължимата погасителна вноска". В Раздел VII «Отговорности и санкции» - чл. 19 т.2 е предвидено, че „при допусната забава в плащанията повече от 90/деветдесет/ дни целият остатък от кредитът става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие."

Съгласно Договор за покупко- продажба на вземания /цесия/ от ***** сключен между Банка ДСК ЕАД и ОТП „Факторинг България" ЕООД,  в последствие преобразувано в ОТП „Факторинг България" ЕАД, Банката е цедирала в неговата цялост и с всички произтичащи от това привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтекли лихви , пакет от вземания, в това число и вземането й от Я.Д.В. ЕГН ********** в качеството на кредитополучател по силата на Договор за кредит от ****** и допълнително споразумение от ******. и Т.П.В. с ЕГН ********** и В.И.Ц. с ЕГН ********** в качеството на поръчители, произтичащо от Договор за поръчителство и Допълнително споразумение от същите дати.

Представено е заверено копие от Приемо- предавателен протокол от **** към договора за цесия от 03.06.2012г.

Поради неплащане на паричното задължение, ищецът е депозирал в деловодството на ТРС заявление, с което  по реда на чл.417 от ГПК се е снабдил със Заповед  №431 от 14.06.2011г. на ТРС. Със заявлението се претендира да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение  и изпълнителен лист за сумите: 20755.33 /двадесет хиляди седемстотин петдесет и пет лева и тридесет и три стотинки/ лева главница по договор за кредит от 16.07.2007г. и допълнително споразумение от 15.10.2009г., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2011г. до изплащане на вземането, сумата 3868.44 /три хиляди осемстотин шестдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/ лева –договорена лихва за периода 18.02.2010г. до 09.06.2011г., сумата 812.15 /осемстотин и дванадесет лева и петнадесет стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва за периода от 25.02.2010г. до 09.06.2011г., сумата от 508.72 /петстотин и осем лева и седемдесет и две стотинки/ лева  разноски по делото за държавна такса и изпълнителен лист и сумата  704.00 /седемстотин и четири/ лева - юрисконсултско възнаграждение.

Издадена е заповед №431 от 14.06.2011г. по описа на ТРС, след което е последвали са възражения от Я.В., Т.В. и В.Ц., които са инициирали  настоящото производство.

В съдебно заседание, проведено на 11.08.2014г. ответникът, чрез проц.представител заявява, че оспорва само  размера на задължението.

Ангажираните от ищеца писмени доказателства /ч.гр.д.№604/2011г. по описа на ТРС/ доказват, че е налице развило се пред Районен съд - Троян заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК със заявител „БАНКА ДСК” ЕАД, с адрес София и длъжници Я.Д.В., Т.П.В. и  В.И.Ц., с предмет процесното парично вземане.

Положителна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск по чл. 422 ал. І от ГПК /съществуващо право на иск  в полза на ищеца /  е възникнало и развило се предходно заповедно производство по глава 37 от   ГПК, приключило с издаването на заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение и подадено възражение   от  длъжника по чл. 414  ал.І  от ГПК, която  предпоставка обективира „правния интерес„ на ищеца от предявяване на  установителния иск.

От представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги - документа по чл. 417 т.2 от ГПК е видно, че задължението на кредитополучателя по посочения договор за кредит към 10.06.2011г. възлиза на 20755.33 главница, 3868.44 договорна лихва за периода от 18.02.2010г. до 09.06.2011г., 812.15 мораторна лихва за периода 25.02.2010г. до 09.06.2011г.

По искане на ищеца по делото бе назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която се възприема от съда като компетентна и обоснована и по която вещото лице дава заключение, че  Я.Д.В. е усвоил по Договор от 16.07.2007г. целия размер на кредита, която сума е прехвърлена на личната му разплащателна сметка с №000000012599680. Експерта е констатирал, че на 15.10.2009г. със сключеното допълнително споразумение между страните, процесния договор е преструктуриран на база подадена молба от Я.Д.В. и за „капитализиране на дължимата редовна и наказателна лихва към датата на преструктурирането е взета счетоводна операция с която целия размер на задължението 21066.37 лева е трансформиран в главница. Вещото лице е установило, че последната погасителна вноска  в пълен размер е направена на 18.02.2010г. , настъпването на предсрочната изискуемост съгласно чл.19.2 от Общите условия на Договора за кредит  е 18.05.2010г., а към датата на подаване на заявлението за незабавно изпълнение- 10.06.2011г. задължението възлиза на 20755.33 главница, 3868.44 договорна лихва за периода от 18.02.2010г. до 09.06.2011г., 812.15 мораторна лихва за периода 25.02.2010г. до 09.06.2011г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на вземане на ищеца  против ответника, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 16.07.2007г. Съдът намира предявеният иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл. 415 ГПК от надлежна страна заявител в заповедното производство, вследствие на депозирано по чл. 414 ГПК възражение от длъжника по издадената заповед. Разгледан по същество съдът намира искът за изцяло основателен по следните съображения:

За установяване на вземането си от ответникът, ищецът е представил като доказателство Договор за кредит за текущо потребление от 16.07.2007г, по който  банката е отпуснала сумата от 24000.00  лева по разплащателна сметка №12599680. Кредитът е следвало да бъде изплатен на 120 месечни вноски, дължими при падежа -  петнадесето число на всеки месец, считано от 15.08.2007г. По молба на кредитополучателя Я.Д.В. от 17.09.2009г. с вх. № 872/17.09.2009г. по описа на Банката е сключено на 15.10.2009г. Допълнително споразумение към Договора за кредит, обезпечено с поръчителството на Т.П.В. с ЕГН ********** и В.И.Ц. с ЕГН **********.

Допълнителното споразумение е сключено за остатъка по дълга в размер на 21 066,37 лева / двадесет и една хиляди шестдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/ към деня на неговото подписване - 15.10.2009г. Съгласно Допълнителното споразумение към договора за кредит, срокът за издължаване на кредита се удължава от 120 месеца на нови 120 месеца, като крайна падежна дата за окончателното издължаване е определена на 15.10.2019г. В съответствие с индивидуалният месечен план месечните вноски са  119 на брой, дължими към петнадесето число на месеца,  в размер на 286,63лева/ двеста осемдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/ и една последна изравнителна в размер на 287,05лева /двеста осемдесет и седем лева и пет стотинки.

Настоящия състав не споделя изложените  в писмената защита на ответника възражения, касаещи преструктурирането на кредита. В проведеното на 03.10.2014г. открито с.з. вещото лице подробно и аргументирано защити изготвеното заключение, като обясни, че общия размер на дълга към дата 15.10.2009 е в размер на 21 066.37 лева,   който включва главница,  наказателна лихва и редовна лихва, т.е. редовната и наказателна лихва е капитализирана  и целия размер на дълга е трансформиран  като главница. На зададения от адв.Чонов към вещото лице въпрос „ Към датата на преструктуриране на кредита - 15.10.2009 година сумата 21 066.37 включва и лихва и наказателни лихви и от тази дата вече става главница и върху тази сума  започнат да текат лихви. Допустимо ли е да се начислява върху така включената лихва да се начисляват отново лихви?”, експерта е категоричен, че „….Капитализиране означава,  че редовната и наказателната лихва е превърната в главница, т.е. в основен дълг и това съобразно Закона за счетоводството не е нарушение  и е допустимо, а щом има договор и подпис, значи страните са се съгласили”.  Експерта е констатирал, че от сумата 21066.37 лева, представляваща главница /след допълнителното споразумение/, е погасена само сума в размер на 367.32 лева.

С оглед изложеното по-горе, по безспорен и категоричен начин се доказа основателността и доказаността на исковата претенция, което обуславя и задължението на ответника да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на 526.33 лева за ДТ и експертиза и 704.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, претендирано от ищеца в  минимален размер, на основание Наредба №1 от 09.07.2004г. за МРАВ.

На основание изложеното, съдът

 

                                                    РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я.Д.В. ***, ЕГН **********, че дължи на ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София,ЕИК 202317122 със седалище и адрес на управление гр.София 1000, р-н Оборище, бул.Княз Александър Дондуков №19, ет.2, представлявано от Изп.директор Илка Георгиева Димова - Мазгалева сумата 20755.33 /двадесет хиляди седемстотин петдесет и пет лева и тридесет и три стотинки/ лева главница по договор за кредит от 16.07.2007г. и допълнително споразумение от 15.10.2009г., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2011г. до изплащане на вземането, сумата 3868.44 /три хиляди осемстотин шестдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/ лева –договорена лихва за периода 18.02.2010г. до 09.06.2011г., сумата 812.15 /осемстотин и дванадесет лева и петнадесет стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва за периода от 25.02.2010г. до 09.06.2011г., сумата от 508.72 /петстотин и осем лева и седемдесет и две стотинки/ лева  разноски по делото за държавна такса и изпълнителен лист и сумата  704.00 /седемстотин и четири/ лева - юрисконсултско възнаграждение, направени в заповедното производство, за което е издадена заповед № 431 от 14.06.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 604/2011 г. по описа на ТРС.

ОСЪЖДА Я.Д.В. ***, ЕГН **********, да заплати на ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София,ЕИК 202317122 със седалище и адрес на управление гр.София 1000, р-н Оборище, бул.Княз Александър Дондуков №19, ет.2, представлявано от Изп.директор Илка Георгиева Димова – Мазгалева на основание чл. 78 ал.1 ГПК направените по делото разноски в размер на 335.57-триста тридесет и пет лева и петдесет и седем стотинки.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред Окръжен съд  гр.Ловеч.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: