Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                         

                            

                                                       297

                                

град Троян, 08.12.2014година   

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИЯ   РАЙОНЕН    СЪД, втори съдебен в проведеното на 11.11.2014 година публично заседание  в   следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

Секретар Е.П., като  разгледа    докладваното    от съдията  Иванова гражданско дело № 618 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази:

 

               Производство с правно основание чл  49 ал. 1 от  СК.

 

Постъпила е искова молба  от Д.Т.Р. *** против Р.Н.Р. ***, с която са предявени в обективно съединяване бракоразводен иск с правно основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс, иск по чл.53 от СК, иск по чл.56, ал.1 от СК и иск по чл.59, ал.2 от СК.

В исковата молба се излага, че страните имат сключен граждански брак на 02.03.2002 година, като от брака си имат едно дете – малолетната В.Р.Н., родена на *** година.

Ищцата твърди, че в началото на брака отношенията между тях са били добри, но след раждането на детето, ответникът започнал да посещава различни игрални заведения, където проигравал всичките им пари. Твърди, че благодарение на родителите си е успявала да подсигури всичко необходимо за дъщеря им, тъй като те закупували храна и всички вещи, от които се е нуждаело детето. Страстта на ответника към хазарта станала повод за семейни скандали. Ищцата  била  принуждавана да напуска семейното жилище  с детето около 6-7 пъти, като една от фактическите им раздели  продължила повече от една година. Надеждата за промяна у ответника била причина за последвало  връщане в семейното жилище, което всеки път се оказвало без резултат.  Твърди, че ответника не само не се променил, но започнал да злоупотребява и с алкохола, в което състояние поведението му ставало агресивно, в такова състояние и нанесъл побой, посегнал на майка си, а детето замерил с чиния, пълна с топла храна.

Това поведение на ответника към  ищцата и детето я принудило да напусне семейното жилище в началото на месец май 2014 година и от тогава те живеят при нейните родители, като грижите за издръжката и отглеждането на дъщерята към днешна дата е поета изцяло от нея.

Твърди се, че фактическата раздяла между съпрузите е пълна и окончателна, като ищцата счита, че всички възможности за помирение вече са безвъзвратно изчерпани. С оглед на изложеното счита, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен, изчерпан от съдържание, вреден е както за съпрузите, така и за дъщеря им, и съществуването му в бъдеще е просто невъзможно, поради което е  била принудена да предяви настоящата искова молба.

Ищцата моли съда, да постанови решение, с което да прекрати брака между страните, поради  настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия, със законните последици. След прекратяването на брака ищцата моли да и бъдат предоставени за упражняване родителските права върху малолетната им дъщеря В.Р.Н., като ответника бъде осъден да и заплаща, в качеството на майка и законна представителка на детето, месечна издръжка в един справедлив размер, с начална дата 01.05.2014 година за в бъдеще.

Заявява, че след прекратяването на брака няма претенции да ползва семейното жилище, находящо се в гр. Т.***, тъй като това жилище е собственост на ответника и неговите родители. След прекратяването на брака ищцата желае да възстанови своето предбрачно фамилно име – М..

Моли съда, да постанови решение, с което да прекрати сключения  брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство, изцяло по вина на съпруга.

            На ответникът Р.Н.Р. е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея и същия в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор.

            Съобразно задълженията си по закон съдът е указал на страните, че в първото съдебно заседание при разглеждане на делото следва да се явят лично, а при неявяване на ищецът по уважителни причини производството по делото се прекратява. Съдът е указал на страните, че могат да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В проведеното на 11.11.2014г. открито съдебно заседание, ищцата, редовно призована се явява лично и поддържа искането си за прекратяване на брака, изцяло по вина на съпруга.

Ответникът редовно призован не се явява в с.з. и не се представлява.

            За установяване на обстоятелствата по делото са допуснати до разпит свидетелите М.М.Д.  и Г.Т.Д. .

За Дирекция „СП” гр.Троян не се явява представител.

          От фактическа страна:
            Към настоящото дело е приложено удостоверение за сключен граждански брак №8 от 03.02.2002г. на Община Троян, от който е видно, че страните са сключили такъв помежду си на 03.02.2002 година в гр.Троян.

            От приложеното по делото удостоверение за раждане-дубликат /л.4/ се установява, че страните имат малолетна дъщеря – В.Р.Н., родена на ***г..

            Изготвен е социален доклад от А.Й.И. – социален работник, в който след изслушване на детето, подробно е изложено становище, във връзка с родителските права, грижите и отношенията на родителите с детето.

В хода на производството са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетели. В показанията си пред съда свидетеля М.М.Д. подробно разказва за отношението на ответника към семейството. Заявява, че познава страните от 14 години, познава добре историята на семейството. Свидетеля е категоричен, че „Р. е пристрастен към хазартните игри”, „стига до там, че не само харчи заплатата си, а залага и домашно имущество”. Отделно от това твърди, че ответника злоупотребява с алкохол и в това си състояние става агресивен.

В показанията си пред съда, свидетелката Г.Т.Д.- сестра на ищцата, подробно описва отношенията в семейството на сестра си, а именно за обвързаността на ответника към хазарта, за трудностите, които е срещала ищцата в подсигуряване на издръжката на семейството. Твърди, че ответника е безотговорен към проблемите на детето, още повече, че то е болно от диабет и има нужда от по-специални грижи. В показанията си пред съда  свидетелката излага също, че ответника злоупотребява с алкохол, става агресивен и налага тормоз на ищцата.  Настоящия съдебен състав внимателно анализира тези показания при съобразяване разпоредбата на чл.172 от ГПК, с оглед евентуална заинтересованост, но счита, че същите не се опровергават, а се подкрепят от останалия  доказателствен материал. Изложените свидетелски показания съдът обсъди и съобразявайки обстоятелството, че по настоящото дело се събират данни за личния живот на двамата съпрузи и тези данни биха могли да бъдат изнесени от най – тесен кръг от хора, каквито са родители, братя, сестри и близки роднини.

От правна страна:         

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че този брачен съюз не може да постигне целите на брака и той съществува само формално, поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и обществото. От тези факти съдът направи извода, че личните отношения между съпрузите не са на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност, необходими за съществуването на взаимност между съпрузите, което е заложено в разпоредбите на Семейния кодекс. В тази насока съдът констатира, че брачната връзка между ищцата и ответника е изпразнена от съдържание. Съдът счита, че така изяснената фактическа обстановка съставлява хипотезата на чл. 49, ал. 1 от СК, налице е дълбоко и непоправимо разстройство на отношенията между страните, поради което бракът им следва да се прекрати. Касае се за едно отрицателно  състояние на брачната връзка, което е  антипод на понятието за брачен съюз, отрицание на нормалното съдържание на съпружеската общност, която както се установи, никога не е съществувала. Понастоящем, формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо според закона и морала, необходимо вътрешно съдържание, бракът фактически никога не е съществувал, и неговото продължаване би било безсмислено и неоправдано. Разводът в случая е едно състояние, от което няма друг възможен житейски изход. След като бракът е безполезен от гледна точка на обществото,  ненужно е неговото изкуствено запазване, тъй като не може да играе ролята на наказание, поради което, същият следва да се прекрати.

По отношение на ВИНАТА:

Вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения съдът намира в поведението на съпруга.

В производството по безспорен и категоричен начин се установи, безпричинно агресивно поведение от страна на съпруга спрямо съпругата. Установи се, че страстта на ответника към хазарта го довела до състояние, в  което залагал домашно имущество, за да се снабди с финансови средства извън тези, които получавал по трудово правоотношение. Същият, освен дезинтересираност към съпругата си, демонстрирал такова поведение и към дъщеря си. Беше установено, че ответника няма представа в кой клас е В., кой е класния и ръководители т.н. Проблемите и кризите между съпрузите провокирани от безотговорното отношение на съпруга към семейството, напрежение между тях, довело неминуемо до конфликт във взаимоотношенията и неразбирателство, за което  състояние изцяло е виновен съпруга- ответника  Р.Р..

По отношение предоставяне упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА:

От представените по делото като доказателства удостоверение за раждане серия ВР  №0016179 от 19.06.2002г., съставено от Община-Троян се установява, че от брака си съпрузите имат родено едно дете.

Ищцата е направила искане за предоставяне упражняване на родителските права по отношение на малолетната на страните дъщеря. При преценката на кого от двамата родители следва да се предоставят за упражняване родителските права, съобразявайки установената по отношение на ответника противобрачна вина за разстройството на брака им, следва да се изхожда  и от интересите на детето, като се вземат предвид и обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 от СК. В тази връзка от изготвения по делото социален доклад се установява, че бащата не е изявил претенции за предоставяне за упражняване на родителските права, а между детето и майката е налице  дълбока привързаност. Предвид гореизложеното съдът намира, че родителските права след развода по отношение на непълнолетната В.Р.Н., родена на ***г.  следва да се предоставят за упражняване на майката.

Местоживеенето на детето В.Р.Н., ЕГН-**********  ще следва да бъде по настоящия адрес на майката В.Р.Н., ЕГН-**********, който в момента е: гр.Т.***.

По отношение на режима на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ С ДЕТЕТО:

При определяне на личните отношения с родителя, комуто не е предоставено упражняване на родителските права, също следва да се изхожда изцяло с оглед интересите на детето. Съдът намира, че не са налице предпоставки режимът на лични отношения на бащата с детето да бъде ограничаван. Само по себе си такова ограничаване не е в интерес на детето, тъй като би нарушило връзката между тях, което би довело до пълното им отчуждаване. Общуването на детето с всеки от родителите съдейства за правилното му възпитание и следователно е в негов интерес, а не във вреда. В този смисъл са решение № 291 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 115/2012 г., III г. о., ГК и решение по гр. д. № 433/73 г. на второ г. о. на ВС/.

По същество липсват данни бащата да има лошо отношение към детето, поради което един стандартен режим на лични отношения би бил в изключителен интерес на детето, тъй като би позволил създаването на емоционална и дори чисто физическа връзка с бащата.

По така изложените съображения съдът намира, че следва да бъде определен  режим на лични отношения между бащата и неговата дъщеря, включващ правото му да я вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Съдът намира, че този режим е в интерес както на самото дете, така и на родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, с цел да бъде поддържана в необходимия обем връзката родител – дете.

По отношение на ИЗДРЪЖКАТА НА ДЕЦАТА:

Съгласно чл. 143, ал. 2 и чл. 142 от СК размера на издръжката следва да бъде съобразен както с възрастта и нуждите на детето, така и с възможностите на родителя да я дава.

По делото се установи, че  освен за задоволяване на ежедневните потребности на детето, същото се нуждае от допълнителни средства, свързани със здравословното му състояние. От данните в социалния доклад се установява, че малолетната  В. е диабетик. Ежедневно е на инсулин, който поставя четири пъти. Отделно от това, ежемесечно детето посещава контролни прегледи при специалист в гр.Плевен.  От приложения по делото като доказателство трудов договор №11 от 02.06.2014г. се установява, че майката е в трудовоправни отношения с ЕТ”Зора-Надя Митева”, с основно месечно  възнаграждение в размер на 350.00 лева. По делото липсват данни за дохода на бащата, но от данните в социалния доклад се установява, че същия е съгласен да изплаща месечна издръжка в размер на 100.00 лева.

 При определяне размера на месечната издръжка в рамките на заявената искова претенция, съдът следва, съгласно чл. 142, ал. 1 от СК да съобрази нуждите на детето, възможностите на бащата да я дава с оглед неговата работоспособност, трудова ангажираност, доходи и имущество.  Тъй като издръжка се търси от бащата, при определянето й следва да се вземе предвид, че майката ще отглежда и ще полага занапред грижи за издръжката на детето, а бащата е в трудоспособна възраст и същия следва да направи всичко възможно, за да реализира съответните  доходи.

Съдът намира, че за задоволяване нуждите на малолетното дете, с оглед нормалните потребности, характерни на възрастта му и специфичните такива с оглед здравословното му състояние, нужната му издръжка следва да се определи в размер на 240.00 лв., от която всеки от родителите следва да осигурява половината - по 120.00 лева, в който размер иска е  основателен и доказан.

По отношение предоставяне ползването на СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:

С оглед заявеното от ищцата, че след прекратяване на брака няма претенции за ползване на семейното жилище находящо се в гр.Т.***, тъй като същото е собственост на родителите на ответника, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По отношение на ФАМИЛНОТО ИМЕ на съпругата:

С оглед направеното искане от ищцата по чл. 326 от ГПК вр. с чл. 53 от СК, съдът намира, че на съпругата следва да бъде възстановено пред брачното й фамилно име – М., което да носи след прекратяване на брака.

С оглед уважаване на иска за развод, на основание чл.329, ал. 1 изр. първо от ГПК, поради установената по делото вина на ответника за разстройството на брака, разноските остават в негова тежест.

На основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата сумата от 180.00 лв., представляваща дължимата държавна такса от 4 % върху сбора на платежите за три години върху присъдения размер на издръжката на  детето и окончателна държавна такса  в размер на  50.00   лева.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и сторените по делото разноски в размер на 625.00 лева, съобразно приложения  по реда на чл.80 от ГПК списък.

   Мотивиран от горното, Троянски районен съд,

 

                                                Р     Е     Ш     И:

 

          ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 от СК гражданския брак, сключен на  02.03.2002г., за което е съставен Акт за граждански брак №8 от 02.03.2002г. на Община Троян, обл.Ловеч между Р.Н.Р., ЕГН ********** *** и Д.Т.Р., ЕГН ********** *** с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът  Р.Н.Р..

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетната В.Р.Н., ЕГН-********** на нейната майка Д.Т.Р., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето В.Р.Н., ЕГН-********** да бъде по настоящия адрес на майката Д.Т.Р., ЕГН **********, който в момента е: гр.Т.***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата  Р.Н.Р., ЕГН ********** с малолетната си дъщеря В.Р.Н.,както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

ВЪЗСТАНОВЯВА пред брачното фамилно име на съпругата, а именно М..

Съдът не следва да се произнася по въпроса за семейното жилище, тъй като такова не е налице.

ОСЪЖДА Р.Н.Р., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на Д.Т.Р., ЕГН ********** ***, като майка и законна представителка на малолетната В.Р.Н., родена на *** година месечна издръжка в размер на 120.00 /сто и двадесет /лева, считано от 01.05.2014 година, за в бъдеще до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

ОСЪЖДА Р.Н.Р., ЕГН ********** *** да заплати на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка  на Районен съд –Троян окончателно определената от съда ДТ в размер на  50.00 /петдесет/ лева, КАКТО и 180.00 /сто и осемдесет/ лева, представляваща 4% ДТ върху размера на определената издръжка за три години, а на Д.Т.Р., ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер на 625.00 /шестстотин двадесет и пет/ лева, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък.

   Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                              Районен съдия: