РЕШЕНИЕ

 

   136

гр. Троян, 28.05.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на двадесет и осми април две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

Членове:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 27 по описа  на ТРС за 2014 год., за да се произнесе - съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите от Х.М.В. *** против Прокуратурата на Република България за сумата 2 822.32 лева, представляваща законова лихва за забава, както и иск за присъждане на законова лихва за времето на забавата от датата на настъпване на деликта до окончателно изплащане на обезщетението. Ищецът твърди, че с влязло в законна сила решение на ЛОС по гр. дело № 333/2011 г. Прокуратурата е осъдена да заплати на В. сумата от 4 300 лева, представляваща  обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, причинени в следствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХ дело № 332/2005 г. на ТРС. Ищецът е редовно призован, представлява се в процеса от адв. Д.Н. от ЛАК, който моли съда да уважи така предявения иск, като ответника бъде осъден да заплати посочената сума, представляваща дължимата законна лихва върху присъденото по гр. дело № 333/2011 г. ЛОС обезщетение.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника е изпратено копие от исковата молба и доказателствата, в законовия срок е представен писмен отговор, с който се прави възражение за изтекла давност на част от претендираната сума. В с. з. за ответника се явява зам. районния прокурор при РП – Троян Таня Пиронкова и заявява, че иска е основателен, като оспорва претендирания период и размера на сумата.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:         Видно от изисканото и приложено гр. дело № 333 от 2011 г. на ЛОС ищеца по настоящето дело е предявил против Прокуратурата на Република България иск по реда на чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ за сумата 150 000 лева, представляваща имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищеца в следствие на незаконно повдигнато против него обвинение за извършено престъпление по чл. 234 в, пр. 2, вр. чл. 25 от Наредба № 3 от 09.06.2004 г. на МЕ и чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 3 и 4, вр. чл. 194 и чл. 26 от НК, за което В. е оправдан с влязла в сила присъда по НОХ дело № 332/2005 г. на ТРС. Първоначално делото е образувано на 05.05.2011 г. пред ТРС под № 420/2011 г., но същото е прекратено и е изпратено по подсъдност на ЛОС. С решение по описаното дело ЛОС е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца 6 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 300 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди. Решението е обжалвано пред въззивния ВТАС и с решение № 184 от 05.07.2012 г. е изменено решението на ЛОС в частта, досежно размера на обезщетението за претърпените неимуществени вред, като същото е намалено на 4 000 лева. Решението е обжалвано пред касация, но ВКС не е  допуснал касационно обжалване. 

В това производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт ищецът не е предявил претенция за присъждане на законна лихва и предвид това такава претенция не е била предмет на разглеждане в горепосоченото исково производство.

         В настоящето производство Х.В. е предявил отделен иск за присъждане на дължимата законна лихва върху присъденото по гр. дело № 333/2011 г. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди общо в размер на 4 300 лева, като пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатото обвинение, считано от деня на влизане в законна сила на присъдата – 04.04.2006 г. до датата на подаване на исковата молба – 05.05.2011 г.  

         Претендираната лихва е изчислена посредством електронен калкулатор и е в размер на 2 822,32 лева.

         В отговора си ответника е направил възражение за изтекла тригодишна погасителна давност, предвид характера на претендираното вземане – лихви, съгласно разпоредбата на чл. 111 б. в от ЗЗД.

         В с. з. на 28.04.2014 г. пълномощника на ищеца адв. Н. е признал за основателно направеното възражение за изтекла погасителна давност и по негово искане съда на основание чл. 214 от ГПК е допусна изменение в размера на предявения иск за сумата 1 326.72 лева, представляваща мораторната лихва за три години, считано от 13.01.2011 г. до 13.01.2014 г. -  момента на завеждане на исковата молба.

         Представителя на ответника зам. районен прокурор Пиронкова оспорва тригодишния период като счита, че началната дата на претендираната лихва следва да бъде 05.05.2011 г., когато е заведено гражданското дело за обезщетението, съответно до 13.01.2014 г. - момента на завеждане на исковата молба по настоящото гр. дело и съответно и сумата следва да бъде в размер на 1 190.46 лева за този период.

Предвид на така изложената фактическа обстановка и възражения на страните, съдът излага следните правни изводи: намира за неправилни аргументите, изложени от представителя на ответника относно началната дата и съответно промяната в претендираната сума. Предметът на задължението за законна лихва, т. е. такава, която се дължи при настъпване на определените от закона юридически факти, е установена нормативно. Предметът на настоящето дело следва да е еднороден с този на главния дълг, поради акцесорен характер и функционалната обусловеност на лихвата от последния. Това само по себе си не означава, че вземането за лихва няма и самостоятелен характер, позволяващ защитата му чрез отделен самостоятелен иск, така както е сторено в настоящето производство.  Известно е също, че лихвите са различни по своя характер, но те основно се делят на две категории - договорна и законна. От своя страна законната лихва в зависимост от периода и обстоятелствата, при които се дължи може да бъде санкционна или компенсаторна /обезщетителна/. Законната лихва върху главницата е различна от т. н. мораторна лихва, която се претендира за период преди датата на завеждането на иска. Тази претенция е с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД и съставлява самостоятелен иск, различен от искането за присъждане на законна лихва върху уважената главница. От приложеното гр. дело № 333/2011 г. се установява по категоричен начин, че в производството пред ЛОС ищецът не е поискал присъждане на законната лихва върху претендираната главница, която съдът в противен случай е следвало да уважи от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, без да определя точно нейния размер, тъй като този размер ще бъде определен съобразно датата на плащане на главницата. Следователно обстоятелството, че с предявения иск, основан на чл. 2 ал. 1 от ЗОДОВ, ищецът е претендирал заплащане на обезщетение в общ размер на 150 000 лева - за претърпени неимуществени и имуществени  вреди, като пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатото обвинение, не изключва правото му да претендира и сумата в размер на 1 326.72 лева, представляваща дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение. По начало лихва следва да бъде начислена от датата на увреждането, т. е. в настоящия случай от влизане в сила на оправдателната присъда – 04.04.2006 г., но тъй като вземането за лихви се погасява при изтичането на три годишен срок, съда намира за правилна претенцията на ищеца да претендира лихва за три години назад от датата на завеждане на настоящия иск – 14.01.2014 г. /установява се, че присъденото обезщетение общо в размер на 4 300 лева не е заплатено на ищеца/. Логично представителя на ответника е счел, че началната дата на претенцията е завеждане на делото за обезщетение – 05.05.2011 г. поради акцесорния характер на иска за присъждане на лихви, но следва да се отбележи, че развилото се производство по присъждане на обезщетение не е самоцелно, а е в резултат на вредите, които ищеца е претърпял от настъпилия деликт.                              

При тези изводи съда намира, че иска следва да се уважи в пълния му размер от 1 326.72 лева.

Относно претенцията за присъждане на законова лихва от датата на настъпване на деликта – 04.04.2006 г. до окончателно изплащане на присъденото обезщетение, се установи, че е изтекла погасителната тригодишна давност и доколкото плащане не е реализирано и съда е уважил претенцията за лихва за определен период от време – три години преди завеждане на настоящето дело в определения размер, ще следва лихва да тече и да се дължи от 14.01.2014 г. – датата на завеждане на настоящето дело до окончателното изплащане на главницата в размел на 4 300 лева. Недопустимо е начисляването едновременно два пъти на лихва върху едно вземане.

Ще следва на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника да заплати на ищеца сторени съдебни разноски в размер на 460 лева, съгласно представен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

С оглед горното, съдът

                

                                               РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор Сотир Цацаров, адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на Х.М.В., ЕГН **********,*** /съд. адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска” № 1, адв. Д.Н./ сумата в размер на 1 326.72 – хиляда триста двадесет и шест лева и 72 стотинки, представляваща законна лихва върху присъденото по гр. дело № 333/2011 г. по описа на ОС - Ловеч обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищеца в следствие на незаконно повдигнато против него обвинение за извършено престъпление по чл. 234 в, пр. 2, вр. чл. 25 от Наредба № 3 от 09.06.2004 г. на МЕ и чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 3 и 4, вр. чл. 194 и чл. 26 от НК, за което В. е оправдан с влязла в сила присъда по НОХ дело № 332/2005 г. на ТРС, считано от 13.01.2011 г. до 13.01.2014 г., както и законова лихва за забава, считано от 14.01.2014 г. до окончателно изплащане на главницата в размер на 4 300 лева.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор Сотир Цацаров, адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на Х.М.В., ЕГН **********,*** /съд. адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска” № 1, адв. Д.Н./ сумата в размер на 460 – четиристотин и шестдесет лева, сторени съдебно-деловодни разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

                                                      Районен съдия: