РЕШЕНИЕ   

 

              № 282

 

гр. Троян,  17.11.2014 год.

 

           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Троянски районен съд, втори състав, в публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета  година състав:

 

                                                                      Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

          При секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията – Иванова  гр. дело № 430  по описа на ТРС за 2014год., за да се произнесе - съобрази:

 

Искът е с правно  основание чл. 422, ал.1 във  вр. чл. 415, ал.1 от ГПК във вр. чл.537  от ТЗ.

 

Предявена е искова молба от К.И.Л., ЕГН********** ***, против Х.П.Й., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че на 18.02.2014 год.  е подал в Районен съд - гр. Троян Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК с вх. №1048/18.02.2014г. срещу длъжника Х.П.Й. с ЕГН ********** за сумата 3900 лева (три хиляди и деветстотин лева), която представлява неплатена част от парично задължение по запис на заповед, издаден и подписан от Х.П.Й. на 06.05.2011 година; законната лихва върху сумата 3900 лева (три хиляди и деветстотин лева), считано от 18.02.2014 год. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в Районен съд - гр. Троян) до окончателното изплащане на тази сума и сторените  разноски за заплащане на държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. По подаденото заявление е образувано ч. гр. дело №139/2014 год. на Троянски районен съд, в производството по което са издадени Заповед №100 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 19.02.2014 г. и изпълнителен лист от 19.2.2014 г. Излага, че се е снабдил с изпълнителен лист, образувано е Изпълнително дело №309/2014 год. по описа на Частен съдебен изпълнител Велислав Любомиров Петров с регистрационен №879 на КЧСИ.

Последвало е възражение по реда на чл.414 ал.1 от ГПК от Х.П.Й. и на заявителя е указано, че в месечен срок може да предяви иск относно вземането си, предмет на заявлението. В указания срок, заявителя е депозирал искова молба, с което е инициирано настоящото производство.

В исковата молба Л. твърди, че вземането, за чието установяване е предявен иск, произлиза от запис на заповед, който е издаден и подписан от ответника на 06.05.2011 год. за сумата 6600 лева (шест хиляди и шестстотин лева), с падеж - 06.06.2011 г. (шести юни две хиляди и единадесета година) и предявен на падежа за плащане. Последвало е  плащане от страна на ответника за сумата от 2700 лева, представляваща част от задължението  по записа на заповед, като  е останала дължима сума в размер на 3900.00 лева, която представлява неплатена част от паричното задължение по записа на заповед от 06.05.2011 год. Претендира за заплащане на законна лихва  от 18.02.2014 год. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в Районен съд - гр. Троян, до окончателното изплащане на тази сума и сторените по делото разноски.

            В предвидения по реда на чл.131 от ГПК срок, ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост, неоснователност и недоказаност  на предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че на 07.12.2012г.  е заплатил на ищеца сумата от 2700 лева. Твърди, че от данните по делото се установява,  че не се касае за предоставяне на заем, обезпечен със запис на заповед, а за предоставяне на заем с лихва за ползване на парите от лице, което няма правото да предоставя такива и не покрива изискванията за кредитна институция, за което е сезирал надлежните органи. Твърди, че в конкретния случай е получил сумата от 6 000 лева, но се е задължил да заплаща месечна лихва върху тази сума в размер на 10%. В подкрепа на твърдението си представя договор за временна финансова помощ от 05.01.2010г., от който се установява размера на възнаградителната лихва.      С оглед на изложеното счита, че е налице незаконосъобразно поведение по предоставяне на пари и уговаряне на лихва за ползването им, което прави нищожно задължението по записа на заповед. Касае се за прикрит договор за кредит, оформен със запис на заповед, което според него е незаконосъобразно.

Ищецът редовно призован не се явява, в с.з.  се представлява от  адв Георги Илиев от АК-Ловеч - упълномощен защитни, поддържа  заявената с исковата молба претенция, като  излага съображенията си по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

Ответникът, редовно призован не се явява, представлява се от адв.Бойко Караиванов от АК-Ловеч, който в първото по делото с.з. поддържа становището си изложено в отговора на ИМ.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото  писмени и гласни доказателства и на разпоредбите на закона, Троянски районен съд намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 139/2014г. по описа на ТРС се установява издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в полза на К.И.Л.  от гр.Торян, против Х.П.Й., за сумата от 3900.00 – три хиляди и деветстотин лева, дължима по Запис на заповед, издаден на 06.05.2011г. в гр. Троян, предявен за плащане на издателя на 06.06.2011г.,  срещу която в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение.

Представени са като доказателства по делото- Заповед № 100/19.02.2014 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 139/2014 година по описа на ТРС, изпълнителен лист от 19.02.2014 година по ч.гр.д.№ 139/2014 година на ТРС, ч.гр.д.№ 139/2014 година по описа на ТРС, молба за образуване на ИД с вх.№ 3528/22.02.2014 година на ЧСИ Венцислав Любомиров Петров с рег. № 879 с район на действие  Ловеч, разписка-декларация от Х.П.Й. и  Договор за временна финансова помощ от 05.01.2010 година.

Ответника признава „…че е получил от ищеца сумата от 15 000 лева по договор за временна финансова помощ, приложен към отговора на ИМ, с уговорено  възнаграждение за ползване на сумата от 10%, като на датата на издаване на Запис на заповед за сумата от 6 600 лева е била останалата сума, която той е следвало да възстанови на ищеца….”. Отделно от това не се оспорва  от ответника, че сумата от 3900 лева, която се претендира с ИМ е част от договора за временна финансова помощ в размер на 15 000 лева, което признание е залегнало в доклада на съда.

Въз основа на така установените факти, Троянски районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. В разглеждания случай, ищеца следва да докаже, че ответника е издал в негова полза валиден запис на заповед, по силата на който едностранно и безусловно се е задължил да му заплати посочената сума и настъпването на падежа на задължението.

По своята същност записа на заповед има двоен характер – ценна книга и едностранна сделка. В качеството си на едностранна сделка записа на заповед е „…абстрактно едностранно волеизявление, по силата на което издателят обещава да плати на поемателя или на негова заповед определена парична сума..”. За редовността от външна страна на записът на заповед като ценна книга, значение имат неговата форма и съдържание, които са императивно уредени в чл. 535 ТЗ. От приложения по ч.гр.д.№139/2014г.. на ТРС  оригинал на запис на заповед настоящия съдебен състав намира, че представения документ е редовен от външна страна. Същия е изготвен в писмена форма, съдържа наименование "запис на заповед", както под формата на заглавие, така и в текста на документа на езика, на който е написан, формулирано е безусловно обещание да се плати определена сума пари, посочени са падеж, място на плащането, името на лицето, на което трябва да се плати, дата и място на издаването и е положен подпис на издателя. Налице е уговорен падеж на задължението по записа на заповед в съответствие с нормите на чл. 537 вр. чл. 486 ал. 1 ТЗ, чрез посочен като такъв в текста на заповедта определен ден – 08.02.2013г, в която хипотеза е приложим чл. 486 ал.1 т.4 ТЗ, предвид което съдът намира, че представения към заявлението документ по чл. 417 ГПК – запис на заповед е годен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, поради настъпилия падеж.

По искане на ищеца, по реда на чл. 176, ал.1 от ГПК ответника е следвало  да се яви в с.з. на 10.09.2014г. от 13.30ч., за която дата е редовно призован и да отговори на поставения в заявление вх.№ 4799/29.07.2014 година въпрос, а именно: „Изписвал ли е ръкописния текст в Записа на заповед от 06.01.2010 година, който се оспорва от ищцовата страна, както и изписал ли е ръкописния текст в представената с отговора на ИМ разписка-декларация, той ли е подписвал документа и изписал ли е ръкописния текст в Договор за временна финансова помощ от 05.01.2010 година?”.

За датата на насроченото съдебното заседание ответникът и проц.представител депозират молби за отлагане на делото- адв.Б.Караиванов, поради  възникнал служебен ангажимент, а ответника поради заболяване, за което представя болничен лист, като  в молбата изрично заявява желанието си да се яви в с.з. и  отговори на  поставените по делото въпроси.

За следващо с.з. ответника отново не се явява,  поради което съдът, по искане на ищеца е приложил разпоредбата на чл. 176, ал.3 от ГПК и с протоколно определение от 17.10.2014г. е приел  за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила, а именно:  че ръкописния текст в Запис на заповед от 06.01.2010 година, ръкописния текст в Разписката-декларация на Х.П.Й. и ръкописния текст в Договора на временна финансова помощ от 05.01.2010 година, са изписани от ответника Х.П.Й.,  след като е бил предупреден за последиците от неизпълнение на това задължение.

Предвид липсата на проведено насрещно доказван от страна на ответника, удостоверяващо погасяване на поетото задължение, чрез плащане или по друга начин, ТРС намира, че към момента на издаване заповедта по чл. 417 ГПК е съществувало вземането срещу ответника посочено в нея. За пълнота на изложеното съдът следва да отбележи, че съобразно задължителната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК обективирана в решение № 103/24.06.2009г. по т.д. № 717/2008г., към което препраща и решение № 121/01.07.2009г. по т.д. № 55/2009г., с които върховния съд е приел, че в тежест на длъжника по записа на заповед е да докаже личните си възражения срещу ценната книга, а именно: съществуването на каузално правоотношение между него и кредитора по записана заповед и връзката на това каузално правоотношение със записа на заповед, като при успешно проведено доказване в тази насока, в тежест на поемателя-кредитор по каузалното правоотношение ще бъда да докаже наличието и размера на своето изпълняемо вземане по него и липсата в случая на каквото и да било твърдение от ищеца за наличие на каузално правоотношение между страните или позоваване на него следва, че той е установил основателността на претенцията си съобразно разпределението на доказателствената тежест. Противното становище изцяло би обезсмислило изрично уреденото в закона съществуване на записа на заповед като самостоятелна абстрактна правна сделка. Същевременно би нарушило принципа на чл. 154 ал.1 ГПК, чрез вменяване в тежест за доказване от ищеца или на отрицателен факт – липса на каузално правоотношение или на положителен  факт - наличие на такова, който обаче представлява възражение ползващо ответника, доколкото с него претенцията на ищеца вече ще бъде обусловена и от установяване дължимостта на сумата по записа на заповед и въз основа на каузално правоотношение.

С оглед на изложеното съдът намира, че  предявеният иск по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на вземането с основание чл.537 от ТЗ следва да бъде изцяло уважен. Съобразно изхода на делото, като дължими следва да се приемат и присъдените със заповедта разноски, за което настоящия съд не дължи произнасяне с изричен диспозитив, доколкото не са част от предмета на  иска по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.

На основание чл.78 ал.І от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски на стойност 628.00 лева, съобразно приложения по делото списък по реда на чл.80 от ГПК /л.42 т.2 от Заявление вх.№4800 от 29.07.2014г. на ТРС/.

 Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, че в полза на К.И.Л., ЕГН: **********,***, съществува паричното вземане против Х.П.Й., ЕГН ********** *** за сумата  3900.00 – три хиляди и деветстотин лева, дължима по Запис на заповед издаден на 06.05.2011г. в гр. Троян, предявен за плащане на издателя на 06.06.2011г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.02.2014г. до окончателното погасяване на задължението, в едно със сторените  по ч.гр.д. № 139/2014г. на ТРС разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК Х.П.Й., ЕГН ********** *** да заплати на К.И.Л., ЕГН ********** ***  сумата от  628.00 лева- шестстотин двадесет и осем лева, представляваща направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съобразно приложения по делото списък по реда на чл.80 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

На страните да се връчат преписи от решението.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешки Окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му на страните.

     

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: