РЕШЕНИЕ № 289

 

гр. Троян, 21.11.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд,  четвърти състав,  в публичното  заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                               Председател: Десислава Ютерова

при секретаря М.С. и в присъствието на  прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова  гр. дело № 1218 по описа на ТРС за 2013 год., за да се произнесе - съобрази:

Б.Н.М. и М.М.М.,*** са предявили иск с правно основание чл. 124 ал. І от ГПК срещу П.Ц.П. *** установяване правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор 52218.530.74 по КККР на гр. Априлци. В с. з. ищците се представляват от адв. Стефка Спиридонова от ЛАК, която от името на доверителите си моли съда да уважи изцяло предявения иск.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника по делото П.Ц.П. е изпратено копие от ИМ и доказателствата, в законовия месечен срок същия е представил писмен отговор, с който заявява, че изцяло оспорват предявения иск като недопустим и неоснователен.

Ответника е ангажирал доказателства, в с. з. се представлява от адв. В.А. от ЛАК, който моли съда изцяло да отхвърли предявения иск.   

От приложените писмени доказателства: удостоверение за данъчна оценка  от 10.10.2013 г. на Община Априлци, копие от удостоверение за граждански брак от 14.05.1978 г. на Община Априлци, копие от нотариален акт № 30 том III издаден по нотариално дело № 1068/90г. на Районен съд – Троян, скица № 1351/13.01.2012г. на СГКК- Ловеч- презаверена на 10.10.2013 г., удостоверение за наследници  № 85 от 24.03.2014 г. на И.П.И., нотариален акт № 122 том II издаден по нотариално дело № 517/1971г. на Районен съд – Троян, обяснителна записка от 10.04.1972 г., проект за жилищна постройка на И.П.И. – 4 листа, протокол за дадена строителна линия и определено ниво от 21.03.1972 г., декларация вх. № 63/07.01.2008г., декларация вх. № 44467/12.03.1998 г., квитанции за заплащани данъци и служебна бележка изд.от Община Априлци,  протокол за определяне на строителна линия и ниво от 13.05.2011 г., постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 17.06.2011 г. на РП гр. Троян, постановление от 15.07.2011 г. на ОП гр. Ловеч, нотариална покана, изпратена от Б.М. до П.П. рег. № 3444, том 1, акт. 150 от 17.08.2011 г. на нотариус Б. Кожухаров, нот. покана от П.П. до Б.М. рег. № 3598, том 1, акт 156 от 29.08.2011 г. на нотариус Б. Кожухаров, оценителен протокол от 01.06.1988 г., квитанция от 1988 г. на ОНС Априлци, скица-проект за изменение на КК № 2/25.04.2013 г. и жалба до РП гр. Троян вх. № 353/15.03.2013 г. за нарушеното владение, от показанията на разпитаните свидетели Н.М.Ж., П.Г.С., М.И.А., В.К.С. и П.М.П., както и от заключението на назначените и изслушани по делото две съдебно - технически експертизи с вещо лице инж. В.П., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ищците Б.М. и М.М. са съпрузи и се легитимират като собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. Априлци, кв. "Център" с идентификатор № 52218.530.74 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Априлци, одобрена със заповед № РД - 18-49/31.08.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК - София, целият с площ от 804 кв. м, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м при съседи: имот № 52218.530.71, имот № 52218.530.73, имот № 52218.530.75, имот № 52218.530.67, имот № 52218.530.70, заедно с построените в този имот СГРАДА № 52218.530.74.1 със застроена площ от 71 кв. м, брой етажи - 2, предназначение - жилищна сграда, еднофамилна и СГРАДА № 52218.530.74.2 със застроена площ от 29 кв. м, брой етажи - 1, предназначение - постройка на допълващо застрояване и СГРАДА № 52218.530.74.3 със застроена площ от 33 кв. м, брой етажи - 1, предназначение - селскостопанска сграда. Имота е придобит чрез покупко-продажба, видно от нот. акт № 30, н. дело № 1068/1990 г., от майката ищцата – Рада Х..

Р.П. Х. е придобила описания имот по наследство от своя брат И.П.И. - б. ж. на гр. Априлци. По делото е представен нотариален акт № 122, том II издаден по нотариално дело № 517/1971 г. на Районен съд – Троян, от който се установява, че И.И. е закупил имота от ТКЗС "Великият октомври"- гр. Априлци.

На името на И.И. е издаден протокол от 21.03.1972 г. за строителна линия и определено ниво. По действащия в момента план на гр. Априлци за имота е отреден парцел XX в кв. 2 и в този имот И. е извършил строителство на жилищна сграда и постройки на допълващото застрояване.

 

Не се спори между страните, че от тогава до настоящия момент процесният имот ведно с постройките е владян първоначално от вуйчото на Б.М., а след неговата смърт от Р.П. Х. - майка на  Б.М..

През 1988 г. Р.П. Х., в качеството й на наследник на И.П.И., е закупила придадени по регулация 35 кв. м от К.Й.С..

Ищците представят доказателства, че са декларирали имота в отдел „Местни данъци и такси” при Община Априлци и, че редовно заплащат дължимите данъци.

Установява се в процеса, че всъщност спора между страните касае част от дворното място на ищците с площ 180 кв. м, за които се твърди, че известно време тази част е ползвана от ответника. На място съществува бетонова ограда, която отделя двора на ищците от тази част. 

Ищците са изпратили на П. нотариална покана на 17.08.2011 г., като са го предупредили писмено да освободи имота. Тъй като той не е сторил това, ищците са подали жалба до Районна прокуратура - гр. Троян. По жалбата е било образувано производство, което е приключило с постановления от 17.06.2011 г. на РП- Троян и от 15.07.2011 г. на ОП – Ловеч, с отказ да се образува предварително производство. Ответникът също е изпратил на ищците нотариална покана, с която ги е уведомил, че не следва да му пречат да ползва имота. П. не представя документ за собственост, счита процесния имот за собствен, придобит по наследства

Ответникът е представил като доказателство скица-проект за изменение на КК от 25.04.2013 г., по която процесното място с площ 180 кв. м е отразено с проектен № 52218.530.703 и собственици – наследници на М.П.М.. П. излага, че е провел процедура за попълване на КК с процесния имот, но поради отказ на ищците, процедурата е спряна.

За изясняване твърденията на страните в процеса, настоящата инстанция е допуснала гласни доказателства, като показанията на разпитаните свидетели могат да се обособят в две групи, тъй като изцяло си противоречат. Първата група са свидетелите, ангажирани от ищците: Свид. Н.Ж. излага, че знае имота, за който спорят страните Б.М. и П.П.. Вторият ищец – М.М. е негов приятел и от поне десет години свидетеля му помага на коледа, когато М. коли прасе. Кочината се намира в задната част на двора на ищците и според свидетеля навлиза в спорното място. Мястото е оградено през 2011 г. от М., свидетеля и още един човек. Ж. твърди, че оградата е поставена по кадастралния план и е дадена оградна линия от техник. Между двора на ищците и процесното място има постройки, които влизат в процесното място. Освен кочината там има и стопански постройки, а другата половина е с циментова плътна ограда, от където се влиза в спорното място през една врата. Ж. излага, че е останал с убеждение, че е тяхно място, не е чувал да има спор за това. В мястото има овощни дървета. Свидетеля не е виждал П.П. да обработва процесното място. Свидетеля излага, че не е участвал в поставянето на ограда на 13.03.2013 г. В спорното място напоследък е виждал конструкция за лозница. В процесното място има  и две-три млади дървета, но Ж. не знае кой ги е посадил. Свид. П.С. пояснява, че имота на Б.М. и М.М. ***, разбрала е за спор между страните. С. е влизала в двора на ищците и твърди, че целия имот е заграден, като в дъното има врата, от която се влиза в градината, която се обработва от Б.М., там ищците си изхвърлят торта от животните. С. не е виждала друг човек, вкл. и ответника, да обработват това място. В него има овощни дървета – ябълки и винаги е било оградено, тъй като граничи с гората. Свидетелката не е забелязала в спорното място да има портичка, от която да се влиза от отвън, единствената врата е откъм двора на ищците. Новата ограда е поставена от съпруга на Б. – втория ищец М. през 2011 г., пролетта. Свид. М.А. излага, че бил приятел с вуйчото на Б., от който те са придобили имота през 1970 г. Свидетеля излага, че знае цялото място и за него спорното е било част от цялото. Той е оградил цялото място. Много по-късно Б. и нейния съпруг са правили стопанските постройки в двора. Свидетеля неотдавна разбрал, че има спор между страните за мястото, което се намира отзад, до двора на ищците. Процесното място според А. е като придатък, като градинка, в която има засадени овощни дървета на доста години, има и  лоза. В него се влиза през порта, която се намира в задната част в двора на ищците. Свидетеля си спомня, че спорното място първоначално е било оградено, като сега оградата е подменена със стабилни колове и телена мрежа. Свидетеля заявява, че не познава ответника П. 

Изцяло противоположни са показанията на втората група свидетели, които са ангажирани от ответника: Свид. В.С. е съсед на процесния имот от западната страна. Граничи с имота на Б. и с имота на П.. Излага, че до преди да се разпадне ТКЗС- то процесния имот е владяно от Б.М.. След 1990 г. имота е възстановен на ответника П.П.. Другия имот, който е от източната страна на процесния също е възстановен след 1990 г. на Пешка П., която е първа братовчедка на ответника – бащите им са братя. П. е започнал да владее имота,  поддържал го е много добре по наблюдения на свидетеля. Първо го е заградил с дървена ограда – стоборки, засял е овощни дървета, след това е засял лози и е изградил дървени конструкции за тях. След това П. си е оградил имота с дървени колове и мрежа и оградата е стояла до 13.03.2013 г. През този период С. не е чувал за спор между страните по повод този имот. На посочената дата владението на П. било отнето от ищците, които сменили оградата. В същите дупки  поставили циментови колове, а дървените колове на П. били изхвърлени извън спорното място. Когато ищците махнали оградата, свидетеля се обадил на ответника и той веднага дошъл, много се ядосал като видял какво са направили ищците. На другия ден П. пуснал жалба в полицията. След тази дата процесния имот и в момента се владее  от Б.М.. На старата ограда е имало портичка, от където П. си е влизал в имота. На новата ограда няма такава портичка. Между спорното място и дворното място на Б. има цимент, отлят на 30-40 см  от земята и нагоре е поставена мрежа. Когато П. е владеел мястото това е било оградата между Б. и П.. Свидетеля излага, че е дошъл да живее там през 1986 г. и заварил това положение там. В процесното място освен овощни дървета П. си е сеел боб, картоф, дини, пъпеши, лук. Ответника е поливал градината с вода от една вада, и свидетеля лично му е давал вода за поливане. С. твърди, че за периода 1990 г. – 2013 г. не е виждал ищците да обработват и ползват процесното място.  През 2011 г. ответника е оградил мястото си със салкъмови колове и мрежа. От други съседи свидетеля е чувал, че кочината на ищците и изградена в мястото на ответника. Свид. П.П. е първа братовчедка на ответника П.П. – двамата са деца от двама братя. В съседство със спорното място, свидетелката има свое собствено. Тези места са от прадедите им и са ги получили в наследство от своите бащи и са си ги разделили. Едната половина я работи свидетелката, а другата е оставена на П.. Мястото на П., по времето на ТКЗС, е владяно от друг човек, тъй като било зад двора му. По същия начин и мястото на П. до съществуването на ТКЗС е ползвано от Б., то също е било продължение на тяхното дворно място. След разпадането на ТКЗС-то имотите били възстановени на собствениците като земеделски земи и те започнали да си обработват. От 1990 г. двамата с ответника си владеят наследствените места. Спора между страните датира според свидетелката от няколко години, докато ищците си взели мястото обратно, около 2013 г. До 2011 г. мястото на П. било заградено със стоборки, след което той сменил оградата с дървени колове и мрежа. П. си спомня датата 13.03.2013 г., когато се връщали от пазара и една съседка й казала, че Б. е махнала оградата на П. и е заградила мястото с нова ограда. От тогава свидетелката вижда, че мястото се владее от Б.. Б.М. си има от към нейната страна дървета портичка за процесното място, а П. също си е бил направил дървена портичка от друго място. Имало е оборска тор в мястото, до самия свинарник на Б.М.. Свидетелката не знае дали братовчед й притежава документи за собственост на спорното място.

За изясняване на обективната истина по делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. В.П., който е констатирал, че спорното място представлява проектен поземлен имот с идентификатор 52218.530.730 и е с площ 180 кв. м. На скицата към заключението, е отразен с точки 1, 2, 3, 4, 5 в червен цвят. Местоположението на спорното място се намира в южната част на процесния поземлен имот с идентификатор 52218.530.74, нанесен в кадастралната карта като поземлен имот на ищците.

Спорното място не е било отразявано като самостоятелен имот в нито един от наличните предходни кадастрални планове, вкл. и в действащата от 2007 г. кадастрална карта. Предвид на тези констатации инж. П. е заключил, че не е възможно евентуално "проследяване" на неговото "движение по всички планове", тъй като то не фигурира в нито един от тях.

Имотът на ищците произхожда от парцел IV, кв. 6 по регулационния план на с. Ново село от 1968 г., един от парцелите, образувани за имот с пл. № 68 по предходните кадастрални планове от 1968 г. и 1981 г., действащ преди КККР. В нотариален акт № 122, т. II, н. дело № 517/1971 г. на ТРС, с който праводателя на ищцата И.П.И. е закупил недвижимия имот, същия е описан като "парцел IV-68 от квартал 6 по регулационния план на село Ново село". Южната граница на така закупения имот представлява южната регулационна граница на п. IV в кв. 6 по регулационния план на с. Ново село от 1968 г., обозначена като зелена линия по букви А, Б в приложената към СТЕ комбинирана скица.

Описаният и така идентифициран имот на ищците, е заграден от юг с трайна материализирана граница, представляваща ограда, изградена от циментобетон с височина 40-60 см и телена мрежа над нея върху метални винкели, като е оставена портичка с широчина 1 м. На запад от портичката, на разстояние от 2 м. от нея, е разположена помощна селскостопанска сграда за отглеждане на птици и животни, чиято конструкция и височина от 1.60 м не позволяват нанасянето й в кадастралната карта.

Така описаните трайни гранични заграждения по южната граница на първоначално закупения имот от 650 кв. м, описан в нотариален акт № 122, т. II, дело № 517/1971 г., не съвпадат абсолютно точно с южната регулационна граница на закупения парцел IV в кв. 6 по регулационния план на Ново село от 1968 г., обозначена в приложената към СТЕ комбинирана скица като зелена линия по букви А, Б.

Спорното място, определено по граничните чупки, обозначени с точки 1, 2, 3, 4, 5 в червен цвят, е разположено на юг от описаните преди това трайни гранични заграждения, реализирани от ищците по южната граница на първоначално закупения от ТКЗС имот на техния праводател. С оценителен протокол от 01.06.1988 г. на комисия, назначена със заповед на Председателя на ОбНС-Априлци, е оценено предаваемото място от 35 кв. м към парцел ХХ-68, кв. 2 по регулационния план на гр. Априлци кв. „Центъра”, собственост на наследниците на И.П.И., които са задължени да заплатят на К.Й. С. сумата от 105 лева.

К.Й. С. е собственик на съседния на запад парцел ХIX-68, кв. 2 по регулационния план на гр. Априлци от 1981 г., оцветен в син цвят на скицата. Придаваемото място от 35 кв. м е получено в резултат на одобряване през 1981 г. на нов регулационен план, при който западната граница на закупения от ищците парцел IV в кв. 6 по регулационния план на Ново село от 1968 г., отразено в зелената линия по букви А, Г по регулационния план от 1968 г., е изместена по синята регулационна линията Н, К, представляваща западната граница на новия парцел ХХ-68, кв. 2 по регулационния план на гр. Априлци от 1981 г., придаваемото място от 35 кв. м се намира на запад от регулационната линия А, Г по регулационния план от 1968 г. до синята регулационна линията Н, К по регулационния план от 1981 г.

Протоколът за дадена строителна линия от 21.03.1972 г. се отнася за закупения от ищците парцел IV в кв. 6 по регулационния план на с. Ново село от 1968 г. Размерите му са съгласно надлежно утвърдените улична и дворищна регулация. Парцел IV в кв. 6 по регулационния план на с. Ново село от 1968 г. е изобразен в приложената към СТЕ комбинирана скица със светлозелен цвят по букви А, Б, В, Г.

Имот с кад. номер 73 за пръв път е нанесен в кадастралната карта и регистри на гр. Априлци, одобрени със заповед № РД-18-49/31.08.2007 г. на ИД на АГКК. Съгласно кадастралните регистри поземлен имот с идентификатор 52218.530.73 има следните собственици: П.М.П. и М.П.М.

Имот   с   пл. №   68   по   кадастралните   планове   от   1968 г.  и 1981 г. граничи на юг с път, съобразявайки кадастралния план от 1932 г. На юг от пътя се намира имот с пл. № 700 по плана от 1932 г. и записан като нива, собственост на М.П.М.. Спорното място с площ от 180 кв. м, обозначено по точки с № 1, 2, 3, 4, 5 в червен цвят изцяло попада в имот с пл. № 700 по плана 1932 г. 111 кв. м от спорното място е    включена в парцел XX - 68, кв. 2 по регулационния план на гр. Априлци    от 1981 г.

Парцел IV в кв. 6 по регулационния план на Ново село от 1968 г. съвпада частично със следните имоти по кадастралния план от 1932г.: имот с пл. № 359, имот с пл. № 358, път и имот с пл. № 700.

Парцел ХХ - 68 в кв. 2 по действащ регулационен план на гр. Априлци, кв. „Центъра” от 1981 г. заема част от спорното място, чието площно изражение е равно на 111 кв. м.

Спорното място с площ от 180 кв. м, обозначено по точки 1, 2, 3, 4, 5 съгласно плановете от 1932 г. до 1981 г. попада само в един имот, който се явява негова граница.

По плана от 1932 г. това е имот с пл. № 700, записан като нива, собственост на М.П.М.. Този имот е внесен в ТКЗС, поради което в следващите кадастрални планове от 1968 г. и 1981 г. е отразен като имот на ТКЗС с пл. № 67.

По плана от 1981 г. няма данни регулацията да е приложена относно частта - от парцел XX с площно изражение от 93 кв. м, която засяга процесния имот от 180 кв. м, но се намира на юг, извън границите на закупения от праводателя на ищцата И.П.И. недвижим имот, описан като "парцел IV-68 от квартал 6" по регулационния план на село Ново село от 1968 г.

Имот с кад. № 73 за пръв път е нанесен в кадастралната карта и регистри на гр. Априлци, одобрени със зап.№ РД-18-49/31.08.2007 г. на ИД на АГКК. По предходните кадастрални планове няма данни за него.

Правни изводи: Съдът е сезиран с установителен иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК, с който в настоящия случай ищците целят доказване право на собственост върху процесния имот. Предявяването на подобен субсидиарен иск предполага наличие на правен интерес. Изискването за наличие на правен интерес, което е процесуална предпоставка за допустимостта на всеки иск, изрично е подчертано в разпоредбата на чл. 124 ал. 1 от ГПК. Само чрез изискването за интерес от установяването, може да се обособят нуждаещите се от съдебно установяване граждански правоотношения – т. е. следва да се очертае нарушеното материално право, нуждаещо се от съдебна защита. Правният интерес от провеждане на установителен иск е обусловен от оспорване претендирано от ищеца право или претендиране отричано от него право. Или основна предпоставка за възникване правото на иск, особено подчертана в разпоредбата на чл. 124 ал. 1 от ГПК, е наличието на породен спор между субекти на гражданските правоотношения, вследствие нарушено материално право. С оглед на представените и обсъдени доказателства и твърдения на страните в настоящия процес, решаващия съд намира, че спор съществува само по отношение на процесното място от 180 кв. м, което е отделено от двора на ищците с бетонова ограда. Ответникът не оспорва правото на собственост на ищците върху останалата част от ПИ с идентификатор 52218.530.74, където са изградени жилищна сграда и стопански постройки и където живеят Б. и М. М.. П.П. е направил възражение за нищожност на нот. акт от 1971 г., с който праводателя на ищците И.И. е закупил парцел ІV-68, кв. 6 по плана на гр. Априлци с площ 650 кв. м, но не е оспорил нот. акт от 1990 г., с който ищците се легитимират като собственици, нито строителното разрешение за сградите в имота. В противен случай, ако съда приеме възражението за нищожност, би се стигнало до абсурда, че Б. и М. М. от много години живеят в чужд имот, с неустановен собственик, което не отговаря на действителността. Предвид на изложеното, съда приема, че за ищците не е налице правен интерес от предявяването на установителния иск за собственост върху целия имот № 52218.530.74 по КККР на гр. Априлци. Липсата на породен граждански спор обосновава и липсата на правен интерес от търсена защита, поради което искът за защита правото на собственост върху целия имот се явява недопустим и съответно в тази част производството по делото следва да бъде прекратено.

 По същество следва да бъде разгледан спора единствено за процесното място от 180 кв. м, означено в червен цвят по т. 1, 2, 3, 4 и 5 от скицата на СТЕ. Съдът намира, че иска в тази му част се явява неоснователен и недоказан по следните съображения: безспорно техническата експертиза е установила, че процесното място от 180 кв. м изцяло попада в имот с пл. № 700, който е собственост на наследодателя на ответника М.М.. В тази връзка са и показанията на втората група свидетели, които съда кредитира като съотносими с останалите доказателства по делото. Примерно показанията на св. П.П.: „Първа братовчедка съм на  ответника П.П.. Деца сме от двама братя. Знам за спорното място. Имам в съседство мое място до това на П.. Тези  места са още от прадедите ни, бащите ни са ги оставили на нас, и ние сме си разделили местата. Едната половина я работя аз, а другата е оставена на П.. Нашето място преди разпадането на ТКЗС го владееше М. Т.А.. Нашето място е продължение на двора й с къщата. Мястото на П. до съществуването на ТКЗС-то са го работили Б., то беше продължение на тяхното дворно място. След разпадането на ТКЗС-то раздадоха на хората местата и ние си го вземахме.” При тези обстоятелства съда намира, че ищците не представиха в процеса убедителни доказателства, от които да се установи, че именно те са собственици на спорното място.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следа ищците да бъдат осъдени да заплатят на ответника П.П. 400 лева, сторени съдебно – деловодни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от изложеното съдът

 

Р    Е     Ш     И    :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Б.Н.М., ЕГН ********** и М.М.М., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Априлци, обл. Ловеч, ул. „Чайка” № 20 против П.Ц.П.,*** иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК – да бъде признато правото им на собственост върху част от недвижим имот находящ се в гр. Априлци с идентификатор № 52218.530.74 по КККР на гр. Априлци, одобрени със заповед от 2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 180 кв. м, по т. 1, 2, 3, 4 и 5 от комбинирана скица на СТЕ, като производството относно предявения иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК за доказване право на собственост върху останалата част на имот с идентификатор № 52218.530.74, целия с площ 804 кв. м, следва да бъде ПРЕКРАТЕНО като недопустимо.  

ОСЪЖДА Б.Н.М., ЕГН ********** и М.М.М., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Априлци, обл. Ловеч, ул. „Чайка” № 20 да заплатят на П.Ц.П.,*** сумата 400 – четиристотин лева, сторени съдебно – деловодни разноски.

         Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните, а в частта, с която е прекратено производството като недопустимо – с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.

 

 

                                                         Районен съдия: