РЕШЕНИЕ

 

№ 314

 

гр. Троян, 19.12.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд,  четвърти състав,  в публичното  заседание на деветнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

                                                           Членове:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на  прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 369 по описа  на ТРС за 2007 год., за да се произнесе - съобрази:

Настоящето дело е образувано по искова молба, предявена от А.В.М. и С.В. *** срещу И.Т.Р. *** и наследниците на Т.Д. Б., починал на 22.03.2003 г. – Й.С.Б. *** и Д. Т.Б. от гр. София с правно основание чл. 97 ал. ІV от ГПК /отм./ - да бъде признато, че Т.Д. Б.,***, починал на 22.03.2003 г., в качеството му на вещо лице по гр. дело № 348/1996 г. на ТРС е представил невярно заключение по поставената му задача, което е поддържал устно в съдебно заседание по същото дело на 21.07.1998 г, както и „за това, че приложените по гр. дело № 348/1996 г. съобщения до ответничките по делото не са подписани от тях в качеството на получател на същите.” Делото е разгледано от първоинстанционния съд и с решение № 61 от 26.06.2008 г. предявения иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението е обжалвано пред въззивния Ловешки окръжен съд, който изцяло го е потвърдил, след което по касационна жалба делото е разгледано от ВКС. С решение № 822 от 09.03.2011 г. Върховния съд е върнал делото на първоинстанционния ТРС, като е указал същия да се произнесе по предявения иск за установяване на престъпните обстоятелства невярно удостоверяване в разписките от 10.08.1998 г. на връчването на съобщенията до С.В.П. и А.В.М. за постановеното решение по гр. дело № 348 от 1996 г. на ТРС.

С оглед на тези задължителни указания съда е насрочил делото за открито с. з. за разглеждане на иска, по който не се е произнесъл. 

С решение № 157 от 04.07.2011 г. съда е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от А.В.М., ЕГН ********** и С.В.П., ЕГН **********,*** срещу С.И.М. ***, р-он Красно село, ул. Родопски извор № 42, ет. 3, ап. 7, Й.С.Б., ЕГН ********** *** и Д. Т.Б., ЕГН ********** от гр. София /с адрес на призоваване гр. Троян, ул. Г. С. Раковски № 105/ иск с правно основание чл. 97 ал. ІV от ГПК /отм./ – да бъде признато наличието на престъпното обстоятелство, а именно, че е налице невярно удостоверяване в разписките от 10.08.1998 г. на връчването на съобщенията до С.В.П. и А.В.М. за постановеното решение по гр. дело № 348 от 1996 г. на ТРС.

Описаното решение е обжалвано пред въззивна и касационна инстанция и производството е прекратено по отношение на наследниците на Т. Б..

С решение № 164 от 01.07.2013 г. ВКС е обезсилил въззивно решение № 114 от 09.05.2012 г. по в. гр. дело № 518/2011 г. на ЛОС „в частта, с която е признато за установено по отношение на С.И.М., като наследник на И.Т.Р., по иска на А.В.М. и С.В.П. с правно основание чл. 97 ал. 3 от ГПК /отм./, че удостоверяване за извършено връчване лично срещу подпис в разписките от 10.08.1998 г. на съобщенията на А.М., С.П. и Христина В. за постановено решение по гр. дело № 348/1996 г. на ТРС, е неистинско.” Делото е върнато на ТРС за произнасяне по иска с правно основание чл. 124 ал. 5 от ГПК /чл. 97 ал. 4 от ГПК /отм./, при отстраняване на констатираните нередовности на молбата.

ТРС е изпълнил задължителните указания на ВКС и е разпоредил ищците да отстранят констатираните нередовности, което те са сторели с нарочна молба. 

В настоящето производство следва да бъде разгледан иск по чл. 97 ал. ІV от ГПК /отм./, а именно: да бъде установено престъпното обстоятелство, че е налице невярно удостоверяване в разписките от 10.08.1998 г. на връчването на съобщенията до С.В.П. и А.В.М. за постановеното решение по гр. дело № 348 от 1996 г. на ТРС. Съдът е дал възможност страните да ангажират надлежни доказателства относно доказване на твърденията си, което не е сторено.

  При така изяснената фактическа обстановка, съдът като анализира всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност счита, че е сезиран с иск с правно основание чл. 97 ал. ІV от ГПК /отм./, който се явява недопустим, при липса на правен интерес.

От кориците на делото се установява, че наследодателят на ответницата - И.Т.Р. е предявил иск с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на спорния имот при действието на КККР на гр. Априлци. Този иск е уважен и решението е влязло в законна сила. Съгласно практиката на ВКС /в писмената защита на адв. С. е цитирано решение № 1812 от 1.11.1995 г. по гр. д. № 2134/94 г., IV г. о., докладчик съдията Д. В. искът за установяване на дадено обстоятелство е недопустим, когато на разположение на ищеца стои осъдителен иск./ Такъв осъдителен иск вече е разгледан и ищците са участвали в него като ответници - това е искът с правно основание чл.108 от ЗС.

Съгласно нормите на ГПК установяването на престъпното обстоятелство има смисъл тогава, когато то има значение за гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение. В случая има влязло в законна сила решение по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, който е разгледан при действието на влязлата в сила КККР на гр. Априлци, неоспорена от тях.

Цитирана е друга практика, а именно: в определение от 03.02.2009 г. на СГС по гр. д. № 582/2009 г. е посочено, че: “Установителният иск за съществуване на престъпно обстоятелство е особен вид иск за установяване на факти. Установяването на престъпно обстоятелство чрез иск е допустимо само когато то би имало значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение. Наличието на едната от посочените две хипотези, допълнена с второто условие според нормата на  чл. 97, ал. 4 от ГПК (отм.) - наказателното преследване да не може да се възбуди, да е прекратено или спряно на посочените в кодекса основания, са именно случаите, в които законодателят е приел, че правен интерес съществува и е допуснал предявяването на този установителен иск. За всеки конкретен случай е необходимо да са налице посочените предпоставки и те подлежат на проверка във всеки един момент от хода на делото служебно от съда, защото за допустимостта на иска съдилищата следят служебно.”

В тази връзка съда намира, че липсва правен интерес от разглеждане на предявения иск поради следните факти: гр.дело № 348/96г. на ТрРС е имало предмет установямане наличие на грешка в кадастрална основа, която вече не съществува, тъй като е приета нова кадастрална карта на гр. Априлци. Тази нова кадастрална карта на гр. Априлци е влязла в сила по отношение на спорния имот – няма данни тя да е оспорвана от ищците в настоящия процес. От друга страна, както беше споменато и горе, е разгледан иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от наследодателя на С.М. за спорните 43 кв. м. срещу ищците в настоящия процес. По така предявения иск е образувано гр. дело № 210/2006 г. по описа на ТрРС. Този спор е приключил с решение, постановено от ВКС, с което са осъдени А.В.М., С.В.П., Милка Ачева Георгиева и Мариета Цочева Спасова на основание чл. 108 от ЗС да отстъпят собствеността и предадат владението на С.И.М. като наследник на И.Т.Р. починал на 27.09.2010г. върху част от 43 кв. м, заключена между линиите а-б и а-в в скицата към заключението на вещо лице инж. В. Присадашки от поземлен имот с идентификатор № 522218.546.129 по кадастралната карта на гр. Априлци, кв. “Острец”, целият с площ от 280 кв. м, попадащ в парцел VІІ, кв.23 ведно с построената в него триетажна сграда. Разгледана е и молба, подадена от ищците в настоящия процес за възстановяване на срока за обжалване на решението по гр.дело № 348/96г. на ТрРС, която е оставена без уважение. В производството по възстановяване на срока също е назначена графологическа експертиза във връзка с направеното оспорване на истинността на съобщенията, с които е връчено решението по гр.дело № 348/96г. на ТрРС на ищците в настоящия процес.

Поради горните изводи настоящия състав счита, че производството по делото следва да бъде прекратено.

В настоящето производство страните не представят доказателства за сторени съдебно-деловодни разноски и съда не следва де се произнася за това.

Водим от изложеното съдът

 

Р    Е     Ш     И    :

 

        ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 369/2007 г. по описа на ТРС по отношения на предявения от А.В.М., ЕГН ********** и С.В.П., ЕГН **********,*** /съдебен адрес – гр. Варна, бул. Сливница № 129, ет. 1, ап. 1, адвокат Е.Д./ срещу С.И.М. ***, р-он Красно село, ул. Родопски извор № 42, ет. 3, ап. 7, иск с правно основание чл. 97 ал. ІV от ГПК /отм./ – да бъде признато наличието на престъпното обстоятелство, а именно, че е налице невярно удостоверяване в разписките от 10.08.1998 г. на връчването на съобщенията до С.В.П. и А.В.М. за постановеното решение по гр. дело № 348 от 1996 г. на ТРС, ПОРАДИ недопустимост на предявения иск.

         Решението подлежи на обжалване по реда на глава 18 от ГПК /отм./ пред Ловешки окръжен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                    Районен съдия: