Р Е Ш Е Н И Е       163

 

19.06.2014 година, гр.Троян

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски Районен съд, граждански състав, в публично заседание на 19.05.2014 /деветнадесети май, две хиляди и четиринадесета/ година в състав

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова

 

при секретаря Ц.Б., като разгледа докладваното от съдията Иванова гр.дело №471/2013г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

           

Троянски  районен съд е сезиран с искова молба от И.Й.Г., ЕГН ********** против Д.И.М. - адвокат към Адвокатска колегия –Варна, с която моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 3350.00 лв., представляваща изплатено  възнаграждение по договор за правна защита и съдействие серия В №175512 от 27.10.2011 г., договор за правна защита и съдействие с №175650 и  договор за правна защита и съдействие,  серия В №175593, ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението. Ищецът счита, че поради допуснати професионални грешки на процесуалния му представител, е претърпял вреди, поради което желае да реализира гражданската отговорност на адвоката до размера на направените вноски по цитираните по-горе договори. Ангажира доказателства.          В съдебно заседание ищецът редовно призован се явява лично и поддържа становището си за основателност и доказаност на предявения иск.                       В представения по делото отговор, ответникът  навежда доводи за неоснователност и недоказаност на иска като твърди, че е поел задължението за правна защита като адвокат, а не задължение за определен резултат.  Ангажира доказателства. Моли съда да отхвърли иска изцяло и да му присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание редовно призован се явява лично и поддържа становището си  в хода на производството и по съществото на спора.  Искът е процесуално допустим и е с правно основание чл.51 от Закона за адвокатурата, вр.чл.86 от ЗЗД. Предявен е от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник.                                                      

Троянски  районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните намира, че искът е частично основателен, поради следното:                                                   Не се спори между страните по делото, че между тях са възникнали мандатни правоотношения по силата на сключени договори за правна защита и съдействие, подробно изброени в исковата молба. Не се оспорва от ответника отразеното в договор за правна защита и съдействие серия В №175512 от 27.10.2011 г.,  че по силата на същия е следвало да подаде „въззивна жалба срещу Решение №334/2011г. по въззивно гр.д.№ 365/2011г.”, като от съдържането му се установява, че проц.представителство  се отнася и до ВКС. Установява се, че по описа на ПлОС е било образувано  гр.д.№110/2010г. по Искова молба от И.Й.Г. с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ против РС-Плевен, за сумата от 151 814 лева, представляваща обезщетение за  неимуществени вреди и  иск за сумата от 4750.00 лева, обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на задържането му под стража по водено срещу него наказателно производство, приключило окончателно с  влязла в сила оправдателна присъда по НОХ дело №591/97г. на ПлРС.                                                                           

С Решение №334 от 20.06.2011г. постановено по  гр.д.№110/2010г. по описа на ПлРС, съдът е  приел за частично доказани по основание и размер предявените искове, но е отхвърлил  същите като погасени по давност. Това решение е обжалвано пред ВТАП и с Решение №20/24.01.2012г. на ВТАС, постановено по В.гр.д.№365/2011г. е потвърдено Решение №334 от 20.06.2011г. постановено по  гр.д.№110/2010г. по описа на ПлРС. Против Решението  е подадена касационна жалба вх.№644/14.02.2012г. от И.Й.Г., която е оставена без движение  до отстраняване на констатирани нередовности, касаещи  представяне на изложение на основанията за допускане на  касационно обжалване и приподписване на жалбата и изложението от упълномощен адвокат. Съобщението е изпратено до И.Й.Г. и адв.Д.М. и е получено и от двамата на 29.02.2012г., но в дадения едноседмичен срок нередовностите не са били отстранени, поради което съдът повторно, с Разпореждане  от 13.03.2012г. е дал възможност за представяне на изложение и за припосдписване на жалбата. Последвало е подаване на  Пояснение от И.Й.Г. депозирано на 28.03.2012г.                                                                       С Разпореждане от 04.04.2012г. на ВТАС, касационната жалба е върната, тъй като не са изпълнени дадените от съда указания. Това разпореждане е било обжалвано от И.Й.Г. с частна жалба пред ВКС, като касационната инстанция е оставила без уважение частната жалба.                                                                                                                     Процесната връзка по договора за правна защита и съдействие е възникнала на 27.10.2011г., а касационна жалба против Решение №20/2012г.на ВТАС  с вх.№644 е депозирана в съда на 14.02.2012г., т.е. пълномощията си по делото ответникът М., в качеството си на адвокат, редовно е бил получил от ищеца към 29.02.2012г. , когато е получил съобщение  за отстраняване на констатирани нередовности  по касационната жалба, довели до нейното оставяне без движение с  Разпореждане  от 04.04.2012г. на ВТАС, постановено по в.гр.д.№365/2011г. по описа на АС-Велико Търново и същия е могъл да ги отстрани. От приложеното от ответника  доказателство, в проведеното на 19.05.2014г. открито с.з., представляващо уведомление до И.Й.Г. от съдията-докладчик по В.гр.д.№365/2011г. на ВТАС  и от приложеното на л.17 от Делото Разпореждане от 04.04.2012г. постановено по в.гр.д.№365/2012г., с което е върната касационната жалба,  са описани  в хронологичен ред извършените  от страната -жалбоподател И.Й.Г. и нейния проц.представител –адв.Д.М.  действия, съответно бездействия, довели до връщане на  касационна жалба- оставена без движение,  против  Решение №20/24.01.2012г. на ВТАС, постановено по В.гр.д.№365/2011г., с което е потвърдено Решение №334 от 20.06.2011г. постановено по  гр.д.№110/2010г. по описа на ПлРС.                                                                                     От приложеното на л.16 от делото Договор за правна защита и съдействие се установява, че страните са обвързани от договор за адвокатска услуга,  по който ответникът виновно не е изпълнил професионалните си задължения, като не е изправил констатираните от съда нередовности  на подадената касационна жалба, изразяващи се в представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване  и припосдписване на жалбата и изложението от упълномощен адвокат-адв.Д.М. от ВАК, което упълномощаване към този момент е било налице. Нещо повече, от мотивите на изложеното в определение №345 от 17.05.2012г по описа на ВКС, постановено по ч.гр.д.№286/2012г.,последното образувано по частна жалба срещу Разпореждане  на ВТАС от 04.04.2012г., с което е върната касационната жалба срещу Решение №20 от 24.01.2012г. се установява, че представеното  и приложено  съобразно указанията на съда впоследствие „ Пояснение от И.Й.Г. депозирано на 28.03.2012г.”  „….дори и да  се приеме, че същото е с характер на  изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК и  с това са отстранени една част от нередовностите на касационната жалба, то същата не е приподписана от адвокат в указания от съда срок….”, с оглед на което е върната. По делото липсват каквито и да било доказателства, които да установяват обективна невъзможност на проц.педставител на  Г. да изпълни вменените му по силата на закона задължения, за които същия е бил своевременно уведомен от съда.Това обстоятелството категорично установява виновно неизпълнение на поети от адв.М. задължения, за които съгласно чл. 51 от ЗА адвокатът отговаря, съгласно Закона за адвокатурата,  Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет.                                                                                                         В тази връзка настоящия състав не споделя становището на ответника, че е поел задължението за правна защита като адвокат, а не задължение за определен резултат. Вярно е, че със сключения договор за адвокатска помощ, адвокатът на ищеца е поел задължението за правна защита по делото, а не за определен резултат, /който в случая би бил  позитивно решение за ищеца/ и действително адвокатът не следва да отговаря в случаи на постигнат неблагоприятен резултат, но в настоящия казус, от цитираните по-горе писмени доказателства се установи по безспорен и категоричетн начин, че бездействието на ответника, в качеството му на проц.представител на ищеца е довело до неблагоприятният за страната резултат, а именно: погасяване на  процесуалната възможност да обжалва Решение №20/24.01.2012г. на ВТАС, постановено по В.гр.д.№365/2011г. , с което е потвърдено Решение №334 от 20.06.2011г. постановено по  гр.д.№110/2010г. по описа на ПлРС, поради което на същия следва да бъде ангажирана отговорността за  понесените от страната неблагоприятни последици.              В този смисъл е  Решение № 227 от 19.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1166/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков. „При изпълнението на поръчката адвокатът дължи по-голяма грижа от тази на добрия стопанин (чл. 281 ЗЗД) и дори от тази на добрия търговец (чл. 302 ТЗ), тъй като чл. 2, ал. 2 ЗА го задължава да действа в интерес на доверителя по най-добрия начин със законни средства. Ако правото на доверителя не бъде защитено в пълна степен или реализирането на претендираното спрямо доверителя право не бъде изцяло осуетено поради неполагането на дължимата от адвоката грижа, той дължи обезщетение за всички претърпени от доверителя вреди. Имуществените вреди на доверителя съставляват разликата между паричната оценка на неговото имуществото, ако изпълнението беше надлежно и паричната оценка на имущество му в резултат на действително изпълненото и на пропуснатото от адвоката. Когато претендираното от доверителя право е парично вземане, вредата от неговото отричане (непризнаване) или от осуетяването на възможността за реализирането му е дължимата главница със съответната лихва.”                 Съдът намира за недоказана по основание претенцията  в размер на  850.00 лева, от които 300.00 лева по договор за правна защита и съдействие с №175650-ксерокопие  и  550.00 лева по  договор за правна защита и съдействие,  серия В №175593 – ксерокопие, по следните съображения: От представения  по делото  договор за правна защита и съдействие с №175650  - ксерокопие се установява, че със сключения договор за адвокатска помощ, адвокатът на ищеца е упълномощен да представлява И.Г. по „НОХ д.№6/2005г. и свиждане в арест и затвор”. По делото липсват каквито  и да  било доказателства, събрани в производството по надлежния ред, от които да се установи,  доколко адв.М. адекватно е упражнил процесуалните права на И.Г. по НОХ д.№6/2005г.на ОС-Плевен, поради което настоящият състав е поставен в пълна невъзможност да прецени процесуалното поведение на адвокат М..  От представения на л.15 от Делото Договор за правна защита и съдействие,  серия В №175593 – ксерокопие се установява, че ищецът е упълномощил адв.М. да го представлява пред „Апелативен съд и ВКС”, за което е договорено възнаграждение  в размер на 550 лева, но от съдържанието на договора не може да бъде установено адв.М. по кое дело е поел задължение да защити правата и законните интереси на ищеца. В тази връзка съдът следва да обсъди и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите М.И.Й.  И П.М.И.. Показанията на свидетелката М.И.Й. - майка на ищеца, в частта, в която установява, че  сумата от 550.00 лева, по Договор за правна защита и съдействие,  серия В №175593 – ксерокопие представлява допълнително възнаграждение за подаване на касационна жалба  против  Решение №20/24.01.2012г. на ВТАС, постановено по В.гр.д.№365/2011г., с което е потвърдено Решение №334 от 20.06.2011г. постановено по  гр.д.№110/2010г. по описа на ПлРС, макар и  да установяват факти и обстоятелства, които е възприела лично, /тъй като  се установи, че тя е била в непосредствен контакт с  ответника-адв.М., по повод процесуалното представителство на Г./,  съдът намира същите са непоследователни и противоречиви, „......Подписала съм един документ - зелен лист.  Попитах за какво е този подпис, тъй като от съда са ми заострили вниманието от четири канцеларии да внимавам с адвоката,  че делото е приключило и защо съм внесла тези 550 лева. Аз подписах зелен лист, като той /адв. М./ не ми даде екземпляр от този лист, като ми каза, че това е за дело , този зелен лист е за гр. Велико Търново...... На 27.10. съм внесла 2500 лева, имам и разпореждане, което е връчено на 15.01. мисля , че беше  връчено на М.,  а при мене е връчено на 29.10….,  че се прекратява делото.   На 13-ти разбрах по телефона от деловодството на съда във Велико Търново и те ми казаха,  че е изпратено и М.  говори на 13.03…… с тях.  Тогава адвокат М. говори втори път с Търново и на 23…… ми поиска спешно 550 лева. Даже аз имам разпечатка от телефоните......”,  поради което не следва да  бъдат съобразявани.  Отделно от това, настоящия състав счита, че показанията на двете групи свидетели – Й. и И. са  заинтересовани в степен да обслужат интересите на страната, призовала ги да свидетелства, поради което ги намира за не обективни.  Изложените съображения мотивират съда да приеме, че в конкретния случай  няма как да бъде установено по безспорен и категоричен начин, че адв.Д. М. не е изпълнил задължението си за защита на правата и законните интереси на клиента си, което  задължение произтича от сключения между тях договор за правна помощ и в този смисъл са приложими общите правила на ЗЗД – чл. 82 ЗЗД, който изисква вредоносния резултат да е пряка и непосредствена последица от поведението на адвоката.                                                                        При така изложените аргументи, съдът приема, че ищецът не доказа неточно изпълнение на задълженията на представлявалия го адвокат, по договор за правна защита и съдействие с №175650-ксерокопие  и  по  договор за правна защита и съдействие,  серия В №175593 – ксерокопие като пряка и непосредствена последица от което за него да са възникнали вреди, което обуславя неоснователността на претенцията му в тази част.            Разноски не се претендират от никоя от страните, поради което и не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът:

 

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Д.И.М., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр.Плевен, ул.Росен №8,  да заплати на И.Й.Г., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр.Ловеч, ЗО „Атлант” гр.Троян, сумата 2500.00 – две хиляди  и петстотин лева  на основание чл. 51 ЗА, в едно със законната лихва от 29.11.2012г.  на основание чл. 86 ЗЗД, като за разликата до пълния претендиран размер 3350.00 – три хиляди триста и петдесет лева, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.                                                                                        Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия: