РЕШЕНИЕ  № 54

 

гр. Троян, 13.03.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 419 по описа  на ТРС за 2013 год., за да се произнесе - съобрази:  

        „Про лего” АД – гр. София, представлявано от Златка Белинова е предявило срещу М.Т.Д. *** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК общо за сумата 19 192,65 лева, включваща главница и лихва, представляващи неизплатено парично задължение по договор за потребителски кредит от 24.10.2007 г., сключен с „Българска пощенска банка” АД /”Юробанк България” АД/. В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. не се явява представител, изразено е становище по същество.

        По реда на чл. 219 от ГПК съда е конституирал като трети лица – помагачи в процеса „Юробанк България” АД и „Бългериен ритейл сървисиз” АД, които не са изразили становище по иска, в с. з. не изпращат представител.

         По реда на чл. 131 от ГПК на ответника М.Д. е изпратено копие от ИМ и доказателствата, същия е представил писмен отговор в предвидения месечен срок, с който оспорва предявения иск, направил е възражение за изтекла погасителна давност.

От приложените към делото писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № FL309858/23.10.2007 г., Погасителен план към Договор за банков кредит, Договор за  прехвърляне на вземания от 06.12.2007 г., Приложение № 1 – списък на длъжниците към Договор за прехвърляне на вземания от 06.12.2007 г., Договор за прехвърляне на вземания от 30.03.2009 г., Приложение № 1 – Списък на длъжниците към Договор за прехвърляне на вземания от 30.03.3009 г., уведомление за прехвърляне на вземане на М.Д., изпратено по куриерска фирма „Спиди” АД – заверено копие, обратна разписка за изпращане на Уведомление за прехвърляне на вземане на М.Д., изпратено по куриерска фирма „Спиди” АД – заверено копие, уведомление за прехвърляне на вземане на М.Д., изпратено по „Български пощи” ЕАД – заверено копие, обратна разписка за изпращане на уведомлението, изпратено по „Български пощи” ЕАД – заверено копие, приемо-предавателен протокол от 20.08.2009 г.,  нотариално заверени пълномощни с рег. № 1557 и рег. № 1558 от 14.05.2012 г. на нотариус Маргарита Гечева рег. № 303 в НК, документ за превод на отпуснатата сума от 24.10.2007 г., копие от лична карта на М.Т.Д. и ч.гр.д. № 299/2013 г. по описа на ТРС, от заключенията на допуснатите и изслушани съдебно-икономическа и графологическа експертиза с вещи лица С.Ц. и М. К., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ответникът по делото М.Д. е сключил договор за потребителски кредит от 24.10.2007 г. с „Българска пощенска банка” АД /към момента „Юробанк България” АД/, който е приложен като доказателство по делото. Отпуснатия кредит е в размер на 10 000 лева, като е договорено кредитополучателя да върне заетата сума на равни месечни вноски в размер на 157,98 лева на 24 число от месеца. Установява се, че срока на договора е до 24.10.2017 г. Установява се още в процеса, че длъжника не е изпълнил договорните си задължения и е преустановил заплащането на погасителните вноски. Съгласно чл. 15 от договора при непогасяване изцяло или отчасти, на която и да е вноска, както и при неизпълнение на задължение по договора, вземането става изцяло предсрочно изискуемо.

С договор за цесия от 06.12.2007 г. процесното вземане е прехвърлено на третото лице – помагач „Бългериен ритейл сървисиз” АД

На 30.03.2009 г. процесното вземане е прехвърлено с договор за цесия  на ищцовото дружество „Про лего” АД.

Видно от оформеното известие за доставяне ответника Д. е получил лично на 04.03.2013 г. уведомление за цесия от „Про лего” АД. По делото е назначена графологическа експертиза, която е имала поставена задача да изследва подписа на документ, озаглавен „вътрешна ускорена поща” с дата на подаване 29.12.2010 г. Вещото лице М.К. е установило, че този подпис не е на ответника. Описаното горе известие за доставяне от 04.03.2013 г. не е оспорено от ответника, именно с него съда приема, че по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД ищеца „Про лего” АД, който се явява настоящия кредитор е уведомил длъжника за прехвърляне не вземането.

„Про лего” АД е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК и в ТРС е образувано ч. гр. дело № 299 от 2013 г. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Длъжника е подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК и по дадени указания от съда ищеца е завел настоящата искова претенция за доказване съществуване на процесното вземане.

Съда е назначил и приел икономическа експертиза, която е посочила дължимите суми по процесния договор за кредит, както следва: главница в размер на 9 764,42 лева, лихва за периода 30.03.2009 г. до 13.03.3013 г. в размер на 9 425,32 лева.

Предвид на изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Съгласно чл. 6 от договора за потребителски кредит, крайния срок за погасяване на потребителския кредит, включително и дължимите лихви е до 24.10.2017 г. По силата на чл. 15 от Договора за потребителски кредит, при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора за потребителски кредит, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. В този смисъл е трайната съдебна практика /Решение №130/27.10.2009г. на ВКС по т.д. №139/2009г.. I т.о., ТК./

Съгласно цитираното решение изпадането на длъжника в забава по отношение на периодичните плащания не прави автоматично изискуем целия кредит. Забавата на длъжника е условие, при настъпването на което кредиторът трябва да упражни предоставеното му с договора право да превърне целия кредит в предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост е право в полза на кредитора и за да възникне, то трябва да бъде упражнено, т. е. кредиторът е предявил предсрочната изискуемост на задължението с предприетите действия по събирането му, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

С отговора си ответника е направил възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно разпределената доказателствена тежест Д. следваше в процеса да докаже своите правопогасяващи възражения, което той не е сторил.

По отношение на възражението на ответника относно изпращането на уведомленията по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, съда възприема за правилни аргументите, изложени от ищеца. Приложените по делото уведомления за прехвърляне на вземане изхождат от предишните кредитори на ответника. Фактическото действие по изпращане на самото писмо, съдържащо уведомлението, чрез куриерска фирма „Спиди" АД, е извършено от „Про Лего" АД в съответствие с договора за цесия, а уведомлението - изпратено чрез „Български Пощи" АД чрез представените по делото нотариално заверени пълномощни и следва да се приеме, че извършеното уведомяване е в съответствие със законовите изисквания и договореното между цедент и цесионер.

Ответника е възразил, че ищцовото дружество няма законово право да извършва събирания на вземани, предоставени от трети лица. Във фазата на устните състезания пълномощника на ответника адв. Стефанов се е позовал на разпоредби от отменения през 2007 г. Закон за банките, които не следва да бъдат обсъждани от настоящата инстанция, тъй като действащия в момента закон, който урежда процесните отношения е Закона за кредитните институции. Съда е изискал справка от БНБ и с писмо от 31.01.2014 г. на БНБ се установява, че ищцовото дружество не е подавало документи в БНБ за вписване на финансовите институции по чл. 3 ал. 2 от ЗКИ. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 2 ал. 2 от ЗКИ касае други дейности на банките в случай, че са включени в лицензията им, като в чл. 1 ал. 2 от ЗКИ са посочени абсолютните банкови сделки, които са специфични и отличават банките от другите финансови институции. В конкретния казус посочената разпоредба не касае дейността на ищцовото дружество по процесния договор за субругация по ЗЗД и към „Про лего” АД не би следвало да се поставят изисквания за вписване като финансова институция, тъй като дружеството не е такава по смисъла на ЗКИ. 

С оглед на изложеното съда намира, че предявения иск по реда на чл. 422 от ГПК за доказване съществуване на вземане общо в размер на 19 192,65 лева се явява основателен и доказан и следва изцяло да бъде уважен.

На основание чл. 78 ал. І от ГПК ще следва ответника да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 1801,56 лева – държавна такса.

         Водим от изложеното съдът

Р     Е      Ш      И   :

         ПРИЗНАВА съществуване на вземането на ПРО ЛЕГО“ АД, ЕИК: 175249461, със седалище и адрес на управление  гр. София, ул. Константин Фотинов № 113 А, ет. 2, офис 5, законен представител Златка Нанкова Белинова, пълномощник юрисконсулт Райна Цветанова Х., а именно, че М.Т.Д., ЕГН **********, адрес:*** дължи сумата 9 764.42 – девет хиляди седемстотин шестдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки, представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит от 24.10.2007г.,  ведно със законната лихва, считано от 13.03.2013г. до окончателното  изплащане на сумата, сумата 9 428.23 – девет хиляди четиристотин двадесет и осем лева и двадесет и три стотинки, представляваща договорна лихва за периода от 24.10.2007г. до 11.02.2013г., сумата 383.85 – триста осемдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки -  разноски по делото за заплатена държавна такса и 1 267.71 – хиляда двеста шестдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки - юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА М.Т.Д., ЕГН **********, адрес:*** да заплати на ПРО ЛЕГО“ АД, ЕИК: 175249461, със седалище и адрес на управление  гр. София, ул. Константин Фотинов № 113 А, ет. 2, офис 5, законен представител Златка Нанкова Белинова, пълномощник юрисконсулт Райна Цветанова Х. 1801,56 – хиляда осемстотин и един лева и 56 стотинки, сторени съдебно деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

                                                                      

   Районен съдия: