Р Е Ш Е Н И Е    97

Гр. Троян,24.04.2014 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Троянски  районен съд в публичното заседание на 24.03.2014г.

/дванадесет и трети  март  две хиляди и четиринадесета  година/ в състав:

 

Председател:Светла Иванова

 

при секретаря  Е.П.,  като разгледа докладваното от съдията гр.дело №  793 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове са с правно основание чл. 108 от ЗС, чл. 124 от ГПК, чл. 26, ал.І, пр.първо от ЗЗД и акцесорна претенция по реда на чл. 537, ал.ІІ от ГПК.

     В Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба на „Балкан” АД гр. Ловеч, представлявано от П.В., с която се прави искане да бъде установено по отношение на П.К.Т., ЕГН ********** *** ; Т.Й.Й.,***, ЕГН **********; С.Й. ***; В.Д.П.,***, ЕГН **********, Й.С.К.,***, ЕГН **********;  М. *** , ЕГН **********; П.Н.С.,*** , ЕГН **********; С.Н.Г.,***, ЕГН **********; П.В.К.,***, ЕГН ********** и М.Ц.Д.,***, ЕГН **********,***, ЕИК 820194079, представлявано от П.Б.В., ЕГН ********** е собственик на недвижим имот, представляващ  дворно място от 6210 кв.м, съставляващо, част от парцели I и II /първи и втори/ в квартал 21 /двадесет и едно/ по плана на с. Шипково - Баните, Ловешка област - целият от 8 400 кв. м, както и да  бъде установено, че част от имота, с площ от 5473 кв.м, от които 1890 кв.м представляващи поземлен имот с идентификатор 83212.22.576 с площ и начин на трайно ползване „За санаториум, балнеосанаториум, профилакторйум" и 3583кв.м. от имот с идентификатор № 83212.22.577 и начин на трайно ползване „За санаториум, балнеосанаториум, профилакториум" описани в Заповед № КА—14-11-1394/12.12.2011 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Ловеч се владеят от „Балкан"-АД - Ловеч, а останалата част от имота с площ от 2 190 кв.м.,  до размер на 6 210 кв. м се владее от ответника, като ответника Т. бъде осъден да предаде владението на посочената част от имота.

По реда на чл.26, ал.І, пр.1 от ЗЗД е направено искане да бъде прогласена нищожността на сделките, обективирани  в: Нотариален акт 197, рег. №  1450, т. I, н.д. №  152/15.03.2007 г. на Нотариус Димитър Кънчевски, рег. №  525  на Нотариалната камара за покупко- продажба на имот № 022465, ливада, VII категория, местност „Крушево", площ 2 673 кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка област, Нотариален акт № 47, рег. № 1636, т. П, н.д. № 185/22.03.2007 г. на Нотариус Димитър Кънчевски, рег. № 525 на Нотариалната камара за покупко-продажба на имот № 022466, ливада VII категория, местност „Крушево", площ 1 882 кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка област, Нотариален акт № Нотариален акт 89, т. IV, рег. № 5335, н.д. № 601/22.07.2008 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на Нотариалната камара покупко-продажба на имот № 022394, овощна градина, VIII категория, местност „Крушево" площ 1 490 кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка област в неговата точка 1; Нотариален акт 89, т. IV, рег. № 5335, н.д. № 601/22.07.2008 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на Нотариалната камара за покупко- продажба на имот № 022467, ливада, VII категория, местност „Крушево” в неговата точка 4; Нотариален акт 88, т. IV, рег. № 5334, н.д. № 600/22.07.2008 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на Нотариалната камара за покупко- продажба на имот № 022512, ливада, VII категория, местност „Крушево", площ 338 кв.м; Нотариален акт 91, т. IV, рег. № 5344, н.д. № 603/22.07.2008 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на Нотариалната камара за покупко-продажба имот № 022510, ливада VII категория, местност „Крушево", площ 1 522 кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка област.       На основание чл. 537, ал.ІІ от ГПК е предявена акцесорна претенция, да бъдат отменени в посочените части следните нот.актове: Нотариален акт 197, рег. №  1450, т. I, н.д. №  152/15.03.2007 г. на Нотариус Димитър Кънчевски, рег. №  525  на Нотариалната камара за покупко- продажба на имот № 022465, ливада, VII категория, местност „Крушево", площ 2 673 кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка област, в частта за 1 700 кв.м, сключена между П.К.Т., ЕГН ********** *** - купувач и Т.Й.Й.,***, ЕГН ********** и С.Й. *** – продавачи; Нотариален акт № 47, рег. № 1636, т. П, н.д. № 185/22.03.2007 г. на Нотариус Димитър Кънчевски, рег. № 525 на Нотариалната камара за покупко-продажба на имот № 022466, ливада VII категория, местност „Крушево", площ 1 882 кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка област, в частта за 1 625 кв.м, сключена между П.К.Т., ЕГН ********** *** - купувач и В.Д.П.,***, ЕГН ********** - продавач; Точка 1 на Нотариален акт № 89, т. IV, рег. № 5335, н.д. № 601/22.07.2008 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на Нотариалната камара за покупко-продажба на имот № 022394, овощна градина, VIII категория, местност „Крушево" площ 1 490 кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка област, в частта за 785 кв.м, сключена между П.К.Т., ЕГН ********** *** - купувач и Й.С.К.,***, ЕГН **********; М. *** , ЕГН **********; П.Н.С.,*** , ЕГН **********; и С.Н.Г.,***, ЕГН ********** - продавачи; Точка 4 на Нотариален акт 89, т. IV, рег. № 5335, н.д. № 601/22.07.2008 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на Нотариалната камара за покупко- продажба на имот № 022467, ливада, VII категория, местност „Крушево", площ 2 020 кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка област, сключена между П.К.Т., ЕГН ********** *** - купувач и Й.С.К.,***, ЕГН **********; М. *** , ЕГН **********; П.Н.С.,*** , ЕГН **********; и С.Н.Г.,***, ЕГН ********** – продавачи; Нотариален акт 88, т. IV, рег. № 5334, н.д. № 600/22.07.2008 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на Нотариалната камара за покупко- продажба на имот № 022512, ливада, VII категория, местност „Крушево", площ 338 кв.м, в частта за 20 кв.м, сключена между П.К.Т., ЕГН ********** *** - купувач и П.В.К.,***, ЕГН **********-продавач  и Нотариален акт 91, т. IV, рег. № 5344, н.д. № 603/22.07.2008 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на Нотариалната камара за покупко-продажба имот № 022510, ливада VII категория, местност „Крушево", площ 1 522 кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка област, в частта за 60 кв.м, сключена между П.К.Т., ЕГН ********** *** - купувач и М. Д. Д.,***, ЕГН ********** - продавач.

При предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. І от ГПК на всички ответници е изпратено копие от ИМ и доказателствата към нея, придружени с разпореждане, в което са указани правата и задълженията им. В предвидения срок писмен отговор е представил единствено първия ответник- П.Т.,  който оспорва предявените искове. Ангажирани са доказателства. 

Възражението на ответника Т. е, че по силата на давностно владение е придобил 2927 кв.м., извън оградения от ищеца имот, посочен на скица-проект, находяща се на стр. 7 и 8 от адм.д № 5/2012 година по описа на Административен съд гр.Ловеч, приложено като доказателство по настоящото гр.дело№793/2012г., с проектни номера № 576 и 577, което владението започва от влизането в сила на КВС и продължава и  днес. Процесуалните представители на ищеца и ответника Т. признават това обстоятелство, като заявяват, че имотите, извън посочените в кадастралната скица-проект  на стр. 7 и 8 от адм.д  № 5/2012 г. по описа ЛАС с проектни номера 576 и 577, се владеят от ответника Т., поради което съдът е приел в доклада си по делото, че това обстоятелство не се нуждае от доказване.

            При разпределяне на доказателствена тежест, съдът е определил, че в тежест на ищеца е да докаже, че имотът посочен в кадастралната скица-проект  на стр. 7 и 8 от адм. № 5/2012 г. по описа на ЛАС, обозначен с червени линии с проектни номера 576 и 577, се намира в оградена от него  територия и той го владее.

В съдебно заседание за ищецът „Балкан” АД гр. Ловеч, редовно призован се явява изпълнителния директор П. Б. В., представлява се в процеса от адв.С.Г. *** упълномощен защитник, който поддържа становището си за основателност и доказаност на предявените искове по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

            Ответникът П.К.Т. – р.пр. се явява лично и с адв. В.А. с пълномощно приложено към делото. Излага съображения за неоснователност и  недоказаност на претенциите, с аргументи по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

 Ответниците Т.Й.Й., Й.С.К., М.Д.Г., П.Н.С., С.Н.Г., П.В.К., М.Ц.Д. и Т.С.И. – р.пр. не се явяват и не се представляват.

Доказателствата са писмени и гласни. Изслушано е и е прието основно заключение на вещо лице инж.В.П. по допусната СТЕ, в едно с две допълнителни заключения към експертизата, тройна СТЕ с вещи лица В.П., К.К. и Ж.Й., особено мнение  към тройната експертиза от инж.Й. и допълнителна задача към трите вещи лица.

При условията на чл.204 от ГПК е извършен оглед на място и са събрани гласни доказателства.

Съдът, като прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните, според своето вътрешно убеждение и съобразявайки разпоредбите на чл. 235 ал. 2 от ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

Ищецът „Балкан”АД гр. Троян се легитимира като собственик на процесния имот с  Акт за държавна собственост /АДС/ № 5386/24.04.1972 г, от съдържанието на който се установява, че „дворно място парцели I и II в кв. 21 по плана на Баните, с. Шипково“ се отстъпва на „Завод „Балкан“ за строеж на профилакториум“ /л.10/.

От приложения на л.11 Протокол от 12.06.1971 г. на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет с. Бели Осъм, Ловешки окръг, се установява, че е взето решение да се преотредят парцели I и II, в кв. 21 по плана на Минерална баня с. Шипково за почивна станция на ОЗ „Балкан" - гр. Ловеч.

От приложената на л.12  Заповед № 920/07.09.1971 г. на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет – Ловеч се установява, че е одобрено сливането на посочените парцели в един общ парцел обозначен като Парцел I и преотреждането им за „Профилакториум на Обединени заводи - Балкан" - Ловеч.

От приложения на л.13  Протокол № 4/25.10.1971 г. се установява, че на Делегатско събрание на ТКЗС „Малина" - с. Бели Осъм е взето решение да се отпусне на ОЗ „Балкан" - Ловеч срещу заплащане по съответната цена за подобренията и земята, за построяване на профилакториум в парцел I в квартал 21 по плана на с. Шипково-Баните.

От приложения на л.17 протокол от 07.12.1971 г.  е видно, че е извършена оценка на посочения имот, която е в размер на 3076 лева и с платежно нареждане от същата дата/л.18/ е преведена  на ТКЗС „Малина" - Бели Осъм сумата от 3070 лева.

От приложения на л.23 Протокол от 1971 г. по чл. 85 от ППЗПНМ се установява, че е извършено предаване на дворно място от 8 400 кв.м, находящо се в парцел I от квартал 21 от ТКЗС „Малина" - Бели Осъм на ОЗ „Балкан" - Ловеч.

От приложеното на л.20 Решение от 08.02.1972 г. на Троянския районен съд по гр.д. № 2/1972 г. оценката на имота е изменена, като е допуснато увеличение на цената, която е изплатена по ф-ра 1290/20.04.1971 г., /л.21/ видно от приложеното на л.22  платежно нареждане от същата дата.

Представено е Решение № 19/04.04.1989 г. на Ловешкия окръжен съд по ф.д. № 19/1989 г., от което се установява, че  е регистрирана Държавна фирма „Балмо", че с  Решение № 153/29.09.1989 г. на Министерския съвет е прехвърлено безвъзмездно по реда на чл. 13 от Указ № 56 за стопанска дейност Технологичния комбинат „Балкан" с Института за възли и агрегати за транспортно машиностроене -Ловеч от Фирма „Балканкар" - София във Фирма „Балмо" - Ловеч и допълнен предмета на дейност и която със Заповед № РД-17-44/21.06.1991 г. на Министерството на индустрията, търговията и услугите, изменена със Заповед № РД-17-742/05.08.1991 г. е преобразувана в акционерна фирма с наименование „Балкан-Ловеч" - гр. Ловеч, която поема активите и пасивите на Фирма „Балмо" - Ловеч по баланса й към 31.05.1991 г., като промяната е вписана с Решение от 15.08.1991 г. на Ловешкия окръжен съд.

Със Заповед № РД-17-38/08.02.194 г. на Министерството на промишлеността е преобразувано Еднолично акционерна дружество „Балкан" - Ловеч в Еднолично дружество с ограничена отговорност „Балкан" - Ловеч, което поема активите и пасивите на преобразуваното дружество, като промяната е вписана с Решение от 17.03.1994 г. на Ловешкия окръжен съд, а в последствие със Заповед № РД-17-184/28.08.1995 г. на Министерството на промишлеността,  Дружеството е преобразувано в „Балкан"-ЕАД - Ловеч и вписано с Решение от 25.09.1995 г. по ф.д. № 19/1989 г. на Ловешкия окръжен съд.

С Решение от 17.04.1997 г. на Ловешкия окръжен съд по ф.д. № 19/1989 г. е вписано преобразуване на „Балкан"-ЕАД - Ловеч в „Балкан"-АД - Ловеч.

С Решение №216 от 15.08.1991г. на фирмено отделение, по по ф.д.№216/91 г. е „ РЕГИСТРИРАНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО С ФИРМА БАЛКАН-ЛОВЕЧ” /л.50/.

С Решение от 15.08.1991г. на фирмено отделение, по  ф.д.№19/91г. е РЕГИСТРИРАНО  АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО С ФИРМА БАЛКАН-ЛОВЕЧ като  ПРИЕМНИК НА ДФ”Балмо”на основание заповед МИТУ № РД 17-44/21.06.1991 г. и № РД 17-742/05.08.1991 г.

Тази  фактология според ищеца налага извода, че към момента на това преобразуване в капитала на „Балкан"-АД - Ловеч е включен процесния имот, описан в правния анализ на Дружеството като ДВОРНО МЯСТО от 8400 кв.м, съставляващо парцели I и II в стр. кв. 21 по плана на „Баните" - с. Шипково, Ловешка област, за който имот е съставен Акт за държавна собственост на недвижим имот № 5386/24.04.1972 г., в който е отразено, че имотът е оставен за ползване на „Завод „Балкан" за строеж на профилакториум".

Настоящия съдебен състав счита, че от една страна, ищеца  „Балкан”АД  не се легитимира като собственик с приложения  АДС № 5386/24.04.1972 г., с който е актувано дворно място от 8400 кв.м., съставляващо парцел І и ІІ в кв.21 по плана на Баните, с. Шипково, тъй като представеният акт легитимира държавата като собственик на описания в акта имот. В самия акт няма поставен печат и не са направени записвания за отписване на целия имот или на част от него и предоставянето му в собственост изцяло или отчасти на трети лица, включително и на търговското дружество.

От друга страна, ищецът се позовава на факта, че  при преобразуването, /посочвайки различните преобразувания в наименованието и правната форма на дружеството – ищец/, в капитала на „Балкан"-АД - Ловеч е включен процесния имот и същия  счита за безспорно доказано правоприемството, а от там и съответно начина на придобиване на собствеността на имота, описан подробно в правния анализ, което твърдение според съда не намира подкрепа в представените по делото доказателства, поради следните съображения:

            Държавна фирма „Балмо“ не е придобила собственост върху процесния имот от датата на регистрацията й на основание цитираното решение на МС № 50/30.03.1989 г. - нито на основание включване на конкретния имот в баланса на прекратените предприятия, нито на основание осъществявано от предприятията – праводатели управление и стопанисване на имота, поради наличието на нормативни пречки за това, а именно  единствено признато право на държавни/общински предприятия да управляват и стопанисват предоставените им държавни имоти. От приложеното на л.51 от делото  Решение от 15.08.1991г. на фирмено отделение, по ф.д.№19/91г. се установява, че АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО С ФИРМА БАЛКАН-ЛОВЕЧ е регистрирано като  ПРИЕМНИК НА ДФ ”Балмо”на основание заповед МИТУ № РД 17-44/21.06.1991 г. и № РД 17-742/05.08.1991 г. Преобразуването на бившата държавна фирма в Търговско дружество по Търговския закон е извършено на 15.08.1991 г. с решение на ЛОС от същата дата по ф.д. № 19/1989 г., от което е видно,  че капиталът на дружеството е 53199000 лева, разпределен на 53199 бр. акции, всяка от тях по 1000 лева. От доказателствата по делото не може да се установи, че регистрираната по реда на Указ №56 за стопанската дейност, новоучредената държавна фирма „Балмо“ е придобила собственост  върху процесния имот от датата на регистрацията й на основание решение на МС № 50/30.03.1989 г., тъй като към този момент действащото законодателство е признавало единствено правото на държавни/общински предприятия да управляват и стопанисват предоставените им държавни имоти съгласно  приетия през 1989г. Указ № 56 за стопанската дейност, с който се възстановява правото на свободна стопанска инициатива на частноправните субекти, но съгласно чл.1, ал.2 от УСД (действаща от влизане на УСД в сила през януари 1989 год.  до отмяната й - ДВ. бр.48 от 18 Юни 1991 г.) „Стопанската дейност се извършва на основата на всички форми на собственост: предоставени за стопанисване обекти на държавна и общинска собственост, собственост на кооперативни и обществени организации, на граждани, на чуждестранни лица и смесена собственост.” В този смисъл е и приетата разпоредба на чл.8 от ЗС (изм. ДВ. бр.31 от 17 Април 1990 год.), според която „Държавните и общинските юридически лица упражняват правото на държавна собственост върху предоставените им вещи от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на закона.”, т.е. към този момент имотът е продължил да бъде държавен.                                 Съгласно § 3 от ПЗР на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, издадените актове за преобразуване на държавни фирми запазват действието си, като бъдат съобразени с изискванията на Търговския закон и регистрацията се извършва съгласно неговите разпоредби, който се явява специален по отношение на Търговският закон, /и двата закона влезли в сила на 01.07.1991 г./ и в който е уредено  преобразуването на държавните и общински предприятия в еднолични търговски дружества, а „Балкан Ловеч“ АД е регистрирано в ЛОС с решение на ЛОС от 15.08.1991г., т.е.  след влизане в сила на ТЗ.                                                 От изложените  от ищцовата страна твърдения не става ясно  основанието на което ищеца”Балкан”АД претендира придобито право на собственост- на база правоприемство от  ДФ „Балмо“, съобразно Решение от 15.08.1991г. на фирмено отделение, по ф.д.№19/91г. на основание заповед МИТУ № РД 17-44/21.06.1991 г. и № РД 17-742/05.08.1991 г. или като новоучредено акционерно дружество съгласно Решение №216 от 15.08.1991г. на фирмено отделение, по ф.д.№216/91 г.  от което се установява, че е „ РЕГИСТРИРАНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО С ФИРМА БАЛКАН-ЛОВЕЧ” /л.50/.

            Ако се приеме, че на база правоприемството, Заповед № РД-17-742/05.08.1991 г. на МИТУ се отнася за преобразуване на „Акционерна фирма „Балмо“, то такъв правен субект не съществува, тъй като Решението по ф.д. № 19/1989 г. на ЛОС от 15.08.1991 г. определя „Балкан – Ловеч“ АД като правоприемник на Държавна Фирма „БАЛМО“, а не на „Акционерна фирма „Балмо“. Органът по преобразуване и приватизация е съответният министър и само той определя кое имущество ще се включи в активите на съответното ново търговско дружество, а в случая липсват данни „Балкан – Ловеч“ АД да е определен като правоприемник на ДФ „Балмо“.  При учредяването на ДФ „Балмо“, което е извършено с решение на МС на НРБ № 50/30.03.1989 г. е определен уставен фонд на фирмата – държавно  имущество на прекратените организации, на които фирмата е правоприемник, а именно: „Завод за леки автомобили“ от състава на ТК „Балкан“ Ловеч и „сервиз за леки автомобили „Москвич“. В т. 2 на цитираното решение е прието, че в състава на фирмата се включват не всички активи и пасиви, а „съответната част от активите и пасивите по баланса към 31 януари 1989г.“, но ищецът не е ангажирал доказателства каква е тази „съответна“ част  на която самия той се позовава в ИМ.  С решение на МС на НРБ № 153/29.09.1989 г. в уставния фонд на фирмата се включва и „Технологичен комбинат „Балкан“ с института за възли и агрегати за транспортното машиностроене – Ловеч“.

             От приложения на л.12 от Делото ДВ бр. 57/22.07.1986 г. се установява, че в уставния фонд на ДФ „Балмо“ не са включени „Машиностроителен завод Ловеч“, „Завод за инструменти и специализирано техническо оборудване“, „Завод за високоякостни чугуни „Осъм“, които представляват част от бившия Комбинат „Балкан“ Ловеч“. Липсват данни имотът, описан в АДС № 5386/24.04.1972 г., да е бил включен в баланса на ДФ „Балмо“, поради което и не би могло на практика да настъпи претендираното от ищеца преминаване на правото на собственост от държавата в „Балкан”АД – Ловеч.

            За установяване на спорните по делото обстоятелства, е допусната СТЕ, по която в.л. П. е изготвил основно и две допълнителни заключения, приети като доказателство по делото и ценени от съда като компетентни и обосновани. Експерта е категоричен, че описаните в пункт 2 на допълнителната ИМ имоти, отразени в посочените Нот.актове, попадат в имот с идентификатор №83212.22.514, като размера на тази част на имота,  която попада в обединените със Заповед №920/07.09.1971г. на ОНС Ловеч, парцел  І и ІІ  от кв.21 по плана на с.Шипково-Баните е 2910 кв.м /югозападната част на  ПИ/. Според вещото лице, „….оградения имот на „Балкан”попада изцяло в процесния имот с № 514, който е нанесен в КК. Процесния имот № 514 по КК и оградения имот на „Балкан” АД са заснети по геодезически методи и нанесени в една координатна система….”. Експерта е установил начина, по който е ситуирал  парцела: „…Самия парцел, за да го ситуирам съм използвал съществуващите към момента - път, мост, завой на пътя, който съществува и понастоящем….”, като  в проведеното на 25.06.2013г. открито с.з. инж. П. обяснява причините, поради които не приема метода на ситуиране на инж.Й., използван при изготвяне на  „частната експертиза”, която не е приета като доказателство по делото. „…..Този метод аз не мога да го приема като коректен, тъй като, когато е образуван Парцел І и ІІ, обединени след това в Парцел І, в кв. 21, по това време видимата ограда на място не е съществувала…..”.

            По искане на страните, съдът е допуснал тройна СТЕ, по която за вещи лица са назначени инж.П., инж.К. и инж. Й., която  е подписала заключение вх.№183 от 10.01.2014г., но в проведеното на 20.01.2014г. открито с.з. депозира особено мнение по отношение на упоменатия в Заповед № 1364/1973г. парцел 7.

            Според вещите лица, плана е изменен с две заповеди - Заповед  № 920/1971 година и  Заповед № 1364/73г., които са влезли в сила, но към тях липсва графичен материал, от който да е видно какво  точно е изменено, какви са площите на новообразуваните парцели, както и не става ясно къде минава границата между тези новообразувани парцели.

Липсата на съответните писмени доказателства възпрепятстват вещите лица да изразят категоричното си становище, поради което, в дадените в с.з. обяснения същите изразяват предположения: „…..изменението на целия план имаме две заповеди, тази и другата заповед, която сме я написали по делото за обединяване на парцела № 1 и 2. Явно е имало и други изменения. Или може би това изменение да се е съдържало в предишната заповед, защото парцелите в плана са подредени – 1, 2, 3. В плана се появява и парцела 7-ма между втора и трета, но нямаме заповед за това, кога  е станало, от кои парцели взема, от 2-ра ли, от 3-та ли, преди или след обединяването. Нямаме графичен материал към тези заповеди и затова е възможно и да има и трети вариант, но при положение, че парцела 7, копието от плана, което ни е представено от общината не е задраскано, т.е. не е заличено, може и по- късно да е заличено. Затова колежката Й. мисли, че парцел 2 е стигал до парцел 3 и е възможно парцела 7 да е взела част от втора, тъй като за съседната от изток парцела 3 няма никакви задрасквания по плана, на самата парцела 3. Това са само наши предположения, затова сме направили и първи, и втори вариант, а в.л.Й. мисли, че има и трети вариант…..”.

На  зададените в с.з. към вещите лица въпрос от ответника Т. се установява, че няма  заповед за образуването на парцел № 7 и в.л. не знаят кога се  е появил този парцел, нещо повече: Според трите вещи лица, „….До времето на действие на кадастралния и на регулационния план от 1967 година до 1977 година, когато влиза в сила следващия план, парцел № 7 е нанесен в този план от 1967 година. Ако е бил обединен  парцел № 7 с парцел № 1, би следвало да се задраска на плана, но е възможно и това обединение да не е нанесено на плана. Нямаме графичен материал към тези заповеди за изменението на плана. В много случаи има изменения, които не са нанесени в плановете, извън този случай….”. Отделно от това експертите установяват, че липсва заповед за изменение на парцела № 3, в посока към парцел № 1, като в първия вариант на заключението са приели, че източната граница на парцел 1 е определена по т. 1 и 2, по скица № 5, приложена към заключението и подписана от трите вещи лица; при втория вариант на скица № 5 източната граница на новообразувания парцел № 1 от 1971 година, приемат, че  е по т. 11 и 12. Там вече се разширява площта, а съгласно  третия вариант на инж.Й., „….източната граница на оградения имот почти съвпада с тази граница на парцел 7 или така наречения новообразуван парцел 1 и 3….”.

Ищеца претендира за имота, който е в оградената част, като в тази връзка са  изслушани показанията на св.М.С.Д., който е служител в ищцовото дружество от 1969г., работил е като „главен счетоводител” 20 години. Твърди, че около „…..1972 година се закупи имота. Това беше една голяма придобивка и беше около 1 дка, не мога да кажа точно…..”. Свидетелят е категоричен, че „….ограждането на имота, бунгалата, ВиК, ток, пътеките, терасите…” са правени от Капитално строителство, като през годините не е имало промяна по оградата на имота, както е сега състоянието……”, като свидетеля е категоричен, че „..извън оградата имота не се е владял от „Балкан”..”. От показанията на св. М.Х.И. се установява, че работи във фирмата от 1972 година като счетоводител, че „…От 1972 година до настоящия момент имота не е бил друга ничия собственост, освен на „Балкан”…..Не мога да кажа дали „Балкан” е владял имота извън оградата….”.

От показанията на св.П.П.К. се установява, че същия  е от с. Шипково, „….Знам, че този имот беше на „Балкан”, когато правиха оградата. Извън оградата „Балкан” не е владял имот….”. Свидетеля  е категоричен, че „….от оградата надясно, посока запад, сега имота се владее от ответника П.Т., а преди това имота се е владял от хората, от които го е закупил….”. От показанията на св. Ц.С.Д. се установява, че живее в близост до процесния имот, че „…от западната страна на процесния имот П.Т. е купил имоти от 2-3 човека. Тези хора си сеяха там картофи. Аз също съм   помагал на П.Т. след като ги купи. Той изсече по-големите дървета….”, като свидетеля е категоричен, че от „…. 10 години не са идвали почиващи на бунгалата и не съм виждал…”. Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, безпристрастни и непротиворечиви, макар че с тях се установиха факти и обстоятелства, които не се оспорваха от ищцовата страна и ответника Т., а именно: че ищеца владее оградената част от имота, която според заключението на допълнителната задача по СТЕ изготвена за с.з. на 17.09.2013 г.  е 5406 кв.м.

Изложените по-горе съображения мотивират съда да  приеме, че по делото, макар и да са представени множество писмени документи за правоприемство, то  същите само проследяват страните, между които то е било осъществено, а не съдържат данни за имуществото, което се е прехвърляло от един на друг правния субект, баланса и сметките към даден момент, без да има по делото доказателства за това имущество, за да може да  бъде извършена от съда преценка дали имотът в конкретни граници и площ е бил обект на прехвърляне и съответно в каква площ, граници и местоположение е бил предмет на правоприемството.

Настоящият състав счита, че предявения по реда на чл.124 от ГПК установителен иск, с който ответника иска да бъде признато за установено, че е собственик на претендирания в ИМ имот следва да бъде отхвърлен като  недоказан по отношение на ответниците Т.Й.Й., С.Й.С., В.Д.П., Й.С.К., М.Д.Г., П.Н.С., С.Н.Г., П.В.К. и М.Ц.Д. и П.К.Т..

В тази връзка, съдът намира, че направеното възражение за недопустимост на установителния иск по отношение на ответника П.К.Т., поради липса на правен интерес, тъй като по отношение на същия е предявен ревандикационен иск по чл.108 от ЗС е неоснователно, тъй като осъдителната претенция и искането за предаване на владение е за 2190кв.м, които представляват част претенцията  на иска по чл.124 от ГПК, която е в размер  на 6 210 кв. м. От друга страна,  съгласно  Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право /ТР 8/2012г. на ВКС макар и подписано с особено мнение/.

По отношение на предявения против ответника Т. ревандикационен иск по чл.108 от ЗС.

Съдът намира, че същия  се явява неоснователен и недоказан, поради следните съображения:

Искът по чл.108 е иск на невладеещия собственик срещу трето лице, което владее вещта без правно основание. За да бъде уважен този иск, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на три предпоставки: 1. че е собственик на вещта-предмет на иска; 2. че вещта се намира във владението или държането на ответника и 3. че ответникът владее или държи вещта без правно основание, а по изложените по-горе в мотивите на съда аргументи,  първите две предпоставки  не са налице, поради което иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По отношение на претендираната от ищеца нищожност на сделките:

В настоящия казус проц.представител на ищеца претендира прогласяване нищожността на нот.актове, с които са закупени имотите, описаните в пункт 2 на допълнителната ИМ, за които беше установено, че в обединения парцел 1 кв.21 по плана на с.Шипково-Баните попадат части на имоти: 022394- 673 кв.м; 022467-1555 кв.м;022465- 442 кв.м;  022466- 175 кв.м., но на практика остана недоказан размера на  частта от ПИ с идентификатор  514 по КККР, която попада в обединените със заповед № 920 от 07.09.1971г. на ОНС Ловеч парцели 1 и 2  от кв.21 по плана на с. Шипково Баните.

Настоящия състав споделя изцяло становището на адв.А., че продажбата на чужда вещ не е нищожна независимо, че няма вещнотранслантивно действие, като в тази насока   съдебна практика е непротиворечива.

Относно искането за отмяна на 6 бр. Нотариални актове по реда на чл. 537 ал. 2 от ГПК, като акцесорната претенция, която следва съдбата на главния иск, същата се явява неоснователна и недоказана. Отделно от това, съгласно ТР№3/2012г. на ВКС, Общо събрание на Гражданска колегия, в съдебно заседание на 1 ноември 2012 г. „На отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. ОСТК приема, че именно за да бъде запазена формата за действителност, предвид бъдещо реализиране на права, произтичащи от неизпълнението на валидния договор, който не е произвел транслативен ефект, е недопустима отмяната на нотариалните актове относно сделки /тъй като това би довело до оставане на писмената форма на договора, но не и на изискуема се от закона форма за действителност/”.                                             При изложените по-горе съображения съдът счита, че  предявените от ищеца против ответниците искове като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени, като на основание чл.78 ал.1 от ГПК ищеца следва да им заплати сторените по делото разноски.  Тъй като по делото са налични доказателства за сторени само от ответника Т. разноски,  на същия следва да му бъдат изплатени в размер на 680.00 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното съдът

                                   Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ  като недоказан предявения по реда на чл.124 от ГПК иск, да бъде признато  за установено по отношение на  П.К.Т., ЕГН ********** ***,  Т.Й.Й.,***, ЕГН **********;  С.Й.С. ***;  В.Д.П.,***, ЕГН **********; Й.С.К.,***, ЕГН **********;  М.Д.Г. *** , ЕГН **********;  П.Н.С.,*** , ЕГН **********; С.Н.Г.,***, ЕГН **********;  П.В.К.,***, ЕГН ********** и М.Ц.Д.,***, ЕГН **********, че „БАЛКАН"-АД - Ловеч, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, бул. „Мизия" № 1, ЕИК 820194079, представлявано от П. Б. В., ЕГН **********, е собственик на недвижим имот, представляващ  дворно място от 6210 кв.м, съставляващо, част парцели I и II /първи и втори/ в квартал 21 /двадесет и едно/ по плана на Баните с. Шипково, Ловешка област - целият от 8 400 кв. м, като част от него е описан в Заповед № КА—14-11-1394/12.12.2011 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Ловеч като поземлен имот с идентификатор 83212.22.576 с площ 1890 кв.м и начин на трайно ползване „За санаториум, балнеосанаториум, профилакториум" и имот с идентификатор № 83212.22.577 с площ 3583 кв.м и начин на трайно ползване „За санаториум, балнеосанаториум, профилакториум".                                                              ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.108 ЗС от „БАЛКАН"-АД - Ловеч, бул. „Мизия" № 1, ЕИК 820194079, представлявано от П. Б. В., ЕГН ********** против П.К.Т., ЕГН ********** *** за признаване на установено, че ищеца е собственик на недвижим имот, представляващ  дворно място от 6210 кв.м, съставляващо, част парцели I и II /първи и втори/ в квартал 21 /двадесет и едно/ по плана на Баните с. Шипково, Ловешка област - целият от 8 400 кв. м, като част от него е описан в Заповед № КА-14-11-1394/12.12.2011 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Ловеч като поземлен имот с идентификатор 83212.22.576 с площ 1890 кв.м и начин на трайно ползване „За санаториум, балнеосанаториум, профилакториум" и имот с идентификатор № 83212.22.577 с площ 3583 кв.м и начин на трайно ползване „За санаториум, балнеосанаториум, профилакториум", с общо с площ от 5473 кв.м, които се владеят от „Балкан”АД гр.Ловеч, като бъде осъден ответника Т. да предаде владението на 2 190 кв.м, представляващи част  от имота до размер на 6 210 кв. м. като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.26, ал.І, пр.1 от ЗЗД иск да бъде прогласена нищожността на сделките, обективирани  в: Нотариален акт 197, рег. №  1450, т. I, н.д. №  152/15.03.2007 г. на Нотариус Димитър Кънчевски, рег. №  525  на Нотариалната камара за покупко- продажба на имот № 022465, ливада, VII категория, местност „Крушево", площ 2 673 кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка област, Нотариален акт № 47, рег. № 1636, т. П, н.д. № 185/22.03.2007 г. на Нотариус Димитър Кънчевски, рег. № 525 на Нотариалната камара за покупко-продажба на имот № 022466, ливада VII категория, местност „Крушево", площ 1 882 кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка област, Нотариален акт 89, т. IV, рег. № 5335, н.д. № 601/22.07.2008 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на Нотариалната камара покупко-продажба на имот № 022394, овощна градина, VIII категория, местност „Крушево" площ 1 490 кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка област в неговата точка 1; Нотариален акт 89, т. IV, рег. № 5335, н.д. № 601/22.07.2008 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на Нотариалната камара за покупко- продажба на имот № 022467, ливада, VII категория, местност „Крушево” в неговата точка 4; Нотариален акт 88, т. IV, рег. № 5334, н.д. № 600/22.07.2008 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на Нотариалната камара за покупко- продажба на имот № 022512, ливада, VII категория, местност „Крушево", площ 338 кв.м; Нотариален акт 91, т. IV, рег. № 5344, н.д. № 603/22.07.2008 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на Нотариалната камара за покупко-продажба имот № 022510, ливада VII категория, местност „Крушево", площ 1 522 кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка област, като неоснователен и недоказан.   

ОТХВЪРЛЯ предявената акцесорна претенция на основание чл. 537, ал.ІІ от ГПК за отмяна на Нотариален акт 197, рег. №  1450, т. I, н.д. №  152/15.03.2007 г. на Нотариус Димитър Кънчевски, рег. №  525  на Нотариалната камара за покупко- продажба на имот № 022465, ливада, VII категория, местност „Крушево", площ 2 673 кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка област, в частта за 1 700 кв.м, сключена между П.К.Т., ЕГН ********** *** - купувач и Т.Й.Й.,***, ЕГН ********** и С.Й.С. *** – продавачи; Нотариален акт № 47, рег. № 1636, т. П, н.д. № 185/22.03.2007 г. на Нотариус Димитър Кънчевски, рег. № 525 на Нотариалната камара за покупко-продажба на имот № 022466, ливада VII категория, местност „Крушево", площ 1 882 кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка област, в частта за 1 625 кв.м, сключена между П.К.Т., ЕГН ********** *** - купувач и В.Д.П.,***, ЕГН ********** - продавач; Точка 1 на Нотариален акт № 89, т. IV, рег. № 5335, н.д. № 601/22.07.2008 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на Нотариалната камара за покупко-продажба на имот № 022394, овощна градина, VIII категория, местност „Крушево" площ 1 490 кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка област, в частта за 785 кв.м, сключена между П.К.Т., ЕГН ********** *** - купувач и Й.С.К.,***, ЕГН **********; М.Д.Г. *** , ЕГН **********; П.Н.С.,*** , ЕГН **********; и С.Н.Г.,***, ЕГН ********** - продавачи; Точка 4 на Нотариален акт 89, т. IV, рег. № 5335, н.д. № 601/22.07.2008 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на Нотариалната камара за покупко- продажба на имот № 022467, ливада, VII категория, местност „Крушево", площ 2 020 кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка област, сключена между П.К.Т., ЕГН ********** *** - купувач и Й.С.К.,***, ЕГН **********; М.Д.Г. *** , ЕГН **********; П.Н.С.,*** , ЕГН **********; и С.Н.Г.,***, ЕГН ********** – продавачи; Нотарирален акт 88, т. IV, рег. № 5334, н.д. № 600/22.07.2008 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на Нотариалната камара за покупко- продажба на имот № 022512, ливада, VII категория, местност „Крушево", площ 338 кв.м, в частта за 20 кв.м, сключена между П.К.Т., ЕГН ********** *** - купувач и П.В.К.,***, ЕГН **********-продавач  и Нотариален акт 91, т. IV, рег. № 5344, н.д. № 603/22.07.2008 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на Нотариалната камара за покупко-продажба имот № 022510, ливада VII категория, местност „Крушево", площ 1 522 кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка област, в частта за 60 кв.м, сключена между П.К.Т., ЕГН ********** *** - купувач и М. Д. Д.,***, ЕГН ********** - продавач.

ОСЪЖДА „БАЛКАН"-АД - Ловеч, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, бул. „Мизия" № 1, ЕИК 820194079, представлявано от П. Б. В., ЕГН ********** да заплати на П.К.Т., ЕГН ********** *** направените по делото съдебно-деловодни разноски  в размер на 680.00 /шестстотин и осемдесет/ лева.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред Ловешки окръжен съд, чрез Троянски районен съд в двуседмичен срок от съобщаването  му на страните.

 

 Районен съдия: