РЕШЕНИЕ

 

    149  

 

гр. Троян, 13.06.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд,  четвърти състав,  в публично заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

Членове:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора …………………….  като разгледа докладваното от съдията -  Ютерова гр. дело № 1081 по описа за 2013 год., за да се произнесе - съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК

         Ищецът „Термо-комфорт К-А” ЕООД гр. Троян, представител М. А.а твърди в исковата си молба, че на 20.08.2013 г. е узнал за образувано срещу него изп. дело № 146/2013 г. по описа на СИС при ТРС с взискател ответника по настоящето дело С.С. за вземане присъдено по ч. гр. дело № 77/2013 г. на ТРС, възлизащо в размер на 1 567,79 лева. Ищецът твърди, че не дължи посочената сума. Между страните по делото е имало договорни отношения по повод изработване и поставяне на алуминиева дограма. „Термо-комфорт К-А” ЕООД счита, че е изпълнило възложената работа и не дължи на ответника процесната сума. По реда на чл. 131 от ГПК на ответника е изпратено копие от ИМ и доказателствата, в законовия месечен срок същия е представил отговор, с който изцяло оспорва предявения срещу него иск. В с. з. същия се представлява от мл. адв. Ц.А. от ЛАК, който моли съда изцяло да отхвърли предявения иск.

От приложените по делото писмени доказателства: Оферта от „Стилпласт" ООД, Анекс към договор за изработка на алуминиева дограма от 12.07.2012 год., Споразумение от 13.02.2013 год, Извадка от регистър на рекламациите на ищеца, Фактура № 670/23.05.2013 г. и фискален бон, Писмена покана за изпълнение с обратна разписка към нея, Договор за изработване на остъклението на терасата, Писмо № Р 03-2180/29.01.2013 г. на КЗП, копие от преписка по потребителска жалба вх. № Р-03-2180/27.11.2012 г. от С.Ц.С., копие от фактура № 0000000670/23.05.2013 г., копие от фискален бон за сумата 280 лв., изд от „Перфект строй” ЕООД, покана от С.С. от 22.10.2012 г. до  „Термо-комфорт К-А” ЕООД гр.Троян, копие от разписка за доставяне от 24.10.2012 г., копие от договор от 12.07.2012 г.,  писмо на КЗП до С.С. от 29.01.2013 г. и заверено копие от преписка на КЗП – Русе  по потребителска жалба вх. № Р-03-2180/27.11.2012 г. от С.Ц.С. *** – 21 листа, от показанията на разпитаните свидетели А.П.К., К.И.Б., от обясненията на страните и от допуснатата и изслушана съдебно-графологическа експертиза с вещо лице М.К., съдът прие за установено следното:

                   Между страните е бил налице договор за доставка и монтаж на алуминиева дограма от 12.07.2012 г., който е развален. Ищцовото дружество се е задължило да постави дограма на тераса в жилището на ответника.

С анекс № 1 от 16.07.2012 г. страните са се споразумели, че в случай, че С. заплати 100 % авансово цената, ще получи 160 лева отстъпка. С този анекс е удължен и срока на изпълнение по договора – до 15.02.2013 г.

Със споразумение от 13.02.2013 г. изпълнителя е предал на възложителя алуминиева дограма, същия е извършил проверка и не е констатирал някакви дефекти.

С отговора и обясненията на ответника се установява, че С. е заплатил предварително цялата сума по поръчката. Дълго врече след това ищцовото дружество не е поставило алуминиевата дограма и се наложило С. да отправи писмена покана /приложена кат о доказателства/, получена на 24.10.2012 г., с която е поканил ищеца в 7-дневен срок да изпълни поръчката по поставянето на алуминиевата дограма. В противен случай ищеца е уведомен, че ответника ще счита договора за развален и същия следва да му върне сумата 1 160 лева. 

         От показанията на разпитания свидетел К.Б., който е негов зет, се установява, че  С. му се оплакал, че през м. юли е сключил с ищеца договор за поставяне на дограма, за което срока бил отдавна минал, но от там само му обещавали бе з да изпълнят работата си. Ответника помолил зет си за съдействие. Б. излага, че той също влязъл в контакт с ищеца, но и на него започнали да му обещават и да го лъжат. През м. ноември С. ***. След подаването на жалбата при С. дошли от ищцовата фирма и го заплашили, тогава С. подписал анекс, че срока за монтаж се увеличава с още 8 месеца. През м. декември от ищцовото дружество дошли и поставили нещо като парапет от самото остъкление на терасата. Втората част от остъклението била монтирана през м. март 2013 г., но не била поставена стабилно – стъклата се люлеели. Наложило се да ангажират друга фирма, на която платили да довърши работата.

         С. е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК и в ТРС е образувано ч. гр. дело № 77/2013 г., по което е издадена заповед за парично изпълнение. В законовия срок длъжника „Термо-комфорт К-А” ЕООД не е подал възражение и е издаден изп. лист, който е предмет на описаното горе изп. дело № 146/2013 г. на СИС при ТРС.

         Свид. А. А. е син на управителя на ищцовото дружество и работи там. Лично той е сключил договора със С., взел е размерите и ответника му заплатил цената. А. излага, че самия ответник поискал монтажа да стане по-късно. Твърди, че отишли и монтирали дограмата като изцяло е спазена схемата. А. издал касов бон за заплатената цена и след това фактура. Излага, че лично е поставял дограмата, като му е помагал и брат му.

         По реда на чл. 193 от ГПК съда е открил производство по оспорване истинността на споразумение от 13.02.2013 г. В тази връзка съда е назначил графологическа експертиза. И в основното и допълнителното си заключение вещото лице М.К. е установил, че подписа под споразумението не е на ответника С.. При това положение съда на основание чл. 194 от ГПК след извършена проверка е констатирал, че документа е неистински и следва да го изключи от доказателствата.   

          Съдът счита, че предявеният иск е неоснователен поради следните съображения: От тълкуване на разпоредбата на чл. 439 от ГПК е видно, че същата има предвид хипотези, при които е издаден изпълнителен лист срещу длъжника в конкретния случай вземането е било предмет на ч. гр. дело № 77 от 2013 г. на ТРС. Съда е издал заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, длъжникът „Термо-комфорт К-А” ЕООД не е подал възражение против заповедта, същата е влязла в сила и съда е издал изп. лист на това изпълнително основание. Правото на принудително изпълнение съществува за взискателя, но вече ще се установява в такъв процес, че длъжникът против когото е издаден изпълнителния лист не дължи изпълнение на вземането. В тази връзка съда споделя становището на пълномощника на ответника мл. адв. А. В конкретния случай ищецът в производството основава своя иск на споразумението от 13.02.2013 год., тъй като то е единствения документ, който е изготвен след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В хода на това производство по безспорен начин се установи, че посочения документ е неистински и съда го е изключил от доказателствата.  И дори и само на това основание предявения иск е изцяло неоснователен и съдът следва да реши делото в тази насока. В този смисъл е и съдебна практика: Определение № 804 ОТ 19.11.2013 Г. ПО Т. Д. № 3916/2013 Г., Т. К., I Т. О. НА ВКС: „Неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл. 422 или чл. 415, ал. 1 ГПК има за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата. относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира. освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 или чл. 439 ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл. 424 ГПК, а на новонастъпили (след влизане в сила на заповедта за изпълнение) факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.”

Ищеца ще следва на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК да бъде осъден да заплати направените от ответника в това производство разноски в размер на 230 лева.

                   Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

                   ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „Термо-комфорт К-А” ЕООД, ЕИК 110568487, седалище и адрес: гр. Троян, ул. „Пейо Яворов” № 6 А, представител М. А. против С.Ц.С., ЕГН **********,*** иск да бъде признато за установено по отношение на ответника С.С., че вземането по изпълнително дело № 146/2013 г. на СИС при ТРС в общ размер 1 567,79 лева на основание чл. 439 от ГПК не подлежи на принудително изпълнение.

                   ОСЪЖДА „Термо-комфорт К-А” ЕООД, ЕИК 110568487, седалище и адрес: гр. Троян, ул. „Пейо Яворов” № 6 А, представител М. А. да заплати на    С.Ц.С., ЕГН **********,*** сумата 230 – двеста и тридесет лева сторени съдебно-деловодни разноски.          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ловешки окръжен съд.

 

Районен съдия :