Р Е Ш Е Н И Е

  41

 

Гр.Троян, 05.03.2014 година.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Троянски районен съд, втори състав, в закрито заседание на 05.02.2014 година /пети февруари две хиляди и  четиринадесета/ година в състав:

 

Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

                                                          

Секретар Е.П. като разгледа докладваното от  съдията – Иванова гр.дело №435 по описа на ТРС за  2003  год., за да се произнесе – съобрази:

 

Производството по делото е във фаза след допускане на делбата и се развива по правилата на Част “Трета”, Глава “Двадесет и осма”, чл.278-чл.293а – “Съдебна делба” от ГПК (отм.) във вр. с §2 ал.1 от ПЗР на ГПК.

С влязло в сила съдебно решение по настоящото дело между П.Ц.П. и А.Ц. *** е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот-  Дворно място, представляващо ½ идеална част  от парцел 3-трети, в квартал 4-четвърти, по плана на вилната зона на с.Чифлик, обл.Ловешка, целият от  около 850 кв.м.  –осемстотин и петдесет кв.м., застроено с масивна  вилна  сграда върху 30.00 кв.м. – тридесет кв.м., при граници на целия парцел – път, река, парцел 2- втори и парцел 4 – четвърти.

Делбата е допусната при права: 5/8 ид.ч. за П.П. и 3/8 ид.ч. за А.П..

И двете страни са направили бланкетни искания по реда на чл.288 от ГПК /отм./ за възлагане в дял на имота, предмет на делбата. Отделно от това, в първото по делото заседание след допускане на делбата /22.02.2005г./ страните са  предявили претенции за уреждане на сметни отношения по реда на чл.286 от ГПК за заплащане на суми, представляващи стойността на извършени от тях подобрения, които  са приети от съда за съвместно разглеждане. Исканията от страна на ответника А.П. подробно са описани в съдебния протокол нал.49, а на ищеца П.П. му е дадена възможност в 3-дневен срок с нарочна молба да ги конкретизира, което е сторено с депозираната на 02.03.2005г. молба /л.54/.

Допусната е СТЕ с вещо лице А. Д., по която вещото лице е  изготвило заключение депозирано в съда на 13.09.2005г., прието като доказателство по делото, но по искане на страните е допусната и приета тройна СТЕ с вещи лица: В. П., Х. А. и А. Д..

В хода на производството, съделителят П.П. е починал, поради което с определение  на съда от  28.02.2006г. са конституирани  като ищци по делото неговите наследници: П.Д.П., Й.П.П. и Д.П.П. /л.81 - у-ние за наследници №5 от 16.01.2006г. на Община гр.Пордим/.

В проведеното на 29.03.2006г. открито с.з., процесуалния представител на ищците – адв. Борислав Блажев от АК-Плевен е представил нотариално заверена молба от П.Д.П., Й.П.П. и Д.П.П.  /л.88/ с правно основание чл.119 ал.1 от ГПК /отм./, с която оттеглят предявения  от наследодателят им иск за делба и  молят производството по делото да бъде прекратено.

Поради отказ на съделителят А.Ц.П. да даде съгласие си за прекратяване производсвото по делото при условията на чл.119 ал.1 от ГПК /отм/, в проведеното на 11.05.2006г. открито с.з., адв. Борислав Блажев от АК-Плевен представя нотариално заверена молба от П.Д.П., Й.П.П. и Д.П.П., /последния се явява лично/, с която при условията на чл.119 ал.2 от ГПК /отм/  правят отказ от иска и молят производството по делото да бъде прекратено, като изрично заявяват, че при хипотезата на ал.2 на цитирания текст, не е необходимо съгласие на ответника –съделител А.П..

С протоколно определение №35 от същата дата /11.05.2006г./ съдът е прекратил производството по делото и е осъдил ищците – съделители да заплатят на ответника - съделител сторените по делото разноски. Определението на съда не е обжалвано и е влязло в законна сила.

На 17.04.2012г. е депозирана искова молба вх.№2101 от същата дата от П.Д.П., Й.П.П. и Д.П.П., чрез адв.Р.Д. от САК, срещу А.Ц.П. с  посочено от ищците правно основание чл.34 от ЗС, въз основа на която е образувано гр.д.№310/2012г. по описа на ТРС, което дело е прекратено с Определение на съда с №221, постановено в съдебно заседание от 21.05.2012г.. В мотивите на цитираното определение съдът е приел, че не би могъл да продължи да разглежда производството по втората фаза на делбата, тъй като по гр.д.№435/2003г. по описа на РС-Троян /по което е проведена първата фаза и част от действия по втората/ е налице отказ от иск по смисъла на чл.119 ал.ІІ от ГПК /отм./, производството по гр.дело№345/2003г. е прекратено и прекратяването – необжалвано от страните е влязло в сила.

Цитираното определение е обжалвано пред Ловешки окръжен съд и с Определение №530 от 05.07.2012година по описа на ЛОС е отменено като неправилно Определение №221/21.05.2012г. постановено по гр.д.№310/2012г. по описа на РС-Троян и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

С протокол за избор на съдия докладчик от 27.11.2012г., делото е разпределено за разглеждане от съдия Светла Иванова, поради пенсиониране на съдия Лена Кънчевска.

 Настоящият съдебен състав, съобразявайки указанията на Окръжен съд гр.Ловеч в Определение №530 от 05.07.2012г. постановено по гр.д.318/2012г. на ЛОС с посочена съдебна практика /Тълкувателно решение № 99/10.12.1979г., по гр.д.№80/79г. ОСГК, Решение №433/11.02.1983г.по гр.д.№3811/82г.І г.о., Определение №52/26.12.1985г.по ч.гр.д.№666/85г.,І г.о., Определение №169/13.04.2009г., на ВКС по ч.гр.д.№36/2009г.,ІІ г.о., Определение №66/10.02.2009г. на ВКС по гр.д.№2346/2008г.,ІV г.о./ намира, че  отказ от правото на делба е в противоречие с разпоредбите на чл. 34, ал. 1 ЗС и всяка уговорка между съсобствениците за неизвършването й е невалидна, поради което е насрочил открито съдебно заседание за продължаване на съдопроизводствените действия, като е съединил гр.д.№435/2003г. и гр.д.№310/2012г. и двете по описа на ТРС в едно производство-гр.д.№435/2003г. на ТРС. В първото по делото заседание, след  съединяването им, страните са предявили по реда на 286 от ГПК/отм/ претенции по сметки, които са приети за съвместно разглеждане в процеса.

Ответникът, редовно призован се явява лично в с.з. и чрез процесуалния си представител адв.В.А. оспорва осъдителните претенции на ищците с довода, на първо място, че така предявеният иск с правно основание чл. 286 от ГПК/отм./ е недопустим, тъй като такива претенции във втората фаза вече са предявени, те са приети от съда, за тях са събирани доказателства /съдебно-техническа експертиза и  тройна СТЕ/ и едва след това е направен  отказ по реда на чл.119 ал.2 от ГПК/отм/, поради което, тази претенция не може да бъде разгледана отново. Съображенията си адв.А. излага по съществото на спора и в представена по делото писмена защита. Претендира за заплащане на разноски.

Ищците се представляват в процеса от адв.Р.Д. от САК. В съдебно заседание се явяват лично П.П. и Д.П., а Й.П.  не се явява. Адвокат Д. счита, че възражението на адв.А. за недопустимост на претенциите по реда на чл.286 от ГПК/отм/ е неоснователно, тъй като „…отказа не може да се разпростира върху предмет, който не е бил предявен с ИМ. Видно от ИМ спрямо, която се разпростира отказа, предявен е иск за делба. В същата не се съдържат искове за подобрения….”/л.172/.  Подробни съображения адв.Д. излага по съществото на спора и в представената  по делото писмена защита. Претендира за заплащане на разноски

Троянски районен съд, след като се запозна с исканията на страните и със събраните по делото доказателства, при условията на чл.188 от ГПК, намери за установено следното:

За поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот е изискано от Общинска  администрация Троян  становище по реда на чл.201 от ЗУТ /л.160/. Според главния  архитект на Община Троян жилищната сграда и дворното място са неподеляеми на реални дялове.

Относно пазарната стойност на допуснатия до делба недвижим имот е прието заключение вх.№2759 от 24.04.2013г. на вещото лице Н.Й., от което се установява, че пазарната стойността на целия недвижим имот  е 31 700 лева, а съобразно дяловете на всяка страна, е както следва: 5 дяла са на стойност 19 812.50 лева и 3 дяла са на стойност 11 887.50 лева.

От приложените на л.151 и 152 от делото Нотариална покана – ксерокопие  и разписка №163 получена на 07.12.2010година  от ответника А.П. се установява, че ищците са го поканили  да заплаща обезщетение за ползата, от която, според тях са били лишени, поради обстоятелството, че имотът се ползва изключително от него, което обезщетение са оценили на 200 лева месечно, съразмерявайки го с месечния наем за притежаваната от тях част от имота.

Съгласно заключение вх.№5338 от 03.09.2013година на в.л.Ж.Й., размерът на месечния наем, който би могъл да бъде получен при отдаване под наем на процеснто жилище е 200 лева, т.е. за претендирания период /28 месеца/ сумата е в размер на 5600 лева. Размера на  дължимата лихва върху месечната наемна цена възлиза на 704.04 лева, съгласно направеното уточнение от вещото лице в  приложеното с вх.№6808 от 08.11.2013г. по описа на ТРС към заключение вх.№ 5338 от 03.09.2013г. на ТРС уточнение.

Претенцията на ищците за извършените в имота подобрения е в размер на 7100 лева, съгласно уточненията направени с приложената на л. 169 и 170 от делото молба.

Претенцията на ответника е в размер на 5600 лева, съгласно  приложеното искане за уреждане на сметки /л.153/.

 С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

1.Относно способа за приключване на съдебната делба:

Основен принцип при извършването на делбата е всеки от съделителите да получи дял в натура. Това е възможно или чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребие, или чрез разпределение по реда на чл.292 от ГПК. И в двата случая, съдът е обвързан от постановеното решение по допускане на делбата. В разглеждания казус, с влязло в сила решение, е допуснато извършването на съдебна делба между двама съделители, при права 5/8 за единия и 3/8 за другия съделител, по отношение на недвижимия имот- парцел и построена в него МЖС .

В хода на производството, съделителят П.П. е починал, поради което с определение  на съда от  28.02.2006г. са конституирани  като ищци по делото неговите наследници: П.Д.П., Й.П.П. и Д.П.П..

Страните не спорят, че недвижимият имот, в това число терен и сграда, е неподеляем на реални дялове, според квотите на съделителите, т.е. не е възможно всяка от страните да получи реален дял от допуснатия до делба имот.

Като неподеляем имотът не може да се постави в дял на никой от съделителите. Единственият начин да приключи делбата на недвижимия имот е същият да бъде изнесен на публична продан. На основание чл.293 от ГПК, всеки от съделителите може да участва в публичната продан и да изкупи имота. Сумата, получена от проданта следва да се разпредели между страните, според техните права в съсобствеността.

Относно осъдителната претенция на ищците по чл. 286 от ГПК/отм./

Съгласно чл.286 от ГПК всеки от съделителите най-късно в първото по делото заседание след допускане на делбата, може да предяви искания за уреждане на сметки между съсобствениците. По своята същност исканията имат облигационен характер и представляват осъдителни искове.

Безспорно установено по делото е, че с протоколно определение №35 от 11.05.2006г. съдът е прекратил производството по гр.д№435/2003г. по описа на ТРС, след направен по  реда на чл.119 ал.2 от ГПК/отм/ отказ от иска от страна на ищците П.Д.П., Й.П.П. и Д.П.П..

            В тази връзка съдът намира за неоснователни направените от адв.Д. твърдения, че „…релевантни се явяват само и единствено доказателствата, които са събирани при новото разглеждане на делото, а твърденията….,че вече имало събрани доказателства във втора фаза са несъстоятелни…..”, поради следните съображения: „По своята същност исканията по чл.286 ГПК имат облигационен характер и представляват осъдителни искове. Предявяването им по естеството си представлява последващо обективно съединяване на искове. Искането се предявява в първото по делото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата. Срокът е преклузивен. Предявяването на тези претенции води до обективно съединение на тези осъдителни искове с конститутивния иск за делба.”

Делбеният процес по ГПК/отм./, по който се движи производството е уреден /както и по новия ГПК/ като двуфазно особено исково производство. В неговата първа фаза се решава въпроса дали е налице съсобственост ,по отношение на какви имоти, между кои лица и при какви права. Втората фаза на процеса разрешава само и единствено въпроса за начина на ликвидиране на съсобствеността, но няма пречка втората фаза да бъде използвана, за да се разрешат със сила на пресъдено нещо и споровете между съделителите по т. нар. „сметки между тях". Чрез предявяване на тия спорове се идва до обективно съединяване с иска за съдебна делба на осъдителни искове между съделителите, отнасящи се до облигационни притезания, възникнали по повод на имуществената об­щност (7-73-ПП, Сб. 1; 293-90-1, Б VIII 21). В този смисъл и съобразно теорията, при направения отказ от иск по реда на  чл.119 ал.2 от ГПК /отм/,  по отношение на исковете по сметки са настъпили процесуалните последици при отказ от исккоито се изразяват в следното: „Съдът се десезира от разглеждане на делото; Ищецът отговаря спрямо ответника за разноските по делото; С обратна сила отпадат материалноправните последици на предявения иск;Отказът от иск пресича възможността на ищеца да предяви отново същия иск срещу ответника; Определението за прекратяване на делото по изключение се ползва със сила на присъдено нещо, като силата на присъдено нещо, прикрепена към отказа от иск, важи само между страните по делото и техните правоприемници”, което обстоятелство е налице в настоящия казус.

От тези общи правила са налични и изключения, едно от които е свързано с отказа от право за делба, т.е. „когато материалноправният отказ от спорното право е недействителен”. В този  случай отказът от иск има значение само на признание, че правото не съществува, но не води до прекратяване на делото със сила на присъдено нещо – нещо повече, искът за делба може отново да бъде предявен, какъвто е и настоящия казус.

С оглед на изложеното, настоящия състав счита, че претенцията по чл.286 от ГПК/отм/ в размер на 7100 лева, за извършени от ищците  подобрения в имота е недопустима, тъй като по отношение на същата са настъпили последиците  на чл.119 ал.2 от ГПК и в тази част производството по делото следва да бъде прекратено.

            По отношение на претенцията от страна на ответника за извършени в имота подобрения в размер на 5600 лева,  настоящия състав счита, че при условията на пълно и главно доказване ответника не успя да  ги установи.

Не беше доказано, кой, кога и с какви средства е извършил: надстройка на покрив и изпълнение на покрив с подмяна на подпокривните греди. От показанията на св. Г.Г. „…..Подменяха цигли на покрива, защото имаше счупени, но не помня дали Г. ги подмени или други идваха да ги подменят, това беше преди около 4-5 години….”.

-Поставяне на ламперия /стая на 2-я етаж/ и топлоизолация на покрива: ламперия –  от показанията на св.А.Н. се установява /л.175/ „…..За лампериите не съм участвал при направата, доколкото знам общо от двете страни са правени и доколкото знам разходите са делени на две, но аз не съм участвал в направата им…..”.  От показанията на св. Г.Г. „…..Ламперия правиха горе в стаите ищците, едната стая си я правиха П. и П. - двамата, П. си я кова, а другата стая А.П. си я прави. По стаите всеки  си прави отделно…”.

-Направа и обзавеждане на механа/ламперия/; Направа на баня, мазе и водната инсталация в подстълбищното пространство - ВиК ;Направа на външна мивка; Направа на бетонова площадка пред сградата; Направа на ограда, изпълнена бетонни колони и оградна мрежа; Направа на предна тераса и железни стъбла към нея ; Външна мазилка на сграда; Канал за мръсни води- със събраните в хода на производството гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите на ответната страна Г.Г. и А.Н. страната на успя да докаже по един безспорен и категоричен начин изброените подобрения. И двамата свидетели установяват факта, че наследодателя на ищците – П.П. и ответника А.П. са били в добри отношения, че със съвместни усилия са извършвали подобренията в имота. И двамата свидетели твърдят, че са извършвани подобрения, но  в обясненията им липсва конкретика /кой, кога, с кого, за чия сметка  и т.н/, а говорят в множествено число – св. Н.: „правихме”, „отляхме”, „иззидахме”, като се установява, че той е присъствал почти на  всички дейности. В този смисъл са показанията и на свидетеля В.Г.: „…Последното, което мога да кажа и мога да кажа кога е правено, са стълбите и подпорната стена. …. Банята, която миналата година е ремонтирана и една мивка най - обикновена, за да си измие човек ръцете. Възстановиха я мивката, но не мога да кажа….”, но кой е извършил възстановяването, с какви средства и за коя сметка не става ясно.

- Вътрешна мивка, бар-плот и камина – от показанията на св.  А.Н. „……Преди 5-6 години не знам точно, но Г. Б. беше майстор на бар-плота, на вътрешната чешма и на камината. Плащането е пак делено на две. Свидетелят, който беше преди мен в залата е направил тези неща….” От показанията на св. Г.Б. „……съм направил, бар-плот, мивка с работни маси и ниша за печка  „Раховец”. П. и П. ме накараха да направя тези работи. Те ме вземаха всеки четвъртък вечер и  съм работил през почивните дни и те са ми плащали…..”.

Не беше установено по безспорен и категоричен начин претенцията  във връзка с поставяне на топлоизолация /фибран/ върху част от стените, шпакловка и мазилка; Замазка и поставяне на гранитогрес на пода; Основен ремонт на банята и мазето, които са били разрушени от влагата нито претендираните подобрения  в двора -30 броя бетонни стъпала, метален парапет и подпорна стена от бетон.  От показанията на св.Г.Г. се установява, че „…..Ограда имаше преди няколко години откъм съседния двор, извадиха коловете  и направиха ограда съседите, които  строят вила там. Те си правиха оградата, имаше стара ограда, но я бутнаха. Преди 8 години пътеката, която беше направена, участваха –  зетя на А.П. – А.. Още от преди, когато баща им купи вилата, не помня годините правиха подпорна стена отзад. Може да са участвали и П., който е, но имената не помня, това е било преди години….”.

            Съдът намира показанията на свидетелите за обективни и непротиворечиви, като показанията на свидетеля А. Н. прецени и с оглед евентуална заинтересованост, но счита, че същите  следва да бъдат кредитирани с доверие.

Всички събрани по делото доказателства, мотивират съда да приеме, че ответника А.П. не успя да докаже претенцията си в размер на  5600 лева, поради което  и този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен

Отделно от това, за да приеме иска за неоснователен , съдът взе предвид и следното: Твърдят се извършени подобрения. Подобренията в имота са такива нововъведения, които изменят общата вещ и които не са били необходими за запазването и съхранението й. Същественото при тях е това, че те водят до увеличаване стойността на имота. Следователно, за да се приеме, че единият съсобственик е извършил подобрения, респективно, за да може да иска съответна част от тяхната стойност от другия съсобственик, следва да се установи, че извършените нововъведения са довели до увеличаване стойността на имота. В противен случай, дори и да са изразходвани средства, съсобственикът няма право да получи обезщетение. В настоящото производство, не само че не се установи какъв е размерът на направените от страната разходи, но не се събраха никакви доказателства, от които да е видно, че стойността на имота се е увеличила. Не е допустимо и да се презюмира увеличаване на стойността, нито произволно да се определя нейното парично изражение. Доказателствената тежест е на твърдящата страна, в случая ответната страна, но тя не съумя да докаже претенцията си. /В този смисъл решение №612 от 25.10.1995г. по гр.д.375/95г. на I г.о./. Отделно от това, по отношение на наведените от свидетелите ремонтни работи във връзка със смяна на керемиди, то същите не представляват подобрения, а необходими разноски във връзка със запазване и съхранение на вещта.

По отношение претенцията за наем за периода  07.04.2010г. до 09.04.2013г. в размер на 5600 лева и 704.04 лева мораторна лихва върху тази сума:

Съдът приема, че направено от ищците искане следва да бъде подведено  под нормата на чл. 31, ал. 2 от ЗС - обезщетение за ползата от съсобствената си вещ, от която са били лишени, приравнена на месечен наем. След внимателна преценка на всички доказателства по делото съда счита, че тази претенция е недоказана и неоснователна по следните съображения: За да се уважи претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС, следва да се докаже наличие на следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещта, лично ползване на общата вещ от ответника, ответникът да е лишил ищците от ползване и поискване за заплащане на обезщетение за ползата, от която са били лишени. В тежест на ищците е да установят наличието на предпоставки за възникване на задължението за обезщетяване при условията на чл. 31, ал. 2 от ЗС. В настоящия случай безспорно е установена съсобствеността на страните върху недвижимия имот и момента на поканата.  Не беше установено, че ответника като съсобственик в този имот го е ползвал за лични нужди, а напротив: От показанията на свидетелите Г.Г. „….На вилата сме нощували, аз бях с тях – с чорбаджиите, там спим и работим по време на ремонта. Няколко седмици съм бил там, за да работя. Аз, когато съм си правил моите неща, не е имало хора във вилата. Ние ходихме на вилата 3-4 човека да работим – аз,  Д., П. и П., и всички сме нощували там….”, от показанията на св .А.Н.:„………На кръст стаите са разпределени за ползване. Разпределението  го е  направил дядо Ц., той е баща на А.П. и дядо на жена ми. На 1-я етаж примерно вдясно  е на тъстът ми стаята, а в лявата е на другата страна.  На 2-я етаж отляво е на тъстът ми, а от дясната страна е на другите…..”, от показанията на св. Г.Г. „….В стаята отдолу на 1-я етаж, едната  стая е на Сашо, а другата на П.….”. Отделно от това, претенцията на ищците за наема не е доказана и по размер, тъй като  според заключението на вещото лице отразеният от инж.Й. размер на наема – 200 лева е определен за целия имот, но от друга страна, стойността е за „приход от къща за гости”, каквато категорично не е процесната сграда, в който смисъл е и становището на адв.А..

С оглед изхода на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция за лихва върху  претендираната наемна цена.

            Относно разноските:

            Съобразно стойността на дяловете на съделителите, по сметка на ТРС се дължат следните държавни такси:  Ищците П.Д.П., ЕГН **********, Й.П.П., ЕГН **********  и Д.П.П., ЕГН  ********** и тримата с адрес ***  сумата от 792,5 лева , а ответникът  А.Ц.П., ЕГН ********** *** 11-А – сумата от 475,5 лева.

Отделно от това, ищците дължат по сметка на ТРС и сумата от 224.00 лева, представляваща ДТ за иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС, сумата от 50.00 лева акцесорна претенция за забава върху сумата от 5600 лева, за периода 07.04.2010г. до 09.04.2013г. и сумата от 284.00 лева за претенцията за подобрения в размер на 7100.00 лева

Съдът счита, че  от претендираните от ищците  разноски  следва да бъдат изключени разноските за път в размер на 344.72 лева по фактури от 18.11.2013г., 06.01.2014г. и 05.02.2014г. /приложени по делото/, тъй като липсват доказателства, че са във връзка с пътуване за процеса /не е установен видът на автомобила, разходната му норма и т.н./.

 Съгласно разпоредбата на чл.293а от ГПК /отм/ страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, предвид на което ще следва: Ищците П.Д.П., ЕГН **********, Й.П.П., ЕГН **********  и Д.П.П., ЕГН  ********** и тримата с адрес ***  да заплатят на А.Ц.П., ЕГН ********** ***  сумата от 510.00 лева,  а  ответникът А.Ц.П., ЕГН ********** ***  ще следва да заплати на Ищците П.Д.П., ЕГН **********, Й.П.П., ЕГН **********  и Д.П.П., ЕГН  ********** и тримата с адрес *** сумата в общ размер от 2513.33 лева или по 837.78 лева на всеки един от тях.

Относно възражението за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар, разпоредбата на чл. 7, т.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения предвижда за дела с материален интерес над 10 000 лв. минималното възнаграждение да бъде в размер - 650 лв. + 2 % за горницата над 10 000 лв., т.е. с оглед цената на иска /стойността на 5/8 ид.ч от имота/ възлизаща според заключението на вещото лице в размер на 19 812.50 лева, т.е. минималния размер на договореното адвокатско възнаграждение  възлиза на 2538.75  лева.

Следва да се има в пред вид, че съгласно разпоредбата на парг.2 от ДР на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите на чл. 64, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс /отм/ чиято хипотеза е налице в настоящия случай, с оглед възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба . Следователно, спорният адвокатски хонорар, договорен в размер на 3000 лева е съобразен с фактическата и правна сложност на делото от една страна, а от друга и с минимално предвидения в по посочената Наредба № 1.

Водим от горното и на основание чл.292 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния неподеляем недвижим имот: Дворно място, представляващо ½ идеална част  от парцел 3-трети, в квартал 4-четвърти, по плана на вилната зона на с.Чифлик, обл.Ловешка, целият от  около 850 кв.м.  –осемстотин и петдесет кв.м., застроено с масивна  вилна  сграда върху 30.00 кв.м. – тридесет кв.м., при граници на целия парцел – път, река, парцел 2- втори и парцел 4 – четвърти.                                               

СУМАТА, получена от продажбата, следва да се разпредели между съсобствениците, както следва: за П.Д.П., ЕГН **********, Й.П.П., ЕГН **********  и Д.П.П., ЕГН  ********** – 5/8 / пет осми /,  за А.Ц.П., ЕГН ********** ***  - 3/8 /три осми/.

ПРЕКРАТЯВА КАТО НЕДОПУСТИМ иска на ищците за уравняване на сметки по реда на чл.286 от ГПК /отм/ за сумата от 7100 /седем хиляди и сто/ лева.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от А.Ц.П., ЕГН ********** ***  срещу П.Д.П., ЕГН **********, Й.П.П., ЕГН **********  и Д.П.П., ЕГН  ********** ***  иск за уравняване на сметки, по реда на чл. 286 от ГПК/отм./ за сумата от 5600.00  /пет хиляди и шестстотин/ лева .

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от П.Д.П., ЕГН **********, Й.П.П., ЕГН **********  и Д.П.П., ЕГН  ********** ***  срещу А.Ц.П., ЕГН ********** ***   иск за сумата от 5600 /пет хиляди и шестстотин/ лева, представляваща претенцията за наем за периода  07.04.2010г. до 09.04.2013г., както и акцесорната претенция в размер на и 704.04 /седемстотин и четири лева и четири стотинки/ лева -  мораторна лихва върху тази сума.

ОСЪЖДА П.Д.П., ЕГН **********, Й.П.П., ЕГН **********  и Д.П.П., ЕГН  ********** *** да заплатят солидарно по сметката на Трянски районен съд държавна такса в размер на 1350.50 /хиляда триста и петдесет лева и петдесет стотинки/ лева, а на А.Ц.П., ЕГН ********** сумата от 510.00 /петстотин и десет/ лева разноски по делото, съобразно частта му.

ОСЪЖДА А.Ц.П., ЕГН ********** да заплати по сметката на Троянски районен съд държавна такса в размер на 475,50 /четиристотин седемдесет и пет лева и петдесет стотинки/ лева, а на П.Д.П., ЕГН **********, Й.П.П., ЕГН **********  и Д.П.П., ЕГН  ********** ***  сумата в общ размер от 2513.33 /две хиляди петстотин и тринадесет лева и тридесет и три стотинки/ лева или по 837.78 /осемстотин тридесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/ лева на всеки един от тях разноски по делото, съобразно частта им.

Решението в частта, в която е прекратено производството  по делото като недопустимо има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред Окръжен съд гр.Ловеч, а в останалата си част – в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН   СЪДИЯ: