Р Е Ш Е Н И Е

 

  277    

 

гр. Троян, 13.11.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд,  четвърти състав,  в публичното  заседание на седемнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря М.С. и в присъствието на  прокурора ………  като разгледа докладваното от съдията -  Ютерова гр. дело № 284 по описа  на ТРС за 2014 год., за да се произнесе - съобрази:  

 

Производството е образувано по искова молба на П.Л.П. *** против В.Г.Б. ***. Твърди се, че страните са живели на семейни начала като имат родено едно малолетно дете Л.П. П., роден на *** г. Преди две години ответницата напуснала дома им и повече не се върнала. П. излага, че не знае в момента къде се намира Б., от свои познати е научил, че няма постоянен адрес и пребивава на различни места. Ищеца с настоящата молба претендира на основание чл. 127 ал. 2, чл. 142, чл. 143, чл. 144 и чл. 59 от СК предоставяне на упражняването на родителските права спрямо малолетното дете, определяне на режим на лични отношения на майката с детето и присъждане на издръжка в бъдеще и за минал период. Представят се доказателства.

По реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК на ответницата е назначен особен представител – адв. К.Д. от ЛАК, която е представила писмен отговор и оспорва исковата претенция. Не са ангажирани доказателства.

ДСП – Троян е представила социален доклад, не изпраща представител в с.з.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното.

Видно от представеното удостоверение за раждане Л.П. П. е роден на *** г. от майка В.Г.Б. и баща П.Л.П.. Във връзка с твърдяните обстоятелства по исковата молба в производството са разпитани свидетелите Я.П., Й.К. и Б.М., които са съседи на страните и се виждат с тях почти ежедневно. Свидетелите излагат, че от преди две години майката на детето – В. е напуснала дома им и повече не се е върнала. Детето в момента е на 4 години и за него се грижат П. и неговите родители, с които живеят заедно. Л. посещава редовно детската градина, винаги е добре облечен, не боледува често. Свидетелите излагат наблюденията си, когато В. е гледала детето си. Правило им е впечатление, че няма майчинско чувство и е безотговорна, все е гледала да го остави някой друг да го гледа, като е казвала, че отива на работа. Не са чували, тя да полага грижи и изобщо да се интересува от детето си, след като е напуснала дома им. 

В приложения по делото социален доклад е посочено, че жилищните условия при бащата са много добри. Потребностите на детето са задоволени изцяло от бащата и неговите близки. Не са открити рискови фактори, които да застрашават правилното психическо и физическо развитие на Л.. 

Представена е и служебна бележка, от която се установява, че бащата е назначен на постоянен трудов договор и получава месечно възнаграждение средно около 330-340 лева.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи:

Съгласно чл. 127 ал. 2 от СК когато родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася по посочените въпроси.

В процесния случай родителите на малолетното дете не живеят заедно и не поддържат контакти помежду си, което води до невъзможност за постигане на съгласие по чл. 127 ал. 1 от СК. Затова по повод подаденото искане посочените в закона въпроси следва да се решат от съда.

Местоживеенето на детето Л. следва да се определи при бащата, тъй като П.П. упражнява активна грижа за детето си, осигурил е добра семейна среда. Същевременно майката В.Б. без основателни причини проявява тенденция на дезинтересиране от сина си.

Родителските права спрямо Л. следва да се упражняват от бащата, при който детето ще живее. По делото липсват установени обстоятелства, които да обосновават извод относно необходимостта от определяне на специфични мерки относно упражняването на родителските права по смисъла на чл. 59 ал. 2 от СК.

Във връзка с подлежащия на определяне режим на лични отношения на майката с детето, ищеца не е направил особени искания. В приложения по делото социален доклад също не са отбелязани специфични обстоятелства, които да се вземат предвид при решаване на въпроса. Затова съдът прие, че следва  да се определи обичайния за съдебната практика режим на лични отношения – всяка първа и трета събота от месеца от 9.00 ч. до 18 ч., както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, като майката следва да взима и оставя детето от дома на бащата.

Претенцията за издръжка на малолетното дете е основателна, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката следва да се определи съобразно изискванията на чл. 142 ал. 1 СК – според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Ищецът чрез своя пълномощник адв. С. излага, че следва да бъде определена издръжка в размер на 120 лева. За материалното състояние и доходите на ответницата няма никакви данни. Съдът счита, че следва ответницата да заплаща на ищеца като баща и законен представител по 120 лева месечна издръжка за малолетното дете.

Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най –много за една година преди предявяване на иска. Искът е предявен на 08.04.2014 г., т.е. за периода от 08.04.2013 г. до 08.04.2013 г. Съдът приема за доказано, че родителите живеят разделени от две години и до момента на предявяване на иска ответницата не е предоставяла необходимата издръжка за детето си. През този период от време бащата единствена се е грижил за отглеждането и издръжката на малолетния Л.. Настоящата инстанция намира за основателна тази претенция и намира, че дължащата се месечна издръжка за този период от време следва да бъде в размер на 100 лева, т. е. за посочения период от една година ответницата следва да заплати на ищеца по делото сумата от 1 200 лева, издръжка, ведно със законната лихва, считано от  08.04.2014 г. до окончателното изплащане.

По повод направеното искане и на основание чл. 78 ал. І от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца 830 лева разноски по делото.

Ще следва ответницата да заплати на Държавата по сметка на съдебната власт общо сумата 220,80 лева, представляващи 4 % ДТ върху определената издръжка за три години, както и върху издръжката за минало време.

Водим от горното съдът 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОСТАНОВЯВА родителските права спрямо малолетното дете Л.П. П., роден на *** г. да се упражняват от бащата П.Л.П., ЕГН **********,***.

ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето Л.П. П. да е при бащата П.Л.П., ЕГН **********,***.

ПОСТАНОВЯВА режима на лични отношения на В.Г.Б., ЕГН **********,*** с детето си всяка първа и трета събота от месеца от 9.00 ч. до 18.00 ч., както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, като майката следва да взима и оставя детето от дома на бащата.

ОСЪЖДА В.Г.Б., ЕГН **********,*** да заплаща на П.Л.П., ЕГН **********,***, в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Л.П. П. по 120 – сто и двадесет лева месечна издръжка, считано от 08.04.2014 г. за в бъдеще до настъпването на законна причина за нейното изменение или прекратяване, както и сумата от 1 200,00 - хиляда и двеста лева издръжка за минало време, считано от 08.04.2013 г. до 08.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 08.04.2014 година.

ОСЪЖДА В.Г.Б., ЕГН **********,*** да заплати на П.Л.П., ЕГН **********,*** сумата 830,00 – осемстотин и тридесет лева разноски по делото, а на Държавата по сметка на съдебната власт 220,80 – двеста и двадесет лева и 80 стотинки държавна такса върху определената издръжка за в бъдеще и за минало време.

На основание чл. 242 ал. І от ГПК ДОПУСКА предварително  изпълнение на решението.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от  съобщението.

 

Районен съдия: