РЕШЕНИЕ  № 147

 

гр. Троян, 12.06.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на  петнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 1080 по описа  на ТРС за 2013 год., за да се произнесе - съобрази:  

        ЕТ “Теньо Топалов” – гр. Казанлък, представител Теньо Топалов е предявил срещу „Сини ко - Троян” ООД - гр. Троян, представител П. К. установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК общо за сумата 1 730,71 лева /1 642,90 лева – главница и 87,81 лева – лихва/, произлизаща от неизплатено парично задължение по договор - заявка за превоз на товари от 20.11.2012 г. В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. е представляван от адв. А.С. ***, която моли съда изцяло да уважи предявения иск.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответното дружество е изпратено копие от ИМ и доказателствата, същия е представил писмен отговор и заявява, че иска е неоснователен. В с. з. се представлява от адв. Ц.А. от ЛАК, който алтернативно в случай, че съда уважи исковата претенция е направил възражение за прихващане. Направени са доказателствени искания.

От приложените към делото писмени доказателства: извадка от Търговски регистър на статус  на фирма  ЕТ „Теньо Топалов”  гр. Казанлък, извадка от Търговски регистър на статус  на фирма „Сини Ко - Троян”  ЕООД гр. Троян, заявка за международен транспорт на фирма „Сини Ко - Троян”  ЕООД гр. Троян,  копие на фактура  № 0000012100 от 03.12.2012 година  с получател  фирма „Сини Ко - Троян”  ЕООД гр. Троян, копие на Заповед № 502 от 26.07.2013 година на ТРС, разпореждане №1737 от 20.08.2013 на ТРС, разписка № 02000183902888 от 23.07.2013 година, потвърждение на заявка за транспорт от 06.12.2012 година от „Алог” ЕООД,  фактура  №0000111180 от 13.12.2012 година на „Алог” ЕООД,  вносна бележка № Р00759 от 19.02.2013 година на „Инвестбанк” АД клон гр. Ловеч, платежно нареждане № Р00973 от 04.02.2013 година на „Инвестбанк” АД клон гр. Ловеч, заявка  от 20.11.2012 година , заявка за международен транспорт  до „Сини Ко - Троян”  ЕООД гр. Троян, заявка от 26.11.2012 година от С.С. до фирма „Сини Ко - Троян”  ЕООД гр. Троян, товар от Италия по заявката от 20.11.2012 г., заявка от 20.11.2012 година  от „Сини Ко - Троян”  ЕООД гр. Троян, молба от адв. А.С. ***4 година,  копие на вн. бележка № 02000221358347 от 03.02.2014 година  на „Изипей” – В97, молба от адв. А.С. ***4 година, копие на протокол по Гр.д. №1130 от 2012 година на Окръжен съд гр. Стара Загора – 4 съдебен състав, заявка за международен транспорт на фирма „Сини Ко - Троян”  ЕООД гр. Троян, копие на предложение от Таня Райковска – зам. на Председателя и ръководител на ТК на ВКС  и ЧГД.№787 от 2013 година на Троянски районен съд, от показанията на разпитаните свидетели Н.П.К., С.Р.С. и П.И.И. и Ц.Б.К., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложената Заявка за международен транспорт от 20.11.2012 г., ответното дружество е възложило, а ищеца е осъществил международен транспорт на товари по маршрут Италия - България с автомобил № СТ 50 71 АР и ремарке № СТ 00 73 ЕМ. Първоначално ответникът е възложил на ищеца извършването на превоз от два товарни пункта в Италия, като натоварената стока е следвало да бъде разтоварена в гр. Стамболийски, България. Предвид обстоятелството, че ще се товари от два близки по местоположение товарни пункта, а ще се разтоварва в един такъв, е определена обща превозна цена /навло/ в размер от 1000 евро. Превозът е бил групажен, т. е. освен стоката на „Сини ко - Троян" ЕООД, със същия камион са превозвани и други стока от други товарни пунктове. Дължимата превозна цена в размер на 1 369.08 лева и съответния ДДС са фактурирани, а фактурата № 0000012100/03.12.2012 г. е предадена в счетоводството на „Сини Ко - Троян" ЕООД гр. Троян. Страните са се договорили, че срокът за плащане на възнаграждението за осъществения транспорт е до 15 дни от получаването на товарителница без забележки и издадена фактура, т. е. следвало е ответника да заплати цената до 19.12.2012 г.

ЕТ „Теньо Топалов” е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, по което в ТРС е образувано ч. гр. дело № 787/2013 г. и съда е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 502/26.07.2013 г. Срещу тази заповед длъжникът „Сини ко – Троян” ЕООД е подал възражение и след дадени указания на съда по реда на чл. 415 от ГПК кредитора е предявил настоящата искова претенция за доказване съществуване на вземане.

Не се спори от страните, че превозвача е бил на първия товарен пункт в Италия на първата заявена дата - 22.11.2012 г. В тази връзка са свидетелските показания на С.С. и П.И., които са служителки в ЕТ „Теньо Топалов”. Установява се, че шофьорът М.С. е информирал ищеца, че товародателят не е в състояние да натовари стоката. Служител на ищеца се е свързал по телефона с представителя на ответното дружество Н.К., който е дал указания да се изчака на този адрес до обяд. Тъй като товародателят в допълнително предоставения срок от половин ден не е натоварил стоката, след получени изрични указания от К. да се товари от втория адрес, автомобилът е отишъл на втория посочен адрес за изпълнение на заявката. След проведени разговори с Н.К. ищецът е постигнал договореност с ответното дружество осъщественият превоз да бъде заплатен, а неизпълненият - да се натовари допълнително, след нова заяква. Определена е цена на извършения превоз от 700 евро, съобразно изпълнената част и предварително договорената цена за двата превоза. Тъй като са доставени 3 700 кг. от общо договорени 5 100 кг., т. е. около 70%, то дължимата за тях цена е определена на 70% от 1000 евро, което е сума в размер на 700 евро без вкл. ДЦС. Така определената цена е била потвърдена по телефона от Н.К., който е водил преговорите по сключването на договора и е контролирал неговото изпълнение от страна на ответното дружество. Именно за тази сума - 700 евро /1 369.08 лева/ без вкл. ДДС е издадена данъчна фактура, която е връчена на ответното дружество. То е получило същата и не е оспорвало задължението си. На отправените от ищеца устни покани за извършване на доброволно плащане на процесната сума, ответникът никога не е правил възражение относно размера на фактурираната цена, нито възражение за изплащане на обезщетение, въведено за първи път с отговора на исковата молба. Ищецът признава факта, че не е извършил превоз на втория товар, тъй като ответното дружество не е изпратило нова заявка с нова дата на товарене и съответната цена. Договорената цена 700 евро от предварително определената 1000 евро, съответства на количеството доставена стока - 3 700 кг. от общо 5 100 кг. Именно тази цена е отразена по счетоводните книги като задължение към ищеца. Свидетелските показания, ангажирани от ответното дружество са противоположни на показанията на свидетелите И. и С.. Н.К. и Ц. К.а са родители на представителя на ответното дружество П. К., и двамата работят в „Сини ко – Троян” ЕООД. Излагат, че не са се договаряли за цена от 700 евро, която според тях е прекалено висока за извършване на единия превоз. Наложило се ответника да ангажира друг превозвач, който му доставил стоката, като извършения превоз е заплатен от ответника и е възлязъл на стойност 505 евро. С отговора си ответното дружество е направило възражение за прихващане за посочената сума.

С оглед на изложеното се налагат следните правни изводи: Спора между страните касае договорни отношения по повод извършен международен превоз на стоки. Съгласно разпоредбата на чл. 372 от Търговския закон товародателят плаща възнаграждението при сключването на договора, освен ако е уговорено друго. Ако възнаграждението не е платено от товародателя, то се плаща от получателя при приемане на товара.

По делото ответникът не оспорва твърдението, че по негова заявка ищеца доставил качествено и в срок товар с тегло 3 700 кг. от товарен пункт в Италия.  Не оспорва, че е получил издадената за този превоз данъчна фактура на стойност 700 евро /1 369.08 лева/ без вкл. ДДС. Не оспорва размерът на претендиралите мораторни лихви.

Ответникът оспорва размера на дължимата за тази транспортна услуга цена и претендира обезщетение за претърпени вреди в размер на 1 185.23 лева, което предявява като възражение за прихващане.

В процесната фактура № 12100/03.12.2012 г. е отразено, че ищецът е предоставил на ответника следната услуга: извършен транспорт от Италия до  България с автомобил № СТ 50 71 АР и ремарке № СТ 00 73 ЕМ, с единична стойност 1 369.08 лева и дължим ДДС 273.82 лева. Както се посочи по-горе, не е спорно, че тази фактура с определената в нея обща стойност от 1 642.90 лева, е осчетоводена в счетоводните книги на двете страни по сделката, включена е в дневниците им по ЗДДС и че ответното дружеството е ползвало правото си на данъчен кредит по нея.

Трайно установена е практиката на ВКС, че фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях. Дори неподписаната фактура може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея. Установи се в производството, че падежа на плащане на процесната сума е 15 календарни дни от получаване на издадената фактура и ЧМР, наречено „чисто” от една от свидетелките, т. е. превозваната стока да не е наранена или да не липсва - превозът да е изпълнен без липси и повреди, които се отразяват като забележка в международната товарителница. От признанията на ответното дружество и от разпита на всички свидетели се установи, че превозвачът е доставил товара в местоназначението му без да бъде увреден и без липса.

С оглед горното, падежът на задължението на ответника за заплащане на превозната цена е 15 дни след издаването на фактурата, т.е. 19.12.2012 г.

Тъй като ответникът признава, че не е заплатил тази сума на падежа, а и след това и не оспорва размера на претендираната мораторна лихва следва, че същият дължи на ищеца обезщетение по чл. 86 от ЗЗД в размер на 87.81 лева.

Относно възражението на ответното дружество, за извършване на прихващане съда споделя изложените аргументи в писмените бележки на ищеца и намира, че същото е недопустимо.

Съгласно практиката на съдилищата е спорно, дали при разглеждане на специалния установителен иск по чл. 422 от ГПК е допустимо предявяването на възражение за прихващане. Този въпрос подлежи на разглеждане от ОСГТК на ВКС, в рамките на образуваното тълкувателно дело № 4/2013 г., т. 11, букви „а" и „в" от направеното предложение.

Логично и правилно е становището, изразено в предложението за сезиране на ОСГТК на ВКС, че: „недопустимо е специалното исково производство, насочено да установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, да има предмет, различен от този на заповедното производство, поради което г недопустимо предявяване на възражение за прихващане, по което съдът се произнася със сила на пресъдено нещо.”

За ответника съществува правна възможност да предяви исковата си претенция в отделен иск, с осъдителен петитум. В този смисъл, направеното от ответното дружество възражение не следва да се разглежда.

С оглед на изложеното съда счита, че предявения иск е основателен и доказан. Ответника се явява неизправна страна по договор за превоз, като не е изпълнил договорното си задължението да изплати договореното възнаграждение. Следва да бъде признато съществуване на вземането на ищеца в размер на процесната сума, а именно: 1 642.90 - хиляда шестстотин четиридесет и два лева и деветдесет стотинки, незаплатена цена по данъчна фактура  № 0000012100/03.12.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2013 година до заплащането на задължението, сумата 87.81 - осемдесет и седем лева и осемдесет и една стотинки мораторна лихва за периода от 19.12.2012 г. до 24.07.2013 г.,както и 395.00 - триста деветдесет и пет лева разноски по делото за държавна такса  и адвокатско  възнаграждение .

На основание чл. 78 ал. І от ГПК ще следва ответника да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 520.00 лева.

         Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

 

         ПРИЗНАВА по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземането на ЕТ “Теньо Топалов”, ЕИК 833005540, седалище и адрес: гр. Казанлък, ул. „Хаджи Димитър” № 12, вх. Г, ет. 3 ап. 46, представител Теньо Топалов, а именно, че Сини ко – Троян” ЕООД, ЕИК 200870170, седалище и адрес: гр. Троян, обл. Ловеч, ж. к. „Лъгът”, бл. 9, вх. Б, ет. 2, ап. 4, представител: П. К. дължи сумата 1 642.90 - хиляда шестстотин четиридесет и два лева и деветдесет стотинки, незаплатена цена по данъчна фактура  № 0000012100/03.12.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2013 година до заплащането на задължението, сумата 87.81 - осемдесет и седем лева и осемдесет и една стотинки мораторна лихва за периода от 19.12.2012 г. до 24.07.2013 г.,както и 395.00 - триста деветдесет и пет лева разноски по делото за държавна такса  и адвокатско  възнаграждение .

ОСЪЖДА „Сини ко - Троян” ЕООД, с горните данни да заплати на  ЕТ “Теньо Топалов”, с горните данни  сумата 520.00 – петстотин и двадесет лева, сторени съдебно деловодни разноски по настоящето производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

                                                                       

 

 Районен съдия: