РЕШЕНИЕ

 

№ 25

 

гр. Троян,   20.02.2014  год.

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

При секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията – Иванова  гр. дело № 723 по описа на ТРС за 2013 год., за да се произнесе - съобрази:

        

Предявен  е от С.  И.Д. срещу Д.Д.И. иск с  правно основание чл. 415 във вр. чл.422 от ГПК. Претендира се решение, с което да бъде установено, че в полза на ищеца, че съществува вземане, произтичащо от обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в следствие непозволено увреждане от Д.Д.И. за периода 17.09.2012 година  - 30.05.2013 година в размер на 1867.34 лева.

Излага се, че за така дължимата сума ищецът се е снабдил със заповед по чл. 410 от ГПК №345 от 04.06.2013г., оспорена от ответника,  с оглед на което е предявен и настоящият установителен иск.

Моли съда да признае  за установено по отношение на ответника, че към датата на издаване на заповедта за изпълнение №345 от 04.06.2013г.,по реда на  чл.410 от ГПК ответникът дължи на иищеца  сумата от 1867.34 лева  представляваща обезщетение от причинено непозволено увреждане – средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи горен десен зъб /резец/ и направени разходи за възстановяване и изграждане на избития зъб по фактури №0000000259/17.09.2012г.;№0000000623/29.09.2012г.;№1108033635/26.09.2012г.;№0600012124/29.09.2012г.;№0600012123/29.09.2012г.;№0000000270/11.03.2013г.;№1000017269/10.03.2013г. и №1000017370/18.03.2013г., ведно със законната лихва, считано от 31.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 38.00 – тридесет и осем лева – внесена държавна такса и сумата 400.00 – четиристотин лева – адвокатско възнаграждение. В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, ищецът е ангажирал писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание, редовно призован не се явява представител, представлява се в процесса от  адв.Павлин Петков – упълномощен защитник, който   моли съда да уважи предявените искове, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

При предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. І от ГПК ответникът  е представил писмен отговор, в който е изложил възраженията си за недопустимост и неоснователсност на предявения иск.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.К.Д. *** - упълномощен защитник. Поддържа становището си  изложено в отговора към исковата молба и доразвива аргументи по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

За изясняване на обстоятелствата по делото съдът е допуснал съдебно – дентална експертиза, по която вещото лице е изготвило заключение, което е прието от съда като компетентно и обосновано.

От становищата на страните, назначената по делото съдебно – дентална експертиза с вещо лице Д-р В.С.,                            приложените към делото писмени  доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С влязла в сила Присъда № 29/25.09.2012 година, постановена по НОХД № 375/2012 година по описа на ТРС, ответникът е признат за виновен за това, че на 11.03.2012 година около 03.30 часа, в гр. Троян, пл. «Възраждане», в района пред сградата на «Уникредит Булбанк» АД, клон Троян е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи, горен, десен зъб /резец/, за което деяние на основание  чл. 129, ал.1 във вр. ал.2, пр.3, т.2 и чл. 54 от НК е осъден да изтърпи наказание от 6-шест месеца «лишаване от свобода», което наказание на основание чл. 66, ал.1 от НК  е отложено за изпитателен срок от 3-три години.

В наказателното производство пострадалия С.И.Д. е бил конституиран като граждански ищец и в това си качество е претендирал за нанесени неимуществени вреди, настъпили в периода  11.03.2012 година – 12.07.2012 година, в размер на 3500 лева и имуществени вреди за  същия период в размер на 776.73 лева.

След 12.07.2012 година ищеца продължил лечението си,  до окончателното възстановяване на избития зъб, което наложило  пътуване от гр. Троян до гр. София, поставяне на необходим инплант, поставяне на гингливооформител върху инпланта и корона довършваща цялостно зъба,  които  представляват имуществени вреди на обща стойност 1867.34 лева.

Тази сума, в едно с разноски по заповедното  производство е претендирана с депозираното пред ТРС на 31.05.2013г. заявление вх.№3460 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по повод на което е издадена Заповед за изпълнение №345 от 04.06.2013г. Последвало е възражение от длъжника – ответник в настоящото производство, което обстятелство е инициирало производството по реда на чл.422 от ГПК, с образуване на гр.д.№723/2013г. по описа на ТРС.                  Настоящия съдебен състав счита, че предявения положителен установителен иск за сумата от 1867.34 лева, предявен по реда на чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415 във вр. чл. 45, ал.І от ЗЗД за доказване съществуване на вземане, което произтича от производствдото по чл. 410 от ГПК е частично основателен поради следните съображения:          На първо място в процесе не се оспорва обстоятелството, че с влязла в сила Присъда № 29/25.09.2012 година, постановена по НОХД № 375/2012 година по описа на ТРС и потвърдена с решение на ЛОС, ответникът е осъден да заплати на ищеца имуществени и неимуществени вреди в определен в присъдата размер, за това, че на 11.03.2012 година, около 03.30 часа в гр. Троян, Ловешка област, на площад „Възраждане”, в района пред сградата на „Уникредит Булбанк” АД клон гр. Троян, Д.Д.И. – ответник в настоящото производствдо и  подсъдим по НОХД № 375/2012 година по описа на ТРС, причинил средна телесна повреда на С.И. ***, изразяваща се в избиване на първия му горен десен зъб /резец/, без който се затруднява говора и дъвченето /храненето във фазата на отхапването/, поради което и на основание чл. 129 ал. 1 във вр. ал. 2 предложение 3 алтернатива 2, т.е правопораждащия факт на претенцията за обещетение е установен.  От заключението на вещото лице Д-р В.С. -лекар по Дентална медицина-специалносторална хирургия” се установява, че е извършил на 27.12.2013г. на ищеца  дентален преглед и от направената рентгенова снимка, се установило, че „…..на пациента в областта на първи горен десен централен резец е поставен интраосален дентален имплант и върху него е поставена металокерамична корона. Експерта е категоричен в заключението си, че  Лечението има причинно-следствена връзка и е в резултат от избиването на зъба”.

В тази връзка са несъстоятелни изложените от процесуалния представител на ответника възражения от еодна страна за недопустимост на  предявения иск, а от друга, че „при определяне размера на обезщетението в цитираната присъда по НОХД № 375/2012 година на ТРС ….неточно са определени всички необходим медицински манипулации свързани с лечението му, съответно тяхната стойност….”. От заключението на вещото лице Д-р С. се установява, че …на 21.03.2012 г. на пациента е направена аугментация на дефекта на горната челюст и е поставена ВIO-ОSS SPONGIOSA - за естествена костна регенерация и ВIO-GIDE- резорбируема двупластова мембрана за естествена костна регенерация. На 17.09.2012 г в горната челюст е поставен имлант, а на 11.03.2013 г. е поставен гингивооформител и металокерамична коронка….” . Според експерта, лечението  е проведено на три етапа, което е „видно от епикризата и приложените фактури от МДЦ-АМА ООД гр.София. Първият етап е бил наложен и проведен поради липсата на вестибуларната кост (компакта) на алвеоларният гребен в областта на липсващият първи десен горен централен резец.”.

От приложеното като доказателство по делото НОХ дело №375/2012г. по описа на ТРС се установява, че в наказателното производство е  била назначена комплексна съдебно-медицинска  и стоматологична експертиза с вещи лица  д-р Пламен Доровски и  д-р Валентин Лишев, която установява  механизма на увреждането, причинно-следствената връзка, увреждащия резултат, предприетото лечение  – имплантация, което според експертите   по „….предварителни данни при нормално протичане на лечението, ще продължи около една година.” От представената по делото Епикриза от „Медико-Дентален цънтър АМА”ООД гр.София се установява, че към 07.05.2012г.  на С.И.Д. – ищец по делото е  проведен първия етеп от лечението, който включва:” …..аугментация на  алвеоларния гребен на горната челюст  в областта на  първи горен десен зъб. Под локална анесетезия му е направен  трапецовиден разрез, формирало се мукопериостално ламбо. Поставен е костен заместител Вio Oss , който бил покрит  с мембрана Bio Gide, след което оперативната рана  била зашита глухо….”. В епикризата е отразено, че втория етап е след 6-7 месеца, когато „предстои”  поставяне на интраосален дентален имплант, а третия - 4-5 месеца  след втория, котаго ще се  осъществи неподвижно протезиране чрез металокерамична корона.

От представените по делото писмени доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че действително по наказателното поизводство е предявен от С.Д. граждански иск с молба от  12.07.2012г., който е уважен до размер  776.73 /седемстотин седемдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/ лева,  представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на престъплението за периода от 11.03.2012г. до 12.07.2012г., заедно със законната лихва, считано от 13.07.2012г. до окончателното й изплащане, но  подлежащите на обезщетяване  имуществени вреди  в размер на 1867.34 лева  са за последващ период, а именно /17.09.2012 година  - 30.05.2013 година/, т.е. за втория и третия етап на лечението.

С оглед на изложеното, настоящия състав счита, че иска като основателен следва да бъде уважен до размер на  1380.00 лева  /по фактура на МДЦ-АМА ООД от 17.09.2012 г. за 900.00 лева и фактура на МДЦ-АМА ООД от 11.03.2013 г. за 480.00 лева/, като  за разликата до пълния петендиран размер следва да бъде отхвърлен, като неосновеателен и недоказан, тъй като  от представените  по делото ксерокопия на фискални бонове за закупуване на гориво и фактура №623 от 29.09.2012г. в едно с касов бон на стойност 47.34 лева за медикаменти, не се установява по безспорен и категоричен начин, че  са във връзка с  провеждане на лечението.

С оглед изхода на делото, съдът счита, че претендираните  от ищеца по ч.гр.д.№560/2013г. на ТРС разноски следва да бъдат уважени в размер на 324.12 лева, съобразно уважената част от иска.

Съобразно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца сторените в настоящото производство разноски в размер на 324.12 лева, представляващи разноски за ДТ, адвокатско възнаграждение и за експертиза, съобразно уважената част от иска, а ищецът следва да заплати на ответника на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата от 261.22-двеста шестдесет и един лев и давдесет и две стотинки, сторени  от него разноски, съобразно отхвърлената част от иска.

Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.422. ал.1 от ГПК искът се счита, че е предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Водим от изложеното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Д.И. ***, ЕГН **********, ЧЕ ДЪЛЖИ на С.И.Д., ЕГН **********,*** сумата от 1380.00- хиляда триста и осемдесет лева  / по фактура на МДЦ-АМА ООД от 17.09.2012 г. за 900.00лева и фактура на МДЦ-АМА ООД от 11.03.2013 г. за 480.00 лева/, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в следствие непозволено увреждане за периода 17.09.2012 година  - 30.05.2013 година,  в едно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.05.2013г. до окончателното изплащане на задължението, като  за разликата до пълния петендиран размер от 1867.34 – хиляда осемстотин шестдесет и седем лева и тридесет и четири стотинки, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Д.И. ***, ЕГН **********, ЧЕ ДЪЛЖИ на С.И.Д., ЕГН **********,*** сторените по ч.гр.д.№560/2013г. на ТРС разноски в размер на 324.12 – триста двадесет и четири лева и дванадесет стотинки, съобразно уважената част от иска.

 ОСЪЖДА Д.Д.И. ***, ЕГН **********,  ДА ЗАПЛАТИ на С.И.Д., ЕГН **********,***  направените в настоящото производство съдебно –деловодни разноски в размер на 324.12 – триста двадесет и четири лева и дванадесет стотинки, предсткавляващи разноски за ДТ, адвокатско възнаграждение и експертиза, съобразно уважената част от иска на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА С.И.Д., ЕГН **********,***   да заплати на Д.Д.И. ***, ЕГН **********, сумата от 261.22-двеста шестдесет и един лев и давдесет и две стотинки сторени  от него разноски, съобразно отхвърлената част от иска, на ОСНОВАНИЕ  чл.78 ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

На страните да се връчат преписи от решението.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешки Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: