РЕШЕНИЕ

№ 69

 

гр. Троян, 04.04.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 1142 по описа на ТРС за 2013 год., за да се произнесе - съобрази:                                  

        Р.Ф. *** е предявил срещу М.М. ***  установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК за сумата 5 000 лева, представляваща заем за закупуване на лек автомобил. В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени и гласни доказателства, в процеса е представляван от адв. Бисер Димов от ЛАК, който моли съда уважи предявения иск, както и да бъдат присъдени разноските по делото.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника М.М. е изпратено копие от ИМ и доказателствата, същия е представил писмен отговор в предвидения месечен срок, с който оспорва предявения иск. В с. з. се явява лично, не е изразил становище по иска. Пълномощника на ответника адв. С.Ш. *** не се явява в с. з. В писмено становище, представено на 10.03.2014 г. е възразил, че съда е лишил ответника от право на защита срещу предявения иск, като не е отложил делото, за да бъде дадена възможност да се ангажират гласни доказателства. Процесуалния представител моли съда да възобнови съдебното следствие /предвид точната терминология на ГПК, може би се има предвид „съдебно дирене”/. Съда намира възраженията за неправилни и некоректни. Производството по настоящето дело е разгледано в две открити съдебни заседания, като преди това в определението си по реда на чл. 140 от ГПК съда се е произнесъл по допускане на доказателствата и направените доказателствени искания. През това време ответника е имал достатъчно дълъг период да подготви защитата си по предявения срещу него иск. С цел бързина и избягване на шиканиране на процеса, законодателя е въвел задължение на съда в разпоредбата на чл. 142 ал. ІІ от ГПК за отлагане на делото единствено ако и страната и пълномощника не могат да се явят в с. з. поради препятствие, което страната не може да отстрани. Точно обратното и в двете открити заседания ответника М. се явяваше лично, но отказваше да вземе становище без адвоката си, въпреки, че в гражданския процес това не е фатално. По делото не бяха представени никакви доказателства относно обстоятелствата, които твърдеше ответника, а именно, че пълномощника му не може да се яви в с. з. поради повреда на автомобила си и, че ангажирания свидетел е постъпил в болница. При тези факти съда не е в състояние да мотивира отлагане на делото и даване на допълнителен срок на ответника да ангажира доказателства, въпреки изтеклия приклузивен срок за това.

        От приложените към делото писмени доказателства: копие от договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 19.06.2008 г. и извлечение от разплащателна сметка за изтеглени парични суми  към 04.08.2008 г. и от показанията на свидетелите Н.М.Н.  и М.М.Р., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Р.Ф. и ответника М.М. се познавали от дълго време. На 04.08.2008 г. в центъра на гр. Троян ищеца дал в заем на М. сумата 5 000 лева за покупка на лек автомобил марка „Пежо”. Ф. твърди, че разписка не е издавана и не е подписван договор, тъй като с ответника били приятели и той бил сигурен, че ще му върне заетите пари. Ответникът М. му обещал да върне сумата с уговорката, че му предстои продажба на собствения му мотоциклет, което ще му даде възможност да изпълни поетото към ищеца задължение. Ищецът Ф. твърди, че въпреки многократните им срещи и молби от негова страна да уредят отношенията си по заетата сума до настоящия момент ответникът не е изпълнил задължението си. Съда приема като косвено доказателство представения от ищеца договор за предоставяне на потребителски кредит от 19.06.2008 г. в размер на 15 000 лева от банка „ОББ” гр. Троян, за който се твърди, че именно от този кредит е дал на ответника процесния заем от 5 000 лева.

Р.Ф. е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. В ТРС е образувано ч. гр. дело № 840/2013 г. и съда е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 548 от 06.08.2013 г. Ответникът М.М. е възразил, че не дължи сумата по тази заповед.  По реда на чл. 415 ал. І от ГПК съдът е дал указания на ищеца Ф., че може да предяви иск относно вземането, предмет на заявлението, като в указания срок ищецът Ф. е сторил това с настоящата искова молба.

По делото са разпитани посочените горе свидетели. Свид. Н.Н. излага, че през м. август на 2008 г. с Р. работили в „Изи паркет” в с. Бели Осъм. Р. работил като пазач, а през свободното си  време е товарил дърва с М.. Един ден свидетеля бил в банката по работа и видял Р. с голяма сума пари в него. Разбрал, че е рефинансирал стар кредит, за да си ремонтира къщата. Свидетеля го попитал какво ще прави и той му казал, че ще дава пари на М. на заем за да си купува кола, с уговорката да му ги върне до два месеца.  Двамата били в банка ОББ гр. Троян и после тръгнали към паркинга. Р. държал парите и отвън отделил 5 000 лева. Докато вървели, Николов му казал, че М. няма да му върне парите. Свидетеля видял, че на паркинга чакал М. с още двама човека. Николов разговарял за няколко минути с М.Р. и после си тръгнал. Свид. М.Р. заявява, че познава страните по делото. Знае, че Р. е дал пари на М. и той не му ги е върнал. Заема е бил даден лятото на 2008 г. Р. е стояла от страни и е видяла как ищеца дава парите на ответника. Свидетелката имала уговорка с Ф. да се срещнат на паркинга и по този повод е била там. Р. се спрял с М. и с още двама човека. През това време Р. разговаряла със свидетеля Николов и тай й казал, че Р. ще дава пари на М., като го упреквал, че това е глупаво, защото няма да си получи парите.  След това свидетеля си тръгнал. Р. изчакала и видяла, че ищеца подал пачката с пари на ответника. След като Р. дошъл при свидетелката и тя го попитала как може да дава такава голяма сума пари, той й отговорил, че това си е негова работа. Много пъти след това Р. и ищеца разговаряли и той й се оплаквал, че все още М. не му е върнал парите, само го лъже и обещава.

 С оглед на изложеното се налагат следните правни изводи: Предмет на настоящето производство са заемни отношения между страните. В разпоредбата на чл. 240 ал. І от ЗЗД е регламентирано, че с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Съдът приема, че в настоящия процес се доказа безспорно, че ответника е получил от ищеца в заем сумата от 5000 лева, като не е изпълнил задължението си и не е върнал парите и до момента. М.М. оспорва тези факти, но не е ангажирал никакви доказателства в тази връзка. Предявения установителен иск за съществуване на вземане има за цел да установи със сила на пресъдено нещо вземане, което е било предмет на заповедното производство. Заповедта за изпълнение на парично вземане и решението по иска по чл. 422 от ГПК съставляват две кумулативно дадени основания за издаването на изп. лист. При тези изводи съда намира, че иска се явява основателен и доказан и следва да бъде изцяло уважен, като на основание чл. 422 от ГПК бъде признато съществуване на вземане на ищеца в размер на 5 000 лева.

На основание чл. 78 ал. І от ГПК ще следва ответника да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в настоящето производство общо в размер на 550 лева.

                       Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

ПРИЗНАВА съществуване на вземане на Р.Ф.Ф., ЕГН **********,***, а именно че М.М.М., ЕГН **********,*** дължи сумата 5000,00 /пет хиляди/ лева,  представляваща стойността на даден на 04.08.2008 година заем, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2013г. до окончателното й изплащане и сумата 100,00 /сто/ лева - разноски по делото за платена държавна такса.

           ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН **********,*** да заплати на Р.Ф.Ф., ЕГН **********,*** съдебно-деловодни разноски в настоящето производство в размер на 550,00 – петстотин и петдесет лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред Ловешки окръжен съд.

 

                                                                   Районен съдия: