Р Е Ш Е Н И Е

                                                   № 294

                            Град Троян, 03.12.2014 година.

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд-втори състав, в публично заседание на 03.11.2014г. /трети ноември две хиляди и четиринадесета/ година, в състав:

           

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светла Иванова

 

При секретаря Е.П., като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 377 по описа на Районен съд-Троян за 2014 година, за да се произнесе,взе предвид следното:

           

Предявен е иск за развод с посочено основание чл.49,ал.1 от СК.

Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи и са сключили граждански брак на 12.10.1996 г. в гр.Карнобат. От брака си имат  родени две деца – К.П. С., роден на *** г. и Д.П. С., роден на *** година. Излага, че между съпрузите е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака и е невъзможно да бъдат възстановени нормалните брачни отношения между тях. Съобразно изложеното счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което предявява иск по чл.49,ал.1 от СК. Изразява становище родителските права по отношение на родените от брака деца К.П. С. и Д.П. С. да й бъдат предоставени, местоживеенето на децата да бъде в нейния дом, по настоящия и адрес, като бъде определен режим на лични контакти на децата с техния баща П.С., който да бъде осъден да заплаща по 120.00 лева месечна издръжка за всяко едно от тях. Моли съдът да й предостави ползването на семейното жилище в гр.Троян, на ул.”************, а след прекратяване на брака да възстанови пред брачното си фамилно име – Х..

Моли да бъде постановено решение, с което се прекрати бракът между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, със законните последици от това. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание, ищцата редовно призована се явява лично и с адв.Г.И. – упълномощен защитник, който от името на доверителката си поддържа предявените искови претенции, като подробни аргументи излага по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, като заявява категоричното си желание за прекратяване на брака, но по вина на ищцата. Претендира за заплащане на сумата от ****** лева, представляваща подобрения в семейното жилище. Желае да упражнява родителските права по отношение на едното дете – Д. С., роден на ***г., като счита, че при това положение не следва да  дължи издръжка за другия си син – К. С., роден на *** година. Ангажира доказателства. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Представя писмена защита, в която доразвива съображенията си по съществото на спора.

От Дирекция „Социално подпомагане”-град Троян е депозиран социален доклад, в който е отразено, че с ответника не е провеждана среща-разговор, тъй като по данни на адв.С.С.- упълномощен защитник, П.С. е в чужбина. При среща-разговор с ищцата и  децата – непълнолетните К. и Д. е установено, че децата не са прекъсвали връзката със своя баща, от двамата си родители получават нужните грижи и внимание. На база извършено проучване от социалния работник е установено, че няма възможност взаимоотношенията между родителите /т.е. съпрузите/ да бъдат подобрени и брака да бъде запазен, тъй като и двамата изразяват желанието си същия да бъде прекратен.

Процесуалната легитимация на страните като съпрузи се установява от приложеното Удостоверение за сключен граждански брак серия ********, съставено от Община гр.Карнобат, обл.Бургас, от което е видно, че такъв съпрузите са сключили с *******.

От приложеното ксерокопие на удостоверение за раждане серия ******* съставено от Община-Карнобат /л.5/ и ксерокопие на удостоверение за раждане серия *******., съставено от Община-Карнобат е видно, че съпрузите са родители на децата К.П. С., роден на ***г. и Д.П. С., роден на ***г.

От приложените писмени доказателства по делото и показанията на свидетелите Р.А.А., М.Г.М., А.Х.А., Т.М.Т. и Г.Е.М., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните в процеса са сключили граждански брак на 12.10.1996 година.  Първоначално живеели в гр. Карнобат, но поради здравословни проблеми на синът им К., през 2003 година ищцата, заедно с двете деца се установили в гр. Троян, в жилище, собственост на нейната майка. Около две години по-късно съпругът й П.С. се преместил да живее при тях в гр. Троян.

В първите години след сключване на брака съпрузите се разбирали добре, отношенията им били нормални. С  течение на времето ответника започнал да се държи неуважително, грубо, а след употреба на алкохол и обидно. На ищцата се налагали пътувания свързани с нейното обучение, което винаги предизвиквало конфликт между съпрузите. Това поведение на ответника обиждало ищцата, тя го приемала като грубо неуважение към нейната личност, което я затормозявало психически.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира всички представени по делото писмени доказателства. Изложените свидетелски показания съдът обсъди с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, но и като съобрази обстоятелството, че по настоящото дело се събират данни за личния живот на двамата съпрузи и тези данни биха могли да бъдат изнесени от най – тесен кръг от хора, каквито са родители, братя, сестри и близки роднини. Показанията на свидетеля Т.М.Т., разпитан по инициатива на ответника не допринася за изясняване на фактите по делото. Св.Т. заяви личните си впечатления за ответника от позицията на негов работодател, но се установи, че няма непосредствени впечатления  за живота на семейството, а информацията която има е изцяло от П.С..

Всички доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност помежду им и най–вече с данните от социалния доклад, позволяват да се изведат вече изложените факти.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство с правно основание чл.49, ал.1 от СК е основателен и доказан и следва да се уважи. Установи се, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена и не може да бъде заздравена. В хода на съдебното производство ищцата изрази категоричното си желание бракът да бъде прекратен. Такова между впрочем е и становището на ответника, изразено в отговора на ИМ и поддържано в хода на процеса от  упълномощения му защитник- адв.С.С.. При тази фактическа обстановка, съдът намира, че събраните по делото доказателства доказват изложените в исковата молба и писмения отговор твърдения за невъзможност, брака между съпрузите да продължи да съществува, предвид изключително влошените им семейните отношения, породени от една страна от настъпилото отчуждение и неразбирателство по важни семейни въпроси, грубо, конфликтно и в много случаи обидно отношение на ответника към съпругата си. Посочените обстоятелства са довели до тяхната физическа и духовна раздяла, която продължава и понастоящем и вследствие на която съпрузите, живеят фактически разделени. Създалите се помежду им и продължаващи влошени отношения и налична фактическа раздяла са неблагоприятни и невъзможни за нормалното развитие на брачната им връзка, като и неприемливи за доброто възпитание на децата им. Тези обстоятелства сочат, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен, тъй като е опразнен от съдържание и съществува формално, поради което следва да бъде прекратен с развод.

По отношение на ВИНАТА:

Вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения съдът намира в поведението на съпруга. Вярно е, че в брачния живот поведението на единия съпруг не може да се разглежда изолирано от това на другия и че в обичайните хипотези вината на единия е свързана и обусловена от вината на другия. Настоящият случай е различен, тъй като безспорно е установено безпричинно агресивно поведение от страна на съпруга спрямо съпругата. Той е този който е проявявал обидно, неуважително, а понякога /след употреба на алкохол/ и арогантно отношение към съпругата си и по този начин е допринесъл за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. От събраните в хода на производството гласни доказателства беше установено, че от сключването на гражданския брак през 1996г. до настоящия момент 2014г., т.е. 18 години съпрузите и децата не са имали семейна почивка, ваканция, екскурзия. През годините семейството е ходило на море само и единствено при посещение на родителите на ответника в гр.Карнобат, а оттам ежедневно пътувайки до гр.Бургас на плаж. От друга страна ответника е демонстрирал несъгласие за самостоятелни екскурзии на децата и тяхната майка, дори ако същите биват придружавани от свои роднини. Трудностите при общуването, проблемите и кризите между съпрузите са провокирали голямо напрежение между тях, което от своя страна е довело неминуемо до конфликт във взаимоотношенията и неразбирателство. Съдът намира, че от данните по делото не може да се изведе категоричен извод за поведение от страна на съпругата /ищцата/, което също да е способствало и допринесло за разстройството на брачното правоотношение, каквото е искането на ответника. Чувство за неудовлетвореност и непримиримост на ищцата в определени ситуации от семейния им живот, не би могло да й бъде вменено във вина.

По отношение предоставяне упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА:

От представените по делото като доказателства удостоверение за раждане серия *******., съставено от Община-Карнобат и ксерокопие на удостоверение за раждане серия  ********., съставено от Община-Карнобат се установява, че от брака си съпрузите имат родени две деца.

Ищцата е направила искане за предоставяне упражняване на родителските права по отношение на двете деца, а ответника само – по отношение на непълнолетния си син Д.П. С.. При преценката на кого от двамата родители следва да се предоставят за упражняване родителските права, съобразявайки установената по отношение на ответника противобрачна вина за разстройството на брака им, следва да се изхожда  и от интересите на децата, като се вземат предвид и обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 от СК. В тази връзка от изготвения по делото социален доклад се установява, че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет и имат възможност за осигуряване занапред и отглеждането на децата,  но в случая смущаващи са установените по делото факти за употребата на алкохол от страна на бащата и демонстрирано агресивно поведение спрямо майката. Те поставят въпроса за личният пример, който бащата дава на децата си, като следва да се вземе пред вид, че те са момчета и са във възраст, в която следва да формират ценностите си и да направи избора си за модел на поведение.

При изслушването на непълнолетните К. и Д. С. по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗД пред съда се установява, че те са запознати с обстоятелството, че родителите им се развеждат. В обясненията си децата  заявяват, че желаят за в бъдеще да контактуват и с двамата си родители по начин, по който го правят и до момента. И двамата категорично заявяват желанието си да останат  да живеят и да учат в Троян, където са техните приятели. Изложеното пред съда децата са споделили и пред социалния работник при изготвяне на писмения доклад по чл. 15, ал. 6 от ЗЗД, а желанието на децата е от особено значение за преценката, за предоставяне упражняването на родителски права.

Предвид гореизложеното съдът намира, че родителските права след развода по отношение на непълнолетните деца следва да се предоставят за упражняване на майката, а местоживеенето на децата да бъде по настоящия и адрес в гр.Троян..

По отношение на режима на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ С ДЕЦАТА:

При определяне на личните отношения с родителя, комуто не е предоставено упражняване на родителските права, също следва да се изхожда изцяло също оглед интересите на детето. По делото и двете страни изразяват желание за по-широк режим на лични отношения на децата с бащата. За осигуряване на пълноценен родителски контакт с децата съдът счита, че следва да бъде определен следния времеви режим: всяка първа и трета седмица от месеца, от 16.00 часа в петък, до 16.00часа в неделя, както и 20 дни през летния сезон, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

По отношение на ИЗДРЪЖКАТА НА ДЕЦАТА:

Съгласно чл. 143, ал. 2 и чл. 142 от СК размера на издръжката следва да бъде съобразен както с възрастта и нуждите на детето, така и с възможностите на родителя да я дава.

От представените доказателства е видно, че непълнолетния К. С.  е почти на  18 години, а  Д. С. – почти 16 годишен. И двете деца през учебната 2013/2014г. редовно са посещавали  учебните занятия видно от представените от СОУ”Васил Левски” гр.Троян удостоверения /л.7 и 8/. По делото се установява, че в задоволяване на ежедневните потребности на децата участват и двамата родители, но майката преимуществено. От данните става ясно, че майката работи по трудово правоотношение, като средномесечното трудово й възнаграждение за периода от м. март 2013г. до м. февруари 2014г. е в размер на ******* лв. Що се касае до бащата, от представените писмени доказателства се установява, че същият е работил по трудов договор и за периода от м. януари 2013г. до м. май 2014г. е получавал средномесечно брутно възнаграждение в размер  на около******* лева.  При определяне размера на месечната издръжка в рамките на заявената искова претенция, съдът следва съгласно чл. 142, ал. 1 от СК да съобрази не само нуждите на детето, но и възможностите на бащата да я дава с оглед неговата работоспособност, трудова ангажираност, доходи и имущество.  Тъй като издръжка се търси от бащата, при определянето й следва да се вземе предвид, че майката ще отглежда и ще полага занапред грижи за издръжката на децата, а бащата е в трудоспособна възраст и получава средно по размер за страната трудово възнаграждение.

Съдът намира, че за задоволяване нуждите на непълнолетните деца, с оглед нормалните потребности, характерни на възрастта им, нужната им издръжка следва да се определи в размер на 240 лв. за всяко едно от децата, от която всеки от родителите следва да осигурява половината - по 120 лв. Затова съдът намира искането за определяне на издръжката в претендирания размер за доказан.

По отношение предоставяне ползването на СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:

Ответникът няма претенции по отношение на семейното жилище, находящо се в гр.*******************, тъй като видно от приложеният по делото нотариален акт № ***************, семейното жилище е собственост на трето лице-майката на ищцата, поради което и съобразно изводите на съда за вината и за упражняването на родителските права върху не навършилите пълнолетие деца- ползването следва да се предостави на съпругата.                                                                                                                         Съдът намира за неоснователно направеното от ответника искане да му бъде заплатена от ищцата сумата ********** лева, представляващи сторени в семейното жилище подобрения, поради следните съображения:                                                                                             Видно от приложеният по делото нотариален акт ****************, семейното жилище е собственост на  свидетелката Р.А.А. -майката на ищцата, от показанията на която се установи, че жилището е било обзаведено, когато  ищцата и децата са се установили в него”..…Предоставила съм им цял етаж обзаведен. Той /ответника/ като дойде, тя тегли заем за да си направят подобрения - баня и тоалетна…” Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите се подкрепят и от показанията на свидетеля на ответната страна Г. М.: ”….Допълнително направиха баня и тоалетна в жилището, защото нямаше такава. През 2006 година са направили баня и тоалетна в жилището…..”. Представени са по делото  като доказателства – Договор за банков кредит №*************  /л.39-42/ с кредитополучател А.С. и приложен към същия План за усвояване и погасяване /л.43-45/ отново на името на ищцата. Съобразявайки  посочените писмени доказателства и свидетелските показания, съдът приема за доказано обстоятелството, че подобренията на сервизните помещения в семейното жилище са извършени през 2006г., за които ищцата е теглила банков кредит в размер на *****лева, последната погасителна вноска на който е на 26.06.2014г., видно от погасителния план. Действително, с отговора на исковата молба от ответника са представени като доказателства Договор за банков кредит от ******* по който кредитополучател е П.К.С., а солидарен длъжник А.Х.С.. Представен е договор за покупка на стоки от 25.09.2006г. за закупуване на камина „Герканд”, с приложен  Протокол за продажба, от който се установява стойността на стоката – *******лева. В договора са посочени данни за кредитополучателя -месторабота, образование, доходи, разходи и неговото семейно положение. Като кредитополучател действително е посочен ответника П.С., с отразен доход по трудово правоотношение в размер на ****** лева, но в него са налични данни и за ищцата А.С., като съпруга на кредитополучателя, с посочен доход от заплати в размер на ******** лева и сума от***** лева като премия, за която не става ясно, за кой от двамата съпрузи се отнася.  Сбора от посочените по-горе суми е формирал  „чист месечен доход” на семейството в размер на ***** лева, от който са приспаднати ***** лева – посочени в графа „Текущи /храна, дрехи, консумативи/. Видно е, че трудовия доход на П.С. в размер на ****** лева не е  бил достатъчен, за да обезпечи  изплащането на закупената стока –камина „Герканд”,  което е наложило и финансовото участие на съпругата му, чиито доход е посочен в размер на ***** лева. Тези обстоятелства мотивират настоящия състав да приеме, че изплащането на стоката е извършено и от двамата съпрузи. По отношение на представения като доказателство Договор за банков кредит от ******* лева: Като кредитополучател е посочен П.К.С., но отново съпругата му А.С. е финансово ангажирана, тъй като е видно, че същата е  солидарен длъжник. Двама от свидетелите удостоверяват с показанията си, че ответника е заемал пари от други лица. От показанията на свидетеля Г. М. се установява, че:”…. Предоставял съм заем на П. в пари, по-голямата част  ми е върнал,  но има още да ми връща….”. От показанията на свидетелката  А.А. „…съпругът ми е отпускал  заеми на П., които няма да ги върне според мен…..”. За какво е използвана сумата от ***** лева отпусната през 2007г.  липсват каквито и да било доказателства по делото, но че са вложени като подобрения в семейното жилище може само да се предполага, а изводите на съда не могат да почиват на предположения, а на убедителни и непротиворечиви доказателства. Тези аргументи мотивират състава да приеме за недоказана финансовата претенция на ответника за сторени в имота подобрения в размер на ******* лева.

По отношение на ФАМИЛНОТО ИМЕ на съпругата:

С оглед направеното искане и на двете страните по чл. 326 от ГПК вр. с чл. 53 от СК, съдът намира, че на съпругата следва да бъде възстановено пред брачното й фамилно име – Х., което да носи след прекратяване на брака.

С оглед уважаване на иска за развод, на основание чл.329, ал. 1 изр. първо от ГПК, поради установената по делото вина на ответника за разстройството на брака, разноските остават в негова тежест.

 Тъй като при завеждане на делото ищцата е заплатила държавна такса от 25 лв., при допускане на развода в тежест на страните следва да бъде възложено заплащане на допълнителна държавна такса, която съдът определя в размер на 40 лв., платима от ответника.

 На основание чл. 78, ал. 1 вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК, ответникът следва да бъде осъдена да заплати в полза на държавата сумата от 345.60 лв., представляваща дължимата държавна такса от 4 % върху сбора на платежите за три години върху присъдения размер на издръжката на непълнолетните деца.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и сторените по делото разноски в размер на 625.00 лева, съобразно приложения  по реда на чл.80 от ГПК списък.

            Мотивиран от горното, Троянски районен съд,

 

                                                 Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 от СК брака между П.К.С., ЕГН********** и А.Х.С., ЕГН **********, сключен с Акт №*******. за граждански брак на Община Карнобат като дълбоко и непоправимо разстроен.

ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът П.К.С..

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на родените от брака непълнолетни деца К.П. С., ЕГН ********** и Д.П. С., ЕГН ********** на майката А.Х.С., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата К.П. С., ЕГН ********** и Д.П. С., ЕГН ********** да бъде по настоящия адрес на майката А.Х.С., ЕГН **********, който в момента е: ***********.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата П.К.С., ЕГН********** с непълнолетните деца К.П. С., ЕГН ********** и Д.П. С., ЕГН **********,  както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 16.00 часа в петък, до 16.00 часа в неделя, както и 20-двадесет дни през летния сезон, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.                                        

ОСЪЖДА П.К.С., ЕГН********** ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетните си деца К.П. С., ЕГН ********** и Д.П. С., ЕГН **********, действащи лично и със съгласието на тяхната майка и законен представител А.Х.С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 120./сто и двадесет/ лева за всяко едно от децата, считано от завеждане на делото – 12.05.2014г. до настъпването на законни основания за изменението или прекратяването й.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в ******** на съпругата А.Х.С., ЕГН **********.

ВЪЗСТАНОВЯВА пред брачното фамилно име на съпругата А.Х.С., а именно „Х.”.

ОСЪЖДА П.К.С., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на Държавата по сметка на Троянски районен съд допълнителна държавна такса по допускане на развода в размер на 40 лв. /четиридесет/ лева, държавна такса в размер на 345.60 /триста четиридесет и пет лева и шестдесет стотинки/ лева, дължима върху присъдения размер на издръжката на непълнолетните деца, а на А.Х.С., ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер на 625.00 /шестстотин двадесет и пет/ лева, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       Районен съдия: