Р Е Ш Е Н И Е

№ 274

гр. Троян, 06.11.2013 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

Членове:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на  прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 1427 по описа  на ТРС за 2013 год., за да се произнесе - съобрази:                         

         ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, седалище и адрес: гр. София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път„ № 260, ЕИК 000694749, представлявано  от Петя Николова Димитрова - изпълнителен директор и Милена Ивайлова Ванева –прокурист е предявило срещу Р.П.В.,*** ЕГН ********** и Д.Х.В.,***, ЕГН ********** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК за сумата 6 667,61 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит от 01.08.2007 г. и лихви в размер на 571,26 лева и 22,97 лева. В подкрепа на твърденията си ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства, в с. з. се явяват пълномощниците адв. Калина Ганчева и адв. Ива Митрова от САК, които молят съда да уважи предявения иск, както и да бъдат присъдени разноските по делото.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответниците Р.В. и Д.В. е изпратено копие от ИМ и доказателствата, в законовия месечен срок е представен писмен отговор, с който ответниците изцяло оспорват предявения иск, като твърдят, че процесното вземане не е изискуемо в посочения размер и не е възникнало на посоченото основание.  В с. з. се явява пълномощника на ответниците адв. Е.Ц. от ЛАК, който поддържа писмения отговор и моли съда да отхвърли предявения иск. 

От приложените към делото писмени доказателства: копие от Договор за потребителски кредит № FL281612/01.08.2007 г., заверено копие от погасителен план към Договор за потребителски кредит FL281612/01.08.2007 г., преводно нареждане от 08.07.2008 г. за сумата 9 945.00 лева – 2 бр., копие от молба от Р.В. от 24.10.2012 г. до „Юробанк и Еф Джи България” Ад гр.София, копие от известие за доставяне от 26.10.2012 г., копие от писмо изх. № 9300/1117 от 09.11.2011 г., ч.гр.д. № 887/2013 г. на ТРС, копие от изп.дело № 462/2013 г. на ДСИ при ТРС, копие от бордеро № 61281/01.08.2007 г., копие от уведомление изх. № 518-ТО 1823 от 21.12.2009 г. и копие от обратна разписка „Известие за доставяне” от „Български пощи” АД от 29.12.2009 г., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно договор за потребителски кредит № FL281612 от 01.08.2007 г. ищеца „Българска пощенска банка” АД /с решение от 01.11.2007 г. СГС вписва промяна на наименованието на дружеството от „Българска пощенска банка” АД на „Юробанк и Еф Джи България” АД със сегашно наименование „Юробанк България” АД/ е предоставил на ответниците Р.В. и Д.В. банков кредит в размер на 10 000 лева. Факта на сключване на договора не се оспорва от ответниците, както и не се оспорва факта, че действително сумата по кредита е усвоена от тях. С подписването на договора кредитополучателите се задължили да заплащат на ищцовото дружество равни месечни вноски, включващи  лихва и главница, с размер на 134.93 лева за първите дванадесет месеца от погасяването на кредита и 164.50 лева за останалия период до крайния срок на издължаване на кредита, дължими ежемесечно в брой на първо число от съответния месец, както и се задължили в случай на забава да заплатят дължимите на банката по настоящия договор лихви /неустойки/ за времето на забава върху просрочените суми в размер на законна лихва за забава, съгласно чл. 9 от договора. Крайния срок на погасяване на кредита по договора е 01.08.2017 г.

Ответниците излагат, че след сключване на договора преценили, че отпуснатия им кредит е при твърде неизгодни условия, поради което Р.В. погасил предсрочно останалата дължима сума в размер на 9 945 лева, видно и от представеното преводно нареждане за кредитен превод от 08.07.2008 г.

Ищцовата банка твърди в исковата си претенция, че длъжниците не са изпълнили договорните си задължения по чл. 6 ал. 1 и чл. 7 ал.1, във връзка с чл. 3 и чл. 4 от Договора за потребителски кредит, като не са заплатили на ищцовото дружество договорените месечни вноски, включващи лихва и главница.

В чл. 15 от договора за банков кредит е уредено, че при непогасяване изцяло или отчасти, на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по настоящия договор, вземането на банката за възстановяване на целия кредит е станало предсрочно и изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Предсрочната изискуемост  настъпва, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Ищеца твърди, че поради неплащане на погасителни вноски № 66 и 67 съгласно погасителния план, предсрочната изискуемост е настъпила на 02.03.2013 г. и задължението на кредитополучателите към банката е възлизало на 7 261.84 лева, от които се претендира сумата 6667.61 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит от 01.08.2007 г., заедно със законната лихва, считано от 10.07.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 571.26 лева договорни лихви за периода от 01.02.2013 г. до 18.07.2013 г., 22.97 лева наказателни  лихви за периода от 01.02.2013 г. до 18.07.2013 г., които представляват и обща сума на начисленията по договор за потребителски кредит от 01.08.2007 г.

На 15.08.2013 г. „Юробанк България” АД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК, по което е образувано ч. гр. дело № 887 от 2013 г. по описа на ТРС. По подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 576/16.08.2013 г. В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК длъжниците Р.В. и Дияна В. са възразили писмено срещу цитираната заповед за изпълнение. Съдът на основание чл. 415 ал. 1 от ГПК е дал указание на заявителя по делото кредитора „Юробанк България” АД да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с настоящата искова молба.

Издаденото разпореждане от 16.08.2013 г. на ТРС е обжалвано пред въззивния ЛОС. С окончателно определение № 1083 от 30.12.2013 г.  по ч. гр. дело № 622/2013 г. второинстанционния съд е отменил и съответно обезсилил издадената заповед и изпълнителен лист само в частта, с която е допуснато в полза на ищцовата банка незабавно изпълнение.   

По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза с вещо лице С.Ц.. В заключението е посочено, че сумата от 10 000 лева е преведена на 01.08.2007 г. по сметка на Р.В.. По този договор за погасени десет месечни вноски и на 09.07.2008 г. е извършено едно плащане в размер на 9 945 лева, или общо внесените суми възлизат на 11 295 лева. При проверката на банковата документация по кредита С.Ц. е установила, че от главницата не са погасени 6 667.61 лева, от договорната лихва – 571.26 лева и наказателна лихва в размер на 22.97 лева.

Предвид на изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целия кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства,  кредиторът може да събере вземането си, без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.

Извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417 т. 2 от ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника -кредитополучател.

В конкретния случай не бяха представени доказателства банката - ищец да е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и такова волеизявление да е достигало до ответниците.

Предмет на делото по установителен иск е вземането, основано на представения документ - извлечение от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако обаче фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочното изискуемост не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

От горните изводи се установява, че в настоящия случай банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение, без да е обявила кредита за предсрочно изискуем и без да е уведомила ответниците за настъпилата предсрочно изискуемост.

От друга страна – страните не оспорват, че между тях е сключен договор за потребителски кредит и ответниците са получили заем в размер на 10 000 лева. От икономическата експертиза се установява, че кредитополучателите са погасили десет вноски по 135,00 лева, след което на 08.07.2008 г. е преведена сумата от 9 945 лева по разкритата им по повод на получения кредит банкова сметка *** „Българска пощенска банка" АД. В основанието за превод, което служи като информация за получателя е записано изрично „Окончателно предсрочно погасяване на кредит". Вместо това обаче, в противоречие с разпоредбите на чл. 18 от Закона за потребителския кредит /отм./, превеждането на тази сума е било възприето от банката като вид авансово плащане на част от погасителните вноски. Кредитора не е възразил против това плащане, за което изрично е посочено, че представлява окончателно предсрочно погасяване на кредита.  Следователно въпросните плащания са били приети от кредитора като надлежно извършени за предсрочно погасяване на задължението на доверителите ми по договора за потребителски кредит.

Ищцовата банка изтъква като основен аргумент, че ответниците в качеството си на кредитополучатели не са спазили разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от Договора за потребителски кредит, а именно - не са подали писмена молба до банката за предсрочно изплащане на дълга.

Към датата на сключване на договора е била в сила разпоредбата на чл.18 Закона за потребителския кредит /отм./. Съгласно тази разпоредба, в редакцията й към 01.08.2007 год. и към 08.07.2008 год., потребителят има право да изпълни предсрочно задълженията си по договора за потребителски кредит и кредиторът не може да откаже предсрочно погасяване. Предсрочното погасяване на кредита води до съответно намаляване на лихвата и на разходите по кредита, включени в стойността на кредита, съответстващи на периода, през който потребителският кредит няма да се използва. Дължимите от потребителя разходи, които са предвидени в договора за потребителски кредит, не могат да надвишават тримесечния еквивалент на годишния процент на разходите по потребителския кредит върху остатъка от кредита. Следователно според тази законова норма потребителят има право да изпълни предсрочно задълженията си по договора за потребителски кредит и сочи реципрочното задължение на кредитора, който не може да откаже да приеме предсрочното погасяване на кредита. Тази възможност за кредитополучателя според закона не следва да зависи от волята на кредитора. В този смисъл не е необходимо и спазването на определена форма за упражняване на посоченото право на предсрочно погасяване на кредитора от страна на кредитополучателя, нито пък е нужно изрично съгласие на кредитора за въпросното предсрочно погасяване на кредита. Поради това тази част от клаузата от общите условия към договора за потребителски кредит чл. 10 ал. 1, която предвижда кредитополучателят да отправи изрична писмена молба до кредитора преди да извърши предсрочното плащане на кредита противоречи на закона и може да се приеме за нищожна.

           С оглед на изложените обстоятелства по делото, настоящата инстанция намира, че предявения иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва ищеца да заплати на ответниците сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 2 880 лева.

Водим от изложеното съдът

Р     Е      Ш      И   :

 

         ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, седалище и адрес: гр. София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път„ № 260, ЕИК 000694749, представлявано  от Петя Николова Димитрова - изпълнителен директор и Милена Ивайлова Ванева –прокурист срещу Р.П.В.,*** ЕГН ********** и Д.Х.В.,***, ЕГН ********** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК за сумата 6 667,61 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит от 01.08.2007 г. и лихви в размер на 571,26 лева и 22,97 лева.

           ОСЪЖДА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, седалище и адрес: гр. София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път„ № 260, ЕИК 000694749, представлявана  от Петя Николова Димитрова - изпълнителен директор и Милена Ивайлова Ванева –прокурист да заплати на Р.П.В.,*** ЕГН ********** и Д.Х.В.,***, ЕГН ********** сумата 2 880 – две хиляди осемстотин и осемдесет лева, сторени съдебно деловодни разноски по настоящето производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред Ловешки окръжен съд.

 

                                                                   Районен съдия: