Р Е Ш Е Н И Е       93

 

17.04.2014 година, гр.Троян

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски Районен съд, граждански състав, в публично заседание на 21.03.2014г. /двадесет и първи март две хиляди и четиринадесета/ година в състав

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова

 

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията Иванова гр.дело №590/2013г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

             Предявени  са обективно съединени  искове с правно основание: чл. 344 ал.1 т.1 и 3 във вр.чл.225 ал.І КТ , чл.242ал.1 от КТ,   чл.224 ал.І от КТ и чл.215 от КТ, вр. чл.31 ал.І от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

            Ищецът твърди, че с ответното  дружество се е намирал в трудовоправни правоотношения за периода от 22.05.2007 година до 17.04.2013 година, с уточнението, че от 01.09.2001 година до 22.05.2007 година е бил в трудово отношение с ЕТ „Светослав Дочков”, чиито правоприемник е настоящия ответник. По силата на сключено между страните Допълнително споразумение от 09.02.2010 година към Трудов договор № 75/01.09.2001 година страните са договорили 8-часов работен ден и основното месечно трудово възнаграждение в размер на 375.00 лева, което е следвало да бъде изплащано ежемесечно от първо до десето число на месеца, а с допълнителното споразумение са уговорени между страните 20 дни основен платен годишен отпуск.

Със Заповед № 382/16.04.2013 година на управителна на СИМА ЕООД му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, по смисъла на чл. 188, т.3 от КТ, като са посочени дисциплинарни нарушения- виновно нарушение на трудовата дисциплина и неизпълнение на възложена работа и неявяване на работа. Последвала е Заповед № 383/17.04.2013 година, с която управителят на ответното дружество на основание чл. 330, ал.2 т.6 от КТ е прекратил едностранно трудовото правоотношение с ищеца, която заповед му е била връчена на 24.04.2013 година.

Ищецът счита, че в хода на дисциплинарното производство са допуснати редица нарушения от страна на бившия му работодател, поради което твърди, че издадените заповеди с №№ 382 от 16.04.2013 година за налагане на дисциплинарно наказание и  383/17.04.2013 година, с която се прекратява трудово правоотношение се явяват незаконосъобразни.

Твърди, че работодателят е нарушил и разпоредбата на чл. 193 от КТ, като преди да му бъде наложено дисциплинарното наказание „уволнение” не е бил поканен да даде обяснения и съответно на бъде изслушан от работодателя, поради което счита, че само на това основание дисциплинарното му  „уволнение” следва да бъде отменено като незаконно, позовавайки се на разпоредбата на чл. 193, ал.2 от КТ.

Счита, че Заповед № 382 от 16.04.2013 година, с която работодателят му е наложил дисциплинарно наказание „уволнение”, не съдържа изискуемите реквизити, визирани в чл. 195, ал.1 от КТ, а именно: заповедта не е мотивирана, което на практика ограничава правото му на защита, вменените му дисциплинарни  нарушения  не са индивидуализирани, не са посочени техните признаци, кога и как са извършени, на коя дата, което от своя страна осуетява възможността за преценка дали са изтекли съответните преклузивни срокове, установени в КТ, съответно за налагане на цитираните дисциплинарни наказания. Отделно от това счита, че в процесната заповед са вменени няколко нарушения, а не става ясно за кое точно от тях е ангажирана наказателната му отговорност.

Моли съда да признае уволнението за незаконосъобразно и да го отмени, като ответникът бъде осъден да заплати: дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за периода от месец август 2012 година до 17.04.2013 година, обезщетение  за неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.01.2012 годна до 17.04.2013 година, обезщетение за времето, през което е останал без работа в рамките на един месец от 17.04.2013 година до 11.05.2013 година, както и дължимите и неизплатени командировъчни за периода от 04.09.2012 година до 24.12.2012 година и за периода от 08.01.2013 година до 10.03.2013 година,

В предвидения по реда на чл.131 от ГПК срок, ответникът е представил писмен отговор, в който излага съображения за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Твърди, че трудовото правоотношение е прекратено, тъй като работника  е нарушил трудовата дисциплина, тъй като не се е явил на работа без уважителна причина в продължение на най-малко на два последователни дни, за което нарушение е предоставена и възможност за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Заявява, че  ищецът не е бил в отпуск, тъй като не му е давал писменото си разрешение да ползва отпуск в цитирания в ИМ период. Твърди, че е изискал обяснения от ищеца за причините довели до неявяването му на работа, но същият е отказал да даде отговор и демонстративно е напуснал дружеството, което е станало пред свидетели на Дружеството.

            От Управителя на ответното дружество са заявени бланкетни твърдения от които не става ясно основанието на което се претендира недължимост на предявените претенции, касаещи обезщетенията за не ползван платен годишен отпуск, дължимостта на трудовите възнаграждения, командировъчните средства и дължимото обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа.

            Допуснати са гласни доказателства.

          По делото е допусната и назначена съдебна-автотехническа експертиза с вещо лице Г.М. и съдебно-икономическа експертиза с  вещо лице С.Ц., на която в проведеното на 16.12.2013г. с.з. от проц.представител на ищеца е  поискан отвод, вещото лице е отстранено от разглеждане на делото, а за вещо лице е назначена Н.Р., която е представила заключение, прието като доказателство по делото.

            На основание чл. 214, ал.1 от ГПК, по искане на проц.представител на ищеца и съобразно заключението на вещото лице по делото Н.Р. е направено изменение в размера на предявения иск  по чл. 224, ал.1 от КТ, като същия е намален на 394.40 лева и изменение размера на  предявения иск по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ, като същия е намален на 276.08 лева.

При условията на чл.193 от ГПК е открито производство по оспорване на представени от ответното дружество писмени документи, представляващи  счетоводни справки, счетоводни книги и отразените в тях записвания и копия от преводни нареждания за периода от 22.08.2012 година – 03.04.2013 година.

 Съдът преценявайки събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната  съвкупност, както и заключенията по допуснатите съдебна-автотехническа експертиза и съдебно-икономическа експертиза, приема за установено следното:

            От фактическа страна:

 Страните не спорят, че ищеца е работил на длъжност „***” в периода от 22.05.2007 година до 17.04.2013 година в ответното дружество СИМА ЕООД гр. Троян, което е правоприемник на ЕТ „Светослав Дочков” гр.Троян, в което от 01.09.2001 година до 22.05.2007 година  ищеца е полагал трудово правотношение.

От дадените в съдебно заседание обяснения от управителя на фирмата С.М.Д. и от показанията на разпитаните по делото свидетели С.Н.В., Й.Ц.Д. И Г.П.И. се установява, че съществува практика в ответното дружество, след всеки извършен международен курс да се разрешава и предоставя на съответния шофьор, извършил курса почивка в къщи, но в същото време той има задължение да бъде на разположение на фирмата, т.е при повикване да има готовност да пътува.

            Установи се, че в периода от 04.09.2012 година до 24.12.2012 година и в периода от 08.01.2013 година до 10.03.2013 година ищеца е бил командирован в чужбина и е извършвал международни превози с товарен автомобил, предоставен му от ответното дружество.

Установи се, че служителите в „Сима” ЕООД могат да използват полагащите им се платени годишни отпуски,  с разрешение на управителя С.Д. или на изпълняващия длъжността зам.управител Г.И., след като  попълнят  молба и посочат периода, в който искат да отсъстват, като всеки един шофьор или служител сам преценява дали да бъде в отпуск или да бъде в позицията на разположение на фирмата,  което означава,  че може да си стои в къщи  и при съответно повикване трябва да се яви във фирмата.

            От приложените към трудовото досие писмени документи се установява, че за периода  10.03.2013г.- последния ден на командировката до 16.04.2013г. когато му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, ищеца не е искал и съответно управителя не му е разрешавал отпуск.

            От приложената по делото Заповед № 382/16.04.2013 год. на С. Д., в качеството му на Управител на „СИМА” ЕООД,  се установява, че е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение”.

От приложената Заповед № 383/17.04.2013 година, се установява, че Управителя на ответното дружество на основание чл. 330, ал.2 т.6 от КТ е прекратил едностранно трудовото правоотношение, която заповед е била връчена на  ищеца на 24.04.2013 година.

 

 

              От правна страна

              По исковете с пр. осн. чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ

             Тежестта на доказване в процеса по трудов спор лежи върху работодателя. Твърдението на работника или служителя, че уволнението му е незаконно се основава на упражненото от работодателя право на уволнение. Ето защо носителят на това право – работодателя – „Сима” ЕООД следва да докаже, че законосъобразно го е упражнил. Такава е константната практика на ВКС на РБ /р. № 432/20.04.1999 г. по гр.д. № 1358/99 година, р. № 292/28.03.1995 г. по гр. д. № 1968/95 г. и др./. Работника е достатъчно само да твърди незаконосъобразността на наложеното наказание, като посочва пороците на същото в исковата молба.

   Съгласно трайно установената съдебна практика при искове за оспорване на дисциплинарни наказания работодателят е длъжен да докаже, че законосъобразно е упражнил своята дисциплинарна власт – след като е изслушал работника или поне е поискал неговите  обяснения, преценил е всички доказателства, правилно е установил, че именно този работник е извършил конкретно нарушение – действията на последния  представляват виновно неизпълнение на задължения по трудовия му договор, както и че са спазени съответните правила относно процедурата за налагане на дисциплинарно наказание и относно изискващата се по закон форма  и реквизити.

В константната практика на ВКС по приложението на чл.195, ал.1 КТ се приема, че нарушенията на трудовата дисциплина трябва да се конкретизират по фактическите им признаци. За реализирането на дисциплинарната отговорност не е достатъчно да е извършено дисциплинарно нарушение, което да осъществява състава на някое от дисциплинарните нарушения, посочени в чл.187 КТ или в чл.190 КТ. Нужно е преди всичко в заповедта за дисциплинарно наказание или в друг документ, към който заповедта препраща, да се опише конкретното нарушение на трудовата дисциплина с неговите обективни и субективни признаци, които да го индивидуализират като акт на конкретно нарушение на провинилия се работник или служител – в какво то се е изразило, кога, как и при какви обстоятелства е било извършено. Само тогава заповедта за дисциплинарно нарушение отговаря на законовото изискване за съдържание и мотиви. Ако заповедта за дисциплинарно наказание не съдържа описание на конкретното нарушение и не е мотивирана, а се задоволява, както е в случая, с посочване само на законовите текстове, даващи възможност на работодателя да уволни дисциплинарно работника или служителя и с не посочване в какво се състои виновното нарушаване на трудовата дисциплина, какво е неизпълнение на възложената работа и законните нареждания на  работодателя, както и липсата на каквито и да било данни кога или за какъв период от време не се е явил на работа, то тази заповед за уволнение на ищеца не отговаря на обсъжданите изисквания за законоустановено съдържание, регламентирани императивно в чл.195, ал.1 КТ и  следва да бъде уволнението да бъде отменено само на това основание, без да се разглежда трудовия спор по същество.

За пълнота на изложеното съдът следва да отбележи, че от страна на работодателя, чиято е доказателствената тежест не беше доказано по безспорен и категоричен начин, че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ- другата императивна норма, за спазването на която съдът следи служебно и вменява в тежест на работодателя, като орган на дисциплинарна власт задължение да предостави  право на работника или служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Това означава, че ако работодателят счита, че един работник следва да бъде наказан, е необходимо да го уведоми за това, че срещу него се провежда дисциплинарно производство, като важно законово изискване е, обясненията да са поискани преди връчване на уволнителната заповед и да се отнасят за дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието, в рамките на дисциплинарното производство, а не по друг повод.

 Това обстоятелство само по себе си също би било основание за отмяна на наложеното на ищеца дисциплинарно уволнение като незаконно.

По иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ

          За уважаване на иска по чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ не е достатъчно уволнението да бъде признато за незаконно. Иска следва да бъде доказан по основание и размер. За основателността му е необходимо ищеца да не е реализирал доходи от трудово правоотношение, в който случай ще има право на обезщетение  в размер, определен съгласно чл. 228 от КТ.                                                                                                                                          От представената по делото Справка за регистрираните трудови договори на името на ищеца с изх. № 12909-1/09.09.2013 год. на ТД на НАП – Велико Търново, офис - Ловеч се установява, че от 11.05.2013 год., ищеца е сключил трудов договор с фирма „ДАНЕМ ТРАНС” ЕООД, в която работи и понастоящем, т.е. за периода 17.04.2013 год.  до 11.05.2013 година ищецът по делото е бил без работа, поради което иска е доказан по основание.

            От назначена по делото съдебно счетоводна експертиза за установяване размера на дължимото обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ  се установява, че за периода от 17.04.2013 год. до 11.05.2013 год. дължимото на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ е в размер на 276.08 лева, поради което съдът приема, че иска с пр. осн. чл. 344,   ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ е основателен и доказан в претендирания размер.

ПО  ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 224 ОТ КОДЕКСА НА ТРУДА.

При прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е следвало да му бъде изплатено обезщетение за неползвания от него и полагащ му се платен годишен отпуск.

Съобразно заключението на вещото лице дължимото на основание чл. 224, ал. 1 от КТ обезщетение  за неизползвания платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.06.2013г. до окончателното й изплащане е в размер на 394.40 лева.

По иска  с правно основание чл. 128, т. 2 във връзка с чл. 242 от Кодекса на труда и  по чл. 215 от КТ във връзка с чл.31, ал.І от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

Ищецът претендира заплащане на сумата от 3205,55 лв. представляваща сбора от неизплатените му трудови възнаграждения за периода от месец август 2012 год. до 17.04.2013 год., когато трудовото му правоотношение е било прекратено, и през който период с ответното дружество се е намирал в трудовоправни отношения и 4671 евро /четири хиляди шестстотин седемдесет и едно евро/, представляваща неизплатени командировъчни пари за периода от 04.09.2012 год. до 24.12.2012 год.  и за периода от 08.01.2013 год. до 10.03.2013 год

            По искане на ищеца и при условията на чл.193 от ГПК съдът е открил производството по оспорване истинността на счетоводни справки, счетоводни книги и отразените в тях записвания, копия от преводни нареждания за периода от 22.08.2012 година – 03.04.2013 година, находящи се на страници 108, 109, 111, 113, 114, 115, 116, 117, 118, 119, 120, 121, 122, 123, 124, 125, 126, 127, 128, 129, 130, 132, 134, 136, 137, 138, 140, 141, 142, 143, 144, 146, 147, 148, 149, 150, 152, 153, 154, 155, 156, 157, 158, 159, 160, 161, 162, 164, 165, 167, 168, 169, 170, 171, 172, 173, 174, 175, 176, 179, 181, 182, 183, 184, 186, 187, 188, 189, 191, 192, 193, 194 и 197, и копия от разходни касови ордери за валута за периода 24.02.2012 година до 13.03.2013 година, приложени на страници 112, 131, 139, 145, 151, 175, 180, 185, 190, 195 и 196.

            На основание чл.194 ал.2 от ГПК след извършена проверка съдът  констатира, че оспорването не е доказано, поради което същите не следва да бъдат изключвани от доказателствата по делото.

От заключението на вещото лице се установява, че при извършена проверка на оригиналните разплащателни ведомости за заплати на ответника за периода м.08/2012 г.- м.04.2013г., са начислените заплати на ищеца / чиста сума за получаване/ както следва: „м.08/2012 г. - 324,53 лв, м.09/2012 г.- 324,53 лв, м. 10/2012 г. - 324,53 лв, м.11/2012 г. -324,53 лв, м.12/2012 г.- 324,53 лв, м.01/2013 г.- 324,52 лв, м.02/2013 г.- 324,52 лв, м.03/2013 г. -324,52 лв и м. 04/2013г. - 283,45 лв /начислени за 12 р. дни 165,19 лв и 6 дни неизп. Отпуск-118,26лв/,  всичко сума за получаване за периода - 2879,66 лева.

Експерта е установил, че във ведомостта няма положени подписи за получени суми в колона „получател”.

Отделно от това, в констативната част на заключетнието е отразено, че „на името на ищеца за периода от 04,09,2012 г. до 24,12,2012 г. и за периода от 08,01,2013 г. до 10,03,2013 г. са издадени командировъчни заповеди, които съдържат данни за маршрута, времетрането, изминатите километри, зареденото и изразходвано гориво по разходна норма, реализираните икономия или преразход”, като вещото лице е категорично, че „Всяка заповед за командировка е придружена от отчет, в който са описани документите по които са направени разходи по пътуването /гориво, пътни такси и др./.                                                                                                                         Начислените суми за командировки са направени на база на Заповед №246/20.12.2010г. / евро/ на км и по 20 евро на ден. При осчетоводяването на разходите за комадировки, от дължимите суми са приспадани чистите суми на заплатите дължими на ищеца за периода на отчитане, като стойността на дължимите суми за дневни пари изчислени на база на НСКСЧ са: за 167 дни по 27 евро- 4509 евро / 8818,84 лева/. Получените от ищеца средства са осчетоводявани по Дебита на С-ка 422 „Подотчетни лица" по неговата партида, а по Кредита на същата сметка са осчетоводявани всички разходи на база на представените от ищеца оправдателни документи за направените разходи по време на пътуването, като за процесния период, на база представените документи от ищеца е осчетоводена сумата  11436.77 евро-   22368.38 лева, като вещото лице е категорично, че „Към датата на проверката 20.01.2014г., остатъкът по партидата на М.П.М. по счетоводна сметка 422 „Подотчетни лица" при ответника е дебитен -709,20 лв т. е. задължението на ищеца към ответника подлежи на възстановяване, но поради липса на такова искане, съдът не дължи произнасяне.                                                В заключение експерта е категоричен, че ответното дружество не дължи суми от заплати и командировки на ищеца за периода от 04.09.2012 г. до 24.12.2012 г. и за периода от 08.01.2013 г. до 10.03.2013 година.           

В тази връзка съдът намира, че следва да се съобрази обстоятелстовото, че по делото са представени Разходни касови ордери с № 910/02.11.2012 год. /стр. 151 от делото/, № 833/26.11.2012 год. /стр. 145 от делото/, № 939/11.12.2012 год. /стр. 139 от делото/ и № 197/06.03.2013 год.  /стр. 112 от делото/, от които се установява, че ответникът е заплатил на трето лице – С. Л., общо сумата от 3500 лева, и с  Разходен касов ордер с № 67/23.01.2013 год. /стр. 131 от делото/, от който се установява, че ответникът е заплатил на трето лице – С. М., сумата от 1500 лева. Вещото лице е съобразило цитираните по-горе документи при изготвяне на заключението си, но тъй като липсват доказателства по делото, че ищеца е получил тези суми, а и в счетоводството на ответното предприятие няма писмено искане от ищеца по реда на чл. 270, ал. 3 от КТ трудовото му възнаграждение да се изплаща на трети лица, съдът счита, че размера на дължимото от ответника на ищеца трудово възнаграждение в претендира размер от 3205.55 лева,  следва да се уважи.

По отношение на претенцията за заплащане на  сумата 4671 евро /четири хиляди шестстотин седемдесет и едно евро/, представляваща неизплатени командировъчни пари за периода от 04.09.2012 год. до 24.12.2012 год.  и за периода от 08.01.2013 год. до 10.03.2013 год., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба по делото до окончателното й изплащане, чиято левова равностойност е 9135.00 /девет хиляди сто тридесет и пет/ лева,  като неоснователна при посочените по-горе  аргументи следва да се отхвърли.

Съгласно закона и трайната съдебна практика при отхвърляне на предявените искове по трудови дела, ищецът дължи единствено разноските, направени от ответника в производството и деловодните такива.  

Ответникът в настоящия случай е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева, като съобразно отхвърлената част от исковете, ищеца следва да му заплати сумата от  480.00лева. В тази връзка съдът намира за неоснователно направеното от проц.представител на ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като в претендирания размер от 720.00 лева, същото изцяло е съобразено с НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. За минималните размери на адвокатските възнаграждения от ВАС, /Обн. ДВ. бр.64 от 23 Юли 2004г., изм. ДВ. бр.2 от 9 Януари 2009г., изм. ДВ. бр.43 от 8 Юни 2010г., изм. и доп. ДВ. бр.28 от 28 Март 2014г./

Ищецът, претендира разноски в размер на 400 лева адвокатско възнаграждение, като съобразно уважената част от иска, ответника следва да му заплати такива в размер на  133.33.00  лева.

Отделно от това, сторените по делото разноски за експертизите  следва да бъдат разпределени между страните, съобразно уважената, съответно отхвърлена част от исковете, а именно: ищецът  следва да заплати  сумата 93.33 лева, а ответника – сумата 46.67 лева.

Ответнника дължи заплащане на ДТ за уважените исковете по  чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 във вр.чл.225, ал.І К,  чл.242, ал.1 КТ и  чл.224, ал.І от КТ в общ размер от 278.22 лева, а ищеца сумата от 365.40лева, представляваща 4% ДТ за иска по чл.215 от КТ вр. чл.31, ал.І от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

При този разбор на доказателствата и изложените мотиви, съдът

 

                             Р Е Ш И: 

 

          ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на М.П.М. ***, ЕГН ********** от длъжността  „***”, извършено със Заповед № 382/16.04.2013 год., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и Заповед № 383/17.04.2013 год., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение и двете на Управителя на  „СИМА” ЕООД, с ЕИК:  820181555, със седалище и адрес на управление гр. Троян, обл.Ловеч, ул.”Димитър Икономов – Димитриката” №50, представлявано от управителя Светослав Дочков.                    

            ОСЪЖДА  „СИМА” ЕООД, с ЕИК:  820181555, със седалище и адрес на управление гр. Троян, обл.Ловеч, ул.”Димитър Икономов – Димитриката” №50, представлявано от управителя Светослав Дочков, ДА ЗАПЛАТИ на М.П.М. ***, ЕГН ********** за иска по чл.128, т. 2 от КТ във връзка с чл. 242 от КТ сумата от 3205,55лева /три хиляди двеста и пет лева и петдесет и пет стотинки/ лева, представляваща сбора от неизплатените му трудови възнаграждения за периода от месец август 2012 год. до 17.04.2013 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от  14.06.2013 година, до окончателното и изплащане, сумата от  276.08 /двеста седемдесет и шест лева и осем стотинки/ лева, за периода от 17.04.2013 год. до 11.05.2013 година, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното му уволнение на основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ,  сумата от 394.40 лева /триста деветдесет и четири лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за неизползвания от него платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.06.2013г. до окончателното й изплащане.

            ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан предявения от М.П.М. ***, ЕГН **********  против СИМА” ЕООД, с ЕИК:  820181555, със седалище и адрес на управление гр. Троян, обл.Ловеч, ул.”Димитър Икономов – Димитриката” №50, представлявано от управителя Светослав Дочков  иск с правно основание чл.215 от КТ, вр. чл.31, ал.І от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за сумата от 4671 евро /четири хиляди шестстотин седемдесет и едно евро/, чиято левова равностойност е 9135.00 /девет хиляди сто тридесет и пет/ лева, представляваща неизплатени командировъчни пари за периода от 04.09.2012 год. до 24.12.2012 год.  и за периода от 08.01.2013 год. до 10.03.2013 год.

ОСЪЖДА СИМА” ЕООД, с ЕИК:  820181555, със седалище и адрес на управление гр. Троян, обл.Ловеч, ул.”Димитър Икономов – Димитриката” №50, представлявано от управителя Светослав Дочков  да заплати на Държавата по сметка на ТРС сумата от 278.22 /двеста седемдесет и осем лева и двадесет и две стотинки/ лева, представляваща дължима ДТ за исковете по  чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 във вр.чл.225, ал.І от  КТ,  чл.242, ал.1 от КТ и  чл.224, ал.І от КТ, сумата от 46.67/четиридесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ лева за платените от бюджета на ТРС експертизи, съобразно уважената част от исковете, а на ищеца М.П.М. ***, ЕГН **********  сумата 133.33 /сто тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ лева, представляващи разноски за един адвокат, съобразно  уважената част от исковете.

ОСЪЖДА М.П.М. ***, ЕГН **********  да заплати на Държавата по сметка на ТРС сумата от 365.40 /триста шестдесет и пет лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща 4% ДТ за иска по чл. 215 от КТ вр.чл.31, ал.І от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, а на ”СИМА” ЕООД, с ЕИК:  820181555, със седалище и адрес на управление гр. Троян, обл.Ловеч, ул.”Димитър Икономов – Димитриката” №50, представлявано от управителя Светослав Дочков  сумата от 480.00 /четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща разноски за един адвокат, съобразно отхвърлената     част  от исковете.                                              

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд град Ловеч  в двуседмичен срок  считано от 17.04.2014 година.                               

                                                   

    Районен съдия :