РЕШЕНИЕ

 

№ 295

 

гр. Троян, 05.12.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд,  четвърти състав,  в публичното  заседание на пети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ...………………………………… като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 21 по описа  за 2014 год., за да се произнесе - съобрази:

Постъпила е искова молба от П.Г.М. *** срещу С.М.З. и М.Ц.З.,*** с правно основание чл. 24 ал. 5, вр. ал. 4 от СК. Ищецът излага, че с ответницата са сключили граждански брак на 31.10.2009 г., който брак е прекратен с влязло в сила решение на 19.03.2013 г. по гр. дело № 1014/2012 г. на ТРС. По време на брака си известно време съпрузите са живели във Великобритания, от където ищеца твърди, че са закупили товарен автомобил „Форд транзит”. През пролетта на 2012 г. двамата се върнали в България и скоро след това се разделили. М. установил, че регистрацията на автомобила е сменена и след направена справка, установил, че за негов собственик е записан втория ответник М.З., който е баща на бившата му съпруга. Същият е придобил автомобила през м. февруари 2013 г. М. счита, че тази сделка е недействителна по отношение на него, тъй като той не е участвал и не давала разрешение за продажбата.    

В с. з. М. се явява лично и с пълномощника си адв. А.Ч. от ЛАК, моли съда изцяло да уважи така предявения иск.

По реда на чл. 212 от ГПК ищеца П.М. е предявил инцидентен установитилен иск с правно основание чл. 124 ал. 4 пр. 1 от ГПК и искане да бъде признат за неистински договор за продажба на автомобил от 15.03.3012 г.

         По реда на чл. 131 от ГПК на ответниците е връчено копие от ИМ и доказателствата. В законовия месечен срок същите са представили писмен отговор, като съда е дал възможност за представяне на отговор и по предявения инцидентен установителен иск. Ответниците оспорват така предявените искове и молят съда чрез своя пълномощник адв. В.А. от ЛАК изцяло да ги отхвърли като неоснователни и недоказани.   

От приложените по делото писмени доказателства: копие от удостоверение за сключен гр.брак № 009075 от 31.10.2009 г., изд. от Община Троян, копие от Решение № 42 от 05.03.2013 г. по гр.д. № 1014 от 2012 г. по описа на ТРС, удостоверение изх. № 20140107102724 от 07.01.2014 г. изд. от АВ – Служба по регистрация гр.Ловеч, регистрационен талон, издаден във Великобритания, с реф. № 0252 331 2503/09.09.2010 г. в превод, договор за продажба на автомобил, сключен на 15.03.2012 г. между ответниците С.З. и М.З., декларация от 05.02.2013 г., подадена пред ОД на МВР, Сектор „Пътна полиция” от ответника З., декларация по чл. 54, ал.1 от ЗМДТ с вх. № 748 от 05.04.2014 г., подадена пред отдел „Местни приходи” гр. Троян, свидетелство за регистрация, част 1 с № 005562283/05.02.2013 г. на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Ловеч, извлечение от банкова сметка *** С.З., писмо от Банката за извлечение от сметка на С.З., писмо за назначаване на работа, уведомление за заплата – фиш за платена заплата 3 бр., писмо за увеличаване на заплата, удостоверение за базова застрахователна стойност на МПС № 011/24.03.2014 г.,  наказателно постановление № 999/12 от 13.11.2012 г. на Началника на Сектор П към ОД на МВР Ловеч, Акт за установяване на административно нарушение № 999/12 от 04.11.2012 г. на РУП – Троян, преписка от РУП – Троян № 16227/05.11.2012 г., бордна карта на името на М.З. за полет на 01.02.2012 г.,  бордна карта на името на С.З. – Минева плюс 1 дете и  М.З. за полет на 20.03.2012 г., преписка на РУП Троян № 16227/05.11.2012 г., и  банково извлечение за теглена сума от банков автомат на 18.08.2010 г. в размер на 300 английски паунда и остатък 2 734.99 паунда, от показанията на разпитаните свидетели по делото И.П.П., В.С.Р., К.Д.К.  и Е.А.П. и К.К.Б., както и от допуснатата и приета съдебно-графологическа експертиза с вещо лице М.К., съдът приема за установено следното:

         Видно от представеното удостоверение, ищеца П.М. и първата ответница С.З. са сключили граждански брак на 31.10.2009 г. С влязло в сила съдебно решение от 05.03.2013 г. по гр. дело № 1014/2012 г. брака между двамата е прекратен.

По делото е представен легализиран превод на регистрационен талон на товарен автомобил марка „Форд транзит 350 MWB TD” с рег. № BX51 GWO, с № на двигател 1Е30528. Като дата на придобиване на превозното средство е отбелязана 18.08.2010 г., а като собственик е отразена ответницата С.З..

На 15.03.2012 г. С.З. е продала описания товарен автомобил на втория ответник М.З. за сумата от 100 паунда. Договора е представен на английски език със съответния легализиран превод.

         Представена е като доказателство декларация по чл. 54 ал. 1 от ЗМДТ, с която М.З. е декларирал собствеността си върху процесния товарен автомобил.    

            Съдът е допуснал събирането на гласни доказателства, като са разпитани посочените горе свидетели. Свид. И.П. излага, че е съсед на ответниците в с. Врабево. Знае, че процесния товарен автомобил „Форд” – самосвал е докаран от Англия и е собственост на М.З.. Преди това ответника е споделял със свидетеля, че иска да си купи товарен автомобил на по-ниска цена. След покупката З. се похвалил на П., че е доволен от автомобила. Свидетеля е извършвал ремонт на камиона и заявява, че същия е собственост на М.З.. Налагало се е да търсят резервни части и З. е представил документите, платил е за извършения ремонт на свидетеля. П. не знае някой да е претендирал за собствеността на процесния автомобил. З. го е закупил на цена около 1100 паунда. Свид. В.Р. познава ответниците от много години, тъй като живеят в съседни апартаменти в гр. Троян. М.З. е споделял със свидетеля, че иска да си закупи товарен автомобил, за да си пренася кошерите в с. Врабево. Тъй като дъщеря му С. живеела в Англия, се разбрали тя да му докара от там автомобил. М.З. е идвал да иска пари на заем от сина на Р., защото малко не му стигали за цената. След това С.З. и бившия й съпруг докарали камиона на М.. Известно време автомобила е стоял с английска регистрация. Свидетеля заявява, че по молба на З., е карал камиона в гр. Априлци, където са го ремонтирали. Р. заявява, че е виждал единствено М.З. да управлява процесния камион. Свид. К.К. излага, че е дал в заем на М.З. сумата от 500 лева, за да си купи камион. Свидетеля отишъл на другия ден у тях и видял, че ответника е събрал в един бял плик 2 500 лева, казал му, че не стигат още 500 лева, за да ги даде на дъщеря си да закупи от Англия процесния автомобил. След като се върнал от Гърция, К. видял, че са докарали камиона. З. му върнал парите и го почерпил за придобивката. Свидетеля заявява, че знае, че по документи камиона се води на М.З. и той е дал парите за закупуването му. Сходни са показанията и на свид. Е.П., който познава ответниците от години. М.З. му е казвал, че желае да си купи камион. През 2010 г. ответника спрял пред къщата на свидетеля и му се похвалил, че вече си е купил такъв.  З. му казал, че е събрал пари, като е взел и на заем. Свидетеля предполага, че дъщеря му е докарала камиона от Англия, където е живеела. След няколко дни ответника разговарял отново с П. и му казал, че камиона има нужда от ремонт, тъй като съединителя му е сринат. След като се върнал от Англия, М.З. е споделял със свидетеля, че камиона е прехвърлен на негово име, тъй като преди това се е водил на дъщеря му. Противоположни са показанията на свидетеля К.Б., който завява, че е гостувал на П.М. и С.З. в Англия. П. се е обаждал на свидетеля и му е казвал, че ще си купува камион, на който трябва нещо да се поправя по каросерията. Искал е с него да си извършва транспортни услуги и се похвалил на Б., че си е купил камиона от Англия. Свидетеля знае, че П. е ходил при кръстника си да поправят камиона.

         Във връзка с предявения инцидентен установителен иск, съда е допуснал и изслушал съдебно-графологическа експертиза. Вещото лице М.К. е установил в заключението си, че подписите на продавач и купувач в процесния договор от 15.03.2012 г. са съответно на С.З. и на М.З.. 

С огледа на изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Искът по чл. 24 ал. 5, вр. ал. 4 от СК, с който съда е сезиран,  касае наличието на няколко хипотези: - третото лице, което придобива вещта да знае за липсата на съгласие от страна на неучаствалия съпруг; - разпореждането е безвъзмездно; - за разпореждането се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите. В конкретния случай ищеца въвежда, първата хипотеза, като твърди, че втория ответник е знаел за липсата на съгласие при сключване на сделката за продажба на процесния автомобил. За М. се е породил правния интерес да предяви настоящия иск и съда да обяви с решението си за относително недействителна продажбата от първата ответница на втория ответник, тъй като същата е извършена без негово съгласие и с цел да бъде увреден.

Това фактическо твърдение на ищеца подлежи на пълно и главно доказване в хода на процеса. Съда намира, че в хода на делото ищецът не представи убедителни доказателства, с които да установи знание от страна на ответника М.З., че е било нужно съгласие от страна на ищеца, а такова не е имало. Тъкмо обратното в съдебния процес беше развита и подкрепена с доказателства, тезата на втория ответник М.З., че автомобилът е купен изцяло с негови средства. Установи се от свидетелските показания, че З. отдавна е имал желание да си закупи подобен товарен автомобил и е събирал средства за това, включително е взел пари и на заем преди дъщеря му да тръгне за Англия. Не се установи ищеца да е имал намерение и да е ползвал процесния камион. След докарването на автомобила в България, М. не е предприел съответните действия за регистрирането му в КАТ и съответно декларирането му в Община Троян. 

         В хипотезата на чл. 21 от СК е залегнала презумпцията за съвместен принос при придобиването на вещи през време на брака на името на единия от съпрузите, която презумпция е оборима. Но в производството се установи, че произходът на парите за покупката на автомобила няма нищо общо с ищеца и с режима съпружеската имуществена общност. Липсва какъвто и да било съвместен принос, в случая на ищеца. При тези изводи съда не следва да коментира представените доказателства относно това, че М. е бил регистриран като безработен, дали е имал спестявания или не.

Установи се по делото, че след вноса на автомобила в България, С.З. е издала пълномощно в поза на баща си, тъй като именно той, а не ищеца, е управлявал и ползвал товарния автомобил.

След като процесния автомобил е регистриран в КАТ, М.З. е подал и декларация по чл. 54 ал. 1 от ЗМДТ за притежавано пътно превозно средство.

При тези изводи решаващия съд намира, че главния иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва изцяло да бъде отхвърлен.

Относно предявения инцидентен установителен иск по реда на чл. 124 ал. 4 от ГПК. Доказателствената тежест за установяване недействителността на един договор се носи от оспорващата страна, в случая от ищеца. Недействителността се установява чрез пълно и главно доказване, каквото в случая не бе проведено. Съдът счита, че процесния договор за продажба на МПС от 12.03.2012 г. е валиден документ и изразява волята на страните.

От своя страна ответниците доказаха по безспорен начин валидността на договора и на изявленията на страните. В тази връзка съда намира за правилни аргументите, изложени от пълномощника на ответниците – адв. В. А.. Ответникът М. З. е поръчал покупката на автомобила в България, поради което важат правилата на договора за поръчка, като придобитите права възникват за доверителя - чл. 292 ал. 2 от ЗЗД. Ответницата С.З. е купила автомобила на свое име за баща си. Автомобилът е купен със средства на З. по договор за поръчка. Договорът е съставен и подписан във Великобритания, като по това време и двамата ответници са били там. Подписите на договора са на двамата ответници, както се установи от графологическата експертиза, и който факт бе потвърден и от самия ищец. Договорът отразява волята и на двете страни купувачът е дал парите за закупуване на автомобила след което ще получи и собствеността върху същия, а продавачът е придобил автомобила по договор за поръчка и следва да предаде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Договорът за продажба е сключен във Великобритания, където не се изисква нотариална заверка на подписите при продажба на МПС. В случая се прилага правото на страната, в която е сключен договора - по силата на основен принцип в Международното частно право.

При тези съображения следва да се приеме, че инцидентният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК следва ищеца да бъде осъден да заплати сторените от ответниците разноски в размер на 550 лева, сторени от С.З. и 200 лева, сторени от М.З., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от изложеното, съдът

 

                                Р     Е     Ш     И:

 

         ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от П.Г.М., ЕГН **********,*** против С.М.З., ЕГН ********** и М.Ц.З., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Троян, ж. к. „Черногор”, бл. „Тунджа” 20, ет. 2, ап. 4 иск с правно основание чл. 24 ал. 5, вр. ал. 4 от СК – да бъде признат за недействителен по отношение на ищеца договор за покупко-продажба на товарен автомобил „Форд транзит 350 MWB TD” с рег. № BX51 GWO, с № на двигател 1Е30528, сключен на 15.03.2012 г. между двамата ответници.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от П.Г.М., ЕГН **********,*** против С.М.З., ЕГН ********** и М.Ц.З., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Троян, ж. к. „Черногор”, бл. „Тунджа” 20, ет. 2, ап. 4 иск с правно основание чл. 124 ал. 4 от ГПК - да бъде признат за неистински договор за продажба на автомобил от 15.03.3012 г.

ОСЪЖДА П.Г.М., ЕГН **********,*** да заплати на С.М.З., ЕГН **********, адрес:*** сумата 550.00 – петстотин и петдесет лева съдебно-деловодни разноски, и на М.Ц.З., ЕГН **********, адрес:*** сумата 200 – двеста лева съдебно-деловодни разноски.

          Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок  от връчването му на страните по делото.

 

 

                                                         Районен съдия: