Р Е Ш Е Н И Е

  55

Гр.Троян, 17.03.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд, втори състав, в проведеното на 17.02.2014г. /седемнадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година/, открито съдебно заседание, в състав: 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: Светла Иванова

 

при участието на секретаря Ц.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 989  по описа на ТРС за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и чл.537 ал.2 от ГПК.

Ищцата М.М.И. ***,  предявява срещу ответника Н.А.Н. иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, и чл.537 ал.2 от ГПК,  да  бъде признато за установено по отношение на ответника, че тя е собственик по давностно владение и наследство на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор № 53707.502.395 по КККР на с.Орешак, одобрена със Заповед № 300-5-109/19.12.2003 година на Изпълнителния директор на АГКК – гр. София, целият с площ от 806 кв.м., вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, при съседи: имот № 53707.502.394, № 53707.502.396, № 53707.502.9562, № 53707.502.9568 и реално на построените в този имот сгради, както следва: жилищна сграда с идентификатор № 53707.502.395.3, сграда с идентификатор № 53707.502.395.4,  сграда с идентификатор № 53707.502.395.5 и сграда с идентификатор № 53707.502.395.9, и акцесорна претенция за отмяна на Нотариален акт № 198, том І, рег.№ 1951, н.дело № 159/27.04. 2006 година на нотариус Димитър  Кънчевски с район на действие РС гр. Троян в частта, с която Н.А.Н. е бил признат за собственик по наследство, давностно владение и делба на 1/2 идеална част от описания по-горе поземления имот.

В съдебно  заседание ищцата се явява лично и с упълномощен защитник – адв.Стефка Спиридонова от АК-Ловеч, поддържа предявените искове на посоченото в исковата молба основание, излага аргументи за основателност и доказаност, като съображенията си излага по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

Ответника, в предвидения по реда на чл.131 от ГПК срок представя писмен отговор, в който излага становище относно допустимостта и основателността на предявените искове. Твърди, че ищцата не владее имота, нито  някога го е владяла. Чрез своя процесуален представител адв.Б.Д. *** оспорва иска и поддържа, че е станал изключителен собственик на имота, описан в Нотариален акт № 198, том І, рег.№ 1951, н.дело № 159/27.04. 2006 година на нотариус Димитър  Кънчевски с район на действие РС гр. Троян. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявените искове, като неоснователни.

Доказателствата са писмени и гласни.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение и съобразявайки правилото на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представеното по делото удостоверение за наследници №222 от 04.09.2013г. на Кметство с.Орешак /л.5/ се установява, че ищцата е наследница по закон на М.А. ***, починал на 08.04.1970 година.  Нейния дядо - А.К. е бил собственик на дворното място с идентификатор № 53707.502.395, което след неговата смърт през 1915 година са продължили да го владеят нейния баща М.А.К. и неговият брат Н.А.К., като между тях е имало реално разпределение на ползването, което и към настоящия момент е видно, тъй като е построен масивен дувар между частите на братята М. и Н. А.. Наследодателя на ищцата през 1963-1964 година / видно от представените по делото като доказателства - проект за жилищна постройка на А.М.А. *** ведно с виза за проектиране и обяснителна записка, удостоверение за наследници на А.К., издадено от Община Троян № 224/09.09.2013 година, както и скица на поземлен имот № 28049/05.09.2013 година на СГКК- Ловеч/,  въз основа на одобрени строителни книжа на името на А.М.А. /брат на ищцата/ е построил в имот с идентификатор № 53707.502.395 по КККР на с.Орешак, на мястото на съществуваща стара къща, жилищна сграда, която по КККР е била отразена като имот с идентификатор № 53707.502.395.3. Преди 1963 година, бащата на ищцата е извършил строителство и на други сгради в същия имот /сграда с идентификатор № 53707.502.395.4, сграда с идентификатор № 53707.502.395.5 и сграда с идентификатор № 53707.502.395.9./, които от момента на изграждането им, ведно с реалната част от дворното място са се владели първоначално от нейните родители - М.А. К. и Х.М.К., а след тяхната смърт - от брат й А.М.А..

От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот № 198, том I, рег. № 1951, издаден по нот.дело № 159/2006 година на нотариус Димитър Кънчевски с район на действие - Районен съд – гр.Троян се установява, че по силата на този акт за собственост, ответникът Н.А.Н.  е бил признат за собственик по давностно владение, наследство и доброволна делба на цялото дворно място с идентификатор № 53707.502.395 и на всички постройки в него, включително и тези, които са нейна собственост.

По делото е представен Протокол от 24.10.1973 година по гр.дело № 555/1973 година на Районен съд – Троян, ведно със скица към него, от който се  установява, за извършена съдебна делба между наследодателите на страните.

От представените по делото съобщения за заплатен данък /л.21/ и у-ние за дан.оценка №2816 от 09.09.2013г. – /л.22-24/ се установява, че дължимите такси и дан.задължения за процесния имот са заплащани от ищцата.

За изясняване на обстоятелствата  по делото е допусната СТЕ, с вещо лице инж.К.К. и са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите К.Й.С., М.Д.И., Е.Н.К. и В.И.Р., П.П.Д., П.П.Д. и П.М.С..

При така изложената фактическа обстановка, за да се произнесе по допустимостта и основателността на предявения установителен иск, съдът взе предвид следното:

По иска с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, съдът намира следното:

Предявеният иск е процесуално допустим.

Разгледан по същество се явява и основателен.

Съображенията на съда са следните:

Установителен иск е този, с който се иска само да се установи съществуването или несъществуването на дадено право, както е в случая
да се установи, че ищецът е собственик на даден имот, ако ответникът оспорва това /положителен установителен иск/.
Години наред съдебната практика приемаше, че правен интерес от предявяване на установителен иск съществува само в случай, че накърненото материално право не може да бъде защитено чрез осъдителен или конститутивен иск считайки, че ако ответникът владее имота на ишеца, установителен иск за собственост е недопустим - налице е интерес от предявяване на осъдителен иск по чл.108 ЗС, с който се поиска собствеността на ищеца да бъде призната, като се осъди ответникът да предаде имота. Актуалната съдебна практика приема обратното. Собственикът не може да бъде задължен да владее постоянно имота си и при накърняване на владението му за него винаги стои възможността да избере дали да поиска отстъпване на собствеността и предаване на владението или да поиска само установяване на неговата собственост, което е претенция, включена в иска по чл.108 от ЗС най-малкото с цел прекъсване на давността на ответника.

В конкретният случай без съмнение се касае за съсобствен между страните наследствен имот, по отношение на който през 1973 година е извършена делба,  но само на  ½ идеална част от процесното дворно място, видно от представения по делото протокол от съдебно заседание  по гр.дело № 555/1973г. на Троянски районен съд, от който се установява, че делбата е извършена между: децата на Н.А. К.- А.Н.А. /баща на ответника/ и  М. Н. Т. /сестра на А. А. и дъщеря на Н.А. К./, последният - брат на М.А. К. - бащата на ищцата, т.е. може да се приеме, че към 1973г. наследодателят на ответника – неговият баща А. Н. е имал ясното съзнание, че неговият баща е притежавал само ½ идеална част от процесния имот, въпреки че е записан като собственик на целия, поради което и предмет на делбата е била именно тази ½ идеална част. Макар и по своята същност тази делба да е нищожна по смисъла на закона, тъй като не са участвали всички съделители, в делбения протокол ясно са описани сградите, на които е бил притежател дядото на ответника и те са тези, намиращи се в  западната половина на дворното място.

Оттук се налага извода, че за начало на придобивна давност, респ. за евентуалното придобиване на собствеността на ½ ид.ч от този имот на оригинерно основание би могло да се говори само и единствено при положение, че ответника е започнала да владее целия имот само за себе си, отблъсквайки владението на собственика – в случая М.И., а преди това на нейния брат А.М.А., като в същото време ответника Н.Н.  трябва да е манифестирал по един открит и недвусмислен начин, че отрича правото на съсобственик на ищцата и нейните наследодатели, като тази негова воля обезателно трябва да е достигнала до тяхното съзнание.

Ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт по наследство, давностно владение и делба на 1/2 идеална част от процесния имот през 2006 година, като в нотариалното производство следва да е установил, че поне от месец април 1996 година за напред е упражнявал самостоятелна фактическа власт върху имота, както и че М.И.М. не се е интересувала от този имот.

Наличието на нотариалния акт на ответникът от една страна означава, че правото на ищцата е било смутено, така че за нея е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост, но от друга страна означава също, че тежестта на доказване е изместена – сега пред ищцата стои задължението да установи, че е упражнявала фактическа власт върху имота, ако не непрекъснато през десетте години, предхождащи датата на подаване на исковата молба, то поне, че не е била дезинтересирана.

В същото време следва да се има предвид, че констативният нотариален акт не се ползва със сила на присъдено нещо и констатациите в него са поначало оспорими и в случая са оспорени от ищцата с предявяването на настоящия иск за собственост, а опровергаването на тези констатации може да се осъществи с всички допустими доказателствени средства, вкл. и със свидетелски показания /в тази насока Решение №234/2006г. ІV г.о. на ВКС./.

От разпита на свидетелката К.С. се установява, че: „…..живее срещу имота от 1995г. …, че  А. - брата на ищцата, е живял  … в лявата къща, това е като застанеш с лице откъм нашата къща….”, установява се, че  във времето, в което е боледувал брата на М. тя редовно му е носила ядене и се е грижила за него, „….Виждала съм всеки ден да му носи ядене една жена,  която е била негова сестра, а аз тогава още не познавах М.. Тази жена /ищцата/, която сега е в съдебната зала е въпросната жена, за която аз твърдя, че е идвала.”…От показанията на свидетелката се установява, че „…Не съм виждала Н. да сменя цигли откакто съм там на постройките, които се намират в източната страна на дворното място. Н. не съм го виждала да коси този двор….”, т.е. не е виждала ответника да извършва действия на владение и управление на източния двор, в който е живял брата на ищцата. Според свидетелката, след смъртта на брата на ищцата – А., починал 2001г., в постройките в източния двор са заживели квартиранти, които са били пуснати в двора от ищцата „…те ми казаха, че М. ги е пуснала там….”

 От показанията на св. М.И. /наемател на процесния имот/ се установява, че ….” Знам имота на М. и в момента живея в него……. В този имот живея от 2004 – 5 година. За всичко сме се уговаряли и сме плащали наем през цялото време на М. - ищцата. Знам, че баща ми е говорил с баба М. и той им е плащал наема. С Н. никога не сме обсъждали ползването на къщата в източната част от двора……Откакто сме там ние ползвали плевнята и сега също я ползваме……Не съм виждал Н. да сменя цигли. Ние чистим - аз и баща ми двора, а Н. не съм го виждал да го чисти. ……С баба М. имахме уговорка, като направим ремонт и баня, една година да не плащаме наем.Баща ми и дядо ми направиха ремонта на къщата. Не знам къде излиза канала на банята, не знам. …”.От показанията на свидетеля се установява, че наемателите ползват и постройките в имота. Под един от навесите те държат своя талаш, а лятото / на 2013г./  ответникът е изсипал няколко чувала талаш под същия навес. Отделно от това от показанията на този свидетел се установи, че майката на ответника и самия ответник със семейството си не са живели и ползвали постройките в източната половина на дворното място.

От показанията на свидетелката Е.К. -съсед на процесния имот „….Аз знам, че тази къща е на М.А. и той казваше, че строи къща за синът си А..  …. В тази къща, след като се построи в нея живя А.. Когато бяха живи дядо М. и баба Х. много ясно, че са си живели в стаите, те си поддържаха къщата като техен дом. След смъртта им, А. си живя до последно там, а когато се разболя вече сестра му М. го взема да го гледа. Не съм чувала за уговорка между М. и Н. – брата на М., че къщата, която е в източната част на имота ще остане за Н. – ответника по делото, а знам, че тази къща е била за А., който е брат на М. и  син на М.А.. Вечер сме сядали да вечеряме в къщата на М.А., той беше много способен човек, готвач беше и готвеше. Цялото село знае, че къщата е на М.А. и е за синът му А.. Дворът от източната част на дувара е на М.А., а не на Н. – ответника. М.А. и А.  са си ползвали дворното място и къщите в източната част на имота….”. И от показанията на тази свидетелка се установява, че след 2004г. ищцата е пуснала наематели в имота.

От показанията на свидетелката  В.Р. /племенница на ищцата и първа братовчедка на ответника/ се установява,  е пораснала в процесния имот и много добре знае собствеността върху постройките в него и  начина, по който се е ползвало дворното място откакто се помни и до настоящия момент. „…Собственици в тази част, която е преградена с дувар бяха майка им и баща им на М. - М.А. и баба Х.. Те бяха собственици на къща и всички постройки в частта, която е преградена с дувар….”. Знае, че в западната половина на процесния имот не живее ответника, а само неговата майка, тъй като той има друго жилище, в което живее със семейството си.  Свидетелката категорично заявява, че не знае ”…… Н. и майка му Р. да са садили, чистили и копали двора в източната половина…..не знам, да са ползвали, не са живели, не са копали, не са косили, не са садили, не са копали……Н., ако е подменил циглите по покривите, първо щеше да подмени на своята къща, а после на другата къща!...”.

От показанията на св.Д. се установява, че ответникът си е построил работилница в неговия си имот, че майка му живее в къщата, намираща се в имота, в който е работилницата от което става ясно,че той възприема западната половина от дворното място като имот на ответника. Свидетелят заяви, че „….Не знам, след като почина А. – брата на М., дали Н. се грижи за имота, който е от източната част на зида и не знам дали го ползва. Не знам дали Н.  е поддържал сгради в двора, нямам си на представа….”, т.е.  добросъвестно не потвърди факти, които биха ползвали ответника - тези относно владението на източната половина от процесния имот.

Настоящия съдебен състав счита, че следва да кредитира с доверие показанията на изброените по-горе свидетели, тъй като същите намира за обективни, безпристрастни и подкрепящи се от останалия по делото доказателствен материал.

В тази връзка, настоящия състав счита, че не следва да кредитира показанията на свидетеля Д., тай като намира същите за необективни, взаимно изключващи се в отделни свои части и като цяло противоречиви с останалия събран по делото доказателствен материал , а именно: От една страна свидетеля твърди, че  „…..Знам имота…... Откакто почина собственика на имота – А., а след това дойдоха наемателите…..доколкото знам Н. го е поддържал вътре. Видял съм го с очите си, че Н. поддържа имота и съм го питал. Първия път когато го видях - чистеше вътре двора, когато го видях….”, като малко след това заявява, че „…..Н. не съм го виждал, но баща му съм го виждал, не знам каква сграда е имало, но съм видял  дядо А. – бащата на Н., съм го виждал, че почиства отломки, да мести греди…..”. Противоречиви се оказаха показанията и в частта, в която свидетелят удостоверява, че „….. М. – ищцата не съм я виждал в този имот, не съм я виждал да идва там, не живее там. Аз съм съсед от 35 години……”, като веднага след това свидетеля конкретизира, че „… Може да съм я виждал, но не живее там…..”, а в заключение се установява, че свидетеля изобщо не познава ищцата, но въпреки това твърди, че не я е виждал в имота „….Аз не познавам М.… Не познавам ищцата и не съм я виждал там...”.

Съдът внимателно анализира и показанията на свидетелката С. /съпруга на ответника/, с оглед евентуалната им заинтересованост, но намира, че макар и по своята същност противоречиви относно владението на имота, в останала си част същите следва да бъдат кредитирани с доверие, тъй като свидетеля добросъвестно удостовери от една страна това което и е станало известно  при разговори с нейния свекър, а именно, ”…. че тя не може да продава земята. Не може да продават нейната част…”.  От показанията на свидетелката относно поддържане на двора се установява, че „….тази година никой не окоси двора и тъй като се притесняваме от разни неща – Н. го окоси, мъжа ми. Изгорихме тревата, защото наемателите ги няма никакви, става нещо ужасно в този двор. Беше паднала от талашарника  част - ние  отидохме и го почистихме….”, т.е. до този момент някой друг се е грижил за това, но точно „тази година” е пропуснал. Отделно от това свидетелката заяви, че „……    дойде с дъщеря си М. и ………… каза, че искат  30-35 000 лева и ни дава имота, за да не го продаде на други…….Ако не им дадем парите, ще го продаде на други. …….М. не е споменавала, че иска да продава имота….”. Свидетелката с показанията си удостоверява, че от „……1980 година, когато дойдох в къщата живееше брат й А.. Брат им А. си ги ползваше постройките в източната част, а свекър ми гледаше само едни кокошки в неговия си двор, докато той почина си гледаше кокошките - 3 броя.”. В тази връзка показанията на съпругата на ответника са в противоречие с твърдяното от самия ответник обстоятелство, че владее имота  от 1982 година, последното между впрочем се опровергава и от показанията на св. М.И.-наемател, който удостовери с показанията си, че ползва източната половина от дворното място и сградите в него, по силата на постигнато споразумение с ищцата. Отново от показанията на свидетелката става ясно, че „….В талашарника има и наш, има и на наемателите талаш……”, но от обясненията и се установява, че техния талаш е там /при този на наемателите/, защото „…….Понеже не ни разрешават да складираме талаш в работилницата, изсипваме талаша в талашарника…”.

От показанията на изброените свидетели може да се направи извод, че сградите на източната половина и източната част от дворното място са владени от брата на ищцата след смъртта на родителите им и тя го наследява, тъй като той е бездетен, а сградите на западната половина и западната част от дворното място се владеят  от майката на ответника и неговото семейство, т.е. владението на  ищцата е постоянно, явно, непрекъснато, спокойно и със съзнанието на собственици, както и че ответника и неговото семейство, както и родителите му никога не са владели процесния имот като свой, в какъвто смисъл са и  изложените от адв.Спиридонова твърдения, което обстоятелство изключва възможността собствеността върху последния да бъде придобита по давност от друго лице, в частност от ответника Н.Н..

По горните съображения съдът намира предявеният установителен иск за основателен и доказан, поради което същият следва да бъде уважен.

По искът с правно основание чл.573,ал.2 от ГПК, съдът намира следното:

Константната практика на съдилищата приема, че когато охранителният акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред срещу срещу лицата, които се позовават на акт, като при уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя. Отменяването на нотариалния акт няма самостоятелно значение, а зависи от изхода на делото по иска, с който е разрешен спорът за удостоверено с него материално право. В подобна насока е Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК, което е издадено като такова въз основа на чл.431,ал.2 от ГПК /отм./, но не е загубило правната си стойност и до днес. В тази връзка независимо от факта дали е предявен или не иск по чл.537,ал.2 от ГПК съдът при уважаване на главния иск и при наличие на акт, с който се засягат правата на третите лица – ищци в процеса следва да се произнесе и по чл.537,ал.2 от ГПК, като отмени акта.

Поначало доказателствената сила на констативния нотариален акт, удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот важи спрямо всички. Но тя не е необорима, а важи само до доказване на противното. В качеството си на охранителен акт, нотариалният акт не се ползва със силата на присъдено нещо. Затова всяко трето лице, на което се противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за собственост, може да докаже, че титулярът на нотариалния акт не е собственик. Оборването на нотариалния акт за собственост може да стане инцидентно по повод на иск за собственост от или срещу трето лице, но може да стане и чрез иск по чл.537,ал.2 от ГПК, целящ да се отмени нотариалния акт, удостоверяващ невярно, че титулярът на акта е собственик. Трайната съдебна практика на ВКС се придържа към становището, че искът по чл.537,ал.2 ГПК може да бъде предявен само при условията на обективно съединяване с иск за собственост и никога самостоятелно, тъй като в последната хипотеза се приема, че би липсвал правен интерес от предявяването му.

Следователно, с оглед доказателствата по делото, касае се за един по същество акцесорен иск, чието уважаване или отхвърляне в конкретния случай е изцяло обусловено от изхода на делото по отношение на главния иск.

В настоящият случай предявеният установителен иск, който е главен, обуславящ иск е уважен като основателен, което логично води до същия правен резултат и по отношение на обусловения от него акцесорен иск по чл.537,ал.2 ГПК – за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 198, том I, рег. № 1951, издаден по нот.дело № 159/2006 година на нотариус Димитър Кънчевски с район на действие - Районен съд – гр.Троян, до ½ ид.част,  с който  ответника Наден А.Н. ***, ЕГН **********, е признат за собственик по давностно владение, наследство и доброволна делба, при извършена от нотариуса обстоятелствена проверка на процесният имот.

При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата сумата от  750.00 лева разноски по водене на делото – държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.А.Н., ЕГН ********** ***, че М.М.И., ЕГН ********** ***  е собственик по давностно владение и наследство на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор № 53707.502.395 по КККР на с.Орешак, одобрена със Заповед № 300-5-109/19.12.2003 година на Изпълнителния директор на АГКК – гр. София, целият с площ от 806 кв.м., вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, при съседи: имот № 53707.502.394, № 53707.502.396, № 53707.502.9562, № 53707.502.9568 и реално на построените в този имот сгради, както следва: жилищна сграда с идентификатор № 53707.502.395.3, сграда с идентификатор № 53707.502.395.4,  сграда с идентификатор № 53707.502.395.5 и сграда с идентификатор № 53707.502.395.9.

ОТМЕНЯВА на основание чл.537,ал.2 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 198, том I, рег. № 1951, издаден по нот.дело № 159/2006 година на нотариус Димитър Кънчевски с район на действие - Районен съд – гр.Троян до ½ ид.част, с който  ответника Н.А.Н. ***, ЕГН ********** е признат за собственик по давностно владение, наследство и доброволна делба, при извършена от нотариуса обстоятелствена проверка.

ОСЪЖДА Н.А.Н., ЕГН ********** *** да заплати на М.М.И., ЕГН ********** *** сумата от 750.00 /седемстотин и петдесет/ лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Ловеч.

 

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: