РЕШЕНИЕ  

 

гр. Троян, 08.04.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

Председател: Десислава Ютерова

 

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 1331 по описа  на ТРС за 2013 год., за да се произнесе - съобрази: 

 

         „Агенция за събиране на вземания” ООД, представител Николина Станчева и Мартин Деспов е предявило срещу М.П.П. *** установителен иск за съществуване на вземане по реда на чл. 422 от ГПК общо за сумата 1 561,01 лева, представляващи неизплатено парично задължение по договор за паричен заем от 10.10.2008 г.

        В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. се явява пълномощника юрисконсулт М.С.. Моли съда да постанови неприсъствено решение за уважаване на предявения иск, както и да бъдат присъдени разноските по делото.

        По реда на чл. 131 от ГПК на ответника е изпратено копие от ИМ и доказателствата, в законовия срок не е представен отговор и не е изразено становище по иска. В с. з. ответника не се явява и не изпраща представител.

От приложените към делото писмени доказателства: Договор за паричен заем СгеdiНоmе с № 1051 - 00086324; Общи условия към Договор за паричен заем СгеdiНоmе с № 1051 - 00086324; Уведомително писмо с обратна разписка към него; Договор за цесия ведно с Приложение № 1 към него и ч.гр. дело № 1023 от 2013 г. по описа  на ТРС, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 10.10.2008 г. между „Кредибул" ЕАД, като заемодател и М.П.П. като заемател е сключен Договор за паричен заем СгеdiНоmе с № 1051- 00086324. С подписването на договора заемодателя е предоставил на заемателя сума в размер на 1000 лева.

Съгласно клаузите на договора за заем заемателят се е задължил да върне на заемодателя дължимата сума по кредита, заедно със съответната договорена лихва на 22 равни седмични погасителни вноски всяка в размер на 66,95 лв. или общо 1472,90 лв., като всяка вноска включва главница и договорена лихва.

С подписването на договора за заем заемателят е удостоверил, че е уведомен подробно за всички клаузи по този договор и се съгласява с тях.

Ищцовото дружество излага, че към настоящия момент М.П.П., не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която е погасена към момента е в размер на 401,70 лв.

На 25.10.2012 г. „Агенция за събиране на вземания" ООД е сключило договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД с „Кредибул" ЕАД, като съгласно Приложение № 1 от договора за цесия, е прехвърлено и вземането на „Кредибул" ЕАД срещу М.П.П.. Същото е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Съгласно законовите изисквания М.П. е уведомен за цесията, като в подкрепа на това твърдение е приложено и уведомително писмо с обратна разписка към него. Заедно с това на ответникът е изпратена и покана за доброволно изпълнение, но въпреки това дължимата сума не е погасена.

„Агенция за събиране на вземания" ООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като съдът уважил претенцията и по образувано ч. гр. д. 1023/2013 е издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта е депозирано възражение, което от своя страна е обусловило подаването на настоящата искова молба на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.

В с. з. ищеца чрез своя пълномощник юриск. С. е поискал постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК. Настоящата инстанция намира, че е налице хипотезата на чл. 239 ал. І от ГПК и следва да постанови неприсъствено решение, което не следва да бъде мотивирано по същество, а да бъде признато съществуване на вземането на ищеца в размер на процесната сума, а именно: 814,02 – осемстотин и четиринадесет лева и 02 ст., представляваща неизплатено парично задължение по Договор за кредит, сключен на 13.10.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 20.09.2013 г. до окончателното й изплащане, сумата 251,18 – двеста петдесет и един лева и 18 стотинки, представляваща договорна лихва за периода от 13.10.2008 г. до 20.03.2009 г., сумата 495,81 – четиристотин деветдесет и пет лева и 81 стотинки, представляваща лихва за забава за периода от 07.12.2008 г. до 20.09.2013 г., сумата 31,22 – тридесет и един лева и 22 стотинки - разноски по делото за заплатена държавна такса и 200,00 – двеста лева - юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 78 ал. І от ГПК ще следва ответника да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в настоящето производство в размер на 200 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и държавна такса в размер на 62,44 лева в полза на Държавата по сметка на съдебната власт.

         Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

 

         ПРИЗНАВА съществуване на вземането на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ООД, ЕИК: 201318404, със седалище и адрес на управление  гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Мартин Деспов и Николина Станчева, а именно, че М.П.П., ЕГН **********,*** дължи сумата 814,02 – осемстотин и четиринадесет лева и 02 ст., представляваща неизплатено парично задължение по Договор за кредит, сключен на 13.10.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 20.09.2013 г. до окончателното й изплащане, сумата 251,18 – двеста петдесет и един лева и 18 стотинки, представляваща договорна лихва за периода от 13.10.2008 г. до 20.03.2009 г., сумата 495,81 – четиристотин деветдесет и пет лева и 81 стотинки, представляваща лихва за забава за периода от 07.12.2008 г. до 20.09.2013 г., сумата 31,22 – тридесет и един лева и 22 стотинки - разноски по делото за заплатена държавна такса и 200,00 – двеста лева - юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА М.П.П., ЕГН **********,*** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ООД, ЕИК: 201318404, със седалище и адрес на управление  гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Мартин Деспов Деспов и Николина Станчева сумата 200,00 – двеста лева сторени съдебно – деловодни разноски в настоящето производство за юрисконсултско възнаграждение, както и държавна такса в размер на 62,44 – шестдесет и два лева и 44 стотинки в полза на Държавата по сметка на съдебната власт.

 Решението не подлежи на въззивно обжалване, освен ако не са били налице предпоставките в разпоредбата на чл. 240 от ГПК.

                                                                      

 Районен съдия: