РЕШЕНИЕ  № 62

 

гр. Троян, 26.03.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и  четиринадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 1045 по описа  на ТРС за 2013 год., за да се произнесе - съобрази:  

         „ЕОС Матрикс” ООД, ЕИК 131001375, Адрес: гр. София, р-н „Витоша”, ж. к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6 Представител:  Райна И. Миткова – Тодорова е предявило против В.Ц.Ш., ЕГН **********,*** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК за сумата 1 250 лева, представляваща част от дължимата главница цялата в размер на 7 215.65 лева, произлизаща от неизпълнение на парично задължение по Договор за банков кредит в национална валута от 13.02.2004 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.

        В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з.  се явява пълн. адв. М.Х. ***, в писмен вид е изразено становище по същество.  

По реда на чл. 131 от ГПК на ответникът В.Ш.  е изпратено копие от ИМ и доказателствата. Представен е отговор в предвидения месечен срок, с който В.Ш. оспорва предявения иск и прави възражение за изтекла давност, както по отношение на лихвите така и на главницата.  В с. з. ответника е представляван от адв.  К.Н. от ЛАК, който излага аргументи относно неоснователност на претенцията и прави възражение за изтекла давност.

От приложените към делото писмени доказателства: Договор за банков кредит в национална валута  № ПРИ-204-957-111-1 от 13.02.2004 г. и погасителен план, Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.09.2008 г.,  приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания между „УниКредит Булбанк” АД и „ЕОС Матрикс” ООД  от 03.09.2008 г., 2 бр. известие за доставяне, писмо до В.Ш. от 27.05.2013 г.,  удостоверение изх. № 1770/09.04.2013 г. на ОС гр.Стара Загора, извадка от Търговски регистър от „ЕОС Матрикс” ООД, експертно решение № 1407 от заседание № 126 от 04.09.2012 г., оригинални вносни бележки в полза на „ЕОС Матрикс” ООД  от дати: 10.02.2012 г.; 12.12.2011 г.; 18.10.2011 г.; 23.08.2011 г.; 29.07.2011 г.; 29.06.2011 г. и 21.01.2011 г. и оригинал на известие за доставяне до В.Ш. от 04.05.2013 г., ч.гр.дело № 770/2013 г. по описа на ТРС, разпита на свидетеля Ценко Дочев Л.,  както и от заключението на допуснатата и изслушана съдебно-икономическа експертиза с вещо лице С.Ц. съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 13.02.2004 г. в гр. Троян е бил сключен договор за банков кредит в национална валута № ПРИ-204-957-111-1 между  Банка „Хеброс” АД / с настоящо наименование „Уникредит булбанк” АД в качеството на кредитор и В.Ц.Ш. в качеството на кредитополучател. По силата на този договор е отпуснат на кредитополучателя потребителски заем в размер на 7 000 лева. За ползвания заем банката е начислила, а кредитополучателя се е задължил да заплаща годишна лихва в размер на 15.95 %. Уговорено е получения кредит да бъде погасяван от кредитополучателя чрез равни анюитетни ежемесечни погасителни вноски, съгласно погасителен план. След усвояване на кредита длъжникът Ш. не е изпълнил задължението си за плащане на месечни вноски, съгласно договора и погасителния план, поради което е останала непогасена сума в размер на 7 215.65 лева. Кредитът е падежирал изцяло на 12.03.2009 г., когато е била последната падежна дата. Задължението на ответникът по договора за кредит е обезпечено от поръчителството на Н.М.К.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.09.2008 г. и приложенията към него първоначалният кредитор „Уникредит булбанк” АД универсален правоприемник на „Ейч ви би банка биохим” АД, Банка „Хеброс” АД и „Булбанк” АД е прехвърлило на „ЕОС Матрикс” ООД вземането си от ответника В.Ш., произлизащо  от кредита в размер на 7 215.65 лева. В изпълнение на разпоредбите на чл. 99 от ЗЗД длъжникът е бил уведомен за извършената цесия. След това са извършени няколко последователни плащания по банковата сметка на ищеца, както следва: декември 2008 г. – 170 лева; януари 2011 г. – 200 лева;, юни 2011 г. – 200 лева; юли 2011 г. – 200 лева, август 2011 г. -100 лева; октомври 2011 г. – 100 лева; декември 2011 г. – 100 лева и февруари 2012 г. – 50 лева. Считано от месец февруари 2012 г. ответникът е преустановил плащанията и погасената сума, която е останала дължима към ищеца е  в размер на 6095.65 лева.

На 01.05.2013 г. на ответника е било връчено писмено съобщение, с което отново е бил уведомен за цедирането на дълга, като му е предоставен срок за доброволно плащане и е информиран, че при липса на такова за установяването, присъждането и изпълнението  на задължението му ще бъдат предприети съдебни и принудителни действия.

Липсата на доброволно изпълнение или на обстоятелството, което да погасява посочените по-горе задължения е мотивирало новия кредитор „ЕОС Матрикс” ООД да пристъпи към принудително събиране на част от вземанията си по договорите, чрез подаване на заявление до ТРС за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Със заявлението е претендирано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 1250 лева – частично дължима от общия дълг в размер на  6095.65 лева по процесния договор за банков кредит от 13.02.2004 г. По повод заявлението в ТРС е образувано ч.гр.д. № 770/2013 г., по което е издадена заповед за парично задължение, срещу която заповед е подадено възражение. Горното е породило правният интерес на ищцовото дружество да предяви настоящия иск за установяване на вземането си за сумата 1250 лева, претендирано частично неизпълнено задължение по горепосочения договор.

По делото е допуснат и разпитан като свидетел Ц.Л., който излага, че ответника е работил при него. През 2004 година Л. го помолил да изтегли кредит на негово име. Двамата отишли в банката, където Ш. подписал необходимите документи, а Л. поел ангажимента да заплаща погасителни вноски по отпуснатия кредит. В началото свидетеля плащал редовно, но през 2005 г.  забавил три вноски. Когато Л. събрал необходимата сума и отишъл в банката, там му казали, че дълга е прехвърлен на друго място, но свидетеля не се поинтересувал и спрял да погасява вноските. След доста време му се обадили от „Еос матрикс” и му казала, че дължи пари, започнали да го заплашват. Свидетеля твърди, че не са го информирали колко трябва да плаща, веднъж му поискали 80 лева, а преди няколко дена – 200 лева. Л. потвърждава, че подписите на всички вносни бележки са негови, ищеца няма задължения по този кредит.  

По делото е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице С.Ц. е дала заключение, че дължимата (неизплатена) главница по кредита е в размер на 4 572.64 лева и  лихви в размер на 2 610.44 лева или общо – 6 063.08 лева. След подписването на договора са погасявани вноски по него общо в размер на 1 120 лева. Последната вноска, която е направена от ответника е на 12.06.2006 г.

С оглед на изложените обстоятелства се налагат следните правни изводи:  Не се оспорва факта, че между ответника по делото и Банка „Хеброс” АД /към момента „Уникредит булбанк” АД/ е възникнало облигационно отношение по сключения договор за кредит от 13.02.2004 г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия на ищцовото дружество с договор от 03.09.2008 г. Не се спори и размерът на дълга. Същият е доказан и от назначената в хода на делото съдебно-счетоводна експертиза.

Спорен е момента по повод направеното възражение от Ш., че вземането е погасено по давност. Същият се позовава на клаузата на чл. 17 от договора, като счита, че според ал. 1 от същата при неплащане на две погасителни вноски изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. В тази връзка съда приема за правилни аргументите, изложени от ищцовото дружество, а именно, че подобно твърдение е неоснователно, тъй като противоречи на волята на страните при сключване на договора, както и на задължителната съдебна практика. Съгласно чл. 17 от договора, кредиторът „може да обяви договора за кредит за предсрочно изискуем при настъпване на определени обстоятелства, описани в тази клауза. Съгласно чл. 18 ал. 1 от договора за кредит при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 17 банката прави кредита за предсрочно изискуем и изпраща на кредитополучателя покана, с която му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Следователно, видно от договореното между страните, предсрочната изискуемост настъпва при кумулативното наличие на два елемента – обективен наличие на определена обективна предпоставка, посочена в чл. 17 от Договора и субективен волеизявление от кредитора, отправено и достигнало до кредитополучателя. В конкретния случай, дори и обективните предпоставки да са налице, не е налице субективният елемент - волята на кредитора. Следва да се отбележи, че както обективното настъпване на условията за предсрочна изискуемост, така и субективният момент - обявяването  й,  има значение за определянето на момента, от който цялото вземане е станало изискуемо и оттам – началната дата на наказателни лихви и/или на погасителна давност и пр. Изявлението на кредитора за обявяването на кредита за предсрочно изискуем следва да е достигнало до знанието на кредитополучателя. Няма данни по делото такова изявление да е налице. В този смисъл е и съдебната практика, съгласно която:

„Наличието на обективната предпоставка е необходимо, но не е достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем. Отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право, установено в полза на кредитора. Преценката дали да го упражни и кога, принадлежи изцяло на титуляра на това право, от което следва, че настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя осъществяването на два юридически факта - неизпълнението на длъжника по отношение на една погасителна вноска и нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока му. Изложеното позволява да се направи извода, че предсрочната изискуемост не възниква по право от обективния факт на неизпълнението по отношение на една погасителна вноска, доколкото настъпването й е кумулативно обусловено и от упражняването на субективното правомощие на кредитора." /вж. Решение № 92/16.06.2009г., постановено по реда на чл.290 от ГПК по т.д. 467 от 2008г., II -ро търговско отделение на ВКС/.

Предвид на изложеното следва да се приеме, че задълженията по договора за кредит са падежирали на 12.03.2009 г./крайният срок за издължаване на кредита/, от която дата е започнала да тече погасителната давност, която към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК не е била изтекла.

Видно от заключението на вещото лице по назначената в хода на делото съдебно-счетоводна експертиза, доказано е, че размерът на непогасените задължения на ответника са 6063,08 лева, от които 4 572,64 лева главница и 1490,44 лева лихви.

До настоящия момент, задължението не е погасено от ответника.

При тези изводи следва да се приеме, че исковата претенцията в размер от 1250 лева - главница, част от цялото непогасено задължение на ответника В.Ш. е основателна и следва предявения иск да бъде уважен изцяло.

 Като съобразно с изхода на делото и на основание чл. 78 ал. І от ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените по настоящото производство разноски в размер на 95.00 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

         Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

 

ПРИЗНАВА по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на парично вземане на „ЕОС Матрикс” ООД, ЕИК 131001375, Адрес: гр. София, р-н „Витоша”, ж. к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, Представител:  Райна И. Миткова – Тодорова, а именно, че В.Ц.Ш., ЕГН **********,*** дължи сумата 1250.00 – хиляда двеста и петдесет лева - главница по Договор за банков кредит в национална валута № ПРИ – 204-957-111-1 от 13.02.2004г., ведно със законната лихва, считано от 22.07.2013г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В.Ц.Ш. *** да заплати на „ЕОС Матрикс” ООД, ЕИК 131001375, Адрес: гр. София, р-н „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. Рачо Петков – Казанджията” № 4-6 Представител:  Райна И. Миткова – Тодорова сумата 95.00 – деветдесет и пет лева – съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

                                                                       

 

 Районен съдия: