Р Е Ш Е Н И Е      91

 

14.04.2014 година, гр.Троян

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски Районен съд, граждански състав, в публично заседание на 31.03.2014г. /тридесет и първи март две хиляди и четиринадесета// година в състав

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова

 

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията И. гр.дело №89/2014г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

           

Предявени са обективно съединени искове - с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на предишната работа и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ – за обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението в размер на 585.00 лева, от които 497.00лева за периода от 04.11.2013г. до 30.01.2014г. представляваща брутно месечно възнаграждение и  88.00 лева представляваща  материално стимулиране  за периода от 04.11.2013г. до 30.01.2014г., сумата, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумите, както и за съдебните разноски по делото.

Ищцата С.И.С. твърди, че на 19.10.2012г. на основание чл.67 ал.1, т.1 във вр.чл.70 от КТ е сключила трудов договор №578 от 19.10.2012г. с ответното предприятие, по силата на който е поела задължение да изпълнява длъжността „Служител издаване на пътнически билети” при звено Троян, пътнически център Горна Оряховица, с основно месечно трудово възнаграждение 497.00 лева. Излага, че поради възникнал на 12.08.2013г.  технически проблем при издаване на билети,  решила да извърши проверка на билетите на пътниците, пътуващи с влак 24224 , което и действие провокирало един от пътниците да подаде жалба срещу нея. Излага,  че по повод жалбата било образувано дисциплинарно производство, което приключило с налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение” от Директор ППП-Стефчо Събчев, обективирано в Заповед №4 от 08.10.2013г.

            Излага, че работното и време съгласно Правилник за вътрешния ред е разпределено с две почивки както следва:   Сутрин от 05.30 до 09.00 часа, с почивка от  09.00 до 11.00 часа, след което от 11.00 до 11.30, с почивка от 13.30 до15.30 часа и от 15.30 до 17.00 часа.

            На 11.10.2013г.  в почивката от 13.30 до 15.30 часа, ищцата твърди, че била посетена от нейна приятелка, заедно с която отишли на адреса на жалбоподателя, /по повод жалбата на когото и било наложено дисциплинарното наказание/, като твърди, че повода за посещение бил да се извини, ако му е причинила с поведението си на 12.08.2013година  неудобство. Излага, че И. /жалбоподателя/ най-учтиво  приел нейните извинения и  заявил, че ще предприеме действия по оттегляне на жалбата си. Последвало обаче друго дисциплинарно производство срещу нея, при което установила, че срещу нея има подадена друга жалба от И.. Това производство приключило със Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, прекратено на основание чл.328  ал.1 т.6 от КТ.

 Счита, че заповедта е незаконосъобразна и неоснователна, тъй като вмененото и нарушение не отговаря на истината.

Твърди, че с действията си не е нарушавала трудовата дисциплина, тъй като на 11.10.2013г. се е явила на работа в 05.20 часа, както и че със срещата с И. не счита, че по какъвто и да било  начин е уронила престижа на фирмата.  Предвид на изложените обстоятелства за  ищцата се е породил правният интерес да предяви настоящата искова претенция.

Препис от исковата молба и приложените към нея доказателства са връчени на ответника, който в депозиран по делото писмен отговор е изразил становище по допустимостта и основателността на предявените искове.

Счита, че същите са допустими, но неоснователни, като аргументите си е посочил в представения по делото отговор.

Твърди, че изложените в ИМ твърдения не отговарят на действителността, на първо място по отношение нанарушението на  трудовата дисциплина, тъй като наложеното и наказание не е във връзка със  закъснение при  започване на работния и ден 11.10.2013г. в 5.30 часа, а   закъснение за работа след втората почивка на 11.10.2013г. т.е. закъснение  след 15.30 часа. Отделно от това се твърди, че от съдържанието на депозираната от К.И. жалба, послужила като повод за провеждане на дисциплинарно производство се установява, че с действията си ищцата е причинила на жалбоподателя неудобство и дискомфорто, с което от своя страна е  уронила доброто име на предприятието.

На 28.08.2012г. със Заповед №8 от 28.08.2012г. и е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото и правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6  и чл.190 ал.І т.4 предл.1 във вр. чл.192 ал.І и чл.187 т.8 от КТ.

В съдебно заседание, редовно призована се явява лично и с упълномощен защитник – адв. И.И. ***, който поддържа предявените искове на посоченото в ИМ правно основание. Съображенията си излага по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

Ответникът „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД гр. София, чрез Поделение за пътнически превози – град Горна Оряховица, представлявано по пълномощие от Директор ППП – Стефчо Иванов Събчев – р.пр.  не се явява  представител, представлява се от адв. Любомир Петков – упълномощен защитник, който моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Развива подробни аргументи по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

С определението си по чл.312 от ГПК, съдът е приел представените писмени доказателства и е изготвил доклад по делото. На страните е разяснено по кой от исковете чия е доказателствената тежест, какви факти и обстоятелства подлежат на доказване, допуснал е гласни доказателства и е назначена съдебно – икономическа експертиза, заключението по която е прието в съдебно заседание, не оспорено от страните.

На основание чл. 214, ал.1 от ГПК съдът е допуснал  изменение на предявения иск по реда на чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ, като същият да се счита предявен за времето от 03.12.2013 година  до датата на завеждането на ИМ в размер на 591.60 лева, както и обезщетение за времето от 31.01.2014 година до 31.03.2014 година в размер на 1301.52 лева.

 След анализ на събраните доказателства, съдът намери за установено следното:

Страните не спорят, а е видно от приетите като писмени доказателства по делото копия от документите от личното трудово досие на ищцата, че същата е  работила при ответника от 19.10.2012г., като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е заемала длъжността  “Служител, издаване на пътнически билети”.

От приложената към трудовото досие  Заповед №Н-418 от 22.07.2013г. /л.11 от трудовото досие/ се установява, че на 31.07.2013г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „ЗАБЛЕЖКА”, за нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 т.10 от КТ, за това, че при извършена проверка на превозни документи от служители на отдел „Вътрешно фирмен контрол” към „Холдинг БДЖ”ЕАД е констатирано, че от гара Троян е издаден билет с маршрут „Троян-Левски-Морава”, като  в билета е отразено, че в участъка Левски-Морава пътуването ще продължи с влак №2611, въпреки че този влак не пътува  по това направление. Констатирано е при проверката, че служителят издал билета е С.С., която по този начин е ощетила пътника. Преди налагане на дисциплинарното наказание са снети писмени обяснения от С.С. /л.16 от труд.досие/.  Същата признава вината си, заявява, че е допуснала техническа грешка при издаване на билета, тъй като пътника се е явил в последния момент. Твърди, че на практика „железниците не са ощетени”, а разликата в  цената на билета е в размер на 2.50 лева.  Заповедта и е връчена срещу подпис.

От приложената на л.18 Заповед №4 от 08.10.2013г. се установява, че на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”, за това, че на 12.08.2013г. в нарушение на трудовите си функции, „преминава и събира документите за пътуване /билетите/ на неопределен брой пътници”, без обяснения, без да се легитимира и без да носи на видно място визитката със своето име и длъжност.

Изложено е също, че по повод  неправомерното поведение на С.С., са последвали жалби от лица, пътували с влак №24224 по маршрут  гара Троян- гара Левски, подробно описани, а именно: Жалба с вх.№36-00-880/29.08.2013г. от К.И. *** до „Холдинг Български Държавни железници”ЕАД, Жалба с вх.№36-00-892 02.09.2013г. от М. И. и  от гр.Т. и Жалба с вх.№36-00-914/04.09.2013г. от Т. С. от гр.Т..

Заповедта е връчена срещу подпис на ищцата С.С. на  10.10.2013г. 

От приложената на л.20 от труд.досие Заповед №32 от 27.11.2013г. се установява, че на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение”, за извършеното  на 11.10.2013г. около 15.30 часа, по време на работа нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в  уронване доброто име на предприятието и неизпълнение на  други трудови  задължения определени при  възникването на трудовото правоотношение, чрез посещението в дома на К.И.И. ***   и уговаряйки го да оттегли своя жалба вх.№36-00-880/29.08.2013г. срещу нейни действия  на 12.08.2013г. в качеството и на служител издаване на пътнически билети – ЖП гара Троян.

От страна на И. е последвала нова жалба, входирана  в ответното предприятие под №353 от 18.10.2013г., с която  жалбоподателя изразява явното си  възмущение от поведението на „служителката на БДЖ”.

За установяване на спорните по делото факти бяха събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Ц.В.Л. и К.И.И..

От показанията на свидетеля И. се установява, че той е автор на двете предявени му в с.з. жалби, че първата му среща с ищцата е от м.август, във влака, когато „...изведнъж Госпожата влезе, събра билетите на всички и се развика....”, като този неприятен според свидетеля инцидент  е довел до забавяне тръгването на влака.  Грубото  и отношение го е провокирало да опише  случая в депозираната в ответното предприятие жалба. От дадените в с.з. обяснения от свидетеля се установява, че втората среща с ищцата  е била на 11.10.2013г. около 15.30 часа „... когато на вратата на апартамента се позвъни.......... На входната врата видях две жени срещу мен и се стъписах. Едната жена беше Госпожата от гарата,  а другата не съм я виждал никога.” От обясненията на свидетеля се установява, че посещението на ищцата  било  „.....да ми се извини за случката през август месец ...... Аз бях притиснат от времето и приех извиненията. ...... Обаче въпросната Госпожа поиска от мен да оттегля жалбата си, защото според нея щели да я накажат и това трябвало да стене най-късно сега, защото в понеделник  щяло да бъде късно. Това беше в петък...”, като според свидетеля всичко това е било  съпроводено с „... хлипане”, което му създало допълнително неудобство заради съседите и неговите близки, които незнайно „...какво биха си помислили”. Според свидетеля срещата „..... продължи приблизително 15-20 минути”, като е категоричен, че ищцата и нейната приятелка са си тръгнали в 16.00 часа без 10-12 минути....”, защото влизайки отново в кухнята  на апартамента си,  притеснен, че ще изпуснат с жена си влака /в 16.45ч/ е погледнал часовника.

Показанията на свидетелката Л., макар и противоречиви и взаимно изключващи се в някой свои части, на практика потвърждават твърденията на свидетеля И.. На първо място от обясненията и в проведеното на 31.03.2014г. открито с.з. се установява, че посещението и, заедно с ищцата в дома на свидетеля И. е провокирано от подадената от него жалба  за възникнал инцидент с ищцата през месец август.

От една страна свидетелката твърди, че посещавайки адреса на свидетеля И., същият отваряйки входната, явно изненадан от присъствието им ги попитал какво правят там и ”.... Тя му показа заповедта за уволнение и му се извини. Той прие извинението й...... За кратко време бяхме там, колкото сега си поговорихме около 4-5 минути.....”, като веднага след това  отново според свидетелката се установява, че времето вече не е кратко, а: „....Тя му се моли. Той дълго време ни слуша, …. и каза, че щом чак пък за уволнение са дошли нещата, ще си изтегли молбата........каза, че ще ходи на работа и ще хваща влака, да го освободим, …..”, като междувременно свидетелката е категорична, че отваряйки вратата св.И. е бил с железничарска униформа, в каквато според нея го е виждала и друг път, включително и в кабинета на  Началник гара-Троян, „....В гарата, в канцеларията и К.И. също беше в униформа, когато съм го виждала, заедно с началника на ЖП - гарата....”, като обясненията и  оставят впечатление, че често е виждала свидетеля и началник- гарата  заедно,  а малко след това в показанията си заявява, „....Рядко съм виждала свидетеля при Началника на гарата. Да е било веднъж в ЖП - гарата и веднъж в кафе „Рио”....”

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля К.И., тъй като не са налице данни за заинтересованост от изхода на делото и показанията му не противоречат на останалите събрани по делото доказателства, а напротив, допринасят за изясняване на фактическата обстановка, тъй като има конкретни впечатления от събитията, провокирали посещението на ищцата в дома му, както и от самото посещение.

Съдът, след преценка на показанията на свидетелката Л., намира, че макар и да не са в родствени връзки с ищцата, очевидно е  желанието и да и съдейства за възстановяване на предишната й работа. Констатираните  в показанията на Л. противоречия и обстоятелството, че твърденията и не се подкрепят от останалите доказателства по делото, навежда на данни на заинтересованост от изхода на делото. Свидетелката твърди, че заедно с ищцата в деня , в който са посетили дома на св.И. ***. Това се твърди от ищцата и в изложените в ИМ обстоятелства, но тези твърдения са в противоречие с обясненията и съдържащи се на л.24 от трудовото досие, трети абзац, ред осми, от които се установява, че „….Тръгнахме от квартирата в която живея около 14.10 часа, като Ц. Л. извика такси...”. Установи се, анализирайки именно показанията на свидетелката Л., че посещението в дома на  свидетеля И. е осъществено „благодарение” на неговата добросъвестност, тъй като в депозираната в ответното предприятие жалба същия е посочил освен трите си имена и своя адрес. В тази връзка, свидетелката  изразява своето възмущение, че другите двама жалбоподатели не са посочили  адресите си „....има жалби на пътници, има им имената, но са без адресите им........Може ли да се напише жалба с имена, но без адрес.....”. Тези волеизявления навеждат на извод, че ако другите двама жалбоподатели бяха посочили адресите си, също биха били „посетени”, за да им бъдат „поднесени лично от ищцата извинения”.  

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Дисциплинарното производство, уредено от КТ е регламентирано от норми от императивен характер, за спазването на които съдът следи служебно. На първо място в чл.195, ал.1 от КТ са уредени задължителните реквизити на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание – “Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.” Представената по делото Заповед №32 от 27.11.2013г. от „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД гр. София, чрез Поделение за пътнически превози – град Горна Оряховица, представлявано по пълномощие от Директор ППП – Стефчо Иванов Събчев съдържа всички задължителни реквизити – мотиви за наложеното наказание, подробно описание на нарушителя и нарушението на трудовата дисциплина, наказанието и законовото основание за налагането му. Описаното в обстоятелствената част на заповедта съответства на цитираните законови основания за дисциплинарната отговорност на работника.

Другата императивна норма – чл.193 ал.1 от КТ, за спазването на която съдът следи служебно вменява в тежест на работодателя, като орган на дисциплинарна власт задължение да предостави  право на работника или служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Това означава, че ако работодателят счита, че един работник следва да бъде наказан, е необходимо да го уведоми за това, че срещу него се провежда дисциплинарно производство, като важно законово изискване е, обясненията да са поискани преди връчване на уволнителната заповед и да се отнасят за дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието, в рамките на дисциплинарното производство, а не по друг повод.

Ответникът, в качеството си на работодател е  изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 КТ да поиска и даде възможност за обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. От представеното по делото трудово досие безспорно се установява, че от ищцата са поискани и същата е дала обяснения относно посоченото в ответното дружество. При тези данни съдът не установява процесуални нарушения по чл.193 от КТ. Това, че работодателят въпреки обясненията е издал заповедта за уволнение, не съставлява нарушение на закона, тъй като законът не изисква тези обяснения да бъдат обсъждани и отхвърлени от работодателя с някакъв формален акт. Щом е взел обясненията и въпреки това е издал заповедта за уволнение, то очевидно работодателят не е възприел същите като основателни. Самият факт на вземане на обясненията води до спазване на процедурните правила, а това дали същите са обсъдени и уважени е ирелевантно - липсата на такова обсъждане и уважаване не е процесуално нарушение. Работодателят е събрал и оценил представените доказателства по повод нарушението,  като доказателството, послужило му като основание за налагане на дисциплинарното наказание е именно жалба вх.№353/18.10.2013г. по описа на „БДЖ-Пътнически превози”ЕООД от К.И., в която  изразява явното си възмущение от поведението на ищцата /към оня момент служител в ответното дружество/, апел към ръководството за съдействие, ищцата да преустанови „противозаконната си  и безконтролна дейност, свързана с личната  ми убеденост в нарушенията, които е допуснала”. И след като фактите и обстоятелствата са били потвърдени при извършеното от работодателя „разследване”, изложените от ищцата мотиви не са повлияли на преценката му.

Следващата императивна разпоредба, свързана с дисциплинарното производство, за спазване на която съдът следи служебно, е тази по чл.194, ал.1 от КТ. Същата урежда сроковете за налагане на дисциплинарните наказания. С изтичането им се отнема възможността да се наложи наказание по чл.188 от КТ. Двумесечният срок по чл.194, ал.1 от КТ тече от откриване на нарушението. В конкретния случай заповедта е връчена на ищцата на 03.12.2013г., а ИМ с вх.№632 е входирана на 30.01.2014г. по описа на ТРС /пощенско клеймо 29.01.2014г/ , съобразно което,  издадената заповед е в регламентирания от закона срок.

Съдът следи служебно и за прилагането на разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ. Във всички случаи на оспорено пред съда дисциплинарно наказание, независимо от вида му – забележка, предупреждение за уволнение или уволнение, съдът е длъжен да извърши преценка за съответствието на извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание, съобразно критериите на закона, посочени в чл.189, ал.1 от КТ: тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника и служителя с оглед конкретната ситуация. В конкретния случай се касае за нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.3 и т.7,  във връзка с чл.187, т.1 предл.1 и  т.8  предл.2 от КТ, при които нарушения Законът изрично допуска дисциплинарно наказание – уволнение.

Освен това, видно от приложеното и приобщено по делото като доказателство трудово  досие на ищцата се установява, че работодателя и е наложил поредица от последователни по степен наказания: „забележка”, „предупреждение за уволнение”, което е било за същото деяние и едва след това и е наложено дисциплинарното наказание наказанието „уволнение”.

 Безспорно беше установено, че на 11.10.2013г. ищцата е закъсняла за работа след регламентираната почивка от 13.30 часа до 15.30 часа, като явяването на ищцата на работа след  15.30 часа, означава закъснение за работа, а не  „не уплътняване на работното време”, в който смисъл са твърденията на проц.представител на ищцата. Безспорно доказано се явява и  твърдяното от работодателя нарушение, визирано като „уронване  на доброто име на предприятието”, тъй като по делото беше установено, че ищцата е осъществила нерегламентирано посещение в дома на свидетеля И., жалбата на когото е станала повод за осъществено  по отношение на нея дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Нещо повече, установи се по безспорен и категоричен начин, че за адреса на свидетеля ищцата е узнала от  възможностите, които и предоставя служебното и положение, като с поведението си му е причинила неудобство, дискомфорт,  с което е осъществила деянието „уронване на доброто име на предприятието”.

Съдът намира, че работодателят е провел дисциплинарното производство съобразно законовите разпоредби, ддисциплинарното наказание "уволнение" е наложено за нарушение, изразяващо се в неизпълнение на законни разпореждания на работодателя и уронване престижа на предприятието, в заповедта са налице всички реквизити и необходимите данни, които законът предпоставя като условие за законност- посочен нарушителят и е описано нарушението на трудовата дисциплина, така, както е възприето и оценено от работодателя, с всички негови обективни и субективни признаци, като е налице и съответствие между посоченото правно описание и фактическите обстоятелства.

От анализа на обсъдените по делото доказателства съдът достигна до извода, че ищцата е извършила нарушението, за което и е наложено дисциплинарно наказание, обжалваната заповед е мотивирана, тъй като дисциплинарното нарушение е конкретизирано, чрез очертаване на фактическите обстоятелства, представляващи уволнителното основание.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че дисциплинарното уволнението е извършено законосъобразно на доказаното основание, а предявеният иск за неговата отмяна е неоснователен.

С оглед акцесорния характер на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, уважаването му е обусловено от уважаването на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. След като съдът приема, че главният иск за отмяна на дисциплинарното наказание е неоснователен, неоснователен се явява и обективно съединеният с него иск за възстановяване на предишната заемана от ищцата работа - “Служител, издаване на пътнически билети” към „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД гр. София, чрез Поделение за пътнически превози – град Горна Оряховица, представлявано по пълномощие от Директор ППП – Стефчо Иванов Събчев, звено Троян.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 КТ - уважаването на този иск също предпоставя отмяна на уволнението, като незаконосъобразно и предвид приетите от съда изводи в обратна насока, той също се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съгласно разпоредбата на чл. 221 ал. 2 от КТ, при дисциплинарно уволнение в тежест на работникът или служителят е задължение за обезвреда на работодателя за прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие, т.е. това обезщетение е дължимо от ищцата, но тъй като съдът не е сезиран с подобно искане от ответната страна счита, че не дължи произнасяне.

Съгласно закона и трайната съдебна практика при отхвърляне на предявените искове по трудови дела, ищецът дължи единствено разноските, направени от ответника в производството и деловодните такива. Ответникът в настоящия случай е поискал присъждане на разноски в размер на 810.00 /осемстотин и десет/ лева, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък, като  ищцата следва да бъде осъдена да заплати и  сумата от 70.00 лева, платена от бюджета на Районен съд гр.Троян за изготвяне на поисканата от нея съдебно – икономическа експертиза.

При този разбор на доказателствата и изложените мотиви, съдът

 

Р   Е    Ш   И :

 

  ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, предявен от С.И.С. с постоянен адрес ***, ЕГН ********** срещу „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, ЕИК 175405647 с адрес гр. София, р-н „Средец”, ул.”Иван Вазов”№3, представлявано от управителя Димитър Петков Димитров, чрез Поделение за пътнически превози – град Горна Оряховица, представлявано по пълномощие от Директор ППП – Стефчо Иванов Събчев, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед Заповед №32 от 27.11.2013г. на  Директор ППП – Стефчо Иванов Събчев като НЕОСНОВАТЕЛЕН. 

  ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ,  предявен от С.И.С. с постоянен адрес ***, ЕГН ********** срещу „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, ЕИК 175405647 с адрес гр. София, р-н „Средец”, ул.”Иван Вазов”№3, представлявано от управителя Димитър Петков Димитров, чрез Поделение за пътнически превози – град Горна Оряховица, представлявано по пълномощие от Директор ППП – Стефчо Иванов Събчев за възстановяване на предишната работа на длъжността “Служител, издаване на пътнически билети” към „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД гр. София, чрез Поделение за пътнически превози – град Горна Оряховица, представлявано по пълномощие от Директор ППП – Стефчо Иванов Събчев, звено Троян, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 КТ, предявен от С.И.С. с постоянен адрес ***, ЕГН ********** срещу „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, ЕИК 175405647 с адрес гр. София, р-н „Средец”, ул.”Иван Вазов”№3, представлявано от управителя Димитър Петков Димитров, чрез Поделение за пътнически превози – град Горна Оряховица, представлявано по пълномощие от Директор ППП – Стефчо Иванов Събчев за заплащане на обезщетение за времето от 03.12.2013 година  до датата на завеждането на ИМ през което ищцата е останала без работа в размер на 591.60 лева, и за времето от 31.01.2014 година до 31.03.2014 година в размер на 1301.52 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на уволнението до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА С.И.С. с постоянен адрес ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Троянски районен съд  сумата от  70.00 – седемдесет  лева деловодни разноски за експертиза, а на ответника „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, ЕИК 175405647 с адрес гр. София, р-н „Средец”, ул.”Иван Вазов”№3, представлявано от управителя Димитър Петков Димитров, чрез Поделение за пътнически превози – град Горна Оряховица, представлявано по пълномощие от Директор ППП – Стефчо Иванов Събчев  сумата от 810.00 /осемстотин и десет/ лева, сторени съдебно деловодни разноски, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от днес на основание чл.315, ал.2 от ГПК.

 

                                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ :