Р Е Ш Е Н И Е     № 255

 

17.10.2014 година, гр.Троян

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски Районен съд, граждански състав, в публично заседание на 18.09.2014 години  /осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета/ година в състав

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова

 

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията Иванова гр.дело №460/2014г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание чл.127, ал.2 от СК.

Производството е образувано  по искова молба от С.Х.К. ***,  чрез процесуалния му представител адв.Ц.Д. от САК,  против П.С.П. ***.

Излагат се доводи за това, че от съвместното съжителство, страните имат дете- малолетния Х.С.К.. Твърди се, че по гр.д.№ 798/2012 година по описа на ТРС, страните са постигнали спогодба по силата на която,  С.К. следва да заплаща на П.П., в качеството и на майка и законен представител на малолетния им син месечна издръжка в размер на 100.00 лева, но въпросът за личните  отношения между бащата и детето не бил уреден,  което е създало предпоставка ответницата да възпрепятства възможността на ищеца да прекарва повече време със синът си.  Излага, че към момента възможността на ищеца да вижда детето е била сведена до проява на добра воля от страна на майката, но задължително под неин надзор.

Твърди, че сложните отношения на ответницата с нейните и неговите роднини, обуславят категоричния отказ на майката да оставя детето да отсяда при бащата за преспиване, което от своя страна възпрепятствало нормалната комуникация и изграждането на лични отношения като баща и син. Отделно от това заявява, че по време на официалните празниците също е нямал възможност пълноценно да бъде със синът си, което намира за  житейски несправедливо, тъй като на практика правата му  на баща се свеждат само до заплащане на издръжка.

Моли съда, да определи режим на лични отношения, при който да има право да вижда и да взема детето Х.С.К. при себе си с преспиване всеки три от общо четири съботи и недели от календарния месец или най-малкото всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, след което да го връща по местоживеенето му, както и поне 20-двадесет дни през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и по време на празнични дни – алтернативно или на Коледни, или на Новогодишни  празници – общо един календарен месец от годината, след което да й го връща. Претендира за  заплащане на разноски по делото. Ангажирани са гласни и писмени доказателства.

По реда на чл. 131 от ГПК ответницата  е представила отговор, в който оспорва изложените в ИМ твърдения.  Твърди, че след раздялата помежду им, ищецът е предоставял по имейл своите претенции кога да взема детето и ответницата безропотно се е съобразявала с неговите искания. Отделно от това заявява, че по взаимно съгласие между двамата, на 29.10.2012 година е било изготвено „Споразумение” за виждане на детето с баща си, което от нейна страна е спазвано, но ищецът е бил този, който не винаги го е спазвал, с което е затруднявал нейните планове.

Предвид на изложеното ответницата също желае режимът на лични контакти между ищецът и сина им да бъде регулиран  по един сигурен и стабилен начин, за да има възможност и тя самата да е наясно кога ще следва да „предава” детето на неговия баща и да планира собственото си време. 

Прави възражение против предложения в исковата молба режим на лични контакти - всеки три от общо четири съботи и недели от календарния месец, като счита, че личните контакти следва да бъдат определени по обичайния за разделените родители режим на свиждане между баща и дете, а именно: всяка първа и трета /или втора и четвърта/ седмица от месеца от 09.00 часа сутринта в събота – до 13.00 часа след обед в неделния ден, както и 20 дни през лятото,  което време не съвпада с редовния платен годишен отпуск на ответницата.

Предложен е и ІІ-ри вариант за осъществяване на личните контакти между бащата и детето, а именно: всяка първа и трета /или втора и четвърта/ седмица от месеца от 18.00 часа в петък – до 18.00 часа в събота, както и 20 дни през лятото, което време да не съвпада с редовния платен годишен отпуск на майката.

Ответницата счита също така за нормално, детето да прекарва при баща си и определени дни от Коледните и Новогодишните празници, като предлага по делото следния режим: През всяка календарна година, чиято последна цифра завършва на четно число или нула – детето да прекарва при бащата по три дни от Новогодишните празници – на 30 и 31 декември от изтичащата година и на 1 януари следващата година до 17.00 часа, а през всяка календарна година, чиято цифра завършва на нечетно число – детето да прекарва с баща си по три дни от коледните празници – на 23, 24 и 25 декември /до 17.00 часа/.  

В съдебно заседание, ищецът редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник – адв.Ц. Узунова от САК, която поддържа предявената искова претенция на посоченото в молбата правно основание. Моли същата да бъде уважена, като излага аргументи по съществото на спора.

 В съдебно заседание, ответницата редовно призована се явява лично и с адв.Светла Станчева от АК-Ловеч – упълномощен защитник, която поддържа становището си по съществото на спора.

След анализ на събраните доказателства, съдът намери за установено следното :

Исковата претенция черпи основанието си от разпоредбата на чл.127 ал.ІІ от СК, според която: „когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им, което има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК”. По силата на чл. 127, ал. 2 СК обаче (както е и в настоящия случай) ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно разпоредбите на  чл. 59, 142, 143 и 144 СК. В настоящия казус, въпросът със заплащане на месечната издръжка е разрешен с постигнатата по гр.д.№ 798/2012 година по описа на ТРС спогодба, по силата на която,  С.К. следва да заплаща на П.П., в качеството и на майка и законен представител на малолетния им син месечна издръжка в размер на 100.00 лева. Доколкото по делото липсва искане за изменение на определената издръжка, съдът счита, че по този въпрос не следва да се произнася.

       Между страните не се оспорва обстоятелството, че са били във фактическо съжителство и имат малолетно дете,  Х.С.К., роден на ***г.  Не се оспорва обстоятелството, че страните са  разделени, че грижите по отглеждането на малолетното дете са приоритетно на неговата майка.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Д.Д.К. – леля на ищеца се установява, че от момента на раздялата между родителите, детето не е приспивало в дома на своя баща, като според свидетелката причините винаги са различни: ”…. Или е било болно или някаква друга причина, но така или иначе, детето лично не съм го виждала вкъщи….”. От показанията на свидетелката се установява, че не живее близо до своя племенник, а са в различни квартали:”…..Аз живея в ж.к.„Буковец”.  Домът на С. ***. Отделно от това свидетелката удостоверява, че   доколкото  на нея и е известно ищеца вижда сина си „…на две седмици, както е установено от закона. Вижда го, стига да присъства в града  иначе, когато С. го няма, не го вижда….”.

От показанията на свид.Д.Д.С. – майка на ответницата се установява, че  „….. Има график, за всеки месец, определени дни, когато С. трябва да вижда детето си. Той го е направил графика, когато му е удобно, за да види синът си…… Лично аз съм водила детето, когато П. е на работа и съм му предавала детето на него. Да, вижда постоянно детето С.…..”. Свидетелката удостоверява с показанията си, че действително детето не е ходило да спи в дома на баща си, като твърди, че то „…. не е желано от бабата това дете…”. Съдът, отчитайки родството на двете свидетелки със страната, ангажирала ги да свидетелства в нейна полза и като прецени събраните гласни доказателства намира, че същите следва да се кредитират като логични, без противоречиви и отговарящи и на писмените доказателства по делото.

Видно от приетия по делото социален доклад, за правилното емоционално израстване на Х. К. е необходимо двамата родители да синхронизират добрия тон и разбирателство, тъй като отговорността е и на двамата.

Представените и приети по делото писмени доказателства: удостоверение за раждане на Х.С.К., заверен препис от Протоколно определение № 537/29.10.2012 година по гр.д.№ 798/2012 година по описа на ТРС, график за вземане на детето, споразумение от 29.10.2012 година, социален доклад изх.№ ЗД 11/0077 от 07.08.2014 година на АСП, ДСП-гр.Троян са относими и допустими.

При така установеното, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 123, ал.1 от СК, родителските права върху децата се упражняват и от двамата родители, а съгласно чл. 126,ал.1 от СК, децата следва да живеят заедно с родителите си, което в настоящия казус е неосъществимо, тъй като родителите са разделени. При това положение съдът счита, че предявеният иск по чл.127, ал.2 от СК безспорно се явява основателен и следва да бъде уважен. За съхраняване на емоционалната връзка между бащата и детето е необходимо да бъде утвърден режим на лични контакти между тях, което ще бъде безспорно в  интерес на малолетния Х., в какъвто смисъл становището на ищеца и ответницата и  изложеното в социалния доклад заключение.

Когато родителите на едно дете не живеят заедно, без значение дали те имат сключен брак помежду си или не, те могат да постигнат съгласие относно някои въпроси, свързани с отглеждането на детето, а именно: местоживеенето на детето, кой от тях ще упражнява родителските права, режима на личните отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права и издръжката на детето. В исковата молба е направено искане за определяне личните отношения между бащата и детето, но искане за определяне на местоживеенето му, упражняването на родителските права и издръжката липсва.

            По отношение определянето на местоживеенето на детето и предоставяне упражняването на родителските права спрямо него, настоящия състав намира,  че интересът на детето, който при всички положения е водещ, налага то да остане да живее при своята майка, която следва да упражнява и родителските права спрямо него.  Във връзка с преценката, която съдът следва да извърши по въпроса кой е по подходящият родител, за да постанови родителските права да се упражняват от него, е налице практика на ВС за критериите, които са от значение за решаването му – ППВС № 4/6.12.1962 г., ППВС № 1/12.11.1974 г. Съдът следва да прецени всички обстоятелства, които в своята съвкупност се обозначават като интерес на детето. Изброяването на тези обстоятелства и в чл.59, ал.4 от СК е примерно, тъй като подходът към всеки случай е конкретен и комплексен. Семейният кодекс не съдържа легално определение за понятието „интерес на детето”, но от тълкуването на разпоредбите на чл.59, ал.4 във вр. с чл.124,чл.125 и др. от СК може да се заключи, че „интересът на детето се свежда в крайна сметка до това, то да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като самостоятелна и отговорна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на неговите лични и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот.”

 При анализа на възприетата фактическа обстановка, като се вземат предвид всички значими фактори: твърде ниската възраст на детето и големия обем внимание и грижи, които тя налага, способността да се полагат в необходимата степен лични и непосредствени грижи към детето, възможностите да му осигури спокойствие и душевен комфорт и не на последно по значимост място на незаменима с нищо връзка “майка-дете”, настоящия състав счита, че интересът на детето налага упражняването на родителските права да се предоставят  на майката П.П..  За да й  бъде отказано това право е необходимо най - малкото да са дискредитирани по някакъв начин качествата и способностите й на родител и възпитател.  За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че съдът не отрича качествата на бащата,  но с оглед на обстоятелството, че до момента родителските права по отношение на  малолетния Х. са упражнявани от майката и липсата на конкретно формулирано искане от страна на ищеца по  този въпрос принципно може да се приеме като общо съгласие на родителите, след тяхната фактическа раздяла майката да упражнява родителските права по отношение на малолетния им син, изхождайки от житейската презумпция, че те знаят най – добре по какъв начин да се организират след раздялата, така че отглеждането и възпитанието на детето да бъде в негов интерес. Поради изложеното по-горе, местоживеенето на малолетното дете Х. следва да се определи при майката, на която следва да се предостави упражняването на родителските права спрямо него.

            На бащата следва да се осигури режим на лични контакти с детето, който трябва да е съобразен с възрастта на последното. За да се запази пълноценната връзка на детето и с двамата родители, всеки от тях трябва да носи отговорност за неговото възпитание и развитие, независимо от състоянието на връзката между родителите. Относно интензитета на личните отношения, съдът намира, че подходящ и удовлетворяващ интереса и на родителите и на детето е следния режим между детето и бащата, а именно: Всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа на съботния ден – до 16.00 часа след обед в неделния ден, както и 20 дни през лятото,  което време не съвпада с редовния платен годишен отпуск на майката. Режима на лични отношения следва да включва и осъществяване на такива през официалните и личните празници на детето и родителя, поради което, настоящия състав намира предложения от  майката режим за отговарящ на изискванията на закона, а именно: Всяка календарна година, чиято последна цифра завършва на четно число или нула – детето  Х. К. да прекарва при баща си С.К. по три дни от Новогодишните празници – на 30 и 31 декември от изтичащата година и на 1 януари следващата година до 17.00 часа, а през всяка календарна година, чиято цифра завършва на нечетно число – детето да прекарва с баща си по три дни от Коледните празници – на 23, 24 и 25 декември-до 17.00 часа. Майката, на която са предоставени родителските права за упражняване, ще следва /както и до момента/ да съдейства за осъществяване на връзката между бащата и детето, а двамата родители следва да намалят до минимум противоречията между тях, тъй като такива отношения крият рискове за нормалното развитие и правилното възпитание на детето.

            По делото не се събраха доказателства за необходимост от изменение на месечна издръжка, определена с постигнатото между страните споразумение, по гр.д.№798/2012г. на ТРС  в размер на 100.00 лева, която бащата С.Х.К. е осъден да заплаща за малолетния си син, поради което и с оглед възрастта и състоянието на детето намира за достатъчна, тъй като е  съобразена с нуждите на детето. По делото  липсва каквото и да било искане във връзка с определената издръжка и с оглед на изложеното по-горе обстоятелство, че този въпрос е уреден в производството по гр.д.№ 798/2012г. на ТРС, настоящия състав счита, че не дължи произнасяне в тази част.

По отношение на разноските:

Настоящия състав счита, че в хипотезата на чл.78 ал.1 от ГПК при представени от ищеца доказателства, ответницата следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 50.00 лева, представляваща  внесена от него ДТ, а сумата от 500.00лева, представляваща адвокатски хонорар не следва да бъде присъждана в тежест на ответната страна, поради следните съображения:

Видно от представените  по делото доказателства - договори за правна защита и съдействие - ксерокопие и оригинал /л.9 и л.40/ се установява, че разноските за процесуално представителство са само договорени, но не се представят доказателства тези разноски да са действително заплатени от ищеца  по делото. В този смисъл и т. 1 от ТР № 6/2012 год. от 06.11.2013 год., ОСГТК, ВКС: „Разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. ... … Само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.“ В настоящия казус от представения договор за правна защита и съдействие -ксерокопие и оригинал се удостоверява, че разноските са  само договорени, но от същия не е видно, че са  заплатени.

Водим от изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето Х.С.К., роден на ***г., егн ********** с родители: майка-П.С.П., ЕГН ********** и баща - С.Х.К., ЕГН ********** – на майката П.С.П., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Х.С.К., роден на ***г., егн **********  да следва местоживеенето на майката П.С.П., ЕГН **********, което в момента е: гр.Троян, ул.***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и контакти на бащата С.Х.К., ЕГН ********** с детето Х.С.К., роден на ***г., егн ********** както следва: Всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа на съботния ден – до 16.00 часа в неделния ден, както и 20 дни през лятото,  което време не съвпада с редовния платен годишен отпуск на майката.  Всяка календарна година, чиято последна цифра завършва на четно число или нула – детето  Х. К. да прекарва при баща си С.К. по три дни от Новогодишните празници – на 30 и 31 декември от изтичащата година и на 1 януари следващата година до 17.00 часа, а през всяка календарна година, чиято цифра завършва на нечетно число – детето да прекарва с баща си по три дни от Коледните празници – на 23, 24 и 25 декември-до 17.00 часа.

ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН ********** *** да заплати на С.Х.К.,*** сумата 50.00./петдесет/лева, представляваща направените по делото разноски за ДТ.

             Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.                                                                                                                      Препис от решението да се изпрати на страните.

 

                                                            Районен съдия: