РЕШЕНИЕ

 

№ 312

 

гр. Троян, 18.12.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Троянски районен съд, втори състав,  в публичното  заседание на 25.11.2014г. /двадесет и пети ноември две хиляди и четиринадесета/ година в състав:

Председател: Светла Иванова

при секретаря Ц.Б., като разгледа докладваното от съдията -  Иванова гр. дело № 91 по описа за 2013 год., за да се произнесе - съобрази:

 

Ищците по делото С.Б.А. *** и Д.Д.Г. от гр. София са предявили срещу Г.П.Д. и Е.М. Д. *** иск с правно основание чл. 124 ал. І от ГПК.

            Твърдят, че са наследници на В. Д.  В. б.ж. на с******, починал на 15.05.2012 г., като С.А. е негова съпруга, а  Д.Г. – сестра и в това си качество  са придобили имот с идентификатор 53707.502.313 по КККР на с. Орешак. За установяване на обстоятелствата по ИМ са ангажирани гласни и писмени доказателства. Ищците се представляват в процеса от адвокат К.Н. ***, който от името на доверителите си заявява, че поддържа така предявения иск и моли съда да го уважи изцяло, ведно със законните последици. Аргументите си адв.Н. излага по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.                                                                        По реда на чл.131 от ГПК на конституираната като ответник в настоящото производство Е.М.Д. е изпратено копие от искова молба и доказателства и в предвидения месечен срок е депозирала писмен отговор, с който счита иска за недопустим. Отделно от това оспорва същия като неосноватален, като излага аргументи, че е собственик на процесния имот в резултата на валидна сделка, след сключването на която ищцата и нейния съпруг от владелци са придобили качеството на държатели на един вече чужд имот. Оспорва претенцията на ищците, че са владяли имота от 1987 г. и никога не са губили владение върху него. Ангажирани са и са направени доказателствени искания.                      Ответниците се представляват в процеса от адвокат В.А. от ЛАК, който от името на доверителите си заявява, че не признава иска, в подкрепа на това са ангажирани гласни и писмени доказателства.  Аргументите си адв.А. излага по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.                                                От приложените по делото относими писмени доказателства, от показанията на свидетелите Н.Д.П., С.Х.Т.  Д.Л. В.а И П.Л. П. съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ищцата С.А. е съпруга, а ищцата Д.Г. е сестра на В. Д. В., б. ж. на ******, починал на 15.05.2012 г.

С нот. акт № 95 т.ІV, н.д. № 1067/1991 г. В. е признат за собственик по давностно владение, наследство и делба на дворно място, представляващо парцел VІ пл.№ 896 в кв.49 по плана на **** към 1991 г., понастоящем имот с идентификатор 53707.502.313 по кад. карта на с.******, с площ от 988 кв.м., урбанизирана територия, застроен с двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 53707.502.313.1; стопанска постройка с идентификатор 53707.502.313.2, търговски обект с идентификатор 53707.502.313.3, стопанска постройка с идентификатор 53707.502.313.4, двуетажна стопанска постройка с идентификатор 53707.502.313.5 и лятна кухня с идентификатор 53707.502.313.6, при граници и съседи: имоти с идентификатори 53707.502.9563; 53707.502.312; 53707.502.319  и 53707.502.314.    

С нот. акт № 116 т.І, н.д. № 1068/1991 г. и нот. акт І 145 т.І кн.Г н.д. № 1223/1991 г. на ТРС В. В. е ипотекирал два имота в полза на Троянска търговска банка за отпуснат кредит в размер на 250 000 неденоминирани лева, като дълга с договорената лихва е възлязал на 900 000 нед. лева. В. не е успял да върне кредита, образувано е изпълнително дело и в последствие, тъй като имотите не са закупени банката е придобила собствеността от съдия изпълнител. С нот. акт № 28 т.І , т.д. № 61/1997 г. и нот. акт № 36 т.І, н.д. № 79/1997 г. е продала имотите на ответника Г.П.Д..

Ищците излагат, че подобна сделка е нищожна при хипотезата на чл. 26 ал. І пр. 1 от ЗЗД, тъй като банката няма право да извършва продажби. Ищците излагат, че от 1987 година до 15.05.2012 г. първата от тях С.А. и съпругът й В. В. са владели процесния имот, като свой за себе си, явно и непрекъснато. От закупуването на имота през 1997 г. ответникът не е встъпвал във владение на имота, не са  го допускали да влезе в тях, няма ключ и не е ползвал и владял този имот. След смъртта на В. В. до настоящият момент имотът се владее от ищцата А., включително и наследствената част на втората ищца, която е 1/6 идеална част.

Ищците твърдят, че никога не са губили владението върху процесния имот, предмет на спора и считат, че са собственици на същия.

От данните по делото се установява, че по описа на Районен съд гр.Ловеч е било образувано гр. дело № 513/1999 г. с ищец С.А. и ответници Банка „Хеброс”, АД, В. В. и Г.Д. с правно основание чл. 97 ал. І от ГПК /отм./, в което производство  А. е твърдяла, че имота е придобит по време на брака й с В. и при режим на СИО е собственик на ½ идеална част от него. Гражданско  дело № 513/1999 г. на ЛРС е приключило с влязло в сила решение на 18.02.2008 г.

От показанията на свидетелката Н.П. се установява, че  „….От С. и В. знам само,  че В. гледаше животни,  закъса за пари, че няма с какво да ги изхрани и е ипотекирал къщата. Той просто беше принуден.  От 1997 година до сега - В.,  майка му и С. си живееха в този  имот, а  сега там живее С.…… Майката на В. …….знаеше, че е собственичка на имота. Майката на В. не знаеше за продажбата на имота.  Това го знам от самата нея, тя нямаше представа какво се случва с имота.  Тя знаеше,  че имота е нейн. По документи тя знаеше, че половината от имота до смъртта й е бил неин, както и дворното място. Така,  че до това време тя беше спокойна”.

От показанията на свидетелката се установи, че  „… Г.Д. и съпругата му ги познавам, тъй като съм идвала по делата. …. С. и В. знаеха, че имота им е продаден, нали се водеха дела непрекъснато. Идвала съм тука в Троянския съд.  Идвала съм и друг път по дела. Не помня колко пъти съм идвала по делата,  но мисля,  че два - три пъти е било. Мене не са ме разпитвали,  а са разпитвали  други свидетели и съм присъствала тука в залата….”.

            От показанията на свид. С.Т.: „..С В.,  майка му и С. бях в близки отношения. От 1997 година до сега в този имот си живееха С., В. и майка му. Никой друг не живее там,  само те си я ползваха….. Майката на В. се казваше Е., тя почина през 2005 година,  но не мога да се спомня точно.  Чуваше се,  че В. е фалирал и банката му е взела къщата, но те си живееха там…….От 1997 година в къщата живееха В.,  майка му и С..  В. ми каза,  че има заведено дело,  че къщата е продадена,  и че новия собственик иска да влезе и също ми каза,  че докато не мине през дела, той къщата няма да си напусне.  Сигурно и С. е знаела за това нещо…”.

От показанията на свид. Т. В.а:  „….Познавам Г.Д. от 2000 година,……… той  е закупил имот в село *****, много хубав имот, в който е оставил възрастна жена да живее там,  докато е жива със сина си. От него знам, че  имота е закупен от банка, ….. През 2006 година ходихме в Орешак в процесния имот. Най -напред ходиха децата /двамата ми сина/ и след това втори път ходихме аз и Г.……от Г.Д. разбрах, че жената, която е живеела там е починала. ….През 2008 година ходих при откриването на клуба на ГЕРБ ….. Помещението, което е предоставено за клуб е на Г.Д.. Преди този имот да бъде клуб е било магазин – заведение. ….. След това ходих през 2013 година с наши близки, които също искаха да закупят имот в с. Орешак и ги заведох да го видят. Аз се свързах  с Г.Д., но те не  харесаха имота,  тъй като беше много занемарен. При това ходене в с. ****** Д. беше с нас и той ни показа имота. Г. осигуряваше тази работа. Проблеми с влизането в имота не сме имали….”. 

От показанията на свид. П. П.: „… Познавам Г.Д.…..от 20 години и повече покрай спорта. Знам,  че е закупил от банка „Хеброс”  имот в с. ******. Имота представлява къща с други постройки. Аз живея постоянно в село *****, някъде на около 100 метра от въпросния имот. Въпросния имот, за който говоря беше на В.. Там живееше и майка му на В. и той се грижеше за нея.   Чувал съм,  че В. е загубил имота, тъй като е бил заложен…….През 1997 година този имот знам, че е закупен от Г.Д. чрез банка. В. и С. живееха в другия,  горния имот, който е свинарник или пилчарник. В този имот,  за който се води делото знам, че там живееше майката на В.. Мисля,  че тя почина,  около 2004 или 2005 година.  В. и С. живееха в другия имот.  Знам за уговорка между В. и Г.Д., че до като майката на В. е жива да остане да си живее в имота, и че няма да я притеснява за нищо.  Това ми го  е споделял  Г.Д.. Майката на В. я познавах …… Знам,  че Г.Д. е обявявал имота за продажба…..” С показанията си свидетелят удостоверява факта, че той лично е водил хора да огледат имота, който Д. обявил за продан. „…. Клиенти съм водил в имота,  когато бабата беше починала.  Аз заведох клиентите, като с г-н Д. се срещнахме на центъра в с.  *******. И той ни заведе в имота за оглед…. Д. отвори портата и влязохме вътре. Следващите пъти,  в които аз водих хора да оглеждат имота,  по същия начин беше. Д. ни чакаше на определено място в Орешак,  водеше ни в имота и отключваше…..”.

Съдът кредитира с доверие показанията на всички свидетели, включително и на свидетелката П., за която се установи, че е запозната с делата между страните, по повод други съдебни спорове. Съдът намира, че нейните показания и тези на останалите свидетели се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.

При тези данни съдът намира предявения  установителен иск по чл. 124 ал. І от ГПК за допустим, но разгледан по същество намира същия за неоснователен и недоказан по следните съображения:

Ищците претендират правото си на собственост на две основания. На първо място излагат, че сделката, с която банката е продала имота на ответника е нищожна, като се цитират разпоредбите на действащия към момента Закон за банките и кредитното дело, а именно че банките имат право да извършват само влогови, кредитни и други банкови сделки. Това обстоятелство според становището на процесуалния представител на ответниците  не се е поддържало във възивната инстанция, ПО В.ГР.Д. № 608/2013 Г.  Тъй като в настоящото производство, при разглеждане на делото ищците не са изразили категорично становище, че не поддържат възражението за нищожност, настоящия състав счита, че дължи произнасяне.

             Ищците претендират правото си на собственост, позовавайки се на факта, че Банка Хеброс е кредитна иснтитуция и не е имала правото да придобива право на собственост върху недвижими имоти, тъй като това не е в нейния предмет на дейност.  Тези изводи не се споделят от съда,  тъй като Банката е придобила процесния имот на валидно правно основание – покупка от Съдебен изпълнител по предвидения в ГПК ред, поради което сделката е валидна и е породила своите правни последици, а именно – прехвърляне на правото на собственост в полза на банката. От друга страна Банката е правосубектно юридическо лице – търговец и има право да извършва търговска дейност, а придобиването на недвижим имот не е в нарушение на закона, освен в изрично посочените случай, в които не попада настоящия казус.

            На следващо място ищците противопоставят на ответника придобивното си основание на собственост върху процесния имот – повече от десетгодишно давностно владение.

Настоящия състав не споделя това становище на ищците, поради следните съображения:  С постановление на Държавен  съдебен изпълнител, постановено по изп.дело № 331/1993 г. на ТРС,  ТБ „Хеброс“ АД е обявена за купувач на процесния имот, което постановление е вписано в Служба по вписванията под № 757, т. 102, том. І, книга Б от 1994 г.  Съгласно разпоредбата на чл. 384 ал. 2 от ГПК /отм./, „от деня на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота“, а съгласно разпоредбата на чл. 286 от ГПК /отм./, „купувачът се въвежда във владение след като плати цената”, а лицето, което е било в имота може да се брани само с иск за собственост. От това следва, че купувачът ТБ „Хеброс“ АД е придобил владението върху имота към 01.09.1994 г. и към този момент, владението на  ищците върху имота е прекъснато и те са станали държатели, със  съгласие на собственика, а не владелци. В този смисъл, ищците не могат да се позоват на презумпцията на чл. 69 от ЗС, според която владелецът държи вещта като своя, тъй като съгласно легалното определение за владение в ЗС - Чл. 68. (1) Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. В определението на чл. 68, ал. 1 ЗС има два елемента – обективен и субективен. Фактическата власт е елемент от обективната действителност. Разликата от държането „Чл. 68.(2) Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя  е в намерението – субективния елемент. С постановление от 01.09.1994 г. на съдия-изпълнител при ТРС по изп. дело 331/1993 г., по силата на което банка „Хеброс” е придобила процесния имот, праводателят на ищците и съответно те са изгубили качеството „владелец” и са  станали държатели на имота, като липсват доказателства, че те са отблъснали владението на ответника Д. и са превърнали своето държане във владение. Отделно от това, владението е период от време, който задължително има начало, но по делото липсват твърдения и доказателства за наличието на юридически факт, сочещ на началото на давностното им владение.

             На следващо място владението трябва да бъде явно по отношение на собственика, тъй като, ако намерението за своене на имота не е манифестирано пред собственика, то е без правно значение, тъй като е лишено от субективното намерение -„анимус“. От приложеното като доказателство по делото  Решение №151 от 01.06.2006г., постановено по гр.д. № 360/2005г. на ЛОС, образувано по жалба срещу Решение на ЛРС, постановено по гр.д. №513/1999г., последното образувано от С.А. срещу Г. и Е. Ди, Банка „Хеброс“ и срещу покойния й съпруг В. В. установителен иск за собственост е видно, че в мотивите на Окръжен съд Ловеч е прието /стр.55 от делото/ , че  Ди се легитимират като собственици на имотите с нотариални актове.

Ответниците са придобили процесния  имот чрез правна сделка, която е в изискуемата от закона форма -  нотариален акт, като са придобили всичките права, които продавачът – Банка „Хеброс“ е имал – владение, ползване и разпореждане.

В този смисъл настоящия състав изцяло споделя становището на адв.А., че неговите доверители, в  качеството си на собственик и владелец са „ допуснали и позволили в имота да живее майката на праводателя на ищците В. Д. В. – Е..”, на която поради влошеното и здравословно състояние и е било „спестено” обстоятелството, че имота е ипотекиран в полза на Банката и в последствие продаден. Това обстоятелство се установява от събраните гласни доказателства. От същите беше установено, че именно в качеството   си на собственик и владелец, ответникът Д. е водил кандидати за купувачи на имота, които са го оглеждали с цел да го закупят, което е сторено едва след смъртта на майката на В. – Е. през 2005 г.

            Не на последно място е и обстоятелството, че ответникът е записал имота на свое име в кадастралната карта в СГКК и е плащал данъци на имота в Община Троян и именно  в качеството си на собственик  се е защитавал по иска за собственост, предявен срещу него от ищците по цитираното по-горе гр.д. № 513/1999 г. на ЛРС, който спор е приключил на 18.02.2008 г. с влязло в сила решение. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „б” ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск, с противопоставянето на възражение или с отправянето на искане за почване на помирително производство.  За да се прекъсне владението, следва да отпадне някой от двата елемента - обективен, включващ упражняването на фактическа власт върху вещта и субективен- формирането и изразяването на намерение за своене, за третиране на вещта като своя. Именно това обстоятелство  е налице в настоящия казус.

Изложените по-горе аргументи мотивират настоящия състав да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 124 ал. І от ГПК.

С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78 ал. ІІІ от ГПК ще следва ищците да заплатят солидарно на ответника направените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 3000.00 лева.

Водим от изложеното съдът

 

Р        Е         Ш        И:

           

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от С.Б.А. ***, ЕГН ********** и Д.Д.Г. от гр. София, с адрес на призоваване: ******, ЕГН ********** иск с право основание чл. 124 ал. І от ГПК – да бъде признато по отношение на ответника Г.П.Д. ***, ЕГН **********, че ищците по наследство от В. В., който съответно е съпруг на първата и брат на втората, са собственици на имот с идентификатор 53707.502.313 по КККР на с.*****, с площ от 988 кв. м, урбанизирана територия, застроен с двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 53707.502.313.1; стопанска постройска с идентификатор 53707.502.313.2, търговски обект с идентификатор 53707.502.313.3, стопанска постройка с идентификатор 53707.502.313.4, двуетажна стопанска постройка с идентификатор 53707.502.313.5 и лятна кухня с идентификатор 53707.502.313.6, при граници и съседи: имоти с идентификатори 53707.502.9563; 53707.502.312; 53707.502.319  и 53707.502.314.    

            ОСЪЖДА С.Б.А. ***, ЕГН ********** и Д.Д.Г. от гр. София, с адрес на призоваване: ******, ЕГН ********** да заплатят солидарно на Г.П.Д. ***, ЕГН ************ сумата 3000.00три хиляди лева съдебно – деловодни разноски.  

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

Районен съдия: