Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                         

                            

          115    от    09.05.2014  година,    град Троян

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИЯ   РАЙОНЕН    СЪД, втори съдебен в проведеното на 09.04.2014 година публично заседание  в   следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА И.

 

Секретар Е.П., като  разгледа    докладваното    от съдията  И. гражданско дело № 91 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази:

 

               Производство с правно основание чл  49 ал. 1 от  СК.

Постъпила е искова молба  от П.Й.И. *** против М.Е.Б. с правно основание чл. 49 ал.І от СК. Ищцата излага, че с ответника са съпрузи и са сключили граждански брак на 29.04.2013 година в гр.Троян. От брака си нямат   родени деца.

В исковата молба ищцата излага, че настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е обусловено от факти от съпружеския живот, а именно, че с ответника никога не са  живели заедно, тъй като бракът между тях е бил сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на пребиваване на  чужденците в Република България и получаване на разрешение за това. След като страните са сключили брак, ответникът е получил разрешение за пребиваване, но всеки от тях е имал свой самостоятелен живот, не са имали физическа и духовна близост. Ответникът е живеел при своя баща и малолетна си сестра в гр. А., кв. В., а ищцата е живеела и продължава да живее с друг мъж, с когото имат дъщеря. Твърди, че служители на дирекция „Миграция” МВР-София  са извършили проверка, от която се установило, че с ответника никога не са живели заедно и бракът им съществува формално. На 30.09.2013 година със заповед на ОД на МВР – Ловеч на ответникът е било отнето правото му да  пребиваване в Република и на  19.10.2013 година ответникът е напуснал България.

Ищцата счита, че бракът им е лишен от съдържание и смисъл, предвид установилата се помежду им фактическа раздяла. Бракът по принцип е съществувал само формално и е социално неоправдан, поради което желае да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.

С ответника нямат придобито по време на брака движимо и недвижимо имущество.

Моли съда, да постанови решение, с което да прекрати сключения  брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

            На ответникът М.Б. е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея и същия в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор.

            Съобразно задълженията си по закон съдът е указал на страните, че в първото съдебно заседание при разглеждане на делото следва да се явят лично, а при неявяване на ищецът по уважителни причини производството по делото се прекратява. Съдът е указал на страните, че могат да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В проведеното на 09.04.2014г. открито съдебно заседание, ищцата, редовно призована се явява лично и поддържа искането си за прекратяване на брака чрез развод по  взаимно съгласие.

Ответникът редовно призован не се явява в с.з. и не се представлява.

            За установяване на обстоятелствата по делото е допуснат до разпит свидетеля Д. Б. - баща на ответника.

          От фактическа страна:
            Към настоящото дело е приложеното гр.д.№1108/2013г. на ТРС, по което на л.10 се намира  удостоверение за сключен граждански брак №0000130016 от 29.04.2013г. на Община Троян, от който е видно, че страните са сключили такъв помежду си на 29.04.2013година в гр.Троян, за което е съставен акт за граждански брак № 0016 от 29.04.2013г. на Община Троян.

            От приложеното по гр.д.№91/2014 година удостоверение за раждане-дубликат /л.14/ се установява, че ищцата  има малолетна дъщеря - Т.Г.Е., родена на ***г. , като в удостоверението за раждане е вписан като баща Г.Т.Е..

В хода на производството са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Д.Б.. В показанията си пред съда свидетеля, който е баща на ответника подробно разказва че брака между страните е фиктивен или както самия той го определя „неистински”. Свидетеля е категоричен,че синът му М. и П. никога не са живели като семейство. Заявява, че М. е уведомен за делото и е съгласен на „всичко, за да се прекрати този брак…… Дори не желае да се яви за самото заседание. Срамува се от това, което е станало…”. Отделно от това излага, че действително му е било отнето правото  да пребивава в Република България, но „…има право да се върне, но самия той не желае да се връща тук, а да живее в Турция…..”. Настоящия съдебен състав внимателно анализира тези показания при съобразяване разпоредбата на чл.172 от ГПК, с оглед евентуална заинтересованост, но съобразявайки всички други данни по делото счита, че същите не се опровергават, а се подкрепят от останалия  доказателствен материал.

От правна страна:         

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че този брачен съюз не може да постигне целите на брака и той съществува само формално, поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и обществото. От тези факти съдът направи извода, че личните отношения между съпрузите не са на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност, необходими за съществуването на взаимност между съпрузите, което е заложено в разпоредбите на Семейния кодекс. В тази насока съдът констатира, че брачната връзка между ищцата и ответника е изпразнена от съдържание. Съдът счита, че така изяснената фактическа обстановка съставлява хипотезата на чл. 49, ал. 1 от СК, налице е дълбоко и непоправимо разстройство на отношенията между страните, поради което бракът им следва да се прекрати. Касае се за едно отрицателно  състояние на брачната връзка, което е  антипод на понятието за брачен съюз, отрицание на нормалното съдържание на съпружеската общност, която както се установи, никога не е съществувала. Понастоящем, формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо според закона и морала, необходимо вътрешно съдържание, бракът фактически никога не е съществувал, и неговото продължаване би било безсмислено и неоправдано. Разводът в случая е едно състояние, от което няма друг възможен житейски изход. След като бракът е безполезен от гледна точка на обществото,  ненужно е неговото изкуствено запазване, тъй като не може да играе ролята на наказание, поради което, същият следва да се прекрати.

В случая, на основание чл. 49, ал. 3 от СК, съдът счита, че изключителна вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.     

Тъй като при сключване на брака ищцата не е променяла фамилното си име и в тази връзка няма направено такова искане, то съпругата следва да носи пред брачното си фамилно име И..

По смисъла на закона, страните не притежават семейно жилище, нямат родени от брака деца, няма претенции от страна на ищцата за издръжка.

При този изход на процеса, в съответствие с Тарифата за държавните такси, които събират съдилищата  по ГПК / приета с ПМС  № 38 /27.02.2008 година, в сила от 01.03.2008 година /  съдът определя окончателна държавна такса  в размер на  50.00   лева, която следва да бъде заплатена от ищцата, с оглед заявеното от нея в съдебно заседание.

Водим от изложеното, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И:

 

    ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на  29.04.2013г., за което е съставен Акт за граждански брак №0016 от 29.04.2013г. на Община Троян, обл.Ловеч между М.Е.Б., роден на *** година, гражданин на Република Турция, ЛНЧ ********** и П.Й.  И., ЕГН ********** *** с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49 ал. 1 от СК.

ВИНА   за    дълбокото    и непоправимо разстройство на брака  имат двамата съпрузи.

След прекратяване на гражданския брак, жената  ще продължи да носи предбрачното си фамилно име –И..

ОСЪЖДА П.Й.  И., ЕГН ********** ***  да заплати на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка  на Районен съд –Троян окончателно определената от съда ДТ в размер на  50.00 /петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок  от връчването му на страните по делото .

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………..