Р Е Ш Е Н И Е

№ 304

гр. Троян, 12.12.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на четиринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

Членове:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на  прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 219 по описа  на ТРС за 2014 год., за да се произнесе - съобрази:                         

         „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД, ЕИК 201318404, със седалище и адрес на управление: гр. София 1335, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от управителя Мартин Деспов Деспов е предявило срещу И.П. ***, ЕГН ********** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК за сумата  890,17 - осемстотин и деветдесет лева и седемнадесет стотинки,  представляваща неизплатено парично задължение по договор за кредит CrediHome №1051-00099505 от 10.11.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 27.12.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 614,75 - шестстотин и четиринадесет лева и седемдесет и пет стотинки, представляваща договорна лихва, за периода от 10.11.2008 г.. до 27.11.2009 г., сумата 700,39 - седемстотин лева и тридесет и девет  стотинки, представляваща лихва за забава, за периода от 15.02.2009 г. до 27.12.2013 г.,  сумата 44,11 - четиридесет и четири лева и единадесет стотинки - разноски по делото за платена държавна такса и сумата 250.00  - двеста и петдесет лева - юрисконсултско възнаграждение. В с. з. ищцовото дружество е представлявано от юрисконсулт М.С., който моли съда да уважи изцяло предявения иск.

         По реда на чл. 131 от ГПК на ответника И.П. е изпратено копие от ИМ и доказателствата, в законовия месечен срок е представен писмен отговор, с който ответника изцяло оспорва предявения иск, като твърди, че не е подписвал договор за кредит, не е получавал уведомително писмо по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, подписите не са негови. Направено е възражение за изтекла давност. В с. з. се явява пълномощника на ответника адв. Николай Йочколовски от ПАК, който поддържа писмения отговор. 

От приложените към делото писмени доказателства: Договор за паричен заем CrediHome с № 1051-00099505 от 05.11.2008 г., Общи условия към договор за заем, Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Кредибул” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ООД от 25.10.2012 г.у извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия, Уведомително писмо от 10.11.2008 г., Покана за доброволно изпълнение от 08.11.2013 г., Известие за доставяне от 20.11.2013 г. и ч.гр.д. № 1446/2013 г., както и от допуснатата и изслушана съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно договор за паричен заем CrediHome с № 1051-0009950 от 10.11.2008 г. „Кредибул” ЕАД гр. София е предоставил на ответника И.П.П. паричен заем в размер на 1 000 лева.

Общият размер на сумата, която е следвало ответника да върне е  2044,90 лева на петдесет и пет равни седмични погасителни вноски в размер на 37,18 лева, като всяка вноска включва главница и договорена лихва. Съгласно чл. 4 от Общите условия в договора се предвижда заемната сума да се предостави в брой на заемателя и същия да удостовери това с подписа си в клетка „чиста стойност на заема” на поле № 4. С подписването на договора за заем заемателя удостоверява, че заемодателя го е уведомил подробно за всички клаузи по този договор,  и се е съгласил с  тях и е желаел договора да бъде сключен. Ищеца излага, че част от получения заем в размер на 561,55 лева е погасен от ответника. Междувременно на 25.10.2012 г. „Агенция за събиране на вземания” ООД е сключило договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД с „Кредибул” ЕАД. Описания договор за цесия е представен като доказателство по делото и съгласно същия вземането на „Кредибул” ЕАД срещу И.П. е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения, принадлежности, включително и всички лихви на дружеството – кредитор. По делото е приложено известие за доставяне, в което е отразено, че на получателя И.П. е изпратено уведомително писмо № УПЦ-01/АРБ-1051-00099505. Отразено е в известието, че е получено на 20.11.2013 г., има положен подпис на получател. Видно от съдържанието на писмото, П. е уведомен на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, че на 25.10.2012 г. „Кредибул” ЕАД е прехвърлило своите вземания на ищцовото дружество с договор за цесия. Със същото писмо П. е уведомен, че към 08.11.2013 г. задължението му е възлизало на 2 214,51 лева и същия е поканен в 5 дневен срок от получаването на настоящето писмо да погаси доброволно задължението си към „Агенция за събиране на вземания” ООД. Въпреки отправената покана П. не е погасил задължението, което принудило ищцовото дружество да подаде заявление за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК. Образувано е ч. гр. д. № 1446/2013 г. на ТРС, по което съда е издал заповед за изпълнение. В законовия срок длъжника И.П. е подал възражение, че не дължи процесното вземане и съда е дал указания по чл. 415 от ГПК на кредитора да предяви иск за доказване съществуване на вземането си, което същия е сторил в настоящето исково производств.

По делото е прието заключение на допуснатата икономическа експретиза. Вещото лице Н.Р. е констатирала, че към датата на подаване на заявлението остатъка от задължението е както следва: главница в размер на 858,67 лева, договорна лихва в размер на 697,25 лева, а прехвърления дълг на ищцовото дружество към 15.10.2012 г. е 1 504,92 лева. Размерът на лихвата за забава за 41 неплатени вноски по 37,18 лева от датата на възникване на всяко отделно задължение следва да бъде 721,96 лева, от които 21,57 лева са погасени, а са останали дължими 700,39 лева.  

Правни изводи: Договорът за заем за потребление по своята правна характеристика е реален, каузален и неформален. По силата на този договор заемодателят предоставя в собственост на заемателя пари, а последния се задължава да върне заетата сума. Простото съгласие между страните относно сумата и предаването на същата е достатъчно за действителността на договора. Представения по делото писмен договор е документ, който удостоверява сключването на договор за заем – неговите страни, размера на заетата парична сума и падежа на задължението на заемополучателя. Договорът за заем е реален и е необходимо за да породи същия действие заемната парична сума да е предадена от заемодателя на заемателя. Доказателство за получената сума е подписа на ответника в поле № 4 от договора. Ответника е оспорил подписите си в договора, но не е ангажирал никакви доказателства в тази връзка. Съда като сравни подписите от личната карта и договора на И.П., установява, че са идентични. Поради изложеното съдът приема, че договора е породил своето действие. Налице е валидно сключен – в писмена форма – и действащ договор за заем, обвързващ страните с договорените и съществуващи по закон права и задължения. Основните елементи на договора се установяват от самия него – размер на заемната сума – 1 000 лева, начина на погасяване и размера на самите вноски. Поради това настоящата инстанция намира, че заемодателят е предал на заемателя процесната парична сума и се явява изрядна страна по договора за заем, имаща право да претендира изпълнение на насрещните задължения от страна на ответника. Основно задължение на заемополучателя е да върне заетата сума. На основание чл. 240 ал. 4 от ЗЗД страните са договорили начин за погасяване на задължението на ответника, а именно на седмични вноски в размер на 37,18 лева. По делото не е доказано изпълнение от страна на ответника на задължението за връщане на заетата парична сума, доказването на който факт е в негова тежест. От икономическата експертиза се установи, че част от погасителните вноски са изплащани от П. и погасената сума е в размер на 561,55 лева. Липсват надлежни доказателства заемателя да е погасил останалата сума по предоставения заем. Предвид гореизложеното предявения иск за заплащане на главницата от 890,17 и договорна лихва, уредена в договора за кредит и включена в седмичните погасителни вноски в общ размер на 614,75 лева за периода 10.11.2008 г. до датата на последната вноска 27.11.2009 г. Ответника е направил възражение за изтекла погасителна давност, което съда намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 114 ал. 1 от ЗЗД – давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Както беше написано и горе – последната вноска е заплатена от П. на 27.11.2009 г., т. е. към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 27.12.2013 г. давностния срок не е изтекъл. Предвид на това следва този иск да бъде уважен изцяло и да бъде признато по отношение на ищцовото дружество, че длъжника дължи заплащане на главницата от 890,17 и договорна лихва, уредена в договора за кредит и включена в седмичните погасителни вноски в общ размер на 614,75 лева за периода 10.11.2008 г. до датата на последната вноска 27.11.2009 г.

          Съгласно чл. 84 ал. 1 от ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая П. е изпаднал в забава на 15.02.2009 г., както се установява от експертизата. Съгласно разпоредбата на чл. 111 б. „б” от ЗЗД погасителната давност е три години, т. е. изтекла е на 15.02.2012 г. При това положение иска за законова лихва за забава в размер на 700,39 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответника да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 294,59 лева, съразмерно с уважената част на исковата претенция. Ответника не е претендирал за разноски и съда не следва да се произнася за това.

           Водим от изложеното съдът

Р     Е      Ш      И   :

 

         ПРИЗНАВА по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД, ЕИК 201318404, със седалище и адрес на управление: гр. София 1335, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от управителя Мартин Деспов Деспов, а именно, че И.П. ***, ЕГН ********** дължи сумата  890,17 - осемстотин и деветдесет лева и седемнадесет стотинки,  представляваща неизплатено парично задължение по договор за кредит CrediHome №1051-00099505 от 10.11.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 27.12.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 614,75 - шестстотин и четиринадесет лева и седемдесет и пет стотинки, представляваща договорна лихва,  за периода от 10.11.2008 г.. до 27.11.2009 г.,  сумата 44,11 - четиридесет и четири лева и единадесет стотинки - разноски по делото за платена държавна такса и сумата 250,00  - двеста и петдесет лева - юрисконсултско възнаграждение.

            ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност иск за съществуване на вземане на сумата 700,39 - седемстотин лева и тридесет и девет  стотинки, представляваща лихва за забава, за периода от 15.02.2009 г. до 27.12.2013 г.        

             ОСЪЖДА И.П. ***, ЕГН ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД, ЕИК 201318404, със седалище и адрес на управление: гр. София 1335, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от управителя Мартин Деспов Деспов сумата 294,59 – двеста деветсет и четири лева и 59 стотинки, сторени съдебно деловодни разноски по настоящето производство, съразмерно с уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред Ловешки окръжен съд.

 

                                                                   Районен съдия: