РЕШЕНИЕ  № 171

 

гр. Троян, 25.06.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 172 по описа  на ТРС за 2014 год., за да се произнесе - съобрази:  

        „Трансакарт файненшъл сървисис” ЕАД гр. София, представител Юрий Станчев е предявило срещу Т.Н.Д. *** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК общо за сумата 1 769,83 лева, представляващи неизплатено парично задължение по договор за паричен кредит – Транскарт на физическо лице от 23.08.2005 г.

        В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. не се явява представител, изразено е съгласие делото да се гледа в негово отсъствие и становище по същество – да бъде постановено неприсъствено решение за уважаване на предявения иск, както и да бъдат присъдени разноските по делото.

        По реда на чл. 131 от ГПК на Т.Д. е изпратено копие от ИМ и доказателствата, в законовия срок не е представен отговор и не е изразено становище по иска. В с. з. ответницата не се явява и не изпраща представител.

От приложените към делото Договор за предоставяне на кредит -  Транскарт на физическо лице, сключен с ответника, ведно с Общи условия и Ценови листи, Справка за извършвани от ответника транзакции и за формиране на дълга му, Съобщение, съдържащо разпореждане по ч.гр.дело № 1313/201З г. по описа на Районен съд- град Троян и  ч.гр.д. № 1313/2013 г. по описа на ТРС, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 23.08.2005 г. между „Транскарт файненшъл сървисис" ЕАД и ответника Т.Н.Д. е сключен Договор за предоставяне на кредит - Транскарт на физическо лице. Съгласно така сключения договор ищцовото дружество е предоставило на Т.Н.Д. кредит с лимит в размер на 500 лева за усвояването, на което дружеството е предоставило на ответника кредитна карта Транскарт. Д. от своя страна, се е задължила да погасява задълженията си по кредита в срок, както и да заплаща уговорените в процесния договор лихви и такси.

В периода след 23.08.2005 г. Т.Д. е извършвала транзакции, изразяващи се в теглене на пари в брой (АТМ саsh). Видно от приложената справка, кредитополучателят е извършвал и покупки от РОS /ПОС терминално устройство/ чрез осъществяването на електронни разплащания, при които средства от сметката на купувача - картоползвател преминават в сметката на търговеца, при който е извършено плащането. Начислявани са лихви и договорни такси по кредита, съгласно чл. 5 от договора и актуалните ценови листи и общи условия на ищцовото дружество. На 17.07.2008 г. Т.Д. е погасила частично задължението си по процесния кредит, като след тази дата е преустановила окончателно плащанията по него.

Поради невнасяне на минималните погасителни вноски в срок кредитната карта е била блокирана, като на ответницата е дадена възможност да погаси дължимите суми и съответно да бъдат продължени договорните отношения между страните. Въпреки това плащане не е последвало.

На 20.11.2013 г. „Транскарт файненшъл сървисис" ЕАД  е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу ответницата за сумата от 1 769,83 лева, от които: 496,79 лева - дължима главница по договор за предоставяне на кредит - Транскарт на физическо лице от 23.08.2005 г., 466,04 лева - договорна лихва за периода от 01.10.2008 г. до 31.10.2013 г., 807,00 лева - договорни такси по кредита, ведно с разноските по делото и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане. По така подаденото заявление в ТРС е образувано ч. гр. дело № 1313/2013 г. и е издадена заповед за изпълнение.  В законоустановения срок Т.Д. е подала възражение срещу нея.

С разпореждане по реда на чл. 415 от ГПК, съда е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви установителен иск относно претендираното от дружеството вземане срещу ответника.

Към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, дължимата от ответницата и непогасена главница възлиза в размер на 496,79 лева. На основание чл. 5, ал. 1 от Договора, са начислени договорни лихви в размер на 466,04 лева, както и договорни такси по кредита в размер на 807,00 лева.

С писмена молба ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК. Настоящата инстанция намира, че е налице хипотезата на чл. 239 ал. І от ГПК и следва да постанови неприсъствено решение, което не следва да бъде мотивирано по същество, а да бъде признато съществуване на вземането на ищеца в размер на процесната сума, а именно: 496,79 лева - дължима главница по договор за предоставяне на кредит - Транскарт на физическо лице от 23.08.2005 г., 466,04 лева - договорна лихва за периода от 01.10.2008 г. до 31.10.2013 г., 807,00 лева - договорни такси по кредита, ведно с разноските по делото и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане.

На основание чл. 78 ал. І от ГПК ще следва ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в настоящето производство в размер 114,62 лева – държавна такса.

         Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

 

         ПРИЗНАВА съществуване на вземането на “ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” ЕАД, ЕИК 131397565 с адрес: гр. София, район „Лозенец”, бул. „Черни връх” № 43, законен представител: Юрий Асенов Станчев – Изпълнителен директор, а именно че Т.Н.Д., ЕГН - ********** *** дължи сумата 496.79 /четиристотин деветдесет и шест лева и седемдесет и девет стотинки/ лева - главница по Договор за предоставяне на кредит – Транскарт на физическо лице от 23.08.2005 година, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2013 година до окончателното изплащане на сумата, сумата 466.04 /четиристотин шестдесет и шест лева и четири стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.10.2008 година до 31.10.2013 година, сумата 807.00 /осемстотин и седем/ лева – договорни такси по кредита, сумата  35.38 /тридесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/ лева  разноски по делото за платена държавна такса.

         ОСЪЖДА Т.Н.Д., с горните данни да заплати на “ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” ЕАД,, с горните данни 114,63  - сто и четиринадесет лева и 63 стотинки  съдебно – деловодни разноски в настоящето производство.

Решението не подлежи на въззивно обжалване, освен ако не са били налице предпоставките в разпоредбата на чл. 240 от ГПК.

                                                                        

 

 Районен съдия: