Р Е Ш Е Н И Е

№ 116

 

гр.Троян, 09.05.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

            Троянски районен съд,  в публичното заседание на девети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова

 

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията Иванова гр.дело №708 по описа за 2013г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.45, вр.чл.52 ЗЗД с цена на иска 200 лева.

 

П.М.Н. *** е предявил иск против Н.Д.Х. *** за сумата от 200.00 лева,  представляваща обезщетение по смисъла на чл.45 от ЗДД.

Ищецът твърди в ИМ, че по силата на постигната с ответника уговорка, последния  е следвало да извърши  възложена от ищеца работа, свързана с  натоварване на дървата от м.Райковска в гр.Троян, за което двамата постигнали споразумение, ищецът да заплати на ответника сумата от 21 лева, от които 15.00 лева за извършената работа и 6.00 лева за такси. Твърди, че след като свършили работата, ответника го „изнудил” да му заплати 36 лева, вместо уговорените 21.00 лева, с което му причинил неудобство и емоционално разстройство продължило дълъг период от време.

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. І от ГПК    ответникът е представил писмен отговор, в който излага становището за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.П.П. ***, назначен за особен представител, който поддържа предявената претенция на посоченото основание. Съображенията си адв.П. излага по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

Ответникът, редовно призован се явява лично. Поддържа направените възражения за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

С доклада си по реда на чл.146 от ГПК, съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса, като е вменил на ищеца задължение да докаже степента и тежестта на увреждането, претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, изживения от него стрес, емоционално разстройство и неудобства, с оглед определяне размера на обезщетението.

По искане на ищеца,  по делото е призован и разпитан в качеството на свидетел И.П.Й., за който се установи, че познава П.Н.  от около 10 години, тъй като „… баща ми го прибра да живее в нас….. През последните 5-6 години не сме поддържали с Н. никакви отношения…”. Свидетеля  си спомня, „… че преди много години ходих да натоваря едни дърва на м. Райковска, които П.Н. ми продаде…..”. От показанията на свидетеля се установява, че познава и ответника Х., който е негов съсед, но няма спомен да го е виждал в м.Райковска, когато е закупил от Н. дървата.   Свидетелят няма спомен „….по време на натоварване на дървата от м. Райковска - П.Н., да ми се е оплаквал, че изпитва някакъв дискомфорт, емоционален срив или неудобство, причинено му от трето лице, в случая ответника, нищо не ми е споменавал…..”. Съдът счита, че следва да кредитира с доверие показанията на свидетеля като обективни и непротиворечиви.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Предявения иск е по чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД -обезщетение за неимуществени вреди произтичащо от договорна отговорност. Договорната отговорност /както и деликтната/ засяга защитими права, което засягане няма парична оценка. Прилагането по аналогия на правилото на чл. 52 ЗЗД и при договорната отговорност съответства на целта на закона и на правилата на морала. В този смисъл и съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение върху пострадалото лице на увреждащото го деяние. В настоящия случай, неимуществените вреди са във формата на неудобство и емоционално разстройство причинено и понесено от ищеца, като последица от действието на ответника.

В тежест на ищеца е да докаже степента и тежестта на увреждането, претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, изживения от него стрес, емоционално разстройство и неудобства, за да може съдът при определяне размера на обезщетението да ги съобрази с общоприетия критерий за справедливост.

Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В т.см. е тълкуването на закона, дадено в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС.

За да е основателен предявеният иск следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск. С изключение на вината, която се предполага, в тежест на ищеца по делото беше да докаже при условията на пълно и главно доказване останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане - действия или бездействия на ответника по делото, които да са противоправни, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на ответника и претърпените от ищеца вреди.

От разпита на свидетеля И.П.Й. не се установи, действията/бездействия на ответника да са противоправни, със същите да е причинил на ищеца вреда, още по-малко да е налице  причинна връзка между противоправното поведение на ответника и претърпените от ищеца вреди. Напротив, от показанията му се установи, че когато е закупил от Н. дърва за огрев и натоварил същите от м.Райковска на гр.Троян,  „…не се сещам по време на натоварване на дървата от м. Райковска - П.Н., да ми се е оплаквал, че изпитва някакъв дискомфорт, емоционален срив или неудобство, причинено му от трето лице, в случая ответника,……Не  си спомням след този случай, да съм виждал Н. и той да ми е споделял за нещо, което му се е случило във връзка с въпросните дърва….”.

Ищеца твърди, че  ответника му  е причинил неудобство и емоционално разстройство продължило дълъг период от време,  „изнудвайки” го да му заплати сумата от 36 лева, вместо договорените  21.00 лева, но доказателства в тази насока не бяха ангажирани. Действително, от обясненията на ответника дадени в проведеното на 18.03.2014г. открито с.з.  се установи, че през 2009г. ответника е помагал на ищеца да нацепи в гората на м.Райковска дърва за огрев, като Н., „… в жест на благодарност ми даде някакви пари, за които не мога да кажа колко бяха, но бяха дребни банкноти и при всички случаи сумата беше под 20 лева…..”.

Поведението на ответника би било противоправно, ако са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, но доказателства,  от които да се установи, че ищеца е претърпял неимуществени вреди липсват.От друга страна, твърденията изложени от ищеца в депозираната по делото молба, квалифицират поведението на ответника като „изнудване”,  което по смисъла на НК представлява престъпление от общ характер и същото не се  преследва по реда на  ГПК.

Изложеното по-горе мотивира съда да приеме,  че не е доказано твърдяното противоправно поведение на ответника от една страна, а от друга не се установяват и останалите кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на предявения иск- претърпени вреди, които дори и да са налице /което условие липсва в казуса/, същите следва да бъдат в причинно-следствена връзка от противоправните действия на ответника по делото.

Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.

При тези правни изводи, за липса на три от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на предявения иск- противоправност, вреди и причинна връзка между противоправно поведение на Н.Х., не може да бъде ангажирана отговорността на ответника по делото и предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв в предявения си размер от 200 лева.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца П.Н. следва да бъде осъден да заплати на ответника Н.Х. направените от него разноски в настоящото производство.

Тъй като липсват доказателства за извършени такива от страна на ответника, разноски не следва да му бъдат присъждани.

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.М.Н. ***, ЕГН ********** против Н.Д.Х. ***, иск с правно основание чл.45 ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД с цена на иска 200 лв., представляващи обезщетение за нанесени на ищеца неимуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: