Р Е Ш Е Н И Е

  296

гр.Троян, 05.12.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

            Троянски районен съд,  в публичното заседание на шести ноември  през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова

 

При секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията Иванова гр.дело №585  по описа за 2014г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

             Съдебният акт се постановява при условията на чл. 237 от ГПК – признание на иска.

 

            Исковата  претенция е с правно основание чл. 422 във вр.чл.415 от ГПК.

 Предявена е искова молба на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София 1715, район „Младост”, ж.к. „Младост” 4, ул. Бизнес парк София, сграда14, БУЛСТАТ 130697606, представлявано от законния представител Мишел Жорж Мари Фуйе, чрез пълномощника си  юрисконсулт Д.В. от САК против И.Н.Н. ***, с  правно основание чл.422 във връзка с 415 от ГПК.

Ищецът заявява, че с договор за потребителски кредит с №SPEL – 10007239 от 02.08.2012 година  е отпуснал заем в размер на 3000 лева. Сумата, предмет на горепосочения договор е предоставена по банкова сметка ***, съгласно чл. 1 от договора, с което ищецът е изпълнил задължението си по него. в поле „Удостоверение на изпълнението” от приложения Договор, клиентът е удостоверил усвояването на заема, с което фактическият състав  по реалната сделка е изпълнен. Въз основа на чл. 3 от същия, за ответника възниква задължението да погаси заема на 15 месечни вноски – всяка по 309.00 лева, които вноски съставляват изплащане на главницата по заема и добавка, представляваща печалба на ищеца.

Ответникът  И.Н.Н. е преустановил плащането на вноските по кредит номер SPEL – 10007239 на 04.01.2013 година, като към тази дата са погасени 4 месечни вноски. На основание чл. 5, изр.2 от договора вземането на ищеца е предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. По този начин ответникът е следвало да изплати заема увеличен  с надбавката в размер на  3399.00 лева, представляващ оставащите 11 броя погасителни вноски към 05.02.2013 година, към която дата е станал изискуем в целия му размер.

Ответникът Н. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 284.91 лева за периода от настъпване на предсрочна изискуемост на кредита – 05.02.2013 година до 27.03.2014 година. Към настоящия момент ответникът дължи на ищеца общо сумата в размер на 3683.91 лева.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК към РС гр. Троян. По ч.гр.д.№ 323/2014 година по описа на ТРС е издадена заповед за изпълнение, след което е постъпило възражение от ответницата срещу издадената заповед. На основание чл. 415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.            Моли съда, да уважи предявения иск, като осъди ответника да заплати на ищеца: сумата 2436.36/две хиляди четиристотин три десет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ лева – главница, представляваща неизплатено задължение по  кредита, 962.46/ деветстотин шестдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки/ лева, представляваща надбавка по чл.3 от договора, 284.91 /двеста осемдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 33 от Закона за потребителския кредит,  за периода от настъпването на предсрочната изискуемост на посочения кредит, а именно 05.02.2013 година до 27.03.2014 година, или общо дължима сума 3683.91 /три хиляди шестстотин осемдесет и три лева и деветдесет и една стотинки/ лева, ведно със законната лихва върху дължимите суми за изплащане, както и съдебните разходи по заповедното производство в размер на  73.68/седемдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/ лева - разноски за държавна такса и 300.00/триста/ лева юрисконсултско възнаграждение.

            Претендират се разноски и по настоящото дело в размер на 73.68/седемдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/ лева - разноски за държавна такса и 300.00/триста/ лева юрисконсултско възнаграждение.

            В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, ищецът е ангажирал писмени доказателства.

            В съдебно заседание, за редовно призования ищец не се явява представител. Депозирана е молба, с която молят делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие.

            По реда на чл.131 от ГПК на ответникът  е изпратено копие от искова молба и доказателства. При предвидената процедура по реда на чл. 131    ал. І от ГПК ответникът  не е представил писмен отговор, не е взел становище по иска и не е ангажирал доказателства.  С разпореждане на съда от 09.07.2014 г. същият е уведомен за последиците от не подаване на отговор и не упражняване на права.

В съдебно заседание, редовно призован, ответникът не се явява  и не се представлява. По делото е депозирана Молба вх.№ 6820/05.11.2014 година от адв. Красимир Немски от АК-гр.Ловеч, в качеството на пълномощник на ответника И.Н.Н., с която заявява, че признава предявения иск, като моли съда да намали  претендираните от ищеца разноски, като ги редуцира на 190.00 лева.

Съдът като прецени, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК и не са налице пречките по чл.237, ал.3 от ГПК, прие, че срещу ответника следва да се постанови решение при признание на иска, с което предявената искова претенция с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.І от ГПК да се уважи изцяло.

По отношение на направеното възражение за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение:

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата.  Следва да се изследва въпроса налице ли е прекомерност на заплатеното възнаграждение. Съдът счита, че такава не е налице, поради следното: С препращането към разпоредбите на чл. 36 от ЗАдв. законодателят е делегирал на Висшия адвокатски съвет правото да приеме Наредба за минималния размер на адвокатското възнаграждение. В рамките на тази законова делегация, минималният размер на адвокатските възнаграждения е посочен в чл. 6 — чл. 32 от Наредба № 1/2004 г. В § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредбата е посочено, че в случаите на чл. 78, ал. 5 от ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от двукратния размер на възнагражденията, посочени в нея. Законова делегация да определят размера на възнагражденията в хипотезите на чл.78, ал.5 ГПК органите на адвокатурата нямат. При прилагането на чл.78, ал.5 ГПК съдът не е ограничен да намали разноските за адвокатско възнаграждение до двукратния минимален размер, а до минималния такъв по Наредбата. В този смисъл е и последователната съдебната практика по чл. 274, ал. З от ГПК - Определение № 283 от 07.05.2009 г. по ч. т. д. № 304/2009 г., II ТО на ВКС; Определение № 91 от 21.10.2009 г. по т. д. № 305/2009 г., II ТО на ВКС; Определение № 74 от 07.02.2011г. по гр. д. № 46/2011 г., IV ГО на ВКС. Дори и при това положение, искането на ответника, чрез процесуалния му представител е неоснователно, тъй като  съгласно чл.7, ал.5  от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението се определя по правилата на  ал.2 на чл.7 на базата на половината от стойностите на претендираните суми.  За производството по настоящото дело възнаграждението е в размер на  358.94 лева /половината от претендираната сума е 1842 лева, за която е дължимо възнаграждение  в размер на 300 лева, плюс 7% за горницата над 1000 лева, т.е. още 58.94 лева/.

С оглед изхода на процеса и по изложените по-горе аргументи, искането на  ищцовата страна за присъждане на сторените по ч.гр.д. №323/2014г. по описа на ТРС и  гр.д.№585/2014г. по описа на ТРС  разноски следва да се уважи в пълния претендиран размер.

                Воден от гореизложеното, съдът

 

                                   Р   Е   Ш  И  :

 

    ПРИЗНАВА за установено, че  И.Н.Н., ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на ”БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606 със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявана от Мишел Жорж Мари Фуйе, сумата 2436.36 /две хиляди четиристотин тридесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ лева – главница, представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски заем с номер SPEL – 10007239, сключен на 02.08.2012г., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2014г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 962.64 /деветстотин шестдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/ лева – възнаградителна лихва за периода от 04.01.2013г. до 05.11.2013г., сумата 284.91 /двеста осемдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки/ лева – мораторна лихва за периода от 05.02.2013г. до 27.03.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 22.04.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както  и сторените по частно гр. дело № 323/2014г. разноски.

ОСЪЖДА И.Н.Н., ЕГН ********** *** да заплати на ”БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606 със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявана от Мишел Жорж Мари Фуйе сторените в настоящото производство разноски в размер на 123.77 /сто двадесет и три лева и седемдесет и седем стотинки/ лева ДТ и 300.00  /триста/ лева адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при признание на иска.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: